Архивът в Силистра с изложба за 80 години от възвръщането на Южна Добруджа

На 28.09.2020 г. в пространството пред Регионална библиотека „Партений Павлович“ - Силистра бе проведена паметна среща на тема "Изпълненият дълг към една премълчаната истина" - по повод 80 години от подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България. В нея участваха творци от област Силистра, издали книги за съдбата на Добруджа и за борбата за освобождението й от румънска окупация. Областна администрация Силистра връчи поздравителни адреси на авторите и на всички, които са подпомогнали каузата.

Част от събитието бе фотодокументалната изложба на Държавния архив – Силистра, в която са включени документи и снимки, отразяващи първите стъпки на българската административна власт в Силистра. Експозицията, заедно с автентични документи, е на разположение в една от залите на архива на ул. Генерал Скобелев в крайдунавскияград.

Хронология на събитието от преди 80 години:

* На 1 октомври в града влизат българските освободителни войски, предвождани от ген. лейтенант Георги Попов, началник на ІІІ Българска армия и генерал-управител на Южна Добруджа. Посрещат ги под специално построена арка инж. Петър Иванчев, първият кмет на града. Хористи от музикално дружество “Седянка” пеят марша “О, Добруджански край”. Силистренци последни от всички южнодобруджанци посрещат свободата, но единствено те празнуват 3 дни своето национално освобождение.

* На 2 октомври пристига Доростоло – Червенския митрополит Михаил, който след две десетилетия за първи път на български език отслужва тържествен молебен в църквата “Св. Св. равноапостоли Петър и Павел”. На 3 октомври в Силистра, за първи път, тържествено се отбелязва и Денят на възшествието на цар Борис ІІІ на българския престол. Състоял се е парад на военните части от гарнизона в града.

* Важен момент, свързан със събитията от преди 80 години, е създаването на Общогражданския комитет за стопанско и културно повдигане на Силистра в дните между 15 и 20 септември 1940 г. По негово решение е сформиран и Силистренския временен комитет “Ад – хок”. Документи от дейността на тези комитети са показани в изложбата.

Сред експонатите е отредено и нужното място на документи и снимки от честванията на първата годишнина от освобождението на Южна Добруджа на 1 октомври 1941 г. След отбелязването на 50-годишния юбилей на Силистренското педагогическо училище, тържествено е открит бюст паметниu на Стефан Караджа. Вестник “Подем” най-подробно отразява тържествата в Силистра по случай годишнината.

Национална академична кръгла маса на 1 октомври в Силистра

Първа по рода си Национална академична кръгла маса ще бъде проведена в залата на археологическата експозиция на Регионален исторически музей Силистра навръх 1 октомври т.г.  Това е денят, в който българските войски влизат в Силистра след възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г., благодарение на Крайовския договор, от който се навършват 80 години.

Организатори са Филиал Силистра с директор доц. д-р Румяна Лебедова, който е към Русенски университет „Ангел Кънчев“. Участващите в двата модула  („наука и образование“ и „Добруджа в културата и историята“) 25 доклада за публикувани в 12-ата книга от поредицата „Известия на Научен център „Св. Дазий Доростолски“ с ръководител доц. дфн Тодорка Георгиева.

Научният форум е посветен на няколко годишнини: посветено на 80-ата година от Крайовския мирен договор от 1940 г., възвърнал Южна Добруджа към майката родина България; 75 г. Русенски университет, чийто юбилей предстои през м. ноември на настоящата година; 130 години педагогическо образование в Силистра и 140 години от рождението на Йордан Йовков.

Докладите са на автори – преподаватели и студенти от различни висши учебни заведения – Русе, Силистра, София, Пловдив и др. градове. По съдържание те са в различни тематични направления: история, етнография, фолклор, културология, литературознание, езиковедство.

Академичната кръгла маса в Силистра е едно от близо десетина събития, посветени на годишнината от Крайовския договор, проведени в областта през последните няколко месеца. От тях 4 са откриване на паметни плочи – в Силистра, Тутракан, Ситово и Старо село-

Три са изложбите с материали за освобождението на Добруджа – две от тях са в областния център (в зала на регионалния отдел на „Държавен архив“ и в Регионална библиотека „Партений Павлович“– на Филателно дружество „Димитър Дончев“), както и една в Тутракан (в Дунавски парк по проект към Министерство на културата, дело на Историческия музей в града, издал и специален „Паметен лист“ във връзка с годишнината).

