Силистренски автор с книга за българските свещени символи и забравени богове

Сайт на Областна администрация Силистра:  „На 27 януари 2021 г. своя път към читателя започна най-новата книга на силистренския автор Йордан Касабов, наречена „Скритият бог. Древна българска същност“, издание на печатница РИТТ Силистра. Първи от поредната книга, посветена на българщината от 8 000 години насам, за която не знаем достатъчно, получи като представител на държавната власт областният управител Ивелин Статев. Символично след него два екземпляра от творбата си единственият в региона доктор по етнология връчи като подарък на Регионална библиотека „Партений Павлович“, където енциклопедичният изследователски труд предстои да бъде представен във връзка и с предстоящата 70-а година на възпитаника на Великотърновския университет.

В разговора си с г-н Статев и с директорката на библиотеката Светла Ангелова д-р Касабов подчерта своя стремеж за пореден път да изненада читателите с прозрения, които са пред нашите очи, но нямаме „сетива“ да ги разпознаваме като наша запазена във времето и пространството същност. На древните български творения и достижения в сферата на науката, културата, астрологията, както и на забравени стари народни практики той посвещава разработката си върху над 220 страници, онагледена с повече от 400 изображения“. 

В предговора на книгата проф. дин Рачко Попов заявява: Книгата „Скритият Бог. Древна българска същност“ по характер е каквато читателят не е държал в ръка. Това е неочаквана изненада по съдържание и стил на написване. Един труд написан по всички правила на етнографията/етнология и дисциплината история. Позовавайки се на редица специфични методологии и методика е поднесена увлекателно с богат език и терминология в рамките на редуващ се по форма и съдържание умел фабуларно аналитико-изследователски подход на темата. Това е опит да бъде представен образът на една народна вяра пред погледа на идващото при нас от древността българско наследство. 

Авторът поднася неща рязко отличаващи съчинението от всички такива написани досега историко-етнографски трудове. Базирайки се върху идеята да представи една българска същност Касабов посочва като главно правило да се позовава върху теренни изследвания и съществуващ натрупан изворов материал по търсената тема. Нещото върху, което се набляга в книгата е, че артефактите са неоспорим  документ и споровете спират до там – да опонираш тук, изпадаш в ситуация на неистина. Ако погледнем в написаното в книгата ще видим, че нещата са пред очите ни, но не ги виждаме. Всичко е кодирано в традиционната българска култура – материална и духовна. Материалната култура е онази, която пишещият посочва, че е успяла да опази и съхрани в столетията на гнет и робство същността какви сме изобщо и кое е нашето преклонение. 

Това четиво тъкмо това поднася. Като търсещ изследовател, авторът е успял да усети и долови черти от българския характер, невидяни и неотразени в същинския им вид на даденост, която те презентират. Нагледно се показва и представя как народната култура съхранила и опазила от посегателства и поругаване чиста българска същност. Което е и неоспорим факт. Логически интерпретирани и анализирани паралели водят четивото към същности имащи строго специфична последователност, които изпъкват в доказателствения материал по всички възможни аспекти в отделните глави. Изумителното е, че Йордан Н. Касабов поднася пред очите ни една забравена истина, но опазена в българската везбена орнаментика, тъкани, шевици, бродерия, везмо. Всички кодове на енигмата и познанието на българите са пред нас в поднесените понятия в четивото. 

Възможно авторът си е поставил задачата да повести наука, история, традиция чрез носията, тъканите, килимите, възглавниците, женските накити, везани престилки, дърворезби, пластики, филигранни украшения и утвар. Етнологът ни въвлича в идеята на нашето родно с вещина, анализ и тълкуване най-вече сравняване и съпоставяне във всички аспекти на заложената цел в „Скритият Бог. Древна българска същност“. 

Касабов прокарва мисли и анализи неподлежащи на корекция и съмнение. Един от аспектите тук са силните доводи за Скрития Бог – Прадед, бръмбара рогач, олицетворението на Върховното божество Слънцето в облика на елен, бръмбар рогач в древнобългарското преклонение. Това е засвидетелствано върху достатъчно по обем артефакти, поднасящи ни неоспорими доводи за това, че е истина, че е наше, родно. Показано е преклонението на Слънцето в Свещен Бик – елен, бръмбар рогач. Отделено е внимание и на рогатите богове. Трябва да бъде прочетена книгата, за да се осъзнае пълния обем на поднесеното, а там изненадите са факт. 

