О, минало, незабравимо. Какви години преди 105 коледи. Силистра. Сигурно сняг до кръста. Коледари, сурвакари, пендари...Пощальон върви из преспите от къща на къща, за да зарадва грамотните добруджанци с някое писмо, пътувало отдалеко. Възможно и от странство, защото и тогава е имало емигранти, работещи в чужбина, наричани гурбетчии, много по-късно и гастербайтери.
Силистренецът Георги Червеняков през 1910 г. издава - вероятно със свои средства - какви заплати е имало едно време!, цветна рисувана картичка с надпис "Честита нова година" - на френски също - "Хубава и щастлива нова година", а на гърба й - календар за 1911 г. Сигурно, за да раздаде на всеки свой абонат по една честитка. И да подчертае важността на своята работа.
В духа на своето време картичката разказва достатъчно, за да стане ясно, че преди век писмата са идвали чрез влак, за да стигнат да най-главната станция, после кола ги пренася до следващите по-малките, оттам пощенският раздавач се качва на колело, за да докара пратките до семействата, където лично връчва писмото, телеграмата, колетчето...
И още - телефонни и телеграфни жици опасват оживените райони, за да осигурят връзка...Свидетелството за времето е запазено от дългогодишния пощальон от Силистра Христо Христов - секретар на Филателно дружество "Димитър Дончев", който пък е получил "произведението" от свой приятел от град Велико Търново. За съжаление, историята мълчи за личността и съдбата на неговия инициатор - Георги Червеняков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар