Стефка Евстатиева: мъдрият и почтен Дунав, понякога приижда яростен и разочарован, понесъл тонове вода още от мрачната Шварцвалд

Оперната певица Стефка Евстатиева е вокален педагог в българското училище „Гергана” в Ню Йорк. Звездният й път тръгва от Русенската опера.

Звездният път на сопраното Стефка Евстатиева тръгва през 70-те години от русенската опера, за да премине през най-големите оперни театри по цял свят – „Метрополитън“, „Арена ди Верона“, парижката „Гранд опера“, „Ковънт гардън“…

Пяла е с най-големите гласове на нашето време – Лучано Павароти, Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Шерил Милнс. Певицата е носител на отличията „Арена ди Верона“ за най-добър изпълнител и на Голямата награда за изпълнение в дует на конкурса на белгийското радио и телевизия. Преди няколко години сопраното се сбогува със сцената и се захвана с преподавателска дейност.

Влизам в дома на Стефка Евстатиева в Ню Йорк, само час след като се е събудила. Да живее Skype!

Графикът на оперната дива е запълнен до минута, макар че тя е приключила с музикалната си кариера. Реших да спра с пеенето. Предпочитам, ако някъде запея, да ми кажат: о, ти можеш още, отколкото да говорят, че не мога, а не слизам от сцената, смее се г-жа Евстатиева.

Материалът е от http://www.bnews.bg/

Дните на примата са динамични и изпълнени с много срещи и ангажименти, но най на сърце са заниманията й с децата в българския хор и училище „Гергана“, в който тя е вокален педагог от първия ден на неговото създаване. В началото „Гергана“ е само хор. Там Стефка разпява малките, учи ги на солфеж, обяснява им какво е форте, кресчендо. Оказало се обаче, че много от децата не знаят добре български език и часовете минавали в обяснение какво е сърп, нива. Така се родила идеята да се създаде и училище. Първите години работехме на доброволни начала, днес нещата се промениха. „Гергана“ има финансовата подкрепа на Министерството на образованието. Невероятно удоволствие е работата ми с малките. Уча ги да се усмихват, да бъдат артистични, да слушат модерна музика, споделя оперната дива. За първи път пред „Аз Буки“ именитата българка сподели, че с децата започват работа по мюзикъл, написан от композитора Хайгашот Агасян, който им е чест гост в Щатите.

Стефка Евстатиева има и големи ученици, на които иска да предаде своя сценичен и вокален опит.

През лятото в рамките на "Академия на изкуствата" в Созопол тя проведе майсторски клас по оперно пеене. Догодина отново имам покана от организаторите и с радост ще приема да гостувам. Аз съм оптимист за бъдещето на оперното изкуство. Операта стана много достъпна. В „Метрополитън“ преди години, когато имаше премиери, всички бяха облечени с фракове, с официални тоалети, а

днес хората идват с пуловери и дънки. Има такива, които пътуват отдалеч, но знаете ли, сякаш те са истинските ценители, а другите, с тоалетите, идват само да се покажат.

Не искам да допусна, че операта ще си отиде. И не е в вярно, че няма млади български певци, които да продължат нашия път. Аз следя афиша на „Метрополитън“ и в него много често присъства името на Красимира Стоянова – една изключителна певица със световна кариера. Орлин Анастасов също е чест гост там, с гордост споделя Евстатиева.

Не харесвам комерсиалните постановки. Още си спомням спектакъл на „Трубадур“ в Щутгарт, където действието се развиваше в кабинета на някакъв началник.

Имаше и телевизор, по който вървяха новини. Не ми харесва този прочит на режисьорите. Искам операта да е приказка, да ме пренесе в друго време. За какво са ни фрагменти от ежедневието!? Понякога мераците на режисьорите да бъдат забелязани, да блеснат, стигат до крайности, категорична е примата.

В спектакъл на „Бал с маски“ певицата категорично отказала на режисьора да облече прозрачна дантелена рокля. Аз ако имам самочувствие, че съм с перфектна фигура, няма да е проблем. В сцената от второ действие, която се играе в гробище, трябваше да минавам по начупени стъкла, които бяха осветени отдолу и все бягах от светлината, за да не прозира платът на роклята ми, с ужас си спомня примадоната.

Певицата не харесва подобни постановки, но пък е за експерименти в музиката, като смесване на стилове и жанрове, но определено е против чалгата, която се шири в България.

Идват тук разни певици, пеят по ресторанти. Беше дошла и моята любимка Йорданка Христова. Пя в заведение, не ми хареса, тя е голяма певица, не й е мястото по ресторантите.

Стефка не може да открои само един звезден и ярък миг от кариерата си. Имала е много такива. Триумфирала е с централните партии от „Тоска“, „Отело“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“, „Андре Шение“, „Трубадур“, „Селска чест“ и още, и още…

Нейната стихия са женските образи като Тоска и Адриана Лекуврьор.

Най-много съм пяла Леонора от „Трубадур“, но така и не я заобичах, много тежка и много неблагодарна партия. Съжалявам, че не изпях „Манон Леско“. Последният ми спектакъл на сцена беше „Дон Карлос“ в Канада, допълва примата.

Близка приятелка предложила на Стефка Евстатиева да напише книга за кариерата на златния ни сопран. Отказах, не знам, нямам нагласа. Иначе често разлиствам един албум, в който съм събрала артистичната си дейност. Първата снимка е на майка и татко, които участват в мюзикъл. Мама е бременна с мен, което смятам за първата си сценична изява. После съм в училищния хор, после свиря на контрабас, следва дебютът ми в Русе, световната ми кариера, реди спомените си Стефка Евстатиева.