Начинът на написване и поднасяне на книгата може да не се понрави на скептиците, но за съжаление тя е следствие на факти, наблюдения, познания, дадености и чисто нашенско. Книгата не представя нищо чуждо, а само онова сътворено и създадено от дълбоката ни душевност на един арийски народ. В самото изложение се виждат неизброимите моменти от фактите, че българите са един от древните народи на света и културната история. Представени са същностите на Скрития Бог – Прадед – елен – бръмбар рогач и в единството „ИН“ и „Ян“ – „Тай-Ци“ на българите по котленски килими. Планетарността е широко застъпена с неизброимите канатици, мандали, макаси, пентаграми, хексаграми – всичко е пред погледа ни в една изконна нашенска геометричност и същност. 

Оказва се, че авторът прави опит да покаже пред всички ни, че при нас история и култура са неразривно свързани в етнография/етнология. Въпреки многото загубено, все още има много моменти и същности, чакащи своето изследване и оповестяване. Безспорно тази книга е с приносен характер и може би първи опит да бъде показана и представена по съвсем друг начин нашата българска същност. Дълбокото познаване в детайли на редица етапи от материалната и духовна култура, календарно-празничната обредна система дава право на автора да съумее през неговия поглед да представи всички неща от които имаме съществен повод за опознаване в дълбочина на скритото-невидяното до сега от нашата история и минало. Книгата е написана с идеята и главна цел да се представи бръмбара рогач – скрития, познат-непознат в нашата същност, откъдето и се представят многото още наши дадености в цивилизационен аспект. Знаете ли, че кукерите в тази книга са представители на Скрития Бог – Прадед, на бръмбара рогач. Изненада е, че са поместени амулети, апликации и символи с облика на бръмбар рогач от IX-X в. сл. Хр. 

Това е книга, която трябва да се прочете. Уместно е тя да задава много въпроси, търсещи отговор, но е здрав фундамент за нашия „Аз“. В книгата има над 420 илюстрации, рисунки, снимков материал, чертежи, схеми, даващи още по-богата представа за събраното и написано. Центърът е на Скрития Бог приет  в ипостасите си на другите олицетворения. Според мен това не е край, а ново начало, нов прочит и търсене в необятната ни българска идея, това е портал за следващи изследвания. Книгата е с обем от 236 страници и седем глави като от I до IV глава е вплетен сюжетът на Рогатите Богове; Богът Елен; Бръмбара Рогач, където са и прадедът на българите – Скритият Бог. В изводите авторът поднася четиво със специален акцент за това кои сме все пак ние българите".

Продължение от  ВЕРСИНАЖ: 

В своето битуване във всички времена на този свят народите от различните географски ширини са били подвластни на вярвания и на преклонения пред символи и предмети, животни и птици, както още пред тотеми, а и пред живи хора. Благодарение на тези виртуалности или реалности те са се зареждали със сила в трудни житейски моменти, за да ги преживяват по-лесно, а в мигове на радост са ги споделяли най-съкровено пред тях. За част от въпросните вездесъщи обстоятелства, властвали векове наред над малки етно групи и над големи все още съществуващи или отмрели народи, има свидетелства от всякакъв характер, включително в писмен вид или на друг траен „носител“ – дърво, камък, метал и пр. За някои обаче има единствено устни предания и догадки на учени с проникновено съзнание, постигнато понякога и в резултат на вселенска подсказка „свише“. За да се стигне до неочаквано прозрение, откриващо забравени, умело прикрити или предвидливо „забранени“ примери и доказателства.

Пред нас, любознателните читатели, е най-новата книга на подобна тема, наречена от нейния автор д-р Йордан Касабов с предизвикателното и интригуващо заглавие „Скритият бог. Древна българска същност“. Още корицата ни подсказва, че етнологът от Силистра за пореден път е надникнал над иначе популярни изображения, сред които и вечната българска везба – наричана напоследък „трета българска азбука“, зад които се крият за нас, българите, уникални по съдържание и значение тайни.

