Доц. д-р Румяна Лебедова е "Будител на нашето съвремие 2020" в Силистра

По повод 1 ноември - Ден на народните будители, кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов връчи отличието (грамота и дърворезба), наречено "Будител на нашето съвремие 2020", на доц. д-р Румяна Лебедова - преподавател по литература, отскоро директор на Филиал Силистра към РУ "Ангел Кънчев". Наградата се присъжда на личност, организация или институция, за която през изминалата година е прецено, че има особен принос за духовното развитие на Силистра.

В случая конкретният повод е постигнатите научни постижения и всеотдайна обществена дейност по повод 130 години педагогическо образование в Силистра - доц. Лебедова в основата на екипа, изготвил двете части на филма за годишнината, представен наскоро в Международната академична кръгла маса, проведена в Силистра.

На церемонията по връчване на отличието присъства и зам.-кметът "Хуманитарни дейности" Мария Недялкова. Доц. Лебедова благодари на преподавателската колегия за екипния труд и на своите студенти (тя e

била ръководител на 35 дипломни работи и в продължение на години води Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“, с която организира изложби, семинари, експедиции; подготвя за участие в научни конференции и научноизследователски проекти изявени студенти; издава и популяризира паметни листи по повод исторически и литературни събития.Студентска лаборатория по културно-историческо наследство).

Румяна Лебедова е родена в Силистра. Завършва средното си образование в ПМГ „Св. Климент Охридски“ в родния си град, а висшето – във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ – специалност „Българска филология“, с втора специалност „История“. В периода от 1985 до 1990 г. е учител по български език и литература в ПМГ „Климент Охридски“.

Във Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“ е от 1990 г., в който в периода 2012-2016 г. е ръководител на катедрата по филологически науки. От 2009 г. е доцент по българска литература с хабилитационен труд „Диалози. Образ и слово“. Преди това през 2004 г. защитава докторска степен с дисертация на тема „Митът Златна Добруджа в българската литература“, на базата на която има и издадена книга, която през 2006 г. бе финансирана от община Силистра в чест на 1900-годишнината на града, заедно с други над 10 проекта, одобрени след конкурс.

Автор е на 6 монографии, 11 студии, 3 учебни помагала и над 100 статии и доклада в областта на литературознанието. Научните й интереси са в полето на филологията, литературната история и теория, диалогичните връзки история-митология-литература, литература-изобразително изкуство, културология.

Ротарианска благодарност за благотворителна лепта за нова кауза в Силистра

Ротари клуб Силистра с президент 2020-2021 Боян Боев благодари за лептата на всички 50 участници в благотворителното събитие "Коктейлно парти в края на лятото" (каузата е описана в поканата - виж снимката), проведено наскоро, както и конкретно на отделни дарители: Община Силистра, Областна администрация Силистра, "Елика Елеватор", дрогерия "Медика", "Хепи Голдън", д-р Венцислав Стоев, Атанас Великов, Албена Ковачева, Николай Сарафов, Бойко Крумов и други.

Разбира се, благодарност и за всички участници в създаването на картини с помощта на художничката Елена Маркарян, като вернисажът премина под формата на търг с откупки, приходите  от който също станаха от образувания фонд. В ход са процедурите, с участието на община Силистра ,по подготовката на проекта и неговата реализация. Събирането на средства продължава на обявената на поканата банкова сметка.

Благодарност и към гостите ротарианци от Тутракан, Балчик и Попово, както и приятели на ротарианците от Силистра и региона, станали съпричастни към проявата, първа пто рода си по това време на годинат, при това в наверечието на патрониня празник на РК Силистра, който е на Димитровден. В своята история,  започнала преди 20 години, но официално от 2020 г. Ротари клуб Силистра има близо 30 благотворителни бала - първият от тях бе за Коледа 2005 г., когато президент на клуба бе инж. Петър Чаушев. 

И с малки изключения през годините - поне два пъти в годината, вкл. около Рождество Христово и Възкресение Христово (Великден), са провеждани събития, посветени на различни каузи - в сферите на образованието, социалните дейности, културата, спорта, здравеопазването и др. облбасти на живота. Към каузите съпричастност са проявявали професионални артисти и изпълнители, както и любители от художествените състави в града и областта.

Сборникът "Без борба - няма свобода" тръгна към сърцата и душите на читателите от Добруджа

В края на миналата седмица в откритото пространство пред Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра бе проведено дългоочакваното представяне на сборника „Без борба – няма свобода“ с участието на неговия автор Валентин Събков – историк и изследовател. Литературно-историческата и патриотична проява бе част от програмата от повече от десет събития в област Силистра, станали факт през последните няколко месеца. Тя бе посветена на 80-ата година от подписването на Крайовския договор, върнал Южна Добруджа към майката родина България и наложил преселение на близо 70 000 българи от Северна Добруджа в прародината на техните деди.

Събитието бе осъществено с подкрепата на Областна администрация Силистра, представена от заместник-областните управители Илиян Великов и Стоян Бонев. От името на държавната власт г-н Великов връчи специалния адрес от името на областния управител Ивелин Статев до автора на уникалната книга, създадена след десетгодишни дирения в архиви в България, Румъния, Русия и Украйна.

 

Поздравът от община Силистра бе поднесен от Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“. Публично поздрав поднесе и Светла Ангелова – директор на библиотеката, партньор на инициативата, която бе подобна на проведената в края на м. септември на тема „Изпълненият дълг към една премълчана истина“ – паметна среща с творци, издали книги за борбите на Добруджа за освобождението от румънска окупация. Съпричастност с присъствие отразиха представители на Регионален исторически музей и Държавен архив в Силистра, НД "Традиция", Клуб на учителите пенсионери "Иван Байчев", Литературно сдружение "Реката и приятели" и др.