В последните дни на отиващата си година певицата пожела на читателите на „Аз Буки“: „Обичайте музиката! Тя няма как да ви отнеме нещо, а само ще ви даде, ще ви обогати духовно, ще ви поведе в други светове. Бъдете здрави и добри! Много ми липсва България. Оказа се истина, че с възрастта носталгията става по-силна. Обичайте любимата ни татковина и се гордейте, че сте българи“.

АРТ Силистра

2 часа · Редактирано · 

Специално за АРТ Силистра и вестник "Силистренска трибуна "от Ню Йорк - САЩ

Само този, който е роден и израсъл на брега на великата река, може да 

усети очарованието й. Уж съм свикнала с нея, виждала съм я хиляди пъти, 

но всеки от тези пъти гледката е удивителна. Дунавът – спокойна и мъдра 

река, винаги приятел, много рядко – стихия. Стоиш на брега, гледаш 

бавните спокойни води и усещаш могъществото на природата. Една вековна 

гора, една голяма река винаги създават усещането за безкрайност и 

безвремие. Така мъдър, улегнал като възрастен човек бавно и спокойно

върви Дунавът при Русе.

От години приемах реката за даденост, не бях се замислила колко 

специална е тя. Идеята да напиша нещо за родната река дойде преди доста 

години, когато гостувах в Германия. Заведоха ме да видя извора на 

Дунава, там където той дори не е Дунав, а малко весело изворче.

Идеята ми да пиша за реката доби реални измерения, една вечер докато се 

разхождах по брега. Гледах как природата се готви за сън, лодките, 

изтеглени на брега, безлюдния плаж, и си мислех, че по морето няма 

такова спокойно кътче. Дори идеята да се разчистят незаконните строежи 

по Черноморието започна със събарянето на рибарските колиби, а не с 

дворците. С това не се върна спокойствието и хармонията, както и 

екологичното равновесие. По реката, обаче, все още има самотни и 

спокойни местенца, а гледка като тази, която съхранява такова семпло 

очарование, трябва да се отбележи.

Като морето и пещерите, реката си има своите хора, тези които са й 

безрезервно предани. Те не се страхуват да излязат в мрачен и ветровит 

ден, за да воюват с нея и да се преборят за скромния си улов.

Само, който не е живял в Русе или в Силистра, не знае колко невероятни 

са летните жеги и колко кошмарни зимните студове.

И още нещо, за което искам да разкажа в едно изречение – в такива 

плуващи мелници хората от брега на реката смилали житото си, 

използвайки движението на речната вода.

И понеже е разказ за реката и мътните й води, се сещам, че мъдрият и 

почтен Дунав, понякога приижда яростен и разочарован, понесъл тонове 

вода още от мрачната Шварцвалд. Дунавът понякога замръзваше и се 

превръщаше в ледена пустиня, но не равна и гладка, както може да си 

представи човек, а пустиня от големи ледени блокове.

Дунавът е част не само от географията на България, но и от нейната 

история. В миналото, през турско – отвъд Дунава било пространството на 

свободния емигрантски дух, а реката – врата към него.

Дунавът, реката на моето детство, е велика река.

Стефка Евстатиева - Чеф

С кръшно дунавско хоро и с рок група "Кръш" в Тутракан казват къш на старата година, в пет от общините - задължително заря

         В пет от седемте общини на област Силистра органите на местното самоуправление са подготвили празнична програма за посрещане на 2015 г. в новогодишната нощ. Навсякъде в тях празнуването ще завърши със заря – в Силистра, Тутракан, Дулово, Главиница и Кайнарджа. В Алфатар и Ситово не са предвидени площадни изяви, тъй като са проведени в навечерието на Коледа.

        Повече от 40 години в областния град има традиция, включваща поздрав от кмета на общината, сурвакари и изпълнения на народен оркестър – тази година с участието на група „Истър“ с ръководител Димитър Русев. Началото е в 0,45 ч.

          В Тутракан също имат натрупан опит още преди настъпването на новата година в 22,30 ч. на площад „Христо Ботев“ хората да се сбират за новогодишна почерпка с чаша вино, за кръшни танци, включително емблематичното Дунавско хоро, кметски поздрав, тази година и с участието на Вокална група „Кръш“, с обещание за запомнящо се преживяване.

         В новогодишната нощ в Дулово ще дадат началото на тържествата „Дулово – 55 години град“, които предстоят през новата 2015 г. В програмата, започваща в 23,30 ч. – поздрав от кмета, изпълнения на битовия оркестър при НЧ „Никола Вапцаров“ с гост солист от ансамбъл „Добруджа“ – Добрич“, вино и сладки.

         В Главиница началото е в 0,30 ч. като е подготвена музикална програма, поздравление от кмета на общината и торта. В Кайнарджа през последните години също канят хората на мегдана на общинския център, за да предложат на всички по чаша от местния еликсир – кайнарджанското вино, а настроението ще подгрява дисководещ. Началото е в 22,30 ч. По предварителна програма подобни тържества ще има поне в две от кайнарджанските села – Светослав и Войново.

Тържество в село Руйно за нова година на хората с увреждания от община Дулово

                                  На 27 декември в залата на шивашката фирма БТБ в с. Руйно се проведе новогодишно тържество на членовете на Общинската организация в Дулово към Съюза на инвалидите в България. Въпреки лошите метеорологични условия не попречи на хората с увреждания да се придвижат до селото, което е 14 км от общинския град. 
              lСъбитието уважи и кметът на община Дулово д-р Юксел Ахмед. Гостите и членовете на организацията бяха поздравени от председателя на общинската организация на СИБ Мария Вълчанова, самодейните групи при НЧ „Христо Ботев-1948“ – с. Руйно и от Вокалната група към общинската организация. Бяха прочетени и поздравителните адреси от областния управител г-н Стоян Бонев и от община Дулово. 

