Майстор Слави Славов оправя инструменти за клиенти от всички континенти

На пръстите на едната ръка се броят точиларите в Силистра, сред които българи, турчин и арменец. 78-годишният Слави Славов е най-възрастният и най-атрактивният сред тях. Той не само заточва, но и надписва с пирограф инструментите, без да взема пари за „техническото чертане”. Един любопитен клиент дори го попитал сериозно: „Защо ми пишеш датата върху саповете на мотики, брадви и лопати?”. Той нашега отговорил: „За да не си загубиш гаранцията”. Помнел как някои по шест месеца не си вземат предварително платени поръчки. Един пък дошъл след цяла година да си търси вече продадени другиму мотики. Вдигнал лют скандал и майсторът намерил стари мотики, за да ги наточи и надпише наново. Ателието му е изпълнено с мостри с интересни надписи от рода на „За почивка и отмора – за работливи хора”, подходящ за градински пейки. Познатите максими „Лозето не ще молитва, а иска мотика” и „Ден година храни” влизат в арсенала му от сентенции. Сред най-оригиналните е пожеланието „За Трифон Зарезан – със заточени инструменти, но с неизточено буре”. Веруюто на бай Слави е: „Инструментът може да е без дръжка, важното е надпис да има”. За благодарност уважителен клиент му оставил рекламното послание: „Майстор Слави Славов оправя инструменти за клиенти от всички континенти”. Изненадвал се от пожеланието на благодарни клиенти: „Майсторе, да живееш сто години!”. Задавал въпроса: „Как се живеят толкова много години, ако не можеш сам да се придвижваш?” Засега с колелото си стига до малкото си ателие в едно от халетата на бившия комбинат „Камъшит”. И няма нито ден отсъствие дори в току отминалата люта зима. „Един човек да дойде да ме търси – аз трябва да съм тук”, твърди словоохотливият майстор.

В продължение на 21 години бай Слави преподава теория и практика в СПТУ по дървообработване в Силистра. Нямал висше образование и в края на кариерата му го пратили да учи децата на "трудово обучение" в местно основно училище. След пенсионирането си установил, че има търсене на точиларска работа, а и бил запознат с теорията, което му помага да усвоява бързо практиката. „Започнах да правя най-различни дървени дръжки – „от нож до коса”, припомня си ветеранът на точиларсвото в крайдунавския град. Първо се регистрира по т. нар. 35-то постановление и приема клиенти в мазето си и предимно през ученическите ваканции. След години практика дава с охота съвети как стопаните и домакините да се справят успешно с техниката. „Най-лесно се заточва нож, но ако не спазваш правилата – ще го похабиш”, гласи един от съветите му. За наточване на трион били важни параметрите на зъба, дали е надлъжен или напречен също имало отношение. Имал впечатление от 1950 г. насам, че българските ножове и триони се продават в магазините ненаточени. Нашите са сечени на матрица и имат чапраз, но не са точени. По тази причина не можеш да си закупиш нож, готов от раз за потребление. Обикновено хората надрасквали новата си стока с шмиргел и едва тогава търсели помощ от точилар.

Слави се смята за ненадминат майстор в наточването. „Вкарвам дръжката, слагам предпазна ламарина, заточвам инструмента, което не всички точилари правят; накрая изписвам датата на направата, както и името на собственика или на този, който ще копае”, обяснява ветеранът точилар. Един му се разсърдил, че изписал неговото име, затова го накарал да го изтрие и заявил: „Пиши името на жената, защото тя е по копаенето”. По скромното му мнение наточването на ножици е най-трудно, защото много точно трябва да се работи. А свръхтрудно било с ножиците за стригане на овце. Такъв инструмен добруджанци наричали „кръглиги”. По наличието или отсъствието на поръчки за точене на такива ножици разбирал дали е в застой овцевъдството в Крайдунавдса Даобруджа. Години наред при него идвал един овчар от тутраканското село Нова черна, но вече не се вясвал. „Сигурно и той вече не отглежда овце”, заключава учителят. И продължава: „Сега с този вид ножици хорат си стрижат магаретата”.

От 1946 г. е в Силистра Слави Славов, иначе е преселник от Румъния и първоначално е живял в с. Искра. През 1949 г. започва тригодишния курс в първия випуск на Промишлено-практическото училище в крайдунавския град, където имало 6 специалности, вкл. и обучение за „мебелист и коларо-железар”. Има две дъщери – във Варна и в Благоевград. Цял ден слуша радио и не може да се начуди „защо общината не обръща внимание на услугите и не се интересува дали има кадри за тях.