 

С издадените 4 постера бе напомнено за книгите и за над 30 паметника в областта, посветени на темата. Поздравление гостът получи и от д-р Тодор Тодоров – бизнесмен и областен координатор на ПП ГЕРБ, който също има заслуга за възможността авторът да се представи пред силистренската общественост с премиера на своя труд, в който е събрал статии, посветени на борбите за освобождението на Добруджа в периода 1919-1940 г., както и материали по близки до тази тема проблеми.

 

Художествените поздравления към присъстващите бяха от страна на два състава от НЧ "Доростол" - Смесен хор "Седянка" с диригент Лидия Кулева и ФГ "Добруджа" с р-л Пламен Калчев.

В годината на отбелязването на 80-ата година на Крайовския договор в област Силистра до този момент са посветени над 10 събития – сред тях са освещавания и ритуали по откриването на 4 паметни плочи – в областния град, в Тутракан, Ситово и в Старо село; аранжирани са 4 изложби и са проведени 2 научни прояви – историческа конференция в Тутракан и академична кръгла маса в Силистра, както и бе осъществена първа по рода си регионална паметна среща с автори на книги за Добруджа.

Представянето на книгата бе с материал на Йордан Георгиев: "Днес провеждаме събитие, свързано с новоизлязла ценна книга със съдържание, отнасящо се до времето преди 1940 г. в Южна Добруджа – и по-конкретно до борбата за нейното освобождение от румънска окупация. По покана на изследователя и публициста Валентин Събков сме се събрали пред най-стария и най-голям в Крайдунавска Добруджа храм на книгата – Регионална библиотека „Партений Павлович“, за да участваме в представянето на неговата книга „Без борба – няма свобода“. На практика това е един сборник, създаден след 10-годишна работа на основата на прочит на документи във фондове на няколко страни.

Той става литературен и исторически факт, благодарение на „...приятели“, както отбелязва самият автор, предпочел да дели славата на литературния и исторически факт със свои съратници в реализацията на идеята, със спомоществователи и не на последно място – с вдъхновителите да тръгне по дългия творчески път по тема, която не е разработена достатъчно в изминалите десетилетия. Част от посочените имена, а става дума за над 40 души, са популярни в публичното пространство, защото са политици, учени, историци или са известни в друга житейска сфера.

Други са с руско или украинско звучене и това не е случайно – авторът е работил в архиви не само в България, но още в Румъния, Русия и Украйна, и следователно на много места е срещал разбиране и помощ от страна на служители в съответните фондове, с което са заслужили увековечаването на хартиения носител.

Както сам авторът отбелязва и не бива да го пропускаме – сборникът има юбилеен характер, тъй като е свързан с 50-а му годишнина. Отделно отново той не пропуска да подчертае, че в съдържателен план делят мегдан и материали от други автори.

Преди няколко години в Русе излезе второто допълнено издание на изследването на доц. д.и.н. Любомир Златев, носещо същото заглавие, а именно: „Без борба – няма свобода!“ с рецензенти професорите и доктори на историческите науки Иван Стоянов и Калчо Калчев. То излезе за честването на 75-ата година на Крайовския договор и бе посветено на Вътрешната добруджанска революционна организация, обхващайки периода 1923-1940 г.

Пет години по-късно в посветения на творбата на Събков свой материал г-н Златев заявява: „Героичната десетилетна борба на добруджанци срещу чуждото политическо господство намери в негово лице много сериозен изследовател. Доказателство за това са поместените в сборника публикациите „За Дора Габе и нейната вярност към Добруджа и българската национална идея”, статиите му в „Алманах за историята на Русе” – „Стефан Боздуганов – щрихи към биографията му”, „Предателства и предатели в историята на Добруджанските борби (1919–1940)”, „Революционният бюлетин на Вътрешната Добруджанска Революционна Организация (ВДРО)”. Особен интерес предизвиква и публикуваната от Събков статия в Алманаха „Архивите говорят. Опитите на Румъния за възвръщане на Южна Добруджа”.

Не бива да се пропуска неговият доклад „Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (ХІХ – ХХ в.) – „ЦК на ВДРО – организационна и функционална структура”. Добре е всички сериозни изследователи на Добруджа да познават доклада на Валентин Събков „Добруджанският фронт през погледа на руските архиви и руската историография”, изнесен на Международната конференция през 2016 г. „Първата световна война и България през 1916 г.”.

Втората част на сборника включва значими научни студии, статии и оценки за работата на Валентин Събков от неговите приятели. Голяма част от тези публикации са на руски език. Оправдан интерес предизвикват студиите „Болгары в советской разведке: в Болгарии и других странах Европы и Азии” и „Иван Винаров и советская разведка его времени”. В сборника е поместен и откъс от книга за маршал Федор Толбухин. Заслужава внимание статията на Лъчезар Кръстев „Атентатът в театър „Одеон”, Антон Прудкин и българските анархисти”. Приносен характер има публикацията на д-р Никита Василевьевич Петров „Советские советники в Болгарии и подготовка процесса над Трайчо Костовым”.“

От казаното разбираме, че Валентин Събков заслужава поздравления и добри оценки за работата си в архивите на няколко бивши социалистически страни, защото направените благодарение на проучените фондове изследвания допринасят за обогатяване на изворовата база за Новата и Най-новата българска история. Това научаваме и от мненията на генерал-майор Тодор Дочев, аташе по отбраната в посолството на Република България в Москва, от проф. д-р Пламен Павлов, от доц. д-р Володя Милачков и от др. доказали се личности. Всичко това прави сборника „Без борба – няма свобода” ценен, защото поднесената информация е нова, при това защитена с неподправена документалност, което я окачествява като важна за българската историческа наука.