Детски градини и търговски обекти с награди за най-добра коледна украса в Силистра

         На официално тържество в заседателната зала на Община Силистра бяха наградени победителите в конкурса за коледно-новогодишна украса „Коледна звезда за Силистра“. На 22 декември 2014 г. комисия с председател художника Йордан Колев и членове художникът Вихрен Иванов и Николинка Николова – гл. експерт в Дирекция „Хуманитарни дейности“ към Община Силистра осъществиха експертна обиколка и направиха оценка на празничната украса на силистренци.

           Отличените участници бяха разпределени в няколко категории – културни и образователни институции, фирми в промишлената зона, търговски обекти и хотелски комплекси. Кметът на общината д-р Юлиян Найденов връчи грамоти на отличените участници. 

      За своя принос в празничното настроение бяха поощрени: в категория образователни институти бяха наградени ЦДГ „Иглика”, ОДЗ „Нарцис“, ЦДГ „Радост”, ЦДГ „Роза ”-1 и 2; в категория големи търговски обекти - кафе сладкарница „Mикс”, хотелски комплекс „Дръстър”, Централ –парк-МОЛ; в категория малки търговски обекти - магазин „Тераарт”, магазин за цветя „Блясък”, ветеринарна лаборатория „Бурлаков”. 

          В конкурса бяха отличени и граждани, които бяха вложили сърце и творческа инициативност в украсата на своя дом. Техните жилища и градини нямаше как да останат незабелязани при вида на многобройните лампички и светещи звезди по прозорците.

Разрешиха движението на автомобили по пътищата в Силистренския край

           След 15 часа движението на пътни превозни средство в област Силистра е разрешено, съобщиха от Областното пътно управление. Информацията е от ОблА-Силистра. Единственото ограничение остава за тежкотоварните автомобили, които трябва да се придвижват с вериги. Видимостта е подобрена. Навяванията са намалели, въпреки че продължава да вали сняг.

            От фейсбук-страницата на община Силистра казват: В Силистра общинско предприятие „Синева“ взе по-сериозни мерки за справянето със зимната обстановка в града. В ранните часове на работния понеделник, започна опесъчаването на основните кръстовища и пътни артерии. В момента има един трактор и две машини за опесъчаване, които са положили 60 тона пясък, като има заявка за доставяне на допълнителен такъв, с цел да се продължи опесъчаването. В случай на по - екстремни ситуации, фирмите подизпълнители „Пътстроймонтаж“ ООД и „Пътно поддържане“ ЕООД са информирани и имат готовност да се притекат на помощ с по-тежкотоварни машини.

            От Агенция Kalina News във Фейсбук научаваме: Към този час - 15,15 ч. зимната обстановка в Тутракан и общината може да се определи като спокойна. Електричество и вода има навсякъде. Пътищата за проходими при зимни условия. Градските и междуселищните автобуси се движат. От тежкия сняг има паднали/счупени дървета по пътя за с. Пожарево, но още от вчера от Общината са организирали тяхното премахване.

          Силно се затруднява работата на снегопочистващата техника по улиците в Тутракан от безразборно паркиралите коли. От Общината апелират - гражданите да не паркират колите си по основните пътни артерии на града, както и в малките тесни улички.

           Снегопочистването на градските улици се извършва от фирма "Голд Кроун" на Мариян Ганев. Опесъчаването на всички улици и снегопочистването от първия вход към Тутракан (откъм Русе) по централната улица "Трансмариска", продължението й - ул. "Д.Благоев", край Вила "Вета" до изхода за Силистра се извършва от фирмата на Митко Цанков. Републиканската пътна мрежа е грижа на "Пътперфект".

С кола от Силистра към Русе, Варна и Шумен - в краен случай и само с вериги

          От Русе за Силистра не е тръгнал автобусът в 8,30 ч. и следователно не се очаква да пристигне. От Силистра в най-близко време ще има рейс до Дулово през Алфатар за 11,30 ч. и за 12,30 ч., както и за Русе - в 11,30 ч. и за Шумен в 13,30 ч. Усложнена пътна обстановка в Силистра и в посока Варна, Русе и Шумен отчитат в Областно пътно управление. Промяната е от няколко часа насам, след като първо в Тутракан – в 6,30 ч., а после и в Силистра заваля отново сняг. Извън населените места вятърът е силен до ураганен. Образувани са ивици сняг по пътното платно. В района на "Осми пост" – регионалното депо – паметник „Аспарухови войни“, както и в предишни години има слаба видимост и навявания. Движението към Добрич е натоварено, което допълнително усложнява обстановката. Препоръката е – с кола на път само в краен случай и необходимост, и задължително с вериги. 

За безхаберието, демонстрирано от повредения чип на родния ни човешки материал

     

Празничните дни са едни от тези моменти през годината, когато се показват автентичните ни запаси от страсти и излизащи от храстите запаси от контрасти в нашето поведение. И особено това си проличава в кръчмарска обстановка, независимо дали става дума за елитен бар или за евтин квартален пъб. Защото и на едното, и на другото място се случва човек да попадне сред хора, които се  мислят за пъпа на света, дори и за автори, притежаващи запазената марка на номера на китайката.

                Последна коледна нощ за 2014 г. Късна разходка из осветената дунавска градина в Силистра, преди вандалите да са посегнали на новите лампи. Радваш се на красотата, но в един миг замръзваш и наблизо чуваш приятна музика да гали ухото ти, канейки те да я усетиш наживо. Мисъл те прострелва като стрела на австралийски абориген: „Колко малко заведения в Силистра вече предлагат „жива свирка”, както биха казали в Сърбия?” Колко му е, натискаш бутона на асансьора и тутакси се вписваш в атмосферата на празника на публичното място.

