Есеистично за отиващата си година и оптимистично за идващата 2020 г.

Приятели на Силистра и на АРТ Силистра, много мина - съвсем малко остана от тортата, наречена 2019 г., изпечена преди точно една година. Повече от парчетата са изядени с настървение, независимо че понякога по житейски причини се е появявал на хоризонта и горчив привкус.

Отредено ни е от Фортуна да го преглътнем за пореден път, с надеждата, че Тя - Господарката на Вселената, ще ни спестява занапред (поне често) подобни предизвикателства. Макар че всяко от тях, особено когато е предоляно с лекота (или със злорадство и презрение), ни е научило на някоя истина, която сме знаели, но може би сме пренебрегнали.

Нека 2020 г. - не само защото е високосна, но и ни превежда през границата на времето, за да влезем в третото десетилетия на 21-ия век, да бъде блага, състрадателна и предоставяща ни ни безброй възможности за изява и радост, както и ситуации за изразяване на благодарност към себе си и другите.

Честити да сме в следващите 366 дни!

От профила на Мартин Маринов, журналисти, писател: Ражда се последният ден от годината. Не се различава по нищо от предишните, само определението "последен" го прави по-тъжен. Такъв е последният щрих от нарисуваната картина, такъв е последният ред от написаната книга, такова е всичко последно. Всичко последно е прощаване. Раздяла с нещо, с което си живял, радвал или страдал. 

Няма да се повтори повече никога. Старата година е стар календар: 12 откъснати листа - от времето, от живота, от вечността. Още една обиколка на стадиона на надеждите, мечтите, разочарованията. Още малко побеляла коса, още малко задъхване по стълбите, още малко познание в очите на внучката. Изтритото време на една изтекла година...

Разсъмва. Бавно, тържествено и строго. Последното мънисто в броеницата се готви да се прости и да се отрони завинаги. Определението последен прави деня важен и значим. И като всичко последно - достоен. Завинаги. Добро последно утро на 2019-та, която ни беляза и пощади! След няколко часа ще удари последния гонг - свършва и последният й рунд. Да се подготвим: вдигнете гарда, стегнете кръста, гумата в устата и - напред. Все още не ни е победила! Ще се изплъзнем и този път...                     

От профила на Дими Борисова, бизнес дама, писател: След няколко часа ще изпратим СТАРАТА 2019 и ще посрещнем НОВАТА 2020 година Ще отворим нова книга. Страниците й ще бъдат празни. Сами ще поставим думите върху тях. Книгата е наречена "Възможност", а първата й глава е Новогодишният Ден...

Нека да отворим широко душата си и да посрещнем идващата Нова година с вярата, че всичко пошло, лошо и негативно е останало в старата година, и си отива с нея...И с надежда и много вяра да посрещнем позитивното, вълшебното и доброто, което се надяваме да се случи през идната година...

Нека тя ни донесе много любов и верни приятели, да отвори пред нас най-истинския и верен път, да отвори сърцaта ни за добро...И, ако в отминаващата година е имало спънки и трудности, нека тази, която е вече пред вратата на нашия дом, ни донесе само щастие и много радостни усмивки....Бъдете здрави и много усмихнати..Да се спъвате в безброй вълшебства... Бъдете себе си! Винаги и във всяка ситуация...Благодаря на всеки един поотделно, че ме зареждахте с толкова любов и знам, че ще е така и през Новата година! Бъдете благословени! 

От профила на Krasi Nyagolova, библиотекар в Регионална библиотека Силистра: Стара, стара - колко да е стара тази година?! Не я виждам побеляла и изнемощяла, просто е тази, която отминава и отнася със себе си всичките ни радостни и тъжни мигове. Усмихва се на изпроводяк, а в очите й грее обич. Доволна е, че сме живи и здрави, че през изминалите дванадесет месеца бяхме заедно и посрещахме своите предизвикателства със смелост -кой колкото има, смяхме се и плакахме, радвахме се и тъжахме, пресътворявахме и обичахме, борихме се и живяхме с благодарност. 

Тръгва си с една последна прегръдка за сбогом, за да не се върне никога, но се усмихва и с топлина ни завещава спомени, които да скътаме в бъдните си дни. Време е, само след няколко часа ще посрещнем Новата. Тя ще дойде като снежнобял лист, върху който ще пишем новите си надежди, като чисто платно, върху което ще рисуваме новородените си светове.

Нека винаги да усещаме пулса на живота в душите си и с вдъхновение да продължаваме да правим своите стъпки по пътя напред! Нека добрите новини са повече, вълшебствата и чудесата да станат видими, а в края на следващия декември отново да сме заедно в една по-красива реалност! Приятно посрещане на Новата 2020-та година! 

От профила на Deni Mihaylova, директор на ПГСУАУ „Атанас Буров“ Силистра: След часове 2019 ще си отиде. Една година, в която преживях и хубави и лоши мигове, подкрепяха ме близки и приятели, и за съжаление имаше моменти на предателство. Но най-важното е, че сме здрави, обичани и се радваме на щастливи мигове в семейството. Такъв е животът...шарен, борба, предизвикателства, но и осеян с много красиви и щастливи мигове. Трябва да се радваме на най-малките жестове на доброта и любов около нас.

Изпращам старата 2019 с вяра в бъдещата 2020, с благодарност към всички, които са до мен, с надежда и очакване, че ме очакват щастливи и усмихнати дни, много успехи и здраве в семейството! Радвам се и съм благодарна на приятелите до мен!

От профила на Kalina Grancharova, главен редактор на в. „Тутракански глас“: И 2019-а полека-лека си отива. Поредна година пълна с превратности...Благодаря на всички, които бяха/са с мен и семейството ми в радост и гадост! Помня и тези, които са против мен/нас...През 2020-а пак ще се срещнем. Здрави бъдете!

От профила на Vladislav Prelezov, журналист, пиар: Годините летят. Не правя равносметки. Живея всяка секунда, прощавам, мисля добрини, не завиждам. На лошите се усмихвам, любимите ги прегръщам, простите ги отбягвам, а простаците ги убивам с мълчание. Благодаря на Бога, да остане здраво семейството ми, всички около мен, другото идва само. Обичам изгревите, залезите, листата, тревата, морето. Красотата не се купува с пари. Не си мислете, че станах отшелник. Научих се, че щастието се събира в шепа. А то е цялата Вселена... ЧНГ...

Назаем от Кристиян Калчев, родом от Тутракан, председател на нЕК ЮНЕСКО в София: Честита 7524 г. според Българския календар - най-точният и най-старият в света, признат от ЮНЕСКО София, още преди календара на маите, преди китайския, преди юлианския, преди григорианския. Това е голям интелектуален и научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. 

Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия. Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическот и властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 г. пр. Хр. 

Назаем от Rositsa Vasileva, филолог, родом от Силистра, в София: Скъпи приятели, честита 2020 година! Като голяма част от вас след новогодишната нощ разглеждам красивите картички, които щедро получавам чрез различните социални мрежи. Благодаря на всички от сърце! Иска ми се обаче да напиша в отговор нещо по-лично - като онези картички, които със сигурност са останали вече в миналото – с текст, написан на ръка, старателно и красиво...