В материала, посветен на Дора Габе, писан през 2014 г., ни се припомня за трите течения в добруджанските среди относно желанието за възвръщане на Южна Добруджа, с уговорката, че към едно от тях принадлежи известната поетеса с еврейски произход, родом добруджанка. Става дума за основната дейност на ВДРО, от която под ръководството на комунисти по-късно се отделя ДРО, радетел на отцепването на Добруджа като автономна област, обединяваща население в самостоятелна етно група. Негов лидер е д-р Петър Вичев. Според автора „той е в много близки отношения с третата група, в която БКП е представител на Комунистическия интернационал“, застанала зад идеята „Добруджа –  част от бъдеща балканска федерация“. 

Статията е интересна с изнесените факти за поетесата, свързани с нейната активност в защита на свободата на Добруджа в редица европейски градове. За финал от тази статия избирам пасажа: „На 25 септември 1940 г., когато Добрич посреща с радост българските войски, Дора Габе посещава Военното гробище в града – днес носител на званието „Град на Българската бойна слава“, и пише в „Златна книга на героите“ следните редове: „Простете ми, покойници, че не дадох живота си като вас за тая свидна земя“.

Отново през 2014 г. Валентин Събков публикува статията си „Стефан Боздуганов – щрихи към биографията му“. Тук е мястото да кажа, че в наскоро направеното изследване на редицата от паметници – наз 30 в 15 населени места в Крайдунавска Добруджа, посветени на борбата за свободата на южната част на „добрата земя“, стана ясно, че единствено на него – един от ръководните дейци на ВДРО, в област Силистра има посветена паметна плоча, открита преди 7 години в град Алфатар.

Приносът на статията на Събков за съсъздателя на ВДРО е, че дава нова информация за него, тъй като е бил позабравен след 9 септември 1944 – с уточнението, че е починал е година по-рано, и десетилетия наред не е акцентирано върху дейността и ролята му в борбата за свободата на Добруджа. В друга статия е представен т.нар. Революционен бюлетин на ВДРО.

Преди 2 години в статия са описани нови документи и за съдбата на адвоката от Русе Иван Хаджииванов, ръководител във ВДРО, изчезнал безследно на 30 септември 1944 г. Текстът е по материали от Народния съд в Централен държавен архив. В него Събков отбелязва, че животът и дейността му вече са представени в книги на Любомир Златев и Хачик Лебикян.

И тъй като темата за ВДРО е все по-актуална в наши дни, Събков й отделя внимание при участието си в Международна научна конференция преди няколко години с материала „ВДРО – организационна и функционална структура“, написан по документи от архивите в България, Русия и Румъния. Също на международен форум, но през 2016 г., той участва с разработката „Добруджанският фронт през погледа на руските архиви и руската историография“.

Темата за отношенията между комити, войводи, революционери, поборници за свободата на родината винаги са били интересни както за историците, така и за широката публика. От преди 5 години е статията на Събков за предателствата и предателите в историята на добруджанските борби в периода 1919-1940 г. Дадени са примери за сложните отношения между лидерите на ДРО и ВДРО, вкл. за доноси, шпионаж, съобщения до службите на Кралство Румъния и др. В материала е проследена е съдбата на някои от тях.

От 2017 г. е статията „Архивите говорят: опити на Румъния за възвръщане на Южна Добруджа“, в която са посочени допълнителни спогодби към Крайовския договор, които са от периода 1943-1944 г. Цитирани са документи за тях и за някои други въпроси. Сборникът съдържа и статии на 14 души, определени от Валентин Събков като „материали и хубави думи от приятели“. Повечето са съчинения, създадени специално за сборника, както по-горе стана дума, някои от тях са на руски език.

В заключение ще споделя с няколко изречения как нашият гост и автор на сборника – повод за днешната ни среща, изглежда в очите на генерал-майор Тодор Дочев – аташе по отбраната в посолството на Република България в Москва: „Изследователят Събков има интересен подход в научното дирене на исторически събития и факти. Той притежава сериозното майсторство да прави съвременен прочит на историята и когато човек навлезе в неговите анализи и съждения вижда, че притежава умението да приближава военно-историческото наследство към нашето съвремие“. Според генерал-майора, а и по думите на други хора, които добре познават Събков, словото му е леко провокативно, но увличащо в стремежа да се достигне до информация, която вече осмислена, дава по-богата и по-пълна картина по един и ли друг въпрос.

Както се казва по български, „На добър час!“ на „Без борба – няма свобода“, с надеждата, че започнатото дело от страна на Валентин Събков ще има своето естествено продължение, за да разширим познанието си за едно трудно време, сложило отпечатък върху съдбата на нас, добруджанци, както и на цялата българска нация.

Интелектуалци от Балчик посетиха Тутракан и Силистра с туристическа цел

Наскоро група членове на Сдружение "Българско наследство" от град Балчик проведе двудневен тур в област Силистра - Тутракан и областния град (предсто и и нов - до Сухоречието и Чобан махала). Маруся Костова - председател на Сдружението: "В Тутракан имах интересно запознанство с Калина Грънчарова, редактор на в. "Тутракански глас", който медийно покрива три общини. Поздравявам я за нейния труд, стоицизъм и ентусиазъм. Общувахме заедно с Анастасия Якова - писател, краевед и докладчик на конференциите по история на Международния форум "Българско наследство" в Балчик, организиран тази година за 6-и път от едноименното сдружение. Благодаря й за гостоприемството и за организацията на посещението на членовете на нашето сдружение в Тутракан и в селата на севернодобруджанските българи, насила изселени през 1940 г. в прародината си по силата на Крайовския договор".

