Дневник на войник от Силистра влезе в книга за Балканската и Междусъюзническата войни

Участието на добруджанци в една от войните в първата половина на 20-и век влезе в книгата „Дневник на Петър Жечев Курдоманов за Балканската война (1912-1913)“, както и в Междусъюзническата, научаваме от съавторката на изданието Милка Трендафилова, позната на широката общественост в Крайдунавска Добруджа с няколко народолюбиви книги. Книгата е на основата на проучване на покойната вече дългогодишна университетска преподавателка д-р Станка Георгиева.

Нейният фонд от материали и документи е част от Държавен архив Силистра и наскоро бе показан в нарочна изложба, посветена на годишнина от смъртта й. Проектът е реализация на намерение от преди 8 години по случай на 100-годишнината от войната, но едва сега е реализиран по финансови причини. Подобно на своята инициаторка, и Курдоманов (познат още като читалищен деятел, пчелар и лозар, учител цигулар) има предадени на архива документи – лични, вкл. въпросният дневник (тефтерче), и други, свързани с учителството и тогавашната община.

Водилият дневник по време на участието си във войната виден представител на интелигенцията на Силистра, вкл. в румънския период, е роден преди 120 години в село Калипетрово, но е живял в м. „Чаирмаале“  крайдунавския град. Възпитаник е на Педагогическото училище. Учителствал е в днешното село Йорданово, както и в родното си село, където е бил и в продължение на 10 години директор на училището, преди да продължи да преподава в Силистра след участието си във войните – едновременно в 3 училища: еврейското, българското и татарското.

Относно дневника му, става дума за негови записки като участник в 31 Силистренски пехотен полк в двете последователни войни в първите години на второто десетилетие на 20-и век. Д-р Георгиева е отбелязала, че „Дневникът….“ е единствен на войник от това време, докато има подобни „творби“ за същия период, но написани от офицери от командния състав на Българската армия. Това прави материала още по-ценен, защото дава друга представа за събитията, пресъздадени от войник с нисък „чин“.

В предговора на книгата се отбелязва: „Във войнишкия дневник та Петър Жечев Курдоманов, който умира през 1965 г., на 65 страници е събран възторгът на хиляди българи от идеята за национално обединение, трудностите на войнишкия преход от най-северния север на страната – Крайдунавска Добруджа, до турската граница; радостта от победите, срещите със смъртта, лишенията  и умората; голямото разочарование от войната като средство за разрешаване на националния въпрос (България губи Силистра, а впоследствие и цяла Южна Добруджа“.

Изследването показва, че дневникът, който е преписван - последно през 1939 г., за да бъде запазен с преписа си, се състои от 6 части – от мобилизацията и бойните действия през 1912 г. до събитията от 1 до 7 юли 1913 г. Прави впечатление, че текстът изобилства от имена, събития и факти, които авторът обяснява, с уговорката, че изказва свое лично мнение. Представянето на дневника е за втори път във второ преработено издание, иначе първият му вид е от преди 27 години, когато за него става дума на конференция за Балканската война, проведена в град Велико Търново.

Настоящото издание е допълнено с родов спомен от страна на Милка Трендафилова. Споделени на няколко страници са и текстове на 3 войнишки песни от времето на Балканската война („Песента на убития герой“, „По пет на нож“  и „Излез, излез, мило либе“).

Книгата има и приложения, в които са поместени различни видове списъци на участници и загинали във войните за национално обединение през 1912-1913 г., които са от село Калипетрово, като най-дългият от тях съдържа близо 200 имена на редници, ефрейтори, младши, кадр. и старши подофицери. На тях бе посветен създадената наскоро паметна плоча, монтирана на стената под камбанарията на храма „Св. Димитрий“ в Калипетрово, която е част от Областен регистър на военните паметници. В книгата има и богат снимков материал с участници във войните.