На 29 септември в Тутракан бе едно от заседанията на Национална конференция „Българската и международната общественост за Добруджанския въпрос. Нови документи, нови прочити, нови тези“.

Ден преди това преди тази проява пред Регионална библиотека бе първата по рода си Паметна среща „Изпълненият дълг към една премълчана истина“, преминала със съдействието на Областна администрация с участието на представители на институции и в чест на автори на краеведски, научни и художествени произведения, посветени на борбата за освобождението на Добруджа от румънска окупация.

Онагледено на 4 постера бяха представени над 30 паметника в 15 населени места, посветени на темата за Добруджа, както и кориците на  също над 30 от написаните предимно от местни автори книги основно през последните 15-20 години. Срещата бе възможност по различни начини да бъде изведена от забравата една темата, за която в продължение на десетилетия е говорено недостатъчно по различни причини – етични, политически, интернационални и др.

 

Регионален исторически музей Силистра на изложба в Шумен на тема „Еротичното в изкуството“

Идеята и вдъхновението за създаване на изложба, посветена на еротичното изкуство и неговите изяви върху археологически паметници водят своето начало от експозиция на музея в Неапол. Пространство, известно като Gabinetto Segreto (Тайният кабинет). То се базира на откритията край Херкуланеум и Помпей.

С любознателен подход и доза страх инициаторите на изложбата в Регионален исторически музей – Шумен отвориха не само своите фондове, но насочиха поглед и към други музеи в България. Колегията в страната бе отзивчива и видимо ентусиазирана от темата за еротиката – нещо различно, с повей на табу. Събрани са на едно място археологически артефакти, които загатват за необятното и мистично еротично изкуство.

Със свои паметници вземат участие музеи от различни точки на България: Регионален исторически музей – Шумен, Регионален исторически музей – Варна, Регионален исторически музей – Велико Търново, Регионален исторически музей – Кюстендил, Регионален исторически музей – Разград, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Сливен, Общински исторически музей – Средец, Археологически музей – Созопол, Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“ – Септември, Исторически музей – Свищов.

На 24 септември 1885 г. е прощъпулникът на вестникарството в регион Силистра

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

А само до преди половин век най-бързата информационна обезпеченост на населението ставаше чрез радиото и донякъде през стационарния телефон. После телевизията влезе във всеки дом, за да се превърне в една от институциите, която осведомява и манипулира аудиторията. И някак между аудио и видео комуникацията своето естествено развитие имаше добрият стар вестник, другар на всички любознателни люде.

Да си представим колко е бил важен преди 135 години той, Негово Величество мастиленият феномен, когато на 24 септември 1885 г. стартира първият в Крайдунавска Добруджа вестник, наречен „Време“. Според неговия създател Димитър Бъчваров, целта му е да разнася „новини, книжовност и литература“.

И се завъртват в превратностите в съдбата на града и региона над 60-70 „вестникарски заглавия“ за изминалите 13 и половина десетилетия, в които вписваме и румънската окупация, а тогава познайте дали е било възможно добруджанци да  издават и съответно да четат вестници на родния си език.

За отбелязване, първият ни вестник се е самоопределил като…ежедневник, но е успял да се изяви само с 10 броя, четим на сайта на Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра, благодарение на проведена преди години дигитализация на всички известни издания до 1940 г., излизали в Силистра.

Повечето материали в първия ни вестник имат патриотичен характер, макар изданието да обявява, че ще помества всякакви материали: политически, научни-книжовни, литературни. Ориентацията на вестника ли?: „..колкото до партизанството, ний ще бъдем неутрални – няма да принадлежим нито на тази, нито на онази партия. Ний ще имаме за начало да възхваляваме добрите и полезните за отечеството ни работи, а ще укоряваме и възненавиждаме злите и съсипателните, които се вършат в ущърб на отечеството ни от която и да било партия“.