И понеже това няма как да стане, публикувам нещо, за което си мислех днес и поразрових в нета: какво ли е било в годината със същата симетрия – 1919 г. Тогава започва „ерата на джаза“, „епохата на нямото кино“, прагът на „лудите двадесет“. Хубаво време – красиво, свободно, артистично, изискано. Дано и 2020 да е такава за всички нас! На 1.01.1919 г. е роден Селинджър, който остава незабаврим със „Спасителят в ръжта“, романа за преживяванията на Холдън Колфийлд около Коледа, който вижда чрез въображението си „малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива...на ръба на някаква шеметна пропаст“. 

А той стои и спасява всяко дете, което тръгне към пропастта. И аз пожелавам като шестнадесетгодишния герой на всички да бъдат спасители, „да не разправят само колко бензин хабят идиотските им коли, да не са подли типове или типове, които никога не четат книги, да не са скучни“. 

Назаем от Красимир Крумов, журналист от Шумен: В епохата на Дядо Мраз. За новата 1970 година ми донесе черен роял. За ЧНГ 1971 в кутията беше първият ми телефон - с шайба, слушалка със спираловиден кабел, бутон за звънене и сигнал ти-тиии като се вдигне слушалката и свободно след избиране. 13-а Седмична детска градина в Шумен.

Надеждата да роди радост, мечтите - удовлетворение! Мъдрост за дъщеря ми, щастие за жена ми, здраве за родителите ни! А на всички вас да ви е вкусна..., пардон, честита идващата 2020 година! Роден съм в Шумен през 1966 година. Бил съм на 2 години, когато е станала Пражката пролет, събитие без особено влияние върху България, респективно върху моя живот. Важните дати от обществено-политическия календар в детските ми години бяха тези на петилетки и конгреси. Живял съм досега в мир. 

Войните ставаха някъде далече - Западния бряг, Ивицата Газа, Виетнам. Първата по-сериозна промяна, на която бях съвременник беше "кадифяната революция" през 1989, жертви нямаше. От запомнящите се дати, на които съм съвременник и които може да бъдат изучавани някой ден в учебниците по история са още влизането на България в НАТО и ЕС. Преживях Вранчанското земетресение от 1977 и Стражишкото през 1986. Все мърморим, че цяло поколение изкарахме живота си в криза и преход. И чакаме с надежда 2020.

Да видим сега, ако бях роден 100 години по-рано, през 1866 и навършвах 53 през 1919 каква щеше да е равносметката ми в навечерието на 1920. Щях да съм роден в Османската империя, може би в Шумла, а може би някъде в Пиринска Македония. Сега съм връстник на Сергей Станишев и Слави Трифонов, тогава щях да съм набор на Пенчо Славейков, Ромен Ролан, Август фон Васерман, Кръстьо Кръстев, Иван Бацаров, Сун Ятсен, Василий Кандински, Андрей Ляпчев и Васил Златарски. 

В Шумла старите хора още си спомнят чумата от средата на века, чичовци и лели са измрели още като бебета, щом аз съм се родил, значи, че моите родители са оцелели. В първите месеци след раждането ми щеше да тръгне първият влак по българските земи между Русчук и Варна. Бандити от Влашко начело с някои си Филип Тотю и Панайот Хитов ще вилнеят в България когато съм на 1 годинка, но може и да не разберем за това - няма интернет, джиесем, дори писма се пишат рядко. Ако майка и татко са по-окумуш през 1873 можеше да ме пратят на килийно училище в Дивдявово, Ченгел. Или някъде в Пиринско. През февруари щях да чуя от възрастните, че обесили някакъв си Джингиби. 

Според някои се борел да ни освободи от турците, други разправят, че бил разбойник и убил някакво дете, така пишели вестниците. Като съм на 10 вълнения в цялата страна, пак някакво въстание, колкото да ядосаме турците, а мене ме дават за чирак в някоя абаджийница или в кафене. Тате коли прасето. Вече може На следващата година Русия напада нашата държава, започва война, всички стават лоши не знаем какво ще стане, дано не стане по-зле. Колим прасето. Преживяваме войната. България е свободна, вече живеем в наша си държава. Ако съм в Пиринска Македония в Ораново, това ще се случи едва като стана на 32. 

Имаме български княз. Ама е зле като по турско. Като дойдат избори - бой, сопи. И Русия много ни се меси. На 16 години през 1882 се хващам чирак в новата фабрика за бира на чеха Франтишек Милде. По Коледа колим прасето. На 19 години размахвам байрак, имам активна патриотична позиция и се напиваме с приятели за Съединението. Сърбия ни удря подло, взимат ме във войската и ме пращат на Сливница. По-чудо оцелявам, целият Запад вика, че ще ни спукат сърбите, ама не  Година след това пак преврат, този път не махат султана, а българския княз. 

Нещо като това, което родените 100 години по-късно ще преживеят на 10 ноември 1989. Хем го махат Александър Първи Батенберг, хем сам се маха. Само дето няма телевизия да го предават. Имаме нов държавен глава - княз Фердинанд. През 1908 година България обявява независимост. Доживях, казвам си със сълзи на очите, скоро съм навършил 42. Оттук нататък всяка една преживяна година си е късмет. На 46-годишна възраст избухва война. Не знам дали ме мобилизират мен, но на фронта отиват децата ми, половината може би няма да се върнат. 

Тия, които оцелеят през Балканската, ги чака второ изпитание в Междусъюзническата. През 1915 България се включва в Голямата война, изпращам деца и внуци на фронта, мъка ми е, но идеята е, че ще си върнем Вардарска Македония и ще си върнем заграбеното от Румъния и Гърция. Много жертви, много лишения и накрая ни побеждават, подписваме Ньойския договор през 1919, моето поколение, доживяло Освобождение, Съединение, Независимост, дало много жертви, преживява национална катастрофа. Гледаме на наближаващата 1920 с надежда, че животът ще е по-хубав...Ей така, като си помислим в кво „тъпо време“ живеем и в какво нещастие, не е лошо да пропътуваме малко назад, не много, само 100 години... Освежава.

Назаем от Цветана Игнатова, филолог, журналист (СБЖ), директор на дирекция в община Силистра: Високо, с полета на птиците - до звездите! Честита Нова година! Да е мирна, здрава, плодородна, тази наша високосна година! Поздравявам Ви от сърце в първия ден на 2020 г. Моята скромна мечта за годината е ВИСОКО! С полета на духа ни и надеждата за честити дни! Да пазим крехкото равновесие между „звездното небе над мен и моралния закон в мен“ (Кант); да вярваме и да обичаме! Да си спомним ФСБ и красивата песен „Високо, високо, високо“; текст Евтим Евтимов. Да дарим първите усмивки на обичаните хора и свободните птици! Високо, в 2020 - пожелавам здраве и 5 х 20 години живот!

В Силистренско Дядо Мраз възкръсна и раздава подаръци на децата след колегата си Дядо Коледа

Chitaliste Pravda: Благодарим на Дядо Коледа и екипа му. Весели празници от Кметството и читалището в с. Правда!

В Силистренско Дядо Мраз възкръсна и раздава подаръци на децата, съдим по постове със снимки от редица населени места в областта: Брадвари, Правда, Искра и други. Примерноу от профила във Фейсбук на Мюзеян Джафер, секретар на читалището в силистренското село Брадвари научаваме: "Раздаване на подаръци с дядо Мраз, Снежанка и джуджетата (за отбелязване - в оригинална кола с уникален дизайн) по домовете на най-малките ни дечица - 30.12.2019 г. 