Групата посети Мемориален комплекс Шуменци в Тутраканско, където са погребани хиляди войници и офицери от Първата световна война (по темата повече в материала "Добруджанската епопея и националната памет" от проф. д-р Пламен Павлов във в. Труд). Добруджанска топлота е изпитана и при гостуването в селото в православен храм "Св. Георги", обслужван от отец Михаил, с домакинството на презвитера Калина Михайлова. 

Членовете дружението посетиха села на преселници от Северна Добруджа в Тутраканския край. В с. Черногор са живели Саръгьолци, преди преместването си в Балчик. За историята на преселниците ни разказа с богатия архив, събран от нея, Мариана Нацова, секретар на читалището в с. Черногор.

Споделено във Фейсбук е и впечатлението от посрещането в Тутракан: "Прекрасно преживяване в хотел "Лодката" Тутракан, наистина лодка край самия Дунав. Благодарим на любезния персонал". Повече от два часа е отделено на Музея на лодкостроенето, както и на Рибарската махала. За друго посещение остава Историческият музей в града, както и събрата му в Силистра.

Балчишките интелектуалци посетиха Биосферен парк "Сребърна", вкл. и обновения преди време Природонаучен музей, за да разберат повече за обитателите на уникалното езеро - своеобразно българско Елдорадо, както е наречено още преди повече от век.

В маршрута им бе и град Силистра - разходка в Дунавския парк с кратък разказ за забележителностите на Силистра от журналиста Йордан Георгиев - вкл. за паметната плоча, посветена на Добруджанската епопея и на Крайовския договор, на който в. "Балчишки телеграф", който е под редакторството на г-жа Костова, която по род е севернодобруджанка, посвети за 80-ата му годишнина два поредни свои броеве.

В материала в столичния сайт/вестник четем: "Една от знаковите български победи е освобождаването на „непревзимаемата крепост“ Тутракан от силите на ген. Пантелей Киселов. „Само за 36 часа, в разстояние на два последователни дни - пише Кр. Узунов, българите смазаха духа на румънската армия, простряха я като безсилна маса в нозете си и окончателно провалиха намеренията на Съглашението да ги ангажира в продължителни боеве, докато руските пълчища нахлуеха в България. Боят за Тутракан беше вихър, ураган от подем и устрем, страшна стихия на духа, на който румънците не можеха и нямаше как да издържат...“ На свой ред битката за Добрич е пример за изумителния героизъм на войници и офицери, на талантливи командири и най-обикновени хора. Млади и стари, жени и деца, българи и българки, татари и татарки, български турци и туркини се впускат да спасяват ранените, д
а носят боеприпаси, да помагат на своята армия под дъжд от руски куршуми... Един от някога забранените разкази на Йовков е озаглавен просто „Българка“ - незнайна жена с менците и кобилицата до премаляване носи вода за прегряващата от стрелба българска картечница... Прославеният командир на конната дивизия ген. Иван Колев неведнъж влиза в спор с немското съюзническо командване. Две десетилетия по-късно стремителните операции на българския генерал се превръщат в образец за стратегията на германските танкови съединения.

Освобождението на Добруджа е акт на автентично национално единство! Дори един поглед върху картата на Южна Добруджа, върнала се в пределите на Родината през 1940 г., е показателен - националната солидарност е увековечена в имената на селищата Врачанци, Козлодуйци, Бдинци, Приморци, Ловченци, Шуменци, Софийци, Търновци, Преславци... Генерал Тошево, Полковник Минково, Полковник Свещарово, Полковник Чолаково, Полковник Таслаково, Полковник Савово, Фелдфебел Дянково, поручик Гешаново, Генерал Попово, Полковник Ламбриново, и др. Трябва да проумеем, че през 1916 г. нашият народ има кауза, притежава нравствената и интелектуална сила да гледа далече в бъдещето! Добруджанската епопея от есента на 1916 г. ни задължава да помним онези, за които Родината не беше абстракция и название на територия, а живо същество - Майка България...".

Спирка бе предвидена и на крепостта "Меджиди табия", отбранителна градска крепост от средата на XIX в. Впечатленията: "Първа битка от Кримската война. Интелигентен и начетен уредник в лицето на Калоян Димов от Регионален исторически музей Силистра. Благодарим му за беседата на 24 октомври 2020 г.".

Полковник от резерва на БА – родом окоршлия, с автобиографична книга

Окоршлията родом Атанас Сивков, виден представител на едноименната фамилия, известна в Добруджа, е офицер от запаса, живеещ във Варна. Той е автор на първата част на книгата „Хроники за село Окорш, Силистренска област, минало, настояще и бъдеще“, която бе представена в Силистра преди 3 години. Наскоро Сивков участва в паметната среща на автори за книги за Добруджа, проведена в крайдунавския град в чест на 80-ата година от Крайовския договор.

В новата си творба той разкрива мисли, чувства и вълнения през досегашния си живот, представяйки събития, факти и личности от родното си село – 50-те и 60-те години, от обучението си в ТИХ „Д. И. Менделеев“ Варна, после във военното училище във Велико Търново (спец. „химик дозиметрист“), а след това и като кадрови военен във Варна и Бургас, до пенсионирането си през 2009 г. В момента е ръководител на Туристическо дружество „Черноморски простори“ и член на ръководството на Българския туристически съюз.

Дневник на войник от Силистра влезе в книга за Балканската и Междусъюзническата войни

Участието на добруджанци в една от войните в първата половина на 20-и век влезе в книгата „Дневник на Петър Жечев Курдоманов за Балканската война (1912-1913)“, както и в Междусъюзническата, научаваме от съавторката на изданието Милка Трендафилова, позната на широката общественост в Крайдунавска Добруджа с няколко народолюбиви книги. Книгата е на основата на проучване на покойната вече дългогодишна университетска преподавателка д-р Станка Георгиева.