Знаменателно е, че само две седмици по-късно, на 7 октомври, прощъпулник има още един вестник в града – „Телеграф“, предназначен „за новини и защита на народните интереси“. Едва 6 броя пуска на пазара издателят му Никола Живков (автор на текста на бъдещия национален химн „Шуми Марица“ и съредактор на Христо Ботев), издавал вестник със същото име, но в Русе.

Пак в годината на Съединението на България на бял свят излиза и в. „Зора“, съществувал до 24 януари 1887 г.. Определил се е за  „ежедневен лист за новини и книжовност“. Негови издатели са притежателите на печатница братята Димитър и Георги Иванови.

Впоследствие медийната преса в Силистра запада, за да се възроди за кратко на 1 април 1894 г., когато излиза сигналният брой на първото в България музикално списание „Кавал“, дело на чешкия музикант Карел Махан и на издателя Никола Бабачев. Списанието е определено за „музикален вестник” и излиза в 15 броя до м. април 1895 г., когато е печатан в Лом. На 18 август с. г. в Силистра излиза от печат и първият брой на в. „Доростол“ („вестник за политика“), издаван от Народна партия чрез местния й клуб.

След него отново има пропуснати цели десетилетия, вкл. и през румънския период, за да разцъфти пресата в Силистра и региона чак след 1990 г., когато започват да излизат истински всекидневници. Но преди това след възвръщането на Южна Добруджа има няколко издания, в социалистическия период от 50-години пйк официоз е в. „Силистренска трибуна”, но свои издания с различна периодика имат почти всички общини, както и някои големи предприятия, ТКЗС-та и др.

Днес на вестникарския пазар имаме 3 пъти в седмицата в. „Силистренски бряг“, част от всекидневно издание на Медийна група „Бряг” Русе, както и два седмичника – „Силистра ПРЕС” и възстановения „Силистренска трибуна”.  

В град Тутракан, където вестникарската преса е с начало 1887 г., в края на второто десетилетие на 21 в. излизат два седмичника – „Тутракански глас” (негов издател е едноименно СНЦ), който не е прекъсвал от 1962 г. насам, и възстановеният в. „Напредък”, (ведомствено издание), наследник на едноименен вестник от началото на миналия век.

През 2010 г. в Художествена галерия в Силистра местното дружество на СБЖ и Регионална библиотека „Партений Павлович“ представиха изложба от факсимилета на първи страници на всички запазени от миналото и излизащи до момента вестници, чиито издатели са от Крайдунавска Добруджа.

ЖС „Е. Каравелова“ приближава финала на проект за домашното насилие

В четвърти  месец подред продължават дейностите „предоставяне на подкрепа на пострадали от домашно насилие и работа по специализирана програма с извършители чрез съдействие от психолог, юрист и социален работник (на принципа на индивидуалните консултации – 4 пъти месечно), реализирани от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ Силистра по проекта „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра – качествени услуги за пострадали и извършители на домашно насилие“. Той е на основание договор с Министерство на правосъдието. 

Предстои да бъде в разпространение наръчникът „Аз не съм жертва”, работата по финализирането на който е в ход след проведена в интернет анкета и с последваща професионална намеса на специалисти по темата. По проекта е предвиден и наръчникът „Агресията не е сила!”, който трябва да достигне до извършители на домашно насилие с цел подходяща превенция.

 

Живеем в динамично време, в което информацията, пространството и средата се променят толкова интензивно за всеки един от нас, колкото никога досега в историята на човечеството. Човекът отдавна е извън комфортната зона на „стоте души около огъня“, в която са се адаптирали и голяма част от нашите гени. В този смисъл цивилизацията и настоящето представляват в по-голямата си част стресоген, който води до изменения в психичното функциониране на индивида.

 

Отварянето на виртуалната реалност от друга страна води до разширяване на комуникациите в кроскултурален аспект. Преплитането на различните култури дава и разширяване на понятието за норма до някаква модифицирана синусоида, в която нормата и отклонението от нея имат десетки варианти, които разположени са върху една плоскост. Те преминават от единия към другия полюс в „опити“ за функционално нормализиране.

Всичките тези промени водят освен до динамичната промяна във всеки един индивид, в семейството, във възпитанието, но и в „разчупване“ на рамките във връзка с онова нещо, което помага на мозъка „да се къпе“ в щастие, а именно чрез любовта. 