И още от профила Искра Култура: На 27.12.2019 г. Дядо Коледа (бел. рлед.-- тази годзина моторизиран, за разлика от 2015 г. насам, когато бе с файтон) подари едно незабравимо изживяване на децата на ситовското село Искра, като със Снежанка посетиха всеки дом, за да раздадат новогодишните подаръци на послушните дечица. На всички мили деца по света пожелавамe щастлива и незабравима Нова Година. Бъдете нашият лъч, светлина и надежда, радвайте ни с усмивките си и продължавайте да правите света по-красив от всякога!". В дуловското Правда - раздаването на подаръци стана от писана каруца, водена от породист кон.

Спомен от 2015 г. в Силистренско

Станция „Самолета“ в Силистра става многофункционална зала

Предстоящите дейности по проект „Станция САМОЛЕТА“ („THE AIRCRAFT SOCIAL LAB“) бяха представени по време на встъпителна пресконференция с участието на д-р Юлиян Найденов, кмет на община Силистра, на членовете на екипа по проекта, медии и заинтересовани граждани. Проектното предложение е одобрено за реализиране от международната финансираща организация „MitOst“ по програмата „Actors of Urban Change“ („Актьори на градска промяна“) 2019-2021 г. и предстои да бъде изпълнено от СНЦ „Дуросторум-Дръстър-Силистра“ в широко партньорство с Община Силистра и Център за музика и изкуства „Мегатон“. 

Димитър Караджов (председател на Управителния съвет на СНЦ „Дуросторум-Дръстър-Силистра“, учредено през октомври 2018 г.) сподели, че подаването на проектното предложение е било голямо предизвикателство за Сдружението, предвид сложността на предстоящите процеси за реновиране на летателния апарат и изрази увереност, че с правилно подбрания екип задачата ще е по-лесно изпълнима. 

И още: „От 180 подадени проектни предложения от цяла Европа, одобрените са 10 и „Станция САМОЛЕТА“ е първият одобрен проект в България по тази програма. Изпращаме старата година с тази добра новина и това още повече ни мотивира да дадем всичко от себе си и да покажем, че промените стават с много енергия, отдаденост и позитивизъм. Благодарим на Община Силистра и Център за музика и изкуства „Мегатон“ за доверието и съгласието си да партнират с нас. 

Припомням, че община Силистра в лицето на д-р Найденов оказваха нужната подкрепа и съдействие по първия етап от облагородяване на пространството около самолета през 2018 г., както и при измиването на машината през есента на тази година“. Бюджетът е в размер на 13 000 евро, разпределен според изискванията на програмата и подписания договор за финансиране: 6000 за ремонтни дейности; 4 000 за експертен екип; 3 000 за обучения на екипа на проекта от водещи европейски урбанисти.

Продължителността на проекта е 15 месеца (от 16.02.2020 г.  до 31.05.2021 г.) със следните планирани дейности: социален активатор – проучване и обобщаване на нуждите и предложенията на общността; обществено обсъждане на готовата визия; обновление на вътрешната част на самолета и превръщането му в мултифункционална зала за провеждане на различни събития: арт-изложби, концерти, презентации в атрактивна обстановка, открити уроци, работилници, курсове по роботика и информационни технологии, прожекции, споделено работно пространство с wi-fi мрежа и др.; създаване на календар на предстоящите събития, организиране и провеждане на различни активности.

За реализиране на инициативата ще бъде търсена и широка подкрепа от бизнеса и гражданството, за осигуряване на по-голяма ангажираност и устойчивост на създаденото. В Крайдунавска Добруджо може да не кацат големи пътнически самолети (изключваме летище „Ребус“ край Средище в община Кайнарджа, където има учебен център за летци), може и да няма летище, но си има своя...самолет (ТУ-134), който край река Дунав и границата ни с Румъния, е едновременно средище за представители от различни поколения, но и място за забавления. В близко бъдеще - и за още по-полезни занимания, в духа но доброто старо време, което понякога ес зъвраща в своя модерен блясък.

Общинско кабелно радио Силистра: „Основната идея е партньорство между публичния сектор, частния и гражданския сектор. Този проект е базиран на гражданското желание за промяна и развитие на града. Т.е. ние сме готови да подадем ръка на всеки, който е заинтересован да участва. Децата са с фокус и са приоритет,защото те са бъдещето. Много неща още се избистрят. Ще съгласуваме нещата, а не сами да решаваме какво да се случва. Надяваме се да въвлечем много училища, школи. Идеята е да се възпитаваме на инициативност“, допълни Тодор Кесаровски, асоцииран член на Сдружението.

От Фейсбук-профила на Община Силистра: Да припомним: прeз 80-тe гoдини на минали явек e пocтaвeн изрaзхoдвaл рecурcитe cи пътничecки caмoлeт Ту-134. Гoдини нaрeд той прeдcтaвлявa aтрaкция зa cилиcтрeнcкитe дeцa. Пocтeпeннo oбaчe интeрecът към лeтaтeлнaтa мaшинa и мяcтoтo oкoлo нeя зaмирa. Пвез 2018 г. слeд двуceдмичeн труд пoвтoрнoтo му oткривaнe ce прeвърща в прaзник зa квaртaла и зa цялa Cилиcтрa. Мecтa зa oтдих, aeрoчитaлня, излoжбa нa caмoлeти, cпoртни кътoвe ca caмo чacт oт нeщaтa, нa кoитo мoгaт дa ce нacлaдят пoceтитeлитe. Месеци по-късно беше измит отвън със съдействието на кмета на общината. А в следващи месеци всички ще очакваме новата визия на интериорното пространство на самолета.

#ДуросторумДръстърСилистра

#ПромянатаВъзможна

Символи в християнството

tues.ru. Ранната църква не познавала иконата в съвременния й догматичен смисъл. Началото на християнското изкуство - рисуването на катакомбите - е символично. Склонен е да изобразява не толкова божество, колкото функция на божество. Исус използва символи, когато вървеше по пътищата на Палестина. Той се отнасяше към себе си като добрия пастир, врата, вино и светлина на света. Когато учеше Своите ученици, Той говори в притчи, които бяха богати на символика.   Ние използваме символи в ежедневието си.