Нейният фонд от материали и документи е част от Държавен архив Силистра и наскоро бе показан в нарочна изложба, посветена на годишнина от смъртта й. Проектът е реализация на намерение от преди 8 години по случай на 100-годишнината от войната, но едва сега е реализиран по финансови причини. Подобно на своята инициаторка, и Курдоманов (познат още като читалищен деятел, пчелар и лозар, учител цигулар) има предадени на архива документи – лични, вкл. въпросният дневник (тефтерче), и други, свързани с учителството и тогавашната община.

Водилият дневник по време на участието си във войната виден представител на интелигенцията на Силистра, вкл. в румънския период, е роден преди 120 години в село Калипетрово, но е живял в м. „Чаирмаале“  крайдунавския град. Възпитаник е на Педагогическото училище. Учителствал е в днешното село Йорданово, както и в родното си село, където е бил и в продължение на 10 години директор на училището, преди да продължи да преподава в Силистра след участието си във войните – едновременно в 3 училища: еврейското, българското и татарското.

Относно дневника му, става дума за негови записки като участник в 31 Силистренски пехотен полк в двете последователни войни в първите години на второто десетилетие на 20-и век. Д-р Георгиева е отбелязала, че „Дневникът….“ е единствен на войник от това време, докато има подобни „творби“ за същия период, но написани от офицери от командния състав на Българската армия. Това прави материала още по-ценен, защото дава друга представа за събитията, пресъздадени от войник с нисък „чин“.

В предговора на книгата се отбелязва: „Във войнишкия дневник та Петър Жечев Курдоманов, който умира през 1965 г., на 65 страници е събран възторгът на хиляди българи от идеята за национално обединение, трудностите на войнишкия преход от най-северния север на страната – Крайдунавска Добруджа, до турската граница; радостта от победите, срещите със смъртта, лишенията  и умората; голямото разочарование от войната като средство за разрешаване на националния въпрос (България губи Силистра, а впоследствие и цяла Южна Добруджа“.

Изследването показва, че дневникът, който е преписван - последно през 1939 г., за да бъде запазен с преписа си, се състои от 6 части – от мобилизацията и бойните действия през 1912 г. до събитията от 1 до 7 юли 1913 г. Прави впечатление, че текстът изобилства от имена, събития и факти, които авторът обяснява, с уговорката, че изказва свое лично мнение. Представянето на дневника е за втори път във второ преработено издание, иначе първият му вид е от преди 27 години, когато за него става дума на конференция за Балканската война, проведена в град Велико Търново.

Настоящото издание е допълнено с родов спомен от страна на Милка Трендафилова. Споделени на няколко страници са и текстове на 3 войнишки песни от времето на Балканската война („Песента на убития герой“, „По пет на нож“  и „Излез, излез, мило либе“).

Книгата има и приложения, в които са поместени различни видове списъци на участници и загинали във войните за национално обединение през 1912-1913 г., които са от село Калипетрово, като най-дългият от тях съдържа близо 200 имена на редници, ефрейтори, младши, кадр. и старши подофицери. На тях бе посветен създадената наскоро паметна плоча, монтирана на стената под камбанарията на храма „Св. Димитрий“ в Калипетрово, която е част от Областен регистър на военните паметници. В книгата има и богат снимков материал с участници във войните.

Уредник от РИМ Силистра защити ОНС „доктор“

В Силистра с още един станаха повече защитилите научна докторска степен, след като Светлана Ганчева, която е уредник в отдел "Археология" при Регионален исторически музей Силистра, защити успешно приключи своята дисертация, представена пред авторитетно жури с учени от ВТУ Велико Търново, ИБЦТ-БАН, НАИМ-БАН и НИМ.

Други двама нейни колеги преди това имаха тази чест - директорът на музея Николай Тодоров и Наталия Симеонова от отдела за най-нова история, а още преди тях е археологът Георги Атанасов, който е и доктор на историческите науки (дин). Калоян Димов - също уредник в музея, бе приет преди време за докторант по „Археология (Средновековна нумизматика)“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ - Велико Търново. 

Във филиал Силистра на Русенския университет работят 9 преподаватели в хуманитарни и инженерни дисциплини с образователно-квалификационна степен „доктор“. Доскорошен уредник в музея, вече пенсионер, бе д-р Румен Липчев. В историческата област е д-р Тодор Тодоров, инициатор за издаване на специализирани енциклопедии, вкл. и първа по рода си за област Силистра.

Във Филиал Силистра при Русенски университет „Ангел Кънчев“ (вкл. по сайта fs.uni-ruse.bg) работят 9 преподаватели в хуманитарни и инженерни дисциплини, които сащо имат образователно-квалификационна степен „доктор“: Румяна Лебедова - настоящ директор на Филиал Силистра, Валентин Стоянов - заместник-директор, Диана Железова, Галина Лечева, Валентин Манев, Евгения Горанова, Иван Григоров, Милен Сапунджиев, и Тодорка Георгиева (единствена д.ф.н.), като от тях шестива са и доценти (Стоянов, Георгиева, Лебедова, Лечева, Железова, Богданова).

Отделно часове със студенти вземат други три силистренки с ОНС "доктор"  - Силвия Ангелова, Мария Томова и Диана Бебенова-Николова. Дългогодишни преподаватели и автори на учебници са проф. д-р Иван Недев (отскоро покойник), доц. д-р Илияна Горанова - дългогодишен директор на ИПУ и после на филиала, доц. д-р Теменужка Богданова - доскоро директор на филиала. В Силистра има и етнолог - д-р Йордан Касабов, до преди години преподавател в Земеделския колеж - сега УНЦ към Филиал Русе на ВУАРР Пловдив. 