Представители на ЖС „Екатерина Каравелова“ участваха през м. септември в проява на сродна организация от Търговище, благодарение на която споделиха своя опит и разшириха компетенцията си по работа с обекти или извършители на домашно насилие. За да намират още по-уверено отговори на стандартни или етични въпроси, да усвоят тънкостите на работата с програми срещу домашното насилие, както и да се запознаят с т.нар. протокол за взаимодействие между услугите за жертви и извършителите на домашно насилие.

Празничните дни на Силистра в словесен и фото преглед

Община Силистра проведе богата и разнообразна художествена програма в чест на Кръстовден - празник на град Силистра. Силистренци и гости на древния ни и красив град имаха възможност на открито да съпреживеят шест концерта, три от които като част от второто издание на конкурса за изпълнители „Дунавски звезди“, провеждан от Музикална компания „Сенс мюзик" Йордан Марков със съдействието на община Силистра с кмет д-р Юлиян Найденов.

Председател на журито бе певицата Нели Рангелова, която във Фейсбук направи чудесна реклама на Силистра с кратък репортажен клип по време на разходка в река Дунав в акваторията на Силистра, проведена в компанията на колеги от екипа на конкурса, благодарение на катамарана на града, построен преди години по европейски проект.

Почитателите на българския фолклор видяха наживо изпълненията на АНПТ „Силистра“ при НЧ “Доростол“ в обща концертна вечер с народния певец Христо Косашки, както и поредния спектакъл на ансамбъл „Българе“ (за трета поредна година ансамбълът гостува за празника на града, благодарение на родолюбеца проф. д-р Иван Гаврилов, община Силистра и още благодетели).

В Силистра бе осветена и открита паметна плоча, разположена в градинката край кръстовището на бул. "Македония" и ул. "Дръстър". Тя е в памет на историческата правда - възвръщането на Южна Добруджа в пределите на майка България след Крайовския договор от преди 80 г. Подобна плоча бе открита в Дунавския парк през 2017 г., тогава и по повод отминалата година по-рано стогодишнина от победата на Българската армия на Добруджанския фронт в битката за Тутракан (м. септември 1916 г.).

За празника своето приятелство към хората в града ни поднесоха изпълнители от различни поколения - дуетът Кристина Димитрова и Орлин Горанов, певицата Виктория Георгиева, трио „Елмина“ с ръководител Лилия Пейчева, Вокално студио „До Ре Ми“ с ръководител Бонка Скорчелиева. Градският духов оркестър със своите изпълнения в Дунавския парк, както и по време на паметните събития, вкл. по празниците, допринесе за празничното настроение на всички.

Спортните постижения на БК "Доростол“ бяха споделени от сцената на пл. “Свобода“ със силистренската общественост и бяха връчени завоюваните отличия на кмета на общината и на дългогодишния спонсор на отборите „Елика –елеватор“ с благодарност и обещание за още победи.

Проведени бяха изложби на открито от РБ “Партений Павлович“, както и театрална постановка под мотото „Не пресичай на червено“ (ДКТ) - премиера в наверечието на европейските дни за безопасност на пътя.

Общински съвет Силистра за трета поредна година проведе благотворителна кампания с курбан за здраве и благоденствие, който тази година бе раздаден на ползвателите на услуги в социални центрове и домове.

На 14 септември бяха връчени наградите на дарителите в кампанията срещу коронавируса по време на тържественото заседание на ОбС Силистра - Явор Георгиев (звание "Почетен гражданин на Силистра"), Свилен Стоянов и Руси Стратиев (награда "За граждански принос"). Отличени за принос бяха ветерани плувци в лицето на Ангел Милков - плувец маратонец и плувци от ПК "Доростол мастерс", както и общественици: (Сава Савов – учител, художник и бивш кмет на с. Айдемир) и Колю Драгнев – домоуправител в жилищен блок в Силистра повече от 50 години. Награда имаше и за студента на годината - Вяра Марчева от Филиал Силистра на Русенския университет.

За здраве и благоденствие в катедралния храм "Свети равноопастоли Петър и Павел" бе отслужена Божествена света литургия от Н. Впр. митрополит Антоний - временно управляващ Доростолска епархия, в съслужение с отци на Кръстовден. По традиция бе раздаден постен курбан за здраве. По време на тържественото заседание на съветниците с минута мълчание бе почетена паметта на дългогодишния митрополит Амвросий - почетен гражданин на Силистра.

