Туристическо дружество "Дочо Михайлов" с председател Виолета Атанасова проведе на 25 юли 2021 г. поредната си проява, този път на територията на резерват "Сребърна", който е част от едноименния биосферен парк - един от 4-те по рода си в България от общо 17 в Европа.
Началото, както му се полага, е в открития през 1983 г. уникален Природонаучен музей, който е между 5-6 подобни на него в България, и предлага осъвременена експозиция за нагледно представяне на българското "Елдорадо на блатните и водоплаващите птици", забелязано от пътешественика Феликс Каниц още през 19 в. и описано преди повече от сто години от географа проф. Анастас Иширков.
По традиция - кратка сказка от екскурзоводката Яна Райнова, за да стане ясно, че тази година звездата на резервата - къдроглавият пеликан, както и братовчед му - розовият пеликан, ведно с други прелетни птици, вече не са част от обитателите на езерото, защото за отлетели "на юг" още преди средата на м. юли.
Сравнително рано са ни лишили от присъствието си, но за сметка на това са долетели още през м. декември миналата година, за да създадат поколение, което да обучат, и заедно да си отидат в "топлите страни". На практика за тях биологичното лято е свършило, а то обикновено започва на 2 май, когато температурата е поне 15 градуса.
За компенсация на отсъстващите "звезди" на блатото - прожекция на най-новия филм за резервата, представян на гостите на музея отскоро - от преди месец. Кадрите са чудесна възможност за виртуално запознанство с всичко що лети над водата и гнезди в растителността на езерото. Включително ятото от красиви бели лебеди, които живеят своя си живот извън ареала на другите птици.
Туристическата проява продължи с поход до р. Дунав, но за съжаление не по истинската екопътека, защото растителността по нея е буйна, а по шосето, което след няколко километра води до рибарско селище и до брега на втората по големина река в Европа. "Едната от четирите реки, които изтичат от райския извор - Фисон в нашето Писание, е наречена Истър от гърците, Данувий от римляните, Дунав от готите (Δουναβιν). Фисон… преминава край Етиопия и Индия, гдето я наричат Ганг. Гърците я именуват Истър и Инд, илирите и рипианите, които живеят край нея - Дануви, а готите – Дунавтис.
От горния цитат може да се извади заключението, че Инд и Ганг са всъщност една и съща река, която е и Истър и Дунав. Забележително е, че готите наричат Дунав точно така, както го наричат и българите – едно от многото доказателства за това, че готи и българи са един и същ народ" - текстът е от Фейсбук и е по повод книгата "Балканските корени на българския народ" на д-р Николай Тодоров-Бесараба".
Фотосесия край реката, осъществена от фотографката Николинка Николова. Свободен разговор за близък остров - един от общо 62 в българската част на реката. Пътьом на връщане - сливобер за разкваска в юлската жега. За финал - малка беседа от Светлин Анчев на тема "здраве" - как да си правим профилактика без химия, дори и да ни струва малко повече от някои всекидневни разходи..., щом е за доброто ни настроение и в името на завиден жизнен статус.
Разбира се, на изпроводяк - последните винаги импровизират, глътка студена вода от ремонтирана сребърска чешма - обект за фото сесия на лазарски и други народни обичаи, свързани с водата. И китка за спомен от характерни за сезона цветя - дамите винаги знаят как да си тръгват от една проява с туристическа цел - с цвете и с дъх на лято.
Месец преди пешеходния тур край езерото от страна на силистренските туристи негови гости бяха участниците в международен екосеминар с ръководител от българска страна проф. д-р Ирена Пейчева от Геодезическия институт при БАН, която е родом от Силистра. Част от групата бе и друг силистренец родом, географът доц. д-р Георги Железов от Националния институт по геофизика, геодезия и география, който също е при БАН.
Пред аудиторията в своеобразна импровизирана лекция той разказа от погледа на неговата си наука каквото знае за сребърското чудо, както и за неговата емблема - къдроглавия пеликан, който е застрашен от изчезване. Макар вече да не е част само от "Сребърна", има го още и на о. Персина, а вече и върху платформа в намиращия се наблизо екологичен обект "Калимок-Бръшлен" край Тутракан.