Началникът на РУО на МОН Габриела Миткова също е с ОНС  „доктор“. В сферата на дисциплини към УниБИТ София Сезер Нихат от Дулово защити своята докторска степен. Още от 80-те години на миналия век дисертация е защитил бизнесменът д-л Стефан Иванов, както  и зооинженерите д-р Тихомир Кунев и д-р Стефан Николов. 

Д-р по теология от Киевско висше учебно заведение е отец Добри Чаков, протосингел на Доростолска епархия. По визуални изкуства със защитена степен в Румъния е художничката д-р Христина Гаева, която е и председател на Група на СБХ Силистра. Докторантура в обозримо бъдеще ще предстои да защити и Александър Любенов - директор на Опитна станция по кайсията и земеделито към Селскостопнанска академия София.

Поредно събитие за годишнината от Крайовския договор - представяне на книгата "Без борба - няма свобода"

В годината, когато отбелязваме 80-ата година на Крайовския договор, в Силистра предстои още едно събитие, свързано с новоизлязла ценна книга със съдържание, отнасящо се до времето преди 1940 г. в Южна Добруджа - и по-конкретно до борбата за нейното освобождение от румънска окупация.

Предстои представяне на "Без борба - няма свобода" - един сборник на изследователя Валентин Събков, създаден на основата на прочит на документи във фондове на няколко страни и...станал факт...благодарение на "...приятели".

Сборникът има юбилеен характер, свързан с 50-а годишнина на автора-инициатор, поради което съдържа материали и от други автори.

Дата: 23 октомври 2020 г. Час: 17 ч. Място: пространството (на открито) пред Регионална библиотека "Партений Павлович" Силистра.

На същото място на 28 септември т.г. бе проведена уникалната паметна среща "Изпълненият дълг към една премълчана истина", посветена на автори на книги за хора и събития в Добруджа от първата половина на миналия век.

За участие в събитието са поканени състави от НЧ "Доростол": Смесен хор "Седянка" и Фолклорна група "Добруджа". Литературно-музикалната вечер с патриотично съдържание се провежда със съдействието на Областна администрация и с домакинството на Регионална библиотека.

Филм разказва за 130-годишната традиция на Педагогическото образование в Силистра

В рамките на Национална научна конференция на Филиал Силистра на Русенски университет "Ангел Кънчев", проведена на 16 октомври 2020 г. в залата на Общински съвет Силистра, бе представена втората част на документален филм, посветен на 130-ата година на педагогическото образование в крайдунавския град.

Той бе раздаден на диск, заедно с албум по темата, на участниците в тържественото откриване на на конференцията. Автор на текста е доц. д-р Румяна Лебедова (в същото време и диктор, заедно с историка Иван Занов - възпитаник на Учителския институт), графичният дизайн е дело на д-р Милен Сапунджиев, музиката е на Росен Лебедов, звукозапис - Красимир Иванов.

На фона на оскъдицата от материали за периода след 1913 г. - става дума за две и половина десетилетия румънска окупация на Южна Добруджа, филмът е силно въздействащ и проследява важни за Силистра събития през периода до 60-те години на миналия век. Отбелязана е ролята на най-образованите хора, повечето от които в продължение на десетилетия са били истински духовен и просветляващ елит, имащ заслуга за напредъка на Силистра. В този смисъл авторите смятат, че филмът е своеобразна съхранена памет, а тя от своя страна на практика е и съхранено достойнство.

Припомнено бе, че в последното десетилетия на 19 в. Силистра е един от трите центъра за обучение на учители в страната - възстановената българска държава. За кратко време е изградена и сграда - настоящата архитектурна емблема на Силистра в стил "късен виенски сецесион" - от 1972 г. насам е превърна в Художествена галерия. В миналото освен училище, включително и до преди малко повече от 50 години, е била и административно средище - на префектурата в румънския период. Иначе помни събития с участието на видни преподаватели, културни и литературни дейци, сред които е и загиналият за България в Първата световна война швейцарец Луи Айер, както и неговите колеги физкултурници.

Филмът разказва за живота в емиграция на Педагогическото училище, превърнато първо в Силистренска гимназия - последователно в Русе (на квартира в Пети русенски полк, където денем спалните помещения на войниците са превърнати в класни стаи; и въпреки трудните условия в мъжката гимназия се учат са 230 момчета от цяла Добруджа, а в женската - над 100 техни връстнички), Свищов и Ловеч, а после и в създадената на частни начала Българска смесена гимназия в Силистра (от 1920 г.).

Сред споделената информация правят впечатление цифрите за грижата на българската държава слред възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. в резултат на Крайовския договор: пратени са 550 учители, 120 радиопарата, проведена е програма за възстановяване на читалищата по решение на Върховен читалищен съвет, вкл. за снабдяването им с българска книжнина; пратен е подвижен кинематограф да показва на населението филми.

Място е отделено за внушителното събитие на 1 октомври 1941 г., когато едновременно са чествани три неща: първата година от влизането на българските войски в Силистра на 1 октомври 1940 г., освещаването на паметника на Стефан Караджа - войводата, който е всепризнат символ на Добруджа, и 50 г. от основаването на Педагогическо училище (1891). 

За отбелязване - за празненството е създаден Организационен комитет с председател Богдан Филов - министър-председател, който е и министър на просвещението. За събитието е отпечан специален сборник със спомени, в него са представени и видни личности. В материала на Филов е отбелязано, че Педагогическото училище е огнище на българската просвета и култура. Вестник "Подем" открива рубрика за очерци за личности, имащи заслуги за това определение.