Културните институти в Силистра и в биосферния парк в 9Сребърна посрещаха гостите на града с Ден на отворени врати.

Изпратени бяха поздравителни писма до побратимените градове на Силистра - тази година заради мерките срещу коронавируса не бяха канени техни представители, също и до почетните граждани на Силистра. Получени бяха много пожелания към местната власт от различни държавни, общински и неправителствени организации, от кметове на населени места от различни страни.

Финал на Дните на на Силистра, каквито провеждаме от 1996 г. с решение на ОбС, бе празничната заря в края на знаковия за Слистра ден - 14 септември.

18Цветана Игнатова, Marusya Kostova и 16 други

5 коментара

1 споделяне

Харесване

Коментар

Споделяне

Предстоят нови 6 събития за годишнината от Крайовския договор

На 28 септември 2020 г. от 17 ч. в пространството пред Регионална библиотека Силистра предстои паметна среща на тема „Изпълненият дълг към една премълчана истина“ по повод 80-годишнината от Крайовския договор, възвърнал Южна Добруджа към Отечеството.

В нея са поканени да участват творци от област Силистра и от страната, издали книги – спомени, художествени произведения, албуми и др., отнасящи се до съдбата на Добруджа. Също за размяната на население между България и Румъния, както и редица краеведчески разработки за различни населени места от Крайдунавска Добруджа.

Организатор на събитието е Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра, а срещата се провежда със съдействието на Областна администрация Силистра. Ще бъдат представени и паметниците, посветени на борбата за свободата на Добруджа, както и изложба по темата с постери, подготвена от Държавен архив Силистра. С мини ревю на народни костюми ще бъдат показани акценти от носиите на северно- и южнодобруджанци.

Също в Силистра, но на 29 септември, е откриването на Осма филателна изложба „Добруджа 2020“, дело на Филателно дружество „Димитър Дончев“, заедно с община Силистра, Областна пощенска станция, Регионална библиотека „Партений Павлович“ – домакин на събитието, и Държавен архив Силистра. В нея с разнообразни по съдържание експозиции ще участват 12 филателисти от Силистра, Варна и Добрич.

В два последователни дни – на 29 и 30 септември, съответно в Тутракан и в Добрич е Националната научна конференция „Българската и международната общественост за Добруджанския въпрос. Нови документи, нови прочити, нови тези“, с участници от България и на двама от Русия. А няколко дни преди това в деня на Тутракан е откриването на четвъртата от м. юли т.г. насам плоча, посветена на годишнината от Крайовския договор.

Междувременно в Дунавски парк Тутракан вече е подредена изложба на тема „80 години от възвръщането на Южна Добруджа“. Мобилната експозиция проследява процеса на възвръщане на Южна Добруджа към България през 1940 година. Както посрещането и настаняването на български преселници от Северна Добруджа. Изложбата е реализирана с финансовата помощ на Министерството на културата.

Фотодокументално с черно-бели фотографии, факсимилета на документи и архивни вестници, са представени подписването на Крайовския договор, администрирането на новоприсъединените земи, посрещането на българските войски в Тутракан, Балчик, Добрич, Каварна и Силистра.

Научен център „Св. Дазий Доростолски“, Катедра по филологически и природни науки и Учебно-изследователска лаборатория по културно- историческо наследство при Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ ще проведат научно събитие  на 1 октомври т.г. в Силистра.

То е под формата на Академична кръгла маса на тема „Златна Добруджа – мит и реалност“. Участващите доклади са предвидени за публикация в 12-ата книга от поредицата „Известия на Научен център „Св. Дазий Доростолски“. Научният форум ще бъде посветен на няколко годишнини: посветено на 80-ата година от Крайовския мирен договор от 1940 г., възвърнал Южна Добруджа към майката родина България; 75 г. Русенски университет, чийто юбилей предстои през м. ноември на настоящата година; 130 години педагогическо образование в Силистра и 140 години от рождението на Йордан Йовков.

Крайовският мирен договор от 1940 г. - да превърнем 6 и 7 септември в Дни на Съединението на България?