Защото, като всеки древен народ, извървял дълъг път във времето и пространството, и преминал през жестоки перипетии, включително бидейки за дълги периоди в своята история подвластен на чужди властови  и културни влияния, ние тепърва преоткриваме себе си. И не е съвсем сигурно дали разбираме правилно това, което си „припомняме“, наистина ли го осъзнаваме напълно и в каква степен го пресъздаваме в прагматичен вид, за да бъде модел за наш бъдещ жизнен и утвърждаващ процес. За да разберем кои сме, откъде идваме, какви генни, народопсихологични  и културологични натрупвания имаме, за да си дадем сметка за настоящото си състояние като народ и държава, както и за образеца си на поведение. Не е тайна за широката общественост, че „…и ний сме дали нещо на света“, и съвсем не е само писмеността, за да могат „…вси славяни книги да четат“.

На какво се опира историкът, единствен в Крайдунавска Добруджа защитил като етнолог научна докторска степен? Както и в предишните си книги – своеобразните етноложки енциклопедии „Богомилите вечни и живи. Пратеници от древността“ и „Шиковското население в Добруджа“, Касабов представя разработка на базата на своите изследвания на терен, както и в резултат на прочит на книги от близо 100 свои колеги етнолози и антрополози от цял свя т, писали преди него по темата. Така на практика  оживяват нашенски върховни вседържатели, някои от които са познати в други свои качества, докато в книгата придобият ново съдържание и роля в живота на българите от старите времена. Изображенията показват на читателя нагледно тезите на автора с това, което е пред нас, но с днешното ни познание и съзнание ние не виждаме в истинската му същност.

Пред нас се явяват богове, властвали в съзнанието на хората от Пътя на коприната, тръгващ от китайския град Ханджоу, през Янтарния път до Атлантика, където във времето назад е имало българи, а днес живеят техни потомци, макар и вече под формата на други етноси, около които все още са „живи“ непонятните за тях в момента символи на нашите предци. Според автора, в корена ни на българи и в нашата същност е втъкано богатство, което носим и понастоящем, но тепърва ще го припознаваме и осъзнаваме. За да почувстваме в себе си него – Прадеда, Бръмбара рогач, Скрития бог, бичата глава (букранията), както още рогатите и други видове богове – индивидуален и колективен образ на нашия предтеча в познанието ни за божественост. Всичко, за което е намерено място в книгата, има за цел да ни събуди от оня „дълъг сън“, в който с цел оцеляване сме приспани като нация във въздълъг период от време. В продължение на векове, подобно на хибернация, то е било скрито и опазено от лоши помисли, преди да се покаже отново в името на възраждането ни като народ, който има нужда да се самоинжектира с миналото си, за да се впише по-убедително в настоящето, осигурявайки си заслужено достойно бъдеще.

Време е за парламентарни избори в Крайдунавска Добруджа – кои са ни представлявали досега от 1990 г. насам?

На 4 април т.г. българският народ е призован отново да участва в избори за 45-о Народно събрание – национален колективен политически законодателен орган. Област Силистра е обособена като отделен избирателен район (20-и МИР), в който в момента са определени за избор 4-ма народни представители (от общо 240). 

През последните 30 години, откакто са започнали демократичните промени в страната, подобни избори са провеждани 9 пъти (преди това веднъж – за 400 депутати в 7-ото ВНС през 1990 г.). На 4 пъти Народното събрание е изкарвало пълния си 4-годишен мандат (1997-2001, 2001-2005, 2005-2009 и 2017-2021).

Кои са партиите, от чието име добруджанци са представлявани в парламента през целия този период: БСП (вкл. като коалиции с различни имена), ДПС (вкл. като коалиция), НДСВ (в коалиция), Коалиция „ОДС“, Коалиция „Обединени патриоти“ (чрез представител на ВМРО), ПП СДС, ПП ГЕРБ, ПП „Атака“.