• пеперуда   - символ на Христовото Възкресение и вечен живот за вярващите.
• Везни - Символ на справедливостта и символ на Божия справедлив съд. На Страшния съд от лявата страна на Христос или директно под неговия престол се разгръща сцената на претеглянето на душите, която се провежда от архангел Михаил. Той държи везните в ръка, а на двете им купи на душата - праведния (отдясно на архангел) и грешника (отляво). Душата на праведните е по-тежка и тя превъзхожда; дяволът дърпа чашата на грешника. Така те са разпределени - някои към небето, други към ада - които са се издигнали до този Съд, които са възкръснали.
• лоза   - Евхаристийният образ, както и символ на Божия народ, Църквата. В последния разговор с учениците Исус каза: "Аз съм истинската лоза, а Моят Отец е лозето ..."
• вода   - символ на мимолетно време и Кръщение. Нищо чудно, че един от многото символи на Христос е поток. Самият източник, който тече от под Дървото на живота в рая, е живата вода. Това е казано за него в Евангелието: „Който пие водата, която аз ще му дам, няма да е жаден завинаги“.
     Гълъб със зелено клонче е символ на по-нов живот, той идва от Стария Завет: след потопа гълъбът се върна при Ной със зелено клонче в клюна си, като по този начин уведоми Ной, че водата вече е слязла и Божият гняв е заменен с милост. Оттогава гълъбът с маслинова клонка в клюна се е превърнал в символ на мира. Бял гълъб без клон може да представлява Божието присъствие и Божието благословение.
• Две дървета : зелено и изсушено - идеята за зелени и изсъхнали дървета се свързва с дървото на познанието за доброто и злото и дървото на живота, стоящо до Райската градина.
• огледало   - прозрачна сфера в ръцете на ангел с надпис „IS XP“ - символ, показващ, че ангелът служи на Исус Христос и е дух, но не и антропоморфно създание.
• Ключовете   - златото и желязото символизират портите на небето и ада.
• кораб   изобразява църква, която води вярващ по безопасен начин през бурните вълни на море от живот. Кръстът върху мачтата символизира посланието на Христос, който дава власт на църквата и я насочва. Името на частта от църквата, в която се намира общността, нефът, означава „кораб“.
• Кръст с пет точки   - около кръста рисуваме кръг и в резултат получаваме пет точки: точката на есенното равноденствие, пролетното равноденствие, лятното слънцестоене, зимното слънцестоене и централната точка. Това е неподвижната ос, около която се движи времето. Такъв визуален модел дава известна представа за връзката на времето и вечността в рамките на християнската култура.
• Кръв Христова , изливайки от раните си на кръста, има, според християнското учение, изкупителна сила. Затова беше обичайно да я изобразявам обилно да се излива. Може да се стича до черепа (Адам), лежащ в основата на кръста. Черепът понякога се изобразява с главата надолу и тогава светата кръв се събира в него, като в купа.
     Кръвта на Христос според средновековните теолози е истинска субстанция, една капка от която би била достатъчна, за да спаси света.
• Луна и слънце   - луната символизира Стария завет, а слънцето - Новия завет, и както Луната получава своята светлина от слънцето, така и Законът (Старият Завет) става разбираем само когато е осветен от Евангелието (Новия Завет). Понякога слънцето се символизирало от звезда, заобиколена от пламъци, а луната - от женско лице със сърп. Има и обяснения на фигурите на слънцето и луната като индикации за двете Христови природи или като символи на самия Христос (слънцето) и църквата (луна).
• Маслинов клон   - символ на мира между Бог и човека. Маслиновият клон е символ на надежда и мир.
• ореол   - ореол, символ на святост, слава. Изобразен е като кръг около главата.
• пясъчен часовник   традиционно символизират преходността на времето и смъртността на всички неща.
• Потънете с три капки вода   напомня за кръщението, когато три пъти се проливаше вода в името на Отца и Сина и Светия Дух.
• Ihtis - рибата е един от най-разпространените символи в древни времена, олицетворяващ Христос. В най-старата част на римските катакомби е намерено изображение на риба, носеща на гърба си кошница хляб и съд с вино. Това е евхаристийният символ, обозначаващ Спасителя, който дава храната на спасението и нов живот.