От споделното в дикторсикяа текст разбираме също, че на 8 октомври 1941 г. Педагогическот училище става Учителски институт за подготовка на първоначални учители със срок на обучение от 4 години, който до преименуването си на "Димитър Благоев" през 1945 г. носи името "Цар Борис Трети". По-късно Педагогическото училище е възстановено и е действащо до 1962 г. 

През 1971 г. е открит Институт за подготовка на учители, известен дълго време с името "Дочо Михайлов". От 1997-1998 г. Силистра вече е университетски град, след като тогавашният Полувисш учителски институт става Филиал на Русенски университет "Ангел Кънчев" с обучение в момента на педагози - филолози, информатици, физици и инженери.

В края на филма разбираме, че неговото създаване е благодарение и на фондовете на Регионален исторически музей, Регионална библиотека и Държавен архив Силистра. Заслуга за него имат също Учебно-изследователска лаборатория "Културно-историческо наследство" при Филиал Силистра, воден от доц. д-р Румяна Лебедова - в момента директор на Филиал Силистра, и на Научен център "Дазий Доростолски", ръководен от доц. дфн Тодорка Георгиева.

Снимка: Фейсбук, Цветана Игнатова

Русенският университет - гарант за икономическия, социалния, образователния и културния живот в регионите

 В залата на Общински съвет Силистра бе проведена организираната от Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ Национална научна конференция с представители на различни градове – университетски центрове от страната (Русе, Силистра, Велико Търново, Бургас и Стара Загора), както и с международно участие (онлайн доклади от учени от Русия и Румъния). Представени бяха материали в три секции: „Хуманитаристика“, „Педагогика, психология и методика“ и „Инженерни науки“.

Участниците бяха поздравени със слова на д-р Мария Димитрова – председател на ОбС Силистра, и на Мария Неделчева – зам.-кмет на община Силистра. Областният управител Ивелин Статев изпрати своето послание в специален поздравителен адрес. Чрез интернет бе представен докладът на Милена Дамянова – народен представител в 44-ото НС, председател на Комисия по образование и наука (застъпената от нея тема бе озаглавена „Новите поколения и образователната система“).

Ректорът на Русенския университет чл. кор. проф. дтн инж. Христо Белоев сподели в делови план в своето изказване, че в Силистра намира добро сътрудничество  и разбиране в лицето на представителите на местната и на държавната власти – Областна администрация, Общинска администрация и местния колективен законодателен орган.

Според изразеното от него впечатление, по подобен начин се случват в положителна парадигма и събитията през последните няколко години във Филиал Силистра, благодарение на настоящия директор доц. д-р Румяна Лебедова, както и в голяма степен на нейния предшественик на поста и настоящ зам.-директор на филиала доц. д-р Валентин Стоянов.

Интересни щрихи за работата и тежестта на Русенския университет представи проф. Белоев в своята презентация на тема „Влияние на Русенския университет в Дунавския регион“. От нея станаха ясни приоритетите и тенденциите в развитието на висшето образование. В частност и в най-голямото висше учебно заведение в Северна България, на което през м. ноември т.г. предстои да бъде чествана 75-ата годишнина от неговото основаване (в началото през 1945 г. - висше техническо училище, а от 1995 г. насам - многопрофилен университет).

Сред запомнящите се послания на ректора: Русенският университет е гарант за развитие на регионите, в които има филиали, освен „централата“ в Русе – Силистра, Разград и Видин; той е достигнал нивото „Ангажиран университет“ (най-високият клас модели за видове университети), което означава, че като ВУЗ „отразява“ съвременните предизвикателства в национален, европейски и в глобален мащаб. Ръководството на университета се надява да се пребори за голям европейски проект, благодарение на който в периода 2021-2027 г. по линия на новата програма „Дигитална Европа“ да бъде един от трите дигитални инфо-хъбове в България, с което да засили своята роля в Дунавския регион.

В момента Русенският университет предлага обучение в 23 професионални направления (техническо, юридическо, педагогическо, здравно и др.) в 52 магистърски програми, в 120 бакалавърски и в 53 докторантски. Благодарение на участието си в тях представителите на местните общности от Северна България оказват влияние и определят характеристиката на икономическия, социалния, образователния и културния живот в северната част на страната.

Отделно Университетът е фактор в реализацията на проекти по трансгранично сътрудничество с партньори от Румъния. По други пътища е в сътрудничество с организации от страни от евразийския регион, както и от Далечния изток.

Пътищата за развитие са очертани и в проекта на новата стратегия на РУ (2020-2030), която предстои да бъде утвърдена на базата на предложенията на създадените работни групи, вкл. съобразени с изискванията на европейското разбиране за „учене през целия живот“.

В контекста на модерността на Русенския университет бе и докладът на народния представител Милена Дамянова, която е родом от Силистра, представен онлайн. В него тя очерта проблемите, които стоят пред учителството и пред образователната система като цяло, насочени към обучение на поколението Z, за което е актуално общуването с „5 екрана“.

Благодарение на технологичните дадености, днешните деца и подрастващи осъществяват взаимовръзка чрез технологиите, но искат в часовете в училище да се „прави“ нещо и да има творчески заряд в учебната работа. Според Дамянова не е актуален стремежът да бъдат променяни децата такива, каквито са (развълнувани, нервни, социално ангажирани, но с ниско ниво на концентрация в час), а е настъпило време за промяна в училището.

В същото време това поколение е свикнало да върши няколко неща наведнъж и има нужда да бъде подготвено за реалния свят в неговото бъдеще. И още: всеки ученик работи със собствена скорост; класната стая трябва да удовлетворява необходимостта от практическо обучение, да се превърне в среда за творчество и за провеждане на експерименти, защото това кореспондира с психологическия профил на днешните ученици.