Минута – две за адаптация. Още десет, за да свикнеш с осветлението и да размениш някоя и друга прегръдка с други като теб, дошли да се сгреят и да изпитат удоволствие от досега си с познати и обичани песни, изпълнявани от певци, които за пръв път виждаш в живота си. Тц, никой не те отразява, за да те попита какво ти иска душичката – добра дума, музикална стрела или едно питие по избор – на настроението и на съдържанието в джоба. Чайче, например, защото му прилича по това време. С ясното съзнание, че по празници кръчмарите не харесват клиенти, които не пият на корем, не поръчват като за световно и не плащат все едно са братовчеди на най-големия и щедър богаташ оттук до края на света.

Поръчката все пак е приета – да речем – с усмивка, макар и в погледа на младежа да се чете „едно наум”. Вече си подготвен за чая и си мислиш – дали не бе добре да поръчам и нещо горещо към него…Да, ама след малко сервитьорчето идва и те отрезвява – „Машината е изключена – чай няма…” Ново 20! Кръчмарите у нас, както е известно, никога нямат под ръка кана за сгорещяване на вода и не познават функциите на микровълновата печка; не са чували за уреди като тостери за печене на хляб, а при тях никога скарата не е включена за подобна „екстра”, струваща поединично на цената на цял хляб.

Както и да е – позната и мила, но уродлива родна картинка, озвучаваща кръчмарското гостоприемство – тук кавичките са задължителни. Върхът на сладоледа обаче е, че има и продължение на сценката – „Трябва да платите пет лева за програмата”, започнала преди повече от 3…часа, както разбираш по-късно от афиша на  входа три етажа по-долу. Малка подробност, че подобни „неща” се пишат с малки букви, а, както е известно, българинът дребнобуквието не го чете дори в договорите си с приносителите на услуги.

Не ти остава нищо друго освен да благодариш за чая, т.е. за студения душ на отказа да бъдеш обслужен като бял човек, и да си тръгнеш горд и недостъпен като леден къс от айсберг, тръгнал на пътешествие от Северния полюс към Антарктида. И да излезеш да подишаш чистия въздух, загърбвайки безхаберието, резултат от повреда в чипа в разкапващия се от безкултурие наш роден човешки материал.

И чак вкъщи ти идва наум, че точно тук някой ти дължи един неголям по размери хонорар, останал неплатен за иначе добре свършена работа в нечия полза.

Халал да им е. Честита нова година!

През 2015 година почиваме 112 дни, най-много през май - 11 дни

    След двете дълги поредици от почивни дни през коледно-новогодишните празници идва ред и на работата. На 29 и 30 декември приключваме 2014 година и следват пет почивни дни – от 31 декември до 4 януари. Петък, 2 януари обаче ще отработваме на 24 януари (събота). Така първият работен ден за 2015 е на 5 януари(понеделник). Следващата поредица от неработни дни ще е през март.Общо 4 почивни дни ще имаме и около 3 март (от 28 февруари до 3 март), като 2 март (понеделник) ще се отработва на 21 март (събота). Около Великден също ни се събират 4 почивни дни. Почивни ще са дните от 10 до 13 април, а Великден през 2015 г. е на 12 април. Следващата голяма почивка ще е чак през септември 2015 г., когато отново няма да работим 4 дни (от 19 до 22 септември). Понеделник (21 септември) ще е почивен, но за сметка на това ще се работи на 12 септември (събота). В края на 2015 г. ще почиваме от 31 декември до 3 януари, но ще работим на 12 декември (събота).

http://www.plovdivskinovini.com/

Пътищата от Силистра за Русе, Добрич , Варна и Шумен – проходими при зимни условия, тежкотоварните автомобили – задължително с вериги

           Пътищата в Силистренско са проходими при зимни условия, но тежкотоварните трябва задължително да са с вериги заради наклоните, съобщиха от Областното пътно управление. На места има поставена вертикална сигнализация специално за тях. Например по пътя за Русе – при разклона за Гарван и по-нататък при хан „Дълбоки”-Антимово. По подобен начин се предупреждават водачите на МПС в района Овен-Окорш и след Богорово по посока Добрич. 

Няма информация за катастрофи с тежки последици, но има няколко случая с различни видове коли, които са се блъснали една в друга – единият е при разклона за Ситово и около свинекомплекса. Там проблемът е създаден от два тира, а при керамичната фабрика по нагорнището към Калипетрово – същото е резултат от закъсала товарна кола, има и образувани коловози, което затруднява движението. Съсредоточването на техника при катастрофиралите коли не е позволило навременното изчистване на терена отново за Калипетрово.

Как се варят яйца на открито в естествен извор

         Как се варят яйца на открито в естествен извор? Не питайте, ами отидете в Малайзия, в "Sungay Klah Hot Springs park". Поканата е от българския музикант Веселин Колев, който преподава в азиатската страна. Негови снимки са свидетелство за това как на открито в езерце можеш да си свариш яйце и да го хапнеш по време на пикника тутакси. Без да питаш дали яйцата са от щастливи кокошки. По онези географски ширини едва ли има други - ядни и сърдити на целия свят, антиподни на щастливите.

Sungai Klah Hot Springs е сгушен сред спокойни и буйни горски масиви, заобиколени от хълмове и студени планински потоци и реки. Всички 6,5 хектара са изложени на панорамна гледка на добре поддържана палмова плантация и овощна градина сред рай на спокойствието. Според тургид в интернет: "Семействата, посещаващи парка могат, да изпробват семейни бани и да се насладят на специално лечение. Друга популярна дейност, която не е за пропускане, това е  горещият извор, където успешно се осъществява т.нар. яйце варене".