Отминаха два дни, в които първо цялата страна празнува официално – по повод Ден на Съединението на България от 1885 г. (6 септември), а на другия ден (7 септември) – в регионален порядък своите тържества проведоха властта и гражданите в областите Добрич и Силистра във връзка с т.нар. Второ Съединение на България с конкретен повод – 80 години от подписването на Крайовския договор. Благодарение на него през 1940 г. по мирен начин България си връща изконна родна територия.

При добро желание от страна на Народното събрание спокойно двата дни – 6 и 7 септември, може да бъдат обявени за Дни на Съединението. Така ще се отдаде еднаква значимост и на двете събития, които в голяма степен са останали в историята ни със своята неповторимост по форма и съдържание.

Навръх 7 септември късно вечерта предаването История.БГ по Българска национална телевизия бе от малкото в телевизионния ефир, посветени на Добруджанския въпрос, останал открит още след Освобождението на България от турско робство през 1878 г. За да намери частично решение 62 години по-късно, превръщайки се в един от акцентите при решаване на българския национален въпрос.

В предаването участваха по един представител на МО и БАН, двама преподаватели от Софийски университет и нито един от общностите с центрове Силистра и Добрич, за да придадат регионална автентичност на темата.

В рамките на проведената дискусия се чуха важни факти, свързани със събитията, някои от които не са познати в достатъчна степен за широката аудитория – по признание на дискутиращите – това е по причина на отсъствието на темата в медиите, обявени за длъжници по отношение съдбата на добруджанци.

Най-важното от споделената информация в комплект

Южна Добруджа остава извън България през 1913 г., когато е в борба срещу всички свои съседи, имащи териториални претенции към нашата страна, а после повторно и с решение на международно ниво след Първата световна война, когато сме в национална катастрофа. И нямаме никакви възможности да реализираме идеята за обединена България от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море.

Констатирано бе, че загубвайки Южна Добруджа, България губи позиции в стопанския износ по отношение на пшеница и тютюн; тежко се отразява новата ситуация на пристанищата в Русе – на река Дунав, и на Варна – на Черно море, които влизат в ограничителен режим, тъй като е настъпила промяна в износната характеристика на държавата.

България се лишава не само от територия, но се променя и в човешки аспект – в чужда държава е вече население от 280-300 хил. души – основно българи и в по-малка степен – турци. Поне 50-60 хил. от тях впоследствие емигрират в България (раждат се добруджанските квартали в София, Варна, Русе, Шумен).

Дискутиращите не пропуснаха да подчертаят, че по отношение на Добруджа (Северна и Южна) управляващите у нас проявяват учудваща, но последователна апатия от 1878 до 1913 г., а проблемът с българите там е част от българския национален въпрос. В същото време в началото на 20-те години румънски генерал е заявил публично, че наричаната от румънците Южна Добруджа „квадрилатер” („четириъгълник”) е румънска по име, но е българска  по сърце и душа.

Достатъчна причина, за да няма в областта инвестиция през годините на окупация (в свой материал от преди години директорът на музея в Тутракан Петър Бойчев е заявил, че през 1940 г. в града е отбелязано, че за целия период на румънско управление са построени само две сгради).

Събеседниците бяха категорични, че годините работа на българската дипломация за реалистично възвръщане на Южна Добруджа в условия на вечни интереси на т.нар. Велики сили към съдбата на балканските народи и държави започва да дава плодове едва след 1938 г. (Мюнхенското споразумение слага край на статуквото от края на Първата световна война). А едва 4 години преди това въпросът е поставен открито с идеята за мирно възвръщане.

И всичко това на фона на нов етап в междудържавническите отношения в Европа, вкл. след като вече се е надигнала ревизионистична вълна от страни – Германия, Унгария, недоволни (ощетени) от „разпределението” след Първата световна война. Междувременно Франция, която на Балканите „пази” Югославия и Румъния, е разгромена и това в краткосрочен план дава реални шансове на България да реши проблема с Южна Добруджа. В допълнение – през 30-те години той има макар и предимно декларативната подкрепа на СССР, защото няма сведения за реално застъпване по дипломатичен път.