ДПС е партията, представлявана неизменно във всички народни (ВНС и обикновени) събрания с депутати, избрани в област Силистра (общо 15 души са влизали в съответните квоти при т.нар. завъртване на листите, като някои от депутатите са избирани на мажоритарен принцип. Най-много – 3, са избраните с листата на партията през 2005 г.. Най-често водач на листата е бил Кемал Еюп (математик, който след 1991 г. е 3 мандата депутат, впоследствие 7 години е председател на Комисия за защита от дискриминация), Реджеб Садък (ВНС, театрален режисьор, покойник), Исмаил Исмаил (ВНС, юрист, адвокат), Орхан Мемиш (ВНС, филолог и социални дейности; бил е още началник на кабинета на председателя на ДПС и директор на Бюро по труда Силистра), Филиз Хюсменова (филолог, впоследствие министър и 12 години депутат в Европейския парламент, била е зам.-председател на ДПС на национално ниво, зам.-кмет на община Силистра и заместник-областен управител, както и общински съветник); Осман Октай (мед. Фелдшер и спец. „Публична администрация“, в момента политически наблюдател) и Камен Костадинов (родом от Шумен, бил е още и член на Изпълкома на БФС); Хюсеин Хамди (историк, бил е и кмет на община Главиница, в момента директор на Областна пощенска станция Силистра), Гюнай Сефер (дълги години бе и областен лидер на ДПС Силистра), д-р Митхат Табаков (гинеколог, 6 г. е кмет на община Дулово), Рамадан Аталай (минен специалист, депутат в 7 парламента, родом от Лудогорието), Юксел Хатиб, Невин Хасан (икономист, бизнес дама в шивашкия бранш), Хюсеин Чауш (икономист), Джеват Яшар (ХТИ, бил е и кмет на община Главиница, покойник).

От изборите за Велико народно събрание през 1990 и в последвалите парламентарни избори за Обикновено Народно събрание през 1991, 1994, 1997, 2005, 2009, 2013 и 2017 г. в област Силистра БСП е имала общо 14 души в парламента за различни периоди, влизали в ролята на депутати. Най-много избрани - трима, са в периода 1994-1997. В изборите през 2001 и 2014 г. членовете и привържениците на БСП – и левицата като цяло, не са били представяни в народното събрание чрез избран от тях депутат в област Силистра. Някои от дпутатите също са избирани по мажоритарен път във ВНС. 

Кои са били народни избраници:  Екатерина Маринова (ВНС, родом от Варна, впоследствие министър и търговски представител в Русия), добруджанците Костадин Велков (ВНС, юрист, съдия и адвокат), Ненчо Ненчев (ВНС, юрист, прокурор и адвокат), Иван Георгиев (юрист, Тутракан, ВНС)q д-р Петър Илиев (ВНС, невролог, бил е начело на областната болница, впоследствие кмет на община Силистра, покойник), Георги Николов (ВНС, агроном, впоследствие директор на Земеделски колеж Силистра и общински съветник), Ана Миленкова (юрист, адвокат, синдик),  Васил Калинов (възпитаник е на Висш лесотехнически институт, бил е председател на ОбС Силистра и председател на БСП на общинско и на регионално нива, посланик в Азербайджан, дългогодишен член на ИБ на БСП на НС), Георги Георгиев (специалист по корабно дело, след депутатството е два мандата кмет на община Тутракан), Любомир Божков (юрист, впоследствие общински съветник в Силистра, после и прокурор във Висша касационна прокуратура София, бил е общински и областен лидер на БСП Силистра, председател на Мандатна комисия на конгреса на БСП през 2000 г., покойник), Иван Генов (от София, юрист и дипломат, по-късно лидер на ПП „Българска левица“), Добромир Гущеров (родом от Енина, Старозагорско, бизнесмен, бил е общински и областен лидер на БСП Силистра, член на ИБ на БСП в Националния съвет), Антон Кутев – депутат в два парламента (родом от София, икономист в сферата на киното и телевизията, бил е член на ИБ на БСП на НС), Стоян Мирчев (родом от София, икономист, член на ИБ на БСП на НС). 

НДСВ е партията, която в своя активен период в първото десетилетие на новия век имаше в 39-то НС трима народни представители от областта (в 2 места): икономистката Силвия Нейчева – родом Тутракан, била е и зам.-министър на МВнР (на нейно място влезе строителният специалист Христина Георгиева – в момента председател на ЖС „Екатерина Каравелова“, била е и зам.-кмет на община Силистра), и Борислав Цеков (юрист, родом София, впоследствие секретар на Ниционалния омбудсман и лидер на пария „Новото време“; председател на Институт за модерна политика, доктор по конституционно право).

За пръв път от 20-и МИР Силистра ГЕРБ има народен представител в лицето на Стефан Господинов (историк, Силистра), избран в 41-то и в 42-то НС, когато е и областен координатор на партията. В следващите две народни събрания (43 и 44) народен представител е юристът Алтимир Адамов, като в своята политическа кариера е бил зам.-областен управител и и.д. областен управител в периода 2011-2013 г.