В Силистренско вали сняг, машини опесъчават и пускат гребла

         В Силистренска област от няколко часа вали – първо дъжд, после сняг, което е породило необходимост още в 5 часа сутринта машините на Областно пътно управление да излязат на опорните си пунктове и ситуационните центрове, каквито има на територията на Силистра, Тутракан, Дулово, Средище и Зафирово. На смени дежурят 14 машини – първо за опесъчаване, а после и за пускане на гребла срещу оформящата се киша. Осигурено е 24-то дежурство в управлението. В Областна администрация на този етап не са постъпили съобщения за закъсали автомобили, но проверките тепърва предстоят.

Благотворителна вечер с руски и български песни

На Коледа се случват чудеса. В това разбиране се вписа благотворителният  концерт „Стойков и приятели”, проведен на 26 декември в зала 13 на Градската художествена галерия в Силистра със съдействието на Движение „Русофили", общината, Арменската общност и галерията. Пред около 70 зрители на сцената се изявиха инициаторът Георги Стойков и Никола Касабов – възпитаници на университет за куртурно-просветни кадри в Санкт Петербург.

Вокална група „Ретро” даде рамо на инициативата в полза на Центъра от семеен тип за деца и младежи с увреждания в Силистра, който се нуждае от подкрепа. В концерта свои знакови изпълнения представи и музикантът Димитър Филипов. В движение в него се включиха Елена Тютюнджиян и Нина Димитрова от Смесен хор „Седянка”, както и други певци самодейци.

Химнът на бардовската – авторската, песен на рускоговорящите – „Как здорово что вместе мы сегодня собрались”, бе мотото на концерта, събрал 459 лева. „Съставен е протокол, подписан от трима души, като с парите ще бъдат закупени необходими материали за Центъра”, заяви инициаторът Стойков.

Продължението на концерта очакваме в навечерието на Деня на Победата – 9 май, когато ще се честват 70 години от края на Втората световна война. На републиканско ниво има различни събития, предвидено в национален план на честването.

Министерският съвет на Република България прие национален план за отбелязване на 70 години от края на Втората световна война с финансов разчет към него и във връзка с програмата на Национален инициативен комитет начело с министъра на отбраната Николай Ненчев, предвидена за реализация през 2014-2015 година. 

           В плана са предвидени различни събития – ремонти на паметници на български войни, вкл. в чужбина; издаване на сборници; провеждане на походи с посещения на мемориали в съседни страни и на ученически конкурс с международно участие; организиране на „кръгли маси“ по различни теми; създаване на дигитализирани проекти за войните и специален сайт за участието на България във Втората световна война, и др.

          Предвидено е внимание и към паметници в пет области, сред които и Силистра. Става дума за ремонт на пирамидата в чест на загиналите в Отечествената война жители на с. Васил Левски, община Алфатар и на паметника на загиналите във Втората световна война от с. Варненци, община Тутракан.

         В националния план правят впечатление още няколко инициативи: издаване на юбилеен календар и на книга, посветена на най-известните български писатели, участници във войната; подреждане на национална изложба с движими културни ценности; изработване на документални филми – по един за всяка от двете фази на войната. Програмата завършва с тържествено събрание концерт, посветено на Деня на Победата през м. май 2015 г.

Свои мероприятия планира и Федерацията за приятелство с народите на Русия  и на ОНД, представена и с дружества в област Силистра. Наскоро секретарят му Лидия Димитрова получи грамота за дългогодишна активна дейност на тържество в Руския културно-информационен център в софия.

Сред най-големите събития са международната конференция „След Втората световна война Европа гледа на Изток”, кръглата маса „Световно историческо значение на победата над хитлерофашизма и поуките от Втората световна война”. С изложбата „Трагедията на народите” и подвижна кинопанорама с подходящи материали – документални и игрални филми, ще бъде отразена борбата на съветските и другите народи, в т. число България против хитлерофашизма.

Професор по история от Силистра посрещна Коледа в дом на 124 години в Алфатар

Проф. д.и.н. Георги Атанасов - фейсбук

Вече 124 години старият дом на рода Гагови - Караорманлийски -

Бимбелови посреща Коледа и коледари на масата с 11 гозби пред камината.

Черногор кани на новогодишно тържество

       

          Млади коледари към Народно читалище "Янко Забунов" в село Черногор шетаха с песни и наричания сред хората, за да почетат Коледа. "Всяка година ходят момчетата, но от две години го правим организирано, дори ходят и в съседното село Царевдол за да зарадват възрастните хора, и там много им се радват. Провеждаме и Лазаровден при нас с момичетата", съобщи Марияна Нацова от името на читалищното ръководство. На 28 декември е тържеството в селото.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВЛОШАВАНЕ НА ВРЕМЕТО В СЕВЕРОИЗТОКА НА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВЛОШАВАНЕ НА ВРЕМЕТО

През дните до края на годината ще има чести валежи от сняг. Ще има 

условия за навявания, преспи и виелици. Възможни са заледявания и 

поледици. С умерен до силен, на 31-ви до бурен северен вятър ще нахлува 

студен въздух. Температурите ще се понижават и през последните три дни 

от годината ще са отрицателни – максималните между минус 1 и минус 6, 

минималните между минус 6 и минус 11.

Деж. синоптик: Мирослав Петров

За древността и съвремието на празника Коледа у славяните

КОЛЕДУВАНЕ И КОЛЕДНИ ПЕСНИ

Анчо Калоянов

АРТ Силистра

ОТБОР МОМЦИ КОЛЕДАРИ. Коледуват само мъже - празнично облечени момци, предвождали от женен мъж, обхождат след полунощ къщите на своите съселяни, пеят песни и изричат благослови, заради което щедро биват дарявани от стопаните. Броят на коледарите в една дружина не надвишава двадесетина, когато е прието да пеят вътре в къщите, някъде се спазва да бъдат дванайсет (и с водача - тринайсет), другаде са само четирима или шестима певци, отбрани сред всички момци, разучавали песните и прослушвани от старейте на селото предния ден. Освен водача и певците в групата има "магаре", "котки", "поясмар", "булка" ("предач" или "баба-невеста"). "Котките" вървят напред и събуждат стопаните, ако са заспали, а "магарето" носи даровете.

