Интелектуалци от Балчик посетиха Тутракан и Силистра с туристическа цел

Наскоро група членове на Сдружение "Българско наследство" от град Балчик проведе двудневен тур в област Силистра - Тутракан и областния град (предсто и и нов - до Сухоречието и Чобан махала). Маруся Костова - председател на Сдружението: "В Тутракан имах интересно запознанство с Калина Грънчарова, редактор на в. "Тутракански глас", който медийно покрива три общини. Поздравявам я за нейния труд, стоицизъм и ентусиазъм. Общувахме заедно с Анастасия Якова - писател, краевед и докладчик на конференциите по история на Международния форум "Българско наследство" в Балчик, организиран тази година за 6-и път от едноименното сдружение. Благодаря й за гостоприемството и за организацията на посещението на членовете на нашето сдружение в Тутракан и в селата на севернодобруджанските българи, насила изселени през 1940 г. в прародината си по силата на Крайовския договор".

Групата посети Мемориален комплекс Шуменци в Тутраканско, където са погребани хиляди войници и офицери от Първата световна война (по темата повече в материала "Добруджанската епопея и националната памет" от проф. д-р Пламен Павлов във в. Труд). Добруджанска топлота е изпитана и при гостуването в селото в православен храм "Св. Георги", обслужван от отец Михаил, с домакинството на презвитера Калина Михайлова. 

Членовете дружението посетиха села на преселници от Северна Добруджа в Тутраканския край. В с. Черногор са живели Саръгьолци, преди преместването си в Балчик. За историята на преселниците ни разказа с богатия архив, събран от нея, Мариана Нацова, секретар на читалището в с. Черногор.

Споделено във Фейсбук е и впечатлението от посрещането в Тутракан: "Прекрасно преживяване в хотел "Лодката" Тутракан, наистина лодка край самия Дунав. Благодарим на любезния персонал". Повече от два часа е отделено на Музея на лодкостроенето, както и на Рибарската махала. За друго посещение остава Историческият музей в града, както и събрата му в Силистра.

Балчишките интелектуалци посетиха Биосферен парк "Сребърна", вкл. и обновения преди време Природонаучен музей, за да разберат повече за обитателите на уникалното езеро - своеобразно българско Елдорадо, както е наречено още преди повече от век.

В маршрута им бе и град Силистра - разходка в Дунавския парк с кратък разказ за забележителностите на Силистра от журналиста Йордан Георгиев - вкл. за паметната плоча, посветена на Добруджанската епопея и на Крайовския договор, на който в. "Балчишки телеграф", който е под редакторството на г-жа Костова, която по род е севернодобруджанка, посвети за 80-ата му годишнина два поредни свои броеве.

В материала в столичния сайт/вестник четем: "Една от знаковите български победи е освобождаването на „непревзимаемата крепост“ Тутракан от силите на ген. Пантелей Киселов. „Само за 36 часа, в разстояние на два последователни дни - пише Кр. Узунов, българите смазаха духа на румънската армия, простряха я като безсилна маса в нозете си и окончателно провалиха намеренията на Съглашението да ги ангажира в продължителни боеве, докато руските пълчища нахлуеха в България. Боят за Тутракан беше вихър, ураган от подем и устрем, страшна стихия на духа, на който румънците не можеха и нямаше как да издържат...“ На свой ред битката за Добрич е пример за изумителния героизъм на войници и офицери, на талантливи командири и най-обикновени хора. Млади и стари, жени и деца, българи и българки, татари и татарки, български турци и туркини се впускат да спасяват ранените, д
а носят боеприпаси, да помагат на своята армия под дъжд от руски куршуми... Един от някога забранените разкази на Йовков е озаглавен просто „Българка“ - незнайна жена с менците и кобилицата до премаляване носи вода за прегряващата от стрелба българска картечница... Прославеният командир на конната дивизия ген. Иван Колев неведнъж влиза в спор с немското съюзническо командване. Две десетилетия по-късно стремителните операции на българския генерал се превръщат в образец за стратегията на германските танкови съединения.

Освобождението на Добруджа е акт на автентично национално единство! Дори един поглед върху картата на Южна Добруджа, върнала се в пределите на Родината през 1940 г., е показателен - националната солидарност е увековечена в имената на селищата Врачанци, Козлодуйци, Бдинци, Приморци, Ловченци, Шуменци, Софийци, Търновци, Преславци... Генерал Тошево, Полковник Минково, Полковник Свещарово, Полковник Чолаково, Полковник Таслаково, Полковник Савово, Фелдфебел Дянково, поручик Гешаново, Генерал Попово, Полковник Ламбриново, и др. Трябва да проумеем, че през 1916 г. нашият народ има кауза, притежава нравствената и интелектуална сила да гледа далече в бъдещето! Добруджанската епопея от есента на 1916 г. ни задължава да помним онези, за които Родината не беше абстракция и название на територия, а живо същество - Майка България...".

Спирка бе предвидена и на крепостта "Меджиди табия", отбранителна градска крепост от средата на XIX в. Впечатленията: "Първа битка от Кримската война. Интелигентен и начетен уредник в лицето на Калоян Димов от Регионален исторически музей Силистра. Благодарим му за беседата на 24 октомври 2020 г.".