СДС чрез юристката Велислава Гюрова – 1991 г, Коалиция „Обединени демократични сили“  чрез Христо Димитров – 1997 г., областен лидер на СДС, покойник; ПП „Атака“ чрез Иван Тодоров (от Варна, 2014) и Коалиция „Обединени патриоти“ (чрез икономиста Александър Сабанов – ВМРО, 2017, бил е и председател на ОбС Силистра, както и президент на Ротари клуб Силистра) са другите 4 партии и коалиции, чиито представители са били добруджанското лоби на област Силистра в парламента на Република България.

В област Силистра са избирани и народни представители, които обаче са заемали местата си от квотата на други избирателни райони – сред тях са Красимир Премянов (БСП, 1991 г.), Любомир Коларов (БСП, 1994), Асен Агов (ОДС, 1997), Владислав Горанов (ГЕРБ, 2017). Преизбирани отново в нашия избирателен район са Еюп, Миленкова, Николов, Кутев, Господинов и Аталай. За отбелязване - Аталай, Костадинов, Калинов, Кутев и Октай са били народни представители и от други избирателни райони.

Какво показват сметките в Силистренския край по темата – какъв трябва да си по професия и с други характерни качества, за да представляваш народа в парламента? 

Най-добре е да си политически лидер - тогава шансовете ти са по-големи (Калинов, Божков, Еюп, Сефер, Димитров, Господинов). Явно е, че е хубаво да си юрист, защото поне в близкото минало това имаше значение (Ненчев, Велков, Георгиев, Миленкова, Гюрова, Божков, Генов, Цеков, Адамов, Исмаил). В по-редки засега случаи инженерството също се оказва подходящ трамплин към сградата с надписа „Съединението прави силата“ (Калинов, Георгиев, Георгиева, Хатиб, Аталай, Яшар), както и специалистите по икономически науки (Нейчева, Гущеров, Мирчев, Сабанов, Невин Хасан, Кутев). За някои от депутатствалите участието в парламента е било трамплин и за кадри в бъдеще време в други сфери (Кемал Еюп, Георги Георгиев, Асен Агов - начело на БТА, Любомир Коларов - председател на Комитет за далекосъобщения, Владислав Горанов - министър на финансите, Филиз Хюсменова, Хюсеин Хамди, Борислав Цеков, Орхан Мемиш и др.). По-късно част от силистренските депутати са участвали в политическия живот на страната, бидейки вече към други партии или коалиции (Осман Октай, Борислав Цеков, Васил Калинов, Иван Генов, Хюсеин Хамди).

В още по-редки моменти  в похода към парламентаризма провървява на хуманитаристи  (Хюсменова, Хамди, Костадинов). Един единствен по рода си е математикът в лицето на Еюп, както и Георги Николов, като представител на земеделската наука. Журналистите също се котират, макар и не често (Агов, Коларов). Медиците са сравнително скромно представени (д-р Илиев, д-р Табаков, Октай), за разлика от участието им в местните органи на властта в региона (в момента начело на три общини като кметове и на един ОбС - председател). 

Случва се, когато не те познават изобщо или не си тукашен, това да доведе до нечия сполука (Генов, Цеков, Гущеров, Костадинов, Кутев, Аталай, Тодоров), защото (нали знаете?): „добруджанци са гостоприемни, тук няма кадри, всеки специалист е добре дошъл и т.н.“.

Идеалният вариант се оказва, когато кандидатът е известен, дори и да не е родом от Крайдунавска Добруджа (Премянов, Агов, Коларов, Гущеров, Аталай, Генов, Костадинов, Горанов – някои от които, както вече бе посочено, спечелили, но не ползвали мандати в Силистра). За отбелязване е, че 6 жени са били наши представителки в парламента, при това от 4 политически сили – БСП, СДС, НДСВ и ДПС (Гюрова, Миленкова, Хюсменова, Нейчева, Георгиева, Хасан).

И още любопитни факти от близкото минало: през 2001 г. сочените за фаворити водачи на листи в лицето на Любомир Божков – БСП, и Петър Чаушев – СДС, не успяха да спечелят мандати за себе си и за своите партии. А както е известно, гласовете, нестигащи за пълен мандат, се преразпределят в други избирателни райони. Случвало се е и наши депутати да са влизали в парламента, благодарение на добавка на гласове от друг МИР, вкл. от гласували в чужбина. 