• щъркел - символ на благоразумие, бдителност, благочестие и целомъдрие. Тъй като щъркелът съобщава за настъпването на пролетта, той се свързва с Благовещение на Мария - с добрата вест за идването на Христос. Възможно е съществуващото северноевропейско вярване, че щъркелът носи деца на майките, произтича от факта, че тази птица е била свързана с Благовещение. В християнството символизира чистота, благочестие и възкресение. Въпреки факта, че Библията изброява всички кокоши птици като „нечисти животни“, щъркелът се разглежда по различен начин като символ на щастие, главно защото поглъща змиите. Така той посочва Христос и неговите ученици, които унищожиха сатанинските създания.
• Ангел с огнен меч   - символ на божествената справедливост и гняв. Господ Бог, прогонвайки нашите предци от рая след падането им, създаде „Херувим с огнен меч, който да пази пътя към дървото на живота.“ (Бит. 3.24). В Откровението на евангелиста Йоан за Човешкия Син се казва: мечът “.
• Ангел с тромпет   - символ на възкресение и съд. Христос за идването на Човешкия Син казва: „Той ще изпрати ангелите си със силна тръба и те ще съберат избраниците му от четирите ветрове, от ръба на небето до ръба им“. По същия начин второто пришествие на апостол Павел Христов казва: „Самият Господ, когато бъде обявен, с гласа на Архангел и Божията тръба ще слезе от небето, а мъртвите в Христос ще бъдат възкресени първо“.
• протеин   - сред християните означава алчност и алчност. В европейската митология се появява катеричката Рататоск („гризач“), която постоянно се разпръсква по ствола на световното дърво и сее раздора между орела на върха му и драконите, изгризващи корени, предавайки думите си един за друг. Тя се свързва с дявола, въплъщавайки се в това червеникаво, нахално, неуловимо животно.
• вол   - символ на убитите за Христос мъченици. За този герой се казва св. Йоан Златоуст и Св. Григорий на нацианците.
• Влъхвите   - Cupronickel (старши), Balthazar (среден), Caspar (младши). Има обаче друга връзка: най-възрастният Каспар (или Яспир), средният - Балтазар (той може да бъде изобразен като чернокож), най-младият - Купроникъл. През Средновековието те започват да символизират три известни тогава части на света: Европа, Азия и Африка и по-младите - Каспар често е представян като чернокож.
• гарван   - символ на усамотение и живот на отшелниците.
• Конски глави - вечната метафора на необратимостта на течение на времето.
• нар - традиционен символ на възкресението, сочи Христос като Спасителя на света. Нарът се смята за символ на живота ... Според легендата ковчегът на Ной бил осветен с нар. Нар с произход от Азия, това е един от първите плодове, консумирани от човека. Древният Картаген бил смазан от римляните и умрял завинаги. Казват, че от него е останала само „картагенска“ или „пуническа“ ябълка. Името на гранатата - punica granatum - е дадено от римляните. Смята се, че хвощът отгоре на нар е станал първообраз на кралската корона.
• грифони   - измислени същества, половин лъвове, половин орли. С остри нокти и снежнобяли крила. Очите им са като пламък. Първоначално изображението на грифон изобразяваше Сатана, примамвайки човешките души в капан, по-късно това животно се превърна в символ на двойната (божествена и човешка) природа на Исус Христос.Така грифонът също стана враг на змии и базилики.
• гъска   - в гностическата традиция гъската е олицетворение на светия дух, символ на предвидеността и бдителността. Съществува известна легенда за капитолийските гъски, които спасили Рим от нашествието на галите. Но през Средновековието в Европа се смяташе, че гъските са вещици на вещици.
• делфин   - В християнското изкуство делфините могат да се срещат много по-често от другите морски обитатели. Той стана символ на възкресението и спасението. Смятало се е, че делфинът, най-силният и бърз от морските създания, пренася душите на починалия през морето в друг свят. Делфинът, изобразен с котва или с лодка, символизира душата на християнин или Църквата, която Христос води към спасението. Освен това в разказите за пророк Йона делфинът често е изобразяван вместо кит, което е довело до използването на делфина като символ на Възкресението, а също така, макар и много по-рядко, като символ на Христос.
• дракон - едно от най-разпространените митологични същества - крилата змия, която обаче представлява комбинация от елементи на други животни, обикновено главата (често няколко глави) и тялото на влечуго (змия, гущер, крокодил) и птичи крила или като прилеп; понякога изображението включваше и елементи на лъв, пантера, вълк, куче, риба, коза и пр. Това е един от образите на дявола. Но въпреки факта, че драконът също е образ на водната стихия, той често изглеждаше огън дишащ (комбинация от противоположните символи на вода и огън). В Библията това е символ, който е подчертан; Интересно е да се отбележи, че анаграмата на Ирод в Сирия - ierud and es - означава „огнедишащ дракон“. Ярко описание на змея като Божи враг е дадено в Откровението на Йоан Богослов. „И на небето мина война: Михаил и ангелите му се бориха срещу дракона, и драконът и ангелите му се бориха срещу тях, но те не можаха да устоят и вече нямаше място за тях на небето. И големият змей беше изгонен, древната змия, наречена дявол и Сатана, измамила цялата вселена, хвърли на земята, а ангелите му бяха изхвърлени заедно с него. "
• кълвач в християнската традиция символизира ерес и дявол, което унищожава човешката природа и води човек до проклятие.
• инорог   - в древността се свързваше с култа към богинята майка Богородица и рано започва да се свързва от християнските богослови с девствеността на Мария и въплъщението на Христос. Библейският символ на сила и сила, като такъв се използва в герба на Великобритания. В „Огледалото на мистериите на Църквата“ Хонорий Отенски пише: „Много свирепо животно със само един рог се нарича еднорог. За да го хванат, те оставят девица в полето; тогава животното се приближава до него и се натъква, защото се побира на утробата си. Това животно представлява Христос "рогът е неговата непобедима сила. Той, лежащ на пазвата на Богородица, беше заловен от ловци, тоест придобит в човешка форма от онези, които го обичаха."
• прът   - клубът е символ на сила и сила, следователно на всеки епископ се връчва пръчка по време на освещаването. "Епископската палка", казва архиепископът на Солун Симеон, "обозначава силата на Светия Дух, установяването и управлението на хората, силата да управлява, бунтовниците да наказват и тези, които са тръгнали да се събират заедно." Епископският прът е увенчан с две змийски глави и кръст. Змийските глави са символ на мъдростта и архипастирската власт, а кръстът трябва да напомня на епископа за задължението му да пасти стадото си в името на Христос и за Неговата слава.
• Порочен кръг - символ на вечността. Кръгът - на небето през Средновековието изразява идеята за вечността, безкрайността и съвършенството.
• звезда   - Маговете отидоха до родното място на Исус, когато видяха знак - звезда на изток, както каза Матей, и за тях беше ясно чия звезда са видели „Неговата звезда“. В протоевангелието на Яков няма пряка препратка към звезда, но само в необикновената светлина се казва в пещерата, в която е роден Христос. И ако този източник е бил в основата на много други иконографски мотиви, е напълно разумно да се предположи, че той обяснява образа на ярка светлина в пещерата с помощта на традиционния образ - звездата.
• Змията   в християнската символика е основният антагонист на Бог. Това значение идва от старозаветната история за падането на Адам. Бог проклина змията в следните изрази: "... понеже си направил това, прокълнат си пред целия добитък и пред всички животни на полето; ще ходиш по утробата си и ще ядеш прах през всичките дни от живота си." Aspid в християнството също символизира злото, отровата. Змия край дърво в рая, която съблазнила Ева в непослушание, се появява под името Самаил в средновековната еврейска легенда (съответства на принца на мрака Луцифер). Следните мисли й се приписват: „Ако говоря с мъж, той няма да ме изслуша, защото е трудно да се счупи мъж. Следователно, най-добре е първо да говоря с жена с по-добро разположение. Знам, че тя ще ме слуша, защото жената слуша на всички! "
• ибис   - символ на плътско желание, нечистота, мързел. Ранният християнски текст „Физиолог“, както и средновековният „Бестиарий“, отбелязват, че ибисът не знае как да плува и затова яде мъртви риби край брега. Последно, той носи храна на малките си. „Подобно на ибисите, те са месоядни хора, които алчно изяждат смъртоносните плодове на дела и дори децата си до развалянето и смъртта, те ги хранят“ (Unterkircher). „Този \u200b\u200bибис е най-лошият от всички, защото от грешниците и издънките на греха“ („Физиолог“).