ВОДАЧЪТ НА ДРУЖИНАТА се именува различно, според ролята в самото коледуване. Щом предоставя стан на коледарите, той е "станеник" и някога това име за водача ще да е било общоразпространено - среща се в коледни и водичарски песни по цялото българско землище. В ролята на предводител на "войска коладници" той е "цар" и притежава подобие на жезъл. Ако се отличава с правото единствен да благославя кравая, той е "поп", "блажич", "мармарин", а ако е "съпруг" на водената "баба-невеста", той е "старец" или "дедица".

Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан кум, почитан и възнаграждаван, покровител на момците, царят (станеникът) е най-представителната фигура и трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и речовит, за да може да благославя; по неговото име се споменават плодородните години в селото.

Най-късно на Никулден представителна част от момците избира нов водач, ако старият се е отказал. Тогава с песен му връчват "ела" или "китка", а в ново време - корона и сабя. "Елата" ("ябълка", "кръст", "стрела") е триклонато, увито в бръшлян дръвце, забучено върху кравай и с ябълки на върха, което се възпява с "върши до небе" и "клони до земя", т.е. като световно дърво. Същевременно един от вариантите на името му - "стрела", както и притежаваната от водача по някои места тояга с топуз на края, подсказват, че дръвцето е било и сакрално оръжие, присъщо на бога-гръмовержец (съответно и на неговия жрец).

СТАН СТАНУВАХМЕ... Станеникът предоставя на момците една стая от своята къща за стан, в който те се събират вечер, за да разучават песните, подпомогнати от по-стари и опитни певци. От деня на избора на водач до свършването на коледуването на Ивановден за реда се грижат негови помощници-слуги и навярно в миналото станът е играл ролята на култово средище. В коледна песен от Малък Преславец, Силистренско, "царювата къща" е до световно дърво, под което е застлана златна трапеза с превит кравай и кана с пропенено вино. В по-ново време събирането на момците е ставало и на обществени места (кафене, кръчма, читалището).

В нощта срещу Коледа коледарите тръгват от стана и, след като обходят всички къщи, се завръщат пак там, посрещнати от станеницата (царицата) и дарени с кърпи. В стана се играе и несключеното хоро буенец през дванайсетте погани дни и в него се слага трапеза от събраното при коледуването, на която се кани цялото село.

Отговорен за реда на коледуването, водачът е единственият упълномощен от традицията "жрец", който от своя дом и стан известява, приканва и разпорежда. В деня преди Коледа той изпраща калесници с бъклица да известят всички стопани от селото за предстоящия празник и от негово име да поискат съгласието им коледарите да ги посетят. Калесниците приканват настоятелно всички младоженци и по-възрастни мъже, стари коледари, да се присъединят към тяхното шествие през нощта. Вечерта момците и поканените се събират в стана, една внушителна дружина от стотина човека, и се разпределят по чети (тумби, куди, колове) за отделните махали в селото.

ВАМ СИ ПЕЕМ, БОГА СЛАВИМ!... Началото на коледуването, когато цялата дружина начело с водача тръгва от стана, се възвестява със звъна на църковната камбана, с гърмеж на пушка и със специална за случая песен. Представяли са се първо на кмета, а са блажили у свещеника. С кратка песен "Бог се роди, коладе ле, тази вечер, коладе ле" коледарите съобщават за своето пристигане пред портите, водачът честити Коледа на стопанина, излязъл да ги посрещне, подава му бъклица с вино и го пита: "Славите ли Бога?" При отговор: "Славим, славим, добре сте дошли!" четата влиза и изпява предварително намислените песни, съобразени с челядта и поминъка. Пеят на двора и по-често вътре в къщата, където ги приканват да приседнат на трапезата, за да вземат по хапка и пийнат по глътка.

Коледарите се стремят да се държат благоприличие и да пеят стройно. Показът на общото достояние от наследството, на завещаното от традицията, задължава и двете страни, певци и слушатели, към колективно съпреживяване с максимална съсредоточеност, със задължителна представителност в облеклото, даровете и жестовете. В една къща коледарите изпяват няколко песни, до десетина: за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за малки деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Всяка песен завършва с кратки стегнати пожелания: "Вам си пеем, бога славим!", "Колкото сме речом рекли, толкоз здраве на тази къща", "Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве на тази къща" и други подобни.

ДОБРА ДАРА ВИТ-ПРЕВИТ КРАВАЙ. Щом певците изпеят предвидените песни, "магарето" започва да реве, с което дава знак стопаните да поднесат своите дарове. Стопанката дава кърпа, повясмо, сланина или отбрано месо от закланата свиня, а момата - кравая, който се надписва с нейното име. Краваят се поема от благословника, най-често водача, който се обръща на изток, върти го в ръце или пък всички коледари се докосват до него и го "люлеят", и казва бързо коледарската благословия. При изричането й благословникът често се обръща към останалите с думите "Речете амин, дружина!", а те гръмогласно откликват с дружно "Амин!" и тропат с тоягите си по пода или по тавана на къщата. При излизане от дома коледарите пеят повсеместно "Ние от къщи, а Господ вкъщи!"