Сред посланията на народния представител са и прозренията, че поколениeто Z не трябва да бъде оставяно в зависимост от технологиите, а да бъде научено на умения да ги използва. Тя изрази увереност, че всеки човек има талант и може да бъде лидер. В същото време отбеляза, че образователният закон тепърва ще има своето развитие в нашето общество, но и че са бавни реформите в това отношение.

 

 

Кулинарен тур от Пловдив до Добруджа

 

Пловдивски организатор предлага на южняците в България за края на м. октомври гастрономически и културен тур "Вкуси Златна Добруджа". Става дума за два дни и една нощувка до Силистра.  Гид: Екатерина Терзиева, която в предварителния материал заявява: "През XIX век в Добруджа е имало над 250 вятърни мелници, в които хората мелели царевично брашно, пшеница и булгур. Ще видим част от тях, а навсякъде ще имаме шанса да опитаме традиционните добруджански ястия и напитки."

Наръчници като малки енциклопедии съветват авторите и жертвите на домашно насилие

На финалната права в Силистра е проектът на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ на тема „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра – качествени услуги за пострадали и извършители на домашно насилие“, реализиран от екипа на Сдружението - най-големият извършител на социални услуги в областта полиня на неправителствения сектор. Проектът е финансиран за периода м. юни-м. ноември т.г. от бюджета на Република България чрез Министерство на правосъдието на Република България по договор за безвъзмездно финансиране № 93-00- 153 от 8.06.2020 г.

В основата на проекта бяха няколко дейности – консултации в различни сфери – юридически, социални и др., както и подготовка на два наръчника, насочени към обектите на домашно насилие и неговите извършители - субектите - пълнолетният наказателно отговорен индивид носи отговорност за действията си, които са скачени „съдове“ в проблема за домашното насилие.

Единият от наръчниците се нарича „Аз не съм жертва“ и е насочен към хора – жертва на насилие, както и към всички други в нашето общество, които имат интерес към факторите на насилието. Той ще е полезен и за младежите, на които им предстои да създават семейство, защото около 40% от всички престъпления, свързани с насилие, стават по правило в домашни условия). И евентуално не са застраховани да попадат в ситуации, за които трябва да бъдат подготвени – така ще си спестят неприятности с последици за самите тях, но и най-близките им хора. За тази цел е необходимо да имат познание, за да умеят да реагират правилно на конфликтите с партньора си вкъщи и т.н.

Наръчникът цели да претотврати домашното насилие, поради което е своеобразен инструмент за превенция. На практика той представя формите на домашно насилие и факторите, които го провокират; описани са психологическият профил на жертвите и методите за контрол над тяхпредставени са стратегии за справяне с насилието; посочени са правата на пострадалите по смисъла на българското законодателство, както и правомощията на институциите при подпомагане на пострадали от насилие; налични са контактна информация и насоки за справяне с проблема.

Другият наръчник е с име „Агресията не е сила“. Той е насочен към формите на превантивна дейност от страна на институциите, предоставяйки възможност на извършителите на домашно насилие да получат разбираемо обяснение за част от своето неприемливо поведение с последици за самите тях. Авторите са наясно, че не е възможно събиране на едно място на комплексното поведение на извършителите на домашното насилие. Но като съставители на помощен материал те вярват, че благодарение на него дори ограничаването на въздействието на само една от предпоставките би била сериозна победа в борбата срещу страданието на жертвите.

Разгледани са редица елементи на двете явления - агресията и насилието, които са неразривно свързани едно с друго: причини за тяхното възникване; психологически профил на извършителите на насилие; влияние на насилието върху останалите членове в семейството; стратегии за справяне с агресията; права на пострадалите по смисъла на българското законодателство; последствия за извършителите на насилие.

За насилието казваме, че е „Всяка форма на действие или бездействие, в което се включва умисъл, предварително намерение, цел; повторяемост във времето - то се случва отново и отново, превръщайки се в стандарт на поведение; градира във времето, става по-интензивно, често и силно; винаги е налице конкретен обект на насилието. Насилието при всички обстоятелства цели увреждане на чуждото тяло и/или личност. Независимо от това, по какъв начин извършването на насилие е „оправдано“ от страна на насилника, това е забранено поведение, за което следва и правно възмездие.

Конкретно за т.нар. домашно насилие: „То се състои най-вече в оскърбително и принудител. То често започва с унижение и заплашително поведение, включващо заплахи за причиняване на болка. Насилието се използва и за налагане на контрол, използвайки живота на друг човек; изолация, манипулация и поставяне на граници върху личните свободи. Друг типичен вариант на насилие може да включва икономическа злоупотреба чрез отказване на финансова независимост и контролиране на икономическите решения. Насилствено поведение от този тип не може да бъде счетено за серия несвързани събития, докато реалното физическо насилие често е крайният резултат от месеци или години на заплашване и контрол“.

Двата наръчника са реално малки енциклопедии от по 60-70 страници, в които се оглеждат теоретични постановки и споделена на достъпен език практика от случаи в съвременните семейства; съвети за превенция, както и много разнообразна полезна информация по въпроса за домашното насилие. Припомняме, че в рамките на проекта онлайн в интернет бяха анкетирани над 500 доброволци, пожелали да отговорят на въпроси по темата. Събрана и обработена е информация, послужила като стартова платформа за развиване на проекта, а оттам и за превръщане на двата основни документа (наръчниците) в настолна книга за мнозина българи от всички възрасти, социални прослойки, етнически и други обособени в обществото групи.