През 1940 г., вероятно и преди това, е имало и други сценарии за решаване на въпроса (по военен път – за отбелязване – цар Борис Трети е против този вариант, но и чрез „чужда помощ” – т.е. срещу поемане на определени ангажименти) – в този период обаче страната ни е в режим на неутралитет.

В тези години на дипломатически напредък се установява, че има перспектива в реализацията на постепенна мирна ревизия (дебати е имало още на Парижката мирна конференция през 1918 г., предвид наличието на българско население в областта – поне 50%, имаме силни морални позиции).

През 1924-1925 г. обаче е променена демографската характеристика със заселване на националистично настроени румънци от вътрешността на страната, както и на куцовласи от Македония. Всички те са оземлени с отнемане на земя от българското население (т.нар. третина, но на практика сумарно иде реч за 50% от цялата обработваема земя, превърната в поземлен фонд за оземляване на колонизаторите), която впрочем местните добруджанци никога не получават обратно.

За разлика от 68 хил. севернодобруджанци, които са оземлени приблизително спрямо декларирананата от тях и притежавана земя по местата, откъдето идват. През 90-те години граждански комитети в Силистра и Добрич поискаха ревизия на тази несправедливост, но не получиха подкрепа от Народното събрание  и от тогавашните правителства.

И една цифрова подробност – 1 млрд леи обезщетение се е ангажирала да плати българската държава чрез Крайовския договор: според участници в дискусията, благодарение на системно превантивно изкупуване от страна на нашата държава на обезценени на борсите румънски леи, в крайна сметка сме платили 30-50 млн. лева.

Още един важен факт: всички правителства – от  Стамболов до Филов, са твърдели, че границите ни са несправедливи, а през това време не преставаме да говорим за български малцинства в Добруджа и в други територии извън страната.

Така във времето „плодът назрява”, за да дойде времето за подписване на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Година по-късно на 1 октомври - денят на навлизането на българските войски в освободена Силистра е повод за откриване на първия в града паметник - на символа на Добруджа - войводата Стефан Караджа, посветен на щастливото събиите. Той е дело на силистренския художник Павел Метеоров.

За да говорим 80 години по-късно като за най-великия миг от десетилетия насам в българската история и за безпрецедентно в практиката на Европа мирно и трайно решение на териториален въпрос между две съседни държави (с размяната на население границата е превърната в етническа).

Шедьовърът на българската външна политика е резултат от мобилизацията на българската дипломация в продължение на години. Достатъчен повод за неповторимите тридневни тържества в цялата Стара България след прокламацията за възвръщането на  Южна Добруджа. Договорът е наричан още и модел за решаване на международни спорове, останал без аналог в световната история.

Макар за кратко (7-25 септември) да настъпва и период на междуцарствие и безнаказаност при изнасянето на румънските войски и на румънското население. Навлизането на българските войски, посрещнати тържествено и с умиление от местното население, е процес, разпределен във времето и в 4 зони (първи свободата си виждат гражданите на Тутракан и Балчик – на 21 септември), Добрич – на 25 септември, Силистра – на 1 октомври, и др.

Дискутиращите не пропуснаха да споделят, че е неправилно Крайовският договор да бъде наричан Спогодба, тъй като самият договор съдържа в себе си 4 спогодби с дейности, които да се осъществят на територията на преначертаната карта на България с граници от 1913 г. Така България се оказва единствената държава, запазила своята територия от преди Втората световна война. При това с увеличение от 63 хил. на 111 хил. кв. километра и с население, нараснало с 68 хил. изконни българи.

Обсъдена бе и темата защо по времето на социализма не се говори за 7 септември и за Крайовския договор – припомнено бе, че тогава е период на комунистически интернационализъм; отделно на същата дата е роден Тодор Живков; друг мотив - не е бивало да се говори за заслугите на цар Борис Трети и на Хитлер, както и на царската ни дипломация.

В края на телевизионното предаване участващите се обединиха около заключението, че подобно на 7 септември – ден за подписване на Крайовския договор, осигурил Второто Съединение на България, има и други забравени, както и пренебрегнати дати от историята ни, за които трябва да се говори, защото са оставили трайна следа, а за нея не знаят съвременните поколения.

Журналистическа интерпретация: Йордан Георгиев