Коледуването завършва с идването на деня. По някои села четите не се завръщат в дома на водача, а отиват в центъра на селото, където се надпяват. Същия ден се прави търг за събраните продукти, част от които се заделят за общоселската трапеза вечерта в стана. На търга става и наддаването за моминските краваи. Този обичай, при който съперниците за едно моминско сърце са доказвали своята любов с "наличен брой" левове, е заменил старите предбрачни състезания. Плод на възрожденските парично-стокови отношения, той все пак е съхранил метафорно-поетическото си излъчване като игра на мъжкото общество, зрител и съдник на отношенията между съперниците и момата. Негов пълноправен участник, а не наблюдател, е бил сам Йордан Йовков. По време на учителстването си в Добруджа, в село Долен извор, в самото начало на нашия век той наддавал за кравая на селската мома Пена Григорова и го купил за 20 гроша. А ето какво се помни до наши дни в село Горно Александрово, Сливенско: "Най-богат кравай е бил на Ганка от Узунгоровска миллет - на стойност 600 лева през 1916 година. Тя била от бедно семейство, но много красива и работна."

Събраните на търга пари се предавали на църквата за утвар и свещници, на училището и читалището и за градежи на мостове, чешми и кладенци (в много села съществуват "коледарски кладенци"), а след войните - за паметници на убитите по фронтовете.

"СТАРЕЦЪТ" И "БАБАТА-НЕВЕСТА". В самата коледарска дружина има и няколко маскирани лица (някъде те се движат току след нея или независимо от нея, често и по друго време, но все в дванайсетте погани дни). Най-разпространена е двойката "старец" и "баба-невеста". Познатото ни за шаманите напълно съвпада с описанието на външния вид и действията на "стареца" от село Церово, Софийско: той носи на главата си дървена черна маска с рога на вол, на която е закрепена цяла кожа от пръч, има и опашка на прасе, в ръце държи боздуган от дърво и остен. Под звуците на гайда и тупан "старецът" и "невестата" във всеки дом играят заклинателен танц - "старецът" маха боздугана и остена, като че ли иска да изгони някого. В Босилеградско освен колеждани в нощта срещу Коледа ходят и до дванайсет джамаларе - танцовод, дедица, невеста и прибислави, които са облечени с кози кожи, с опашки, със звънци, дървени саби и по един топуз. Те играят хоро преди да бъдат дарени, изричат коледарска благословия и пред всяка къща венчавали водената от тях невеста ("завалят я на земята и симулират полов акт").

Въпреки отликите с пролетните кукерски игри (липсата на заораване и засяване, смъртта и възкресението на кукерския цар) те имат обща основа. В Одринско царят на кукерите е същевременно и станеник на коледарите. Нашите карнавални игри са тълкувани в светлината на балканската карнавална традиция още от Михаил Арнаудов, който предполага първоначални центрове и миграции главно от юг към север. Но забелязаните от него шамански елементи подсказват, че върху старото антично наследство има градиво, донесено от пришелците славяни и исперихови българи. Твърде вероятно е прикрепената към Коледа сватба между "стареца" и "бабата-невеста" да е календарно-обредно повторение на началния космогоничен брак между небето и земята.

ПЕСНИТЕ - КОЛЕДНА МИТОЛОГИЯ. Живи свидетели на началните векове на българското битие, коледните песни излъчват очарование, което няма да помръкне, докато звучи нашата реч. По традиция българските фолклористи (Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков) ги ценят високо заради поезията в тях, плод на празничното настроение на момците-коледари. Но те са били и митология - съкровена вяра и средство - съкровенна вяра и средство за емоционално вживяване в ритъма на Вселената, за да се получи желаното ниво на доверие към нея и за да се извоюва достойно за човека присъствие в неизвестното бъдеще. В своето изследване за произхода на едно старинно склонение в праславянския език проф. Иван Добрев доказва, че те се градят върху индоевропейския космогоничен мит и че "по литературно-историческо значение се нареждат сред първостепенните филологически паметници на индоевропейската култура". Драгомир Петров установи, че старинният размер на юнашките епически песни, т.нар. бугарщици, дължи появата си на размера на нашите коледни песни.

И наистина, какво всъщност крепи в едно цяло тридесет или четиридесет песни, някои от които по стотина, че и повече реда, които се пеят в едно отделно селище (Бабово, Русенско; Глушник, Сливенско; Караманово, Свищовско и др.)? Ако е само до предназначението им да възхвалят домочадието, то са необходими до десетина-петнайсет. Особено показателен е цикълът от песни от село Аспарухово, Варненско - 48 песни с общо 1730 реда, които по-скоро представляват една своеобразна обредна поема, сравнима стадиално с "Теогония" на Хезиод, възхвала на "божия ред" от VIII в. пр. н. е. В обредната поема от Аспарухово се възпяват в по три песни шестнадесет персонажа, известни повсеместно (Млада бога, Вишен Господ, Божа майка. Стара Юда, Вида, Донка, Яна, Калина, Дан войвода, Крали Марко, Янкул Чобан, Цар Костадин и др.). Осем от тях са мъжки, поделени на две четворки и съотносими към "стан" (владетел) и към "дом" (Господ), т.е. едните са обитатели на "стана" на коледарите, а другите - на "дома", в който коледуват. Коледарската дружина и преди всичко водачът й са посредниците между "стана" и "дома", поради което обръщението към него е "станенине господине". Забележимо е и групирането на осемте мъжки персонажа в четири двойки (Цар и Млада бога, Янкул Чобан и Крали Марко, Дан войвода и Добър юнак. Цар Костадин и Вишен Господ), обвързани тематично с "раждане", "сватба", "посвещение" и "смърт" и прикрепени към четирите годишни времена. Може би в това трябва да видим превъплъщенията на Вселенския господар, тъждествен на самата Вселена, която "пулсира" - ражда се и умира, за да се възобнови. Изглежда, тази обредна поема не е съвсем спонтанна проява, а обмислено дело на някогашни жреци, защото извън своеобразната "Менделеева таблица" на тези тройки песни остава песента за двубоя между трима близнаци и триглавата Сура ламя. По-точно - не извън, а съсретодочие на разказа на поемата.