На около 2 км от р. Дунав е блатото с карстов произход и с поетично име - негов източник според една от версиите е образуващата се сребърна пътека при пълнолуние в огледалото на езерото. Позициониран е между хълмовете "Карабурун" (111 м) - в превод "Черен нос", и "Коджа баир" (89 м) или "Голяма височина", както и вече превърнатите в обработваеми земи "Чомлека" и "Поляната". В района има доста горски площи, които оказват косвено влияние върху водния баланс в района, а и имат водозадържаща роля.
На много места водата в езерото е богата на водородно съдържание, което е добре за рибите и за биоразнообразието като цяло. Средната дълбочина на водата е 1,5 м, но достига и до 4 м при високи нива. От 1985 г. насам е прокопан канал за връзка с река Дунав. Цялата защитена територия е върху 902 хектара. От 1992 г. част от всичко това е зоната между р. Дунав и т.нар. Малък остров ("Кумлука", т.е. "Пясъка", с картово име "Девня").
По българското законодателство "Сребърна" е със статут на "Поддържан резерват", който на световно ниво се наблюдава от ЮНЕСКО към ООН. С прокарването на канала с цел приток на прясна вода, респективно на риба обаче естествената му биосфера е нарушена и обектът се е превърнал в "управляваема екосистема". И, като стана дума за риба, 340 т са необходими за изхранване на ловуващите в езерото птици, като част от тях се набавят от пеликаните и другите като тях от водни пространства, отстоящи на 70 км от сребърското.
Естествен местен феномен са плаващите острови от 2 вида тръстика, които тукашните хора наричат "кочки", а това на практика е повърхностен слой, започващ да плува при повишени нива на водата. Рибарки, чайки, лебеди и дори пеликани ги ползват - все едно лодки се движат из езерото, като в същото време те са и защита от набези на кучета, чакали и диви прасета. Преди години пе направено непредпазливо развъждане на ондатри - вид бозайник от върха на хранителната пирамида, и това довежда до проблеми с яйцата на птиците, на които гризачът се оказва любител.
От 390 птици - не само воподлаващи, в резервата в Сребърна има 290 от тях. "Виа Понтика" е прелетното трасе, ползвано от сребърските пеликани при придвижването им в двете посоки при идване и при прибиране, съответно зиме и лете. Друг проблем е сивата върба, която засушава и фосфоресцира територията, с опасност да превърне влажната зона в...гора. А някога езерото, река Дунав и две други реки са били обща геосистема. През 1948 г. е изградена дига, която прекъсва тези връзки, а защитата на района е започнала 6 години по-рано, като развъдник на блатни и водоплаващи птици.
Относно популацията на пеликаните - от 80 до 100 годишно, но има и нулеви години по различни причини, вкл. климатични. От известно време те не са опръстенявани, което пречи да се проследяват идващите да летуват тук ята от редкия гмуркащ се вид. Заедно с лебедите те са най-тежките летящи птици, достигащи до 20-22 кг. Според авиатори с въображение, в тяхно лице имаме пример за създаване на евентуален "съвършен бомбардировач", предвид пропорциите на тези уникални пернати. Палеоорнитолози обясняват, че те са на етап на развитие, познат като "екологичен регрес", като подобни на тях са дроплата и щраусът, но тежки и тромави.
Доц. Железов припомня и любопитна история от преди повече от век, когато тук са идвали пратеници на богаташи от Западна Европа на лов за пера от чапла, от която птица има 6 вида в "Сребърна". Хит са били екземпляри от два от тях - малката и голямата бяла чапли. В края на 19 и в началото на 20 в. по р. Дунав са пристигали цели експедиции не само за пера, а и за препариране на чапли, вкл. за музейни експозиции. Голяма част от тези своеобразни авантюристи, но и в същото време бракониери, са произлизали от аристократични среди. Добрата новина е, че те са описвали посетените места, с което са оставили сведения за езерото. Твърди се, че някои от тях са престоявали в Сребърна по 6 месеца, докато корабите чакат на реката, където се пълнят трюмовете им с красиви пера.
За съжаление, езерото "Сребърна", както и музеят към него, от години не са обект, включен в допълнителните турове на курортистите от комплекса "Златни пясъци", както е било в десетилетията назад. Оказа се, че туристическите оператори не предлагат тази някога любима специална екскурзия в своите оферти към гости от други страни. Вероятно пандемията от 2020 г. насам също пречи за възраждане на интереса към