За някои от депутатствалите участието в парламента е било трамплин и за кадруване в бъдеще време в други сфери (както вече посочихме, а и е видно от разказа ни по-долу - Кемал Еюп, Георги Георгиев, Асен Агов, Любомир Коларов, Филиз Хюсменова, Хюсеин Хамди, Борислав Цеков, Орхан Мемиш, Любомир Божков, д-р Петър Илиев, Христина Георгиева,  Васил Калинов и др.). По-късно част от силистренските депутати са участвали в политическия живот на страната, бидейки вече към други партии или коалиции (Осман Октай, Борислав Цеков,  Васил Калинов, Иван Генов, Хюсеин Хамди).

Част от депутатите ни са били и в органите на местните власти - кметове: д-р Петър Илиев - Силистра (след депутстването), Георги Георгиев - Тутракан (след), Хюсеин Хамди - Главиница (след); д-р Митхат Табаков (преди) - Дулово, Джеват Яшар (преди) - Главиница; зам.-кметове на община Силистра: Христина Георгиева (след), Филиз Хюсменова (преди); председатели на Общински съвет Силистра: Александър Сабанов и Васил Калинов (и двамата преди да станат депутати); общински съветници: Любомир Божков, Реджеб Садък и Георги Николов (след),  Филиз Хюсменова (преди) - всички те в ОбС Силистра, Гюнай Сефер (преди) - Дулово, Хюсеин Хамди (след) - Главиница  и др. В Областна администрация Силистра са работили Филиз Хюсменова, Алтимир Адамов и Джеват Яшар.

Филм на силистренец на полуфинал в конкурс в Ню Йорк

Късометражният филм „Празен живот“ на „Nightmare studio" Силистра с режисьор Адриан Ал Жазар достигна в категория за най-добър експериментален филм до полуфинал във фестивала "New York Cinematography AWARDS", който е един от големите кинофестивали в Ню Йорк,  САЩ (www.newyork.cawards.org; www.instagram.com/cineawards). В същата надпревара участват и ленти с известни холивудски актьори, като Рон Пърлман, Ерик Робъртс (брат на Джулия Робъртс) и други. Наскоро Жазар бе част и от проекта за създаване на забележителното музикално видео "Wise man of truth" заедно с група “Glutnitsata” с фронтмен Иван Неделчев от Рок клуб "Силистар", както и с чуждестранно участие на видни музиканти.

Авторът за своя филм: "Времетраенето на филма е 4,38 минути и разказва за самотата, както и за изгубените шансове в живота на един обикновен човек, който до последно се надява да бъде забелязан или чут от някого. Главният герой във филма няма име. Неговата роля се играе от Румен Буюклиев.

Това е 5-ият ми успех на кинофестивал, като този е един от големите в Ню Йорк, където участват филмови знаменитости от холивуд. "Празен живот" до момента има две номинации, тъй като миналата година попадна в официлната селекция на кинофестивала FLICKFIAR в Лос Анджелис. Там в рамките на 5 месеца той беше излъчван в тяхната платена онлайн платформа".

Юбиляр от Дулово съставител на сборник с народни песни от Добруджа

В края на миналата година видният дуловец Андрей Христов навърши 90 години, поради което бе уважен по достойнство от властовите институции: от областния управител Ивелин Статев и от кмета на община Дулово д-р Юксел Ахмед. Тези дни юбилярът изпрати до представителя на държавната власт в знак на благодарност за проявеното към него отношение към забележителната му годишнина екземпляр от една неповторима по своето съдържание книга, на която Христов, родом от Шуменско, е съставител. Според общественика, по чиято идея сборникът става факт преди по-малко от три години (2018), „Той е послание до идните поколения, за да знаят, да помнят и да се гордеят, че са потомци на славен народ с богата културна история“.

Става дума за сборника с над 700 народни песни, наречен „Добруджа пее“. Песните са изпълнени по време на Пенсионерски събор „Върбино пее“ близо четвърт век, до 2018 г. Проявата, проведена за пръв път през 1994 г., е посветена на Илинденско-Преображенското въстание, което обяснява и патриотичната й нотка. Изданието е дело на община Дулово, в чийто културен календар е съответният фолклорен празник на хората от Третата възраст, провеждан в м. „Канагьола“ (превежда се като Кървава река).