• календар   - памет на човек за корените си и неговия източник
• Камък в ръка   - символ на покаянието, наложено върху самия себе си, и по този начин, знак, че е извършено покаянието. Един папа от Ренесанса, гледайки образа на светеца, твърди, че: „добре е, че той държи камък, този знак на покаяние доброволно е приет от самия него, защото без това той едва ли би бил смятан за светец“.
• Ключовете   - златото и желязото символизират портите на небето и ада.
• коза символизираше добродушие. Във формата на козел Сатана изкушава Св. Антъни. В Евангелието на Матей козелът е емблема на греха и проклятието („и той ще постави овцата от дясната си страна, а козите отляво“). В традиционните представи, датиращи от митове, черната коза се асоциирала с „долния“ свят. Според легендата Сатана присъствал в събота под прикритието на черна коза. В християнската символика козата е "миризливо, мръсно, постоянно търсещо удовлетворение" създание, което на Последния съд е обречено на вечно наказание в ада. Пряко свързана със изкупителната жертва - символ на прехвърляне на собствената вина на някой друг. Оттук и традиционното значение на козата като разузнаващ агент и зловещата му връзка с дявола.
• копие   е един от инструментите на страстите Господни. В Евангелието на Никодим се казва, а след това в „Златната легенда“ се повтаря, че името на воина, който прободе Христос с копие, е Лонгин. Той беше сляп и според Златната легенда по чудо се излекува от слепота - кръвта, която тече от раната, нанесена му от Христос. Впоследствие, според легендата, той е кръстен и претърпял мъченическа смърт. Като правило той е изобразен от „добрата“ страна на Христос. Художниците по различен начин разясниха на зрителя, че Лонгин е сляп: копието, което той се стреми да пробие в тялото на Христос, може да бъде ръководено от стоящ войн или Лонгин специално насочва пръст в очите си, обръщайки се към Христос и сякаш да каже: изцелете ме, ако сте Божият син ! В допълнение към копието, атрибутът на Лонгин е носител на дарител, в който, както казва легендата (Евангелието не казва нищо за това), той е събрал капки от светата кръв на Христос.
• котка   - символизира способността да виждате ден и нощ. Поради навиците си котката се е превърнала в символ на мързел и похот. Съществува и легенда за „котката на Мадоната“ (gatta del la. Madonna), която казва, че преди да се роди на Христос, котката обикаляла в същото ясла. Тази котка обикновено е изобразена с кръстосан знак на гърба си. Когато котката беше дива, тя се смяташе сред най-големите си за едно от най-свирепите животни.
• Червена лилия   - символ на мъченическата смърт на Светата Кръв Христова.
• Червен сардоникс означаваше, че Христос проля кръвта си за хората.
• Стомна и фалшив показвам сексуална умереност: водата гаси огъня на похотата.
• шрифта   - символ на девствената утроба, от която посветеният се ражда отново.
• икона-лампа - лампа на знанието. От древни времена лампи са осветени, за да разсеят физическата тъмнина - тъмнината на нощта. С началото на нов училищен семестър лампата на науката отново се запалва, за да прекрати невежеството и духовната тъмнина. Светлината на истинското изкуство и полезните знания трябва да гори ярко в нашия свят.Има друг вид тъмнина. Този духовен мрак е тъмнината на неверието, отричането на Бога и отчаянието. Християнското образование от всички видове води учениците към Исус Христос, Светлината на света. Средствата, използвани за духовно просветление, са Словото Божие. Псаломът гласи: „Твоето Слово е светилник за крака ми и светлина за моя път.“ Евангелието, което свети от страниците на Светото писание, не ни учи само как да живеем в този свят - то ни показва пътя към Небето чрез вяра в Исус Христос. „Колко ценна е вдъхновената книга!“ Подобно на лампа, нейните учения осветяват нашия път към Рая. ” В Стария Завет Господ заповядва на Мойсей да "запали лампата по всяко време." Лампата, която гори в скинията, символизираше постоянното присъствие на Господ сред Неговия народ. Днес неизгасимите лампи в някои църкви ни напомнят за присъствието на Христос чрез Словото и Тайнствата. Това предполага, че християните, събрани около Словото, винаги и навсякъде служат на Бога. „Въплътеното Божие Слово, Висшият ум, о вечната и неизменна истина, светлината в тъмнината, ние те прославяме, блестящи от свещените страници, озаряващи нашите пътища с вечна светлина.“
• барака   (разрушена сграда) - тя символизира Стария Завет, вместо който Христос се появи в Новия свят.
• Лео, като орел, животно. символизиращо господство, често се появява в хералдиката и се характеризира в басни като „цар на зверове“. Символ на бдителност и бдителност и духовна сила - тъй като се смяташе, че спи с отворени очи. Sentinel, поддържащ основите на църквата. Символът на възкресението, защото вярваше се, че лъв вдъхва живот на лъвове, родени мъртви. Следователно лъвът започна да се свързва с възкресението от мъртвите и го направи символ на Христос. Раннохристиянският текст „Физиолог“ разказва следното за удивителните обстоятелства при раждането: „Когато лъвица ражда бебе, тя го ражда мъртъв и остава буден в тялото, докато на третия ден баща му дойде и започне да духа във физиономията си .. . (лъвицата) седи срещу него три цели дни и го гледа (към кошара). Но ако тя отмести поглед, той няма да се съживи. "Левият мъж се събужда, издувайки жизнен дъх в ноздрите му. Лъвът се превръща в емблема на Исус Христос (вж. Също лъвът като емблема на старозаветните Юди, от чийто род е Иисус Христос) и много светии (Марк, Йероним, Игнатий, Адриан, Евфемия и др.). В Стария Завет Юда, Дан, Саул, Йонатан, Даниил и други се сравняват с Лъв, а самият Лъв е описван като „силен човек между зверовете“.
• Вляво и вдясно - От дясната страна на Христос е обичайно да се поставят праведните, а отляво - грешниците. Непокаяни винаги от лявата ръка на Спасителя. Когато Човешкият Син дойде в славата си и всички свети ангели с него, тогава той ще седне на трона на славата си и всички народи ще се съберат пред него; и той ще отдели една от друга, както овчар отделя овцете от козите; и той ще постави овцете от дясната си ръка и козите отляво. Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната му страна: Елате, благословен от Отца ми, наследете Царството, приготвено за нас от основата на света; защото бях гладен, а вие ми дадохте нещо за ядене; жаден и ме накара да пия; Аз бях скитник и вие Ме приехте; беше гола и ме облече; беше болен и ти ме посети; Бях в затвора, а ти дойде при Мен. Тогава праведният ще му отговори: Господи! кога те видяхме гладен и те нахранихте? или жаден и се напи? кога те видяхме като скитник и те приехме? или голи и облечени? Кога те видяхме болен или в затвора и дойде при теб? И царят ще им отговори: Истина ви казвам, тъй като вие сторихте това на един от моите по-малки братя, вие направихте с мен. Тогава той ще каже на онези от лявата страна: елате от мен, проклет, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели, защото бях гладен, а вие не ми дадохте храна; жаден и не ми дадохте вода; Той беше скитник и не ме приеха; Той беше гол и те не Ме облечеха; болен и в затвора и не ме посети. Тогава ще му отговорят: Господи! кога те видяхме гладен, или жаден, или непознат, или гол, или болен, или в затвора, и не ти служи? Тогава той ще им отговори: Истина ви казвам: понеже не сте направили това на някой от тези по-малки, не сте ми го направили. И тези ще отидат във вечни мъки, но праведните във вечния живот.
• лисица - символ на алчност и хитрост, беззаконие и хитрост. Като традиционно установен символ на лукавството и коварството, лисицата се е превърнала в символ на дявола. Изображенията на лисицата често се появяват в средновековната скулптура, през Ренесанса лисицата става главен герой в книжните илюстрации. Червеникавият цвят на козината й наподобява огън, който (заедно с тръс и катеричка) го нарежда сред дяволската охра (свита). Отрицателна оценка на лисицата се изразява и в средновековни книги за животни, например, когато става въпрос за факта, че той като измамник и хитро животно е ненадминат. "Когато е гладен и не намери какво да погълне, той рови в червена глина, докато не изглежда като окървавен, изпъва се като убит и се порязва настрани. Птиците виждат как той уж кърви и езикът си струпва, и те мислят, че са умрели. Те са срещу него и той ги хваща и изяжда. Такъв е дяволът: той се преструва, че е мъртъв преди живите, докато той ще го съблазни и съблазни в своите изчисления "(Unterkircher). "Лисицата е на щитовете на емблемата. Значи ли знамето изобщо за хитър ум и при тези, ако са издигнати върху емблемите, думата и делото са едно по същество.