Както обредите от Никулден до Ивановден, така и в песните смяната на старата година с новата се осмисля като край на света и негово сътворение, но същинско разрушаване няма, има само заплаха, която се отстранява като се спазва унаследената и осветена традиция. В този двубой на човека с природата песните са памет за реда във Вселената, и когато той съществува, песни не се пеят, а когато е разрушен, те го заместват.

Тъкмо като коледна митология песните не трябва да се разглеждат по предназначението си за лицата, на които се пеят, а по тематичните си ядра: за самите коледари и тяхното дълго песенно пътуване във вълчи нощи, за двубоя между силите на хаоса и силите на реда, за Бога и неговите светци, за исторически личности и събития, "смлени" в мелницата на мита.

АКО ДОЧАКАМЕ ОТНОВО КОЛЕДАРИ. Коледуването е било известно повсеместно, но в някои краища то рано е отмряло или пък броят на коледните песни е намалял значително (част от тях са се запазили като песни за коледно хоро или пък на Бъднивечерска трапеза), Слабото му застъпване в планинските краища, където поселищен тип е махалата, показва, че то се е утвърдило като празник на селската териториална община, чийто основен поминък е земеделието.

Родено в лоното на българското езичество, коледуването е достигнало до нас твърде малко променено и заслугата за това е недопускането на чужди очи. Тайната му е разкривана само пред свои дори през Възраждането; въпреки явния митологизъм на тогавашните събирачи, те не го познават, не публикуват коледни песни, защото са родом от балкански селища. От средата на миналия век с евангелизоването на българското общество и с налагането на паричнотоковите отношения важни съставки на празника отпадат, а други се пренасочват към зрелищното и величалнопоетичното, то замира естествено или насила прекъснато - заради езичеството си, заради непристойност на маскираните дружини и най-често по политически подбуди (",мъжкият съюз" дори в този си вид е естествен разсадник на претенденти за "водачи" в общината). След ликвидирането на собствеността върху земята в средата на нашия век изчезва и личната заинтересуваност от обредите и празниците за благополучие, но се е коледувало като знак за последна вярност към традицията. Многобройни и също повсеместни са сведенията за преследването му и унищожаването му като идеология на "класовия враг". Научният интерес към него се възроди, когато то вече беше "мъртва старина".

* * *

Може би е уместно свидетелското показание от автора на тези редове. Водих студенти на фолклорна експедиция през 1974 г. в село Черковна, недалеч от Провадия. Посочиха ни стареца Георги Дерелиев като опитен коледар, който знае всички песни. Студентите отидоха при него, но той им отказал. Не беше обичайно, затова сам се заех да отключа за песен душата на твърдоглавеца. Заварих го в ролята на разбунтувалия се свещеник Назаров от "Йов" на Илия Волен - следеше безучастен как се дави някакво буболече в каче с вода. Така - докато се дави буболечето - протече нашият кратък диалог:

- Защо искаш да чуеш моите коледни песни?

- За да ги запазим. Ти си последният в селото, който ги знае.

- Къде беше, когато нас ни биеха и гонеха, защото пеехме на Коледа!

Не пропя - беше стар и нямаше глас, а държеше всичко, което прави, да е хубаво, но ми ги "заказа" - първите два-три реда, колкото и до днес, щом ги зърна в бележника си, да жаля, защото няколко от тях не съм срещал в нито една сбирка.

И за десетилетия ние приличахме на младоженеца, обручен с грозната мома в къщата, дъщеря на Дядо Мраз, а златната - похлупена под коритото. Сега то е отхлупено, но ще се вдигне ли тя, за да влезе в нашия дом и да приседне на бъднивечерската трапеза, когато трябва да се помирим с часовника и да послушаме песни и благослови с хилядолетна патина. Трябва да сме много глупави и безсърдечни, за да не разберем най-после, че без закона на традицията ние оставаме извън закона на времето.

И ако очакваме коледари, те непременно ще дойдат. За да можем да кажем от сърце:

- Дай, боже! Все тъй да бъде до амина века!

 Уикипедия: „Коляда (Коледа)  в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл^[1] и олицетворяващо слънцето-младенец^[2], зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четиритеперсонификации на слънцето според древнославянската религия са:

·         Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.

·         Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.

·         Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.

·         Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.^[3]

В различните славянски народи в негова чест на Коледа се извършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците понякога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърватите се символизира от кукла, наречена колед. ^[4] Споменава се в коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съдържат магически заклинания — за благополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също "коляда". В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъщаващи плодородиеВъпреки, че древната славянска религия днес е изчезнала, има много останки, които напомнят за божеството и за празника Коледа. Всичките са на или около Рождество Христово:

·         Коледуване – обичай с езически корени, спазван в редица славянски държави.

·         Думите Коледа на български и Kalėdos на литовски днес се използват за християнския празник Рождество Христово

·         Колядка или Коляда е традиционна песен, изпълнявана в източнославянските държави (Русия, Украйна, Беларус) само на православните рождественски празници, между 7 и 14 януари.^[5]

·         Crăciun (Крачун) на румънски и Karácsony (Карачони) на унгарски са думите, използвани за Рождество Христово. И двете произхождат от Крачун/Корочун - едно от имената на езическия празник Коледа, въпреки че Румъния и Унгария не са славянски държави.

Днес в повечето славянски държави съществуват неоезически общности, които се стараят да възродят древните славянски ритуали и вярвания