В своето послание във вид на благодарност до областния управител Андрей Христов, автор на 4 книги и съставител на алманаха на дуловските творци „Жажда“, заявява още: „Това, което съм правил като учител, се свежда до изпълнение на най-обикновените ми професионални задължения, а като гражданин – малко по-съвестно изпълнение на гражданските ми задължения. Стремил съм се да бъда полезен на хората и с моята дейност да оставя диря след себе си“.

Сборникът е полезен и с допълнителната информация, публикувана в него – представени са най-големите фолклорни събори в област Силистра – в областния град, в Дулово, Тутракан, Алфатар, Главиница, Алеково, Грънчарово, Проф. Иширково, Калипетрово, Сребърна, Срацимир, Кайнарджа и др. населени места в Крайдунавска Добруджа. Както още в добруджански градове и села от област Добрич – в Черноморска Добруджа. 

Отдадено е дължимото и на активистки на пенсионерското движение, взели участие в събирането и в представянето на песните в сборника: Иванка Маринова, Николинка Георгиева, Йорданка Минчева и Радка Станчева от Дулово, Гинка Добрева и Димитричка Христова от Силистра, Иванка Димитрова от Добрич, Замфира Маринова (кв. „Деленки“) и Николинка Павлова от село Айдемир, Николинка Кирилова от Тутракан, Янка Колева от село Проф. Иширково.

 

 

Годината 2021 да е харна и по-малко коварна, а за представителите на творческите професии – повече хонорарна!

Честита Нова 2021 година на всеки, който вече е изпратил „по живо по здраво” старицата 2020-а и е посрещнал с надежда и…със заря – реална или виртуална, следващите 365 дни от календара.

Независимо от това, което ни очаква по предсказания на астролози, нумеролози и други феномени с неземни способности (примерно, политици, яхнали гребена на актуалната за момента вълна по волята на съдбата).

Вещицата година си отиде, вкарвайки ни по най-сложен начин, вероятно заслужен от нас, в дългоочакваната „ера на Водолея”, в която трябвало да бъдем…различни от досега (каквото и да означава това). За съжаление, това стана с цената на много страх (включително особено агресивно насаден в съзнанието ни), на безкрай колебания за общочовешко и личностно поведение, а и на доста смърт.

Забелязахме, че „оная с косата” подбира по свой принцип кого да прибере на „другия свят”, където все още има хора, които вярват, че „там е по-добре”, защото няма разлика между бивши земляни – били те приживе бедни или богати, добри или лоши, добронамерени или зли, пасивни или активни в житейски план, самотници или социално ангажирани.

През годината, оприличавана дори на неприятната като вид и държане Баба Яга, ни бяха предадени уроци по различни „дисциплини” – по медицина и социални науки, по управление и производствени отношения, по любов към ближния и по обич към себе си. Не съм сигурен, че най-добрите преподаватели имаха думата в публичното пространство – медии и социални мрежи, но да приемем, че са се изказали по „темата” хора от различни кръгове.

Нещата са като в училище – който е внимавал в урока, без значение дали му допада човекът с показалката, може и да е останало нещо полезно в съзнанието му. Ако се е прозявал с досада или просто по някаква причина не е вярвал на учителя – ще я пати занапред. Или ще трябва да учи отново – направо чрез житейските несгоди, или ще си „плаща” като поп на нови преподаватели, за да навакса пропуснатото.

Бъдете живи и здрави, пазете се от лоши очи, от неканена болест, от нелицеприятни „приятели”, от недобронамерени началници, от всичко, но и от…нищо. Защото нещата от живота ще са наред, ако не караме винаги и по всички видове пътища със 100 км в час, ако се съобразяваме с писани и неписани правила, ако сме внимателни един към друг, ако работим съвестно – включително на вездесъщата в момента „първа линия” (на този т.нар. фронт далеко не са само медиците, а и представители на много други професии).

В заключение – ако приемаме, че имаме един живот на „този свят”, а никой няма категоричен спомен за своя предишен, трябва да го изживяваме пълноценно и достойно (както и да го разбираме - предполага се от всеки по свой характерен за него си начин). И със сигурност – разнообразно и с изживявания, които са изпълнени с настроение.

В годината на вола по стария български календар, отбелязващ 7629-ата година – стъпвайте стабилно, действайте разумно, грижете се за себе си и най-близките си хора, не позволявайте на другите да ви обгръщат със страх, но и не им пречете да бъдат себе си.

На всички – годината да е харна и по-малко коварна, а за представителите на творческите професии – повече хонорарна!