• лодка е символ на църквата, през която можете да бъдете спасени; мрежата е християнско верую, а рибите са хора („хора“), обърнати към християнската вяра. Много от учениците на Исус бяха рибари, преди да бъдат призовани в апостолското служение. Исус би могъл да ги нарече „рибари на хората“, сякаш намеква за предишната им професия. С което той сравнява Царството Небесно с мрежа, хвърлена в морето и уловена риба от различни видове. Веднъж, когато хората се тълпяха с Него, за да чуят Божието слово и Той застана до езерото Хенисарет, Той видя две лодки, стоящи на езерото; и рибарите, оставяйки ги, измиха мрежите. Влизайки в една лодка, която беше Симонов, той го помоли да отплава по някакъв начин на брега и, като седна, научи хората от лодката. Когато спря да преподава, той каза на Саймън: Плавайте към дълбините и хвърлете мрежите си за риболов. Симон му отговори: Менторе! работихме цяла нощ и не хванахме нищо, но според Твоята дума ще пусна мрежата. След като направиха това, те уловиха голямо разнообразие от риба и дори мрежата им се счупи. И дадоха знак на другарите, които бяха на другата лодка, да дойдат да им помогнат; и те дойдоха и напълниха и двете лодки, така че започнаха да потъват. Виждайки това, Симон Петър падна на коленете на Исус и каза: излезте от мен, Господи! защото съм грешен човек. За ужас го иззеха и всичко, което беше с него, от този риболов на уловената риба; също Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха другари на Симон. И Исус каза на Симон: Не се бойте; отсега нататък ще хващате хора. И като извадиха и двете лодки на брега, те оставиха всичко и го последваха.
• Луна и слънце   - луната символизира Стария завет, а слънцето - Новия завет, и както Луната получава своята светлина от слънцето, така и Законът (Стария Завет) става разбираем само когато е осветен от Евангелието (Новия Завет). Понякога слънцето се символизирало от звезда, заобиколена от пламъци, а луната - от женско лице със сърп. Има и обяснения на фигурите на слънцето и луната като индикации за двете Христови природи или като символи на самия Христос (слънцето) и църквата (луна).
• Меден умивалник и кърпа   символизират девствената чистота.
• Мечът   - символ на справедливостта. Самият св. Павел ни обяснява този символ в Ефесяни: „И вземете шлема на спасението и духовния меч, който е Словото Божие“.
• маймуна - сред християните от ранното средновековие - символ на дявола и обозначаването на езичеството, а не на човешката греховност. В готската епоха обикновено маймуна е изобразявана с ябълка в зъби, като символ на падането на Адам и Ева. В християнското изкуство маймуната е символ на греха, злобата, измамата и похотта. Той може да символизира и небрежността на човешката душа - слепота, алчност, склонност към падане. Понякога под прикритието на маймуни те изобразяват Сатана, сцени с оковано животно може да означава триумф на истинската вяра. Понякога в сцените на поклонение на влъхвите маймуната присъства заедно с други животни.
• елен   - елените обикновено са изобразени близо до извори. Това е символ на душата, която копнее за Бога. Псалмистът казва: „Както елен се стреми към водни течения, така и душата ми се стреми към Тебе, Боже“.
• Орел изкачването към слънцето е символ на възнесението. Орелът е символ на душата, която търси Бога, за разлика от змията, която символизира дявола. Обикновено орелът се смята за символ на Възкресението. Тази интерпретация се основава на ранната идея, че орелът, за който се предполага, че за разлика от други птици, лети близо до слънцето и се потопя във водата, периодично актуализира оперението си и възвръща младостта си. Това тълкуване се разкрива по-нататък в Псалм 102: 5: „... младостта ти се обновява, като орел“. Освен това орелът често служи като символ на нов живот, започнал с шрифта за кръщене, както и душата на християнин, който се усилва благодарение на добродетелта. „Но тези, които се доверяват на Господа, ще бъдат подновени във властта; ще вдигнат крилете си като орли ... " Орелът е в състояние да се извисява във въздуха, издигайки се толкова високо, докато не го изгледа, а също и поглед „към палещото обедно слънце. Поради тази причина той се превърна в символ на Христос. В по-общ смисъл той символизира справедливостта или такива добродетели като смелост, вяра и религиозно мислене По-рядко, когато орел е представен като жертва, той олицетворява демона, пленяващи души или греха на гордостта и светския авторитет. Евангелистът Йоан с право се сравнява с орела, той, както някой пише, „от началото до края на Евангелието му“ Arita на орлови криле на много Божия престол. "В по-общ смисъл, орелът се превръща в символ на вдъхновяваща идея на Евангелията. Той е против това тълкуване, аналой, от която да се чете Евангелието, често се прави под формата на орел се разпространява крилата си.
• пеликан - според древна легенда, предавана от Плиний Старши, пеликан, за да спаси от смъртта си пилетата, отровени от отровния дъх на змия, ги храни с кръвта си, която излъчва от рана, нанесена на гърдите му с клюна. Пеликан, който храни деца с кръвта си, е символ на жертвената смърт на Христос. Така пеликанът се превърна в символ на Исус Христос, който в Евхаристията ни храни със своето Тяло и Кръв.
• пясъчен часовник   традиционно символизират преходността на времето и смъртността на всички неща.
• Lash в ръка - триъгълна лапа - символ на оръжието, с което Амвросий се скарал на еретика Арий и неговите последователи (арианци); три възли - символът на Св. Троица.
• Прозрачен берил , предаваща светлина - образът на християнин, озарен от светлината на Христос.
• Петнадесет ангела   - петнадесет е броят на добродетелите: четири „кардинални“ - смелост, мъдрост, умереност, справедливост, три „богословски“ - вяра, надежда, любов и седем „основни“ - смирение, щедрост, целомъдрие, самозадоволяване, сдържаност, спокойствие, надежда. И още две - благочестие и покаяние. Общо шестнадесет, но умереността и сдържаността по същество са едно и също. По този начин има само петнадесет различни добродетели. Тридесет и три ангела - съответства на броя на живелите от Христос години.
• Ръце, сгънати напречно на гърдите   - жест на дълбоко благоговение и благоговение.
• риба - в Новия завет символиката на рибите се свързва с проповядването; бивши рибари, а след апостолите Христос ги нарича „риболовци на хора“, а небесното царство оприличава „морски моряк, хвърлен в морето и улавящ всякакви риби“. През първите векове на християнството хората са носели стъкло, перла или каменна риба - бъдещите кръстове на вратовете си. Евхаристийното значение на рибата е свързано с образователни евангелски трапези: насищане на хората в пустинята с хляб и риба, хранене на Христос и апостолите на езерото Тиберия върху Възкресението, което често се изобразява в катакомбите, затваряйки се с Тайната вечеря. В Писанието Христос казва: "Има ли между вас човек, който, когато синът му поиска хляб, би му дал камък? И когато поиска риба, щеше да му даде змия?" Според тълкувателите образът на рибата се отнася до Христос като истински Хляб на Живота, за разлика от змията, която символизира дявола. Образът на рибата често се комбинира с образа на кошница хляб и вино и по този начин символът на рибата се свързва със самия Христос. Писахме по-горе, че графичният вид на гръцкото име за рибата допринася за тази връзка. Символиката на рибата е свързана и с тайнството Кръщение. Както казва Тертулиан: „Ние сме малки риби, водени от нашия ихтус, ние се раждаме във вода и можем да бъдем спасени само като сме във водата“. Това е важен и често използван символ от ранните християни. Рибата беше за тях на първо място символ на прераждане от водата - св. кръщение. Вземането на вода, където се е извършило кръщенето, се е наричало на латински шрифт, което означава рибен басейн. И тази котка, когато се кръсти, беше потопена в нея, наречена риба, на гръцки ihtis. "Ние сме риба", казва Тертулиан, "и по друг начин не можем да бъдем спасени веднага във водата" - т.е. чрез кръщението. Гръцката дума ihtis (риба) беше символ на Христос и защото всяка буква на гръцки език съставлява думите Исус Христос, Синът на Бог Спасител. (Исус Христос Теу Ius Soter). Очевидно символът Риби е бил знак, чрез който ранните християни са се намирали и разпознавали един друг, особено във времена на преследване. Издраскан на стена, на пода на пазарен площад или близо до чешма, на многолюдни места, това позволяваше на скитащите християни да разберат къде се събират техните братя във вяра.
• Риба с монета в устата - символ на Чудото, извършено от Исус Христос. Когато дойдоха в Капернаум, колекционерите на дидрахми се приближиха до Петър и казаха: Няма ли вашият учител да даде дидрахми? Той казва „да“. И когато влезе в къщата, Исус, като го предупреди, каза: мислите ли Симоне? земните крале, от кого взимат мита или данъци? дали от синовете им, или от външни лица? Петър му казва: от непознати. Исус му каза: Значи синовете са свободни; но, за да не ги съблазняваме, отидете до морето, се откажете от уд и вземете първата риба, която се натъкне, и, отваряйки устата й, ще намерите статир; вземете го и им го дайте за Мен и за себе си. Той извършва чудо: ако Исус знаеше, че в устата на рибата, която първо е хванала Петър, ще бъде погълнатата от нея монета, Той е всезнаещ. Ако Той е създал тази монета в нейната уста, Той е всемогъщ.
• Свещ в свещник трябва да чете: "Майката подкрепя Сина, като свещ за свещ."
• Прасе (глиган) ) - служи като олицетворение на демона на чувствеността и лакомия и затова често действа като един от атрибутите на Антоний Велики, който победи този демон. Лакомия, егоизъм, похот, упоритост, невежество, но и майчинство, плодородие, просперитет и благополучие. Положителното отношение към прасетата в повечето митове контрастира с предимно негативната им символика в световните религиозни традиции.
     Християнската живопис често изобразява сцена на прогонване на демони от обсебен човек. Исус им позволи да влязат в стадо от 2000 прасета, които след това се хвърлиха от скала в морето. В християнското изкуство прасето символизира лакомия и похот (обикновено потъпкани от алегоричната фигура на целомъдрието), както и мързел. Притчата за прогонването на Исус от двама обсебени демони, които след това влязоха в стадото прасета (Матей, символизира желанието на човека да се изчисти от чувствените ексцесии.
• Седем камбани (цветя)   - имат двойно символично значение: първо, те намекват за седемте скърби на Богородица и, второ, сочат седемте дарби на Светия Дух: „И Духът Господен, духът на мъдростта и разума, духът на съвет и сила, духът на знанието и благочестие; и ще се изпълни със страха от Господа. ”
• сърце , Намира се в изображения, датиращи от 15-ти век. Често излъчва езици на пламък („огнено сърце“), което символизира духовното изгаряне.
• мрежа   - християнско верую.
• Скорпион - Показва живота на отшелник в пустинята. Скорпион хапе опашката си въплъщава измама. Скорпионът е един от символите на злото. Ужилването в края на опашката на скорпиона съдържа отрова и човек, ужилен от скорпион, изпитва страшни мъки. Той често се споменава в Библията: „... и мъките от него са като мъки от скорпион, когато ухапе човек“ (Откр. 9: 5). Заради коварния му начин, ужилването на скорпион се превърна в символ на Юда. Скорпионът като символ на предателството присъстваше на знамената и щитовете на войници, участвали в разпятието на Христос. Поради коварната си, често фатална захапка, е символ на Юда. В средновековното изкуство това е знак за смъртоносна предателство, понякога завист или омраза. Скорпионът се намира и като атрибут на алегоричните фигури на Африка и Логика (вероятно като символ на последния аргумент).
• куче   „Ранните коментатори на Библията държат ниско мнение за кучето като символ на нечестие.“ По-късно бащите на църквата, а след това и други средновековни автори, промениха отношението си към нея. През Възраждането куче в портрети на учени-хуманисти и религиозни водачи се превърна в символ на преданост към истината. Кучетата ловци - (обикновено са четири от тях) олицетворяват четири добродетели, за което свидетелстват латинските надписи, свързани с тях: "Misericordia" (милост), "Justitia" (справедливост), "Pax" (мир), "Veritas" (истина).
• щрауси, снасянето на яйца в пясъка и забравянето да ги излюпи е образ на грешник, който не помни задължението към Бога.
• Стрелка или греда пробиване на сърцето. Това е алюзия към думите на Св. Августин от „Изповед“ относно Божествената любов: „Sagittaveras tu cor nostrum caritatr tua et gestabamus verba tua transfxa visceribus“ („Вие ранихте сърцата ни с любовта си и ние запазихме думите ви в нея, проникнали в нашата утроба“). Три стрели, пронизващи сърцето, символизират пророчеството на Симеон. При първата жертва на Исус в храма присъстваше Симеон, праведен и благочестив съпруг, който търсеше удобствата на Израел. По вдъхновението на Светия Дух той дойде в Храма и, като взе Бебето на ръце, изпя последната си песен „Сега ще се освободиш“, а пророческата му майка изрече пророчество: „Ето, това се крие върху падението и бунта на мнозина в Израел и темата за препирване - и "Самото оръжие ще предаде душата на вас - нека се разкрият мислите на много сърца." В това пророчество има три предсказания, всяко от които се отнася до един човек: Исус ("Този"), Израел и Мария.
• Три пирона стана един от символите на Света Троица. В изкуството до XV век Христос е изобразяван като прикован от четири нокти - по един пирон за всяка ръка и крак. По-късно западноевропейските художници - изобразяват три нокти: крака, кръстосани с един нокът. Нашите грехове са унищожени, защото Бог „е приковал [тях] към кръста“.
• Обувки свалени - символ на святостта на мястото, където се провежда събитието. Такова тълкуване се основава на Божиите думи, адресирани до Мойсей, който се появи пред горящ храст: „Свалете обувките от краката си; защото мястото, на което стоиш, е свята земя. "
• Триумфен флаг - бял банер с червен кръст. Това изображение се появява в т. Нар. Мисис Ратман от средата на 12 век (Хилдесхайм, катедралата). Христос предприема решителна стъпка, пристъпвайки над предния ръб на саркофага; държи кръст с надпис, фиксиран върху него; оттогава знамето - знак за победата му над смъртта - се е превърнало в характерна черта на всички следващи изображения на Възкресението Христово. Като емблема на Добрия пастир понякога се изобразяваше знаме с кръст, прикрепен към персонала на овчаря.
• Хляб и вино   - "И когато те ядоха, Исус, като взе хляб, благослови, счупи, даде им и каза: приемете, яжте; това е Моето тяло. И като взе чашата, благодари, той ги даде: и всички пиха от нея. И той им каза: Това е Моята кръв от Новия Завет, която се пролива за мнозина. "
• хляб   изобразена под формата на уши от царевица (снопчета символизират срещата на апостолите) или под формата на причастие хлябове. В катакомбите на ранните християни по стените можете да видите изображението: риба носи на гърба си кош с хляб и бутилка червено вино - така е изобразен Христос по това време. Една кошница е изображение на огромен пай, който всеки ще получи, тъй като по време на него хиляди хора бяха хранени с няколко хляба и риба (Исус Христос насищаше пет хиляди души с пет хляба).
• цветя - символизират нов живот: Господ дойде на земята - и цветя цъфтяха. Цветята бяха обичайната украса върху гробниците на мъченици в катакомбите като символ на преминаващ човешки живот. В книгата на Йов четем: "Мъж, който се е родил от жена, е къс и пълен с безпокойство. Той расте като цвете и изсъхва и управлява сянка, без да спира." Светият апостол Петър учи: „Защото всяка плът е като трева и цялата човешка слава е като цвят на тревата, тревата изсъхна и цветът й падна“.
• Купата, от която излиза змията. Произходът на този атрибут датира от средновековната легенда, според която свещеникът от езическия храм на Диана в Ефес дал на Йоан да пие отровена чаша, за да изпита силата на неговата вяра. Джон, пиейки, не само оцеля, но и отгледа още две, които пиеха пред него от тази чаша. От Средновековието чашата се е превърнала в символ на християнската вяра, а змията - Сатана.
• череп - като символ на победата на духа над плътта. Символът на смъртността на всички неща, обикновено изобразяван в сцени на смърт и погребение. Друга причина за наличието на черепа е включването в картината на мотива Memento mori (лат. - помнете смъртта).
• молитвена броеница - символ на благочестие и символ на служба на Църквата и хората. Розарията е изключително прост и в същото време изключително обемен и впечатляващ модел на времето. От една страна, в броеницата виждаме, че мънистата - те са свързани с една нишка - е един вид континуум. От друга страна има временни корпускули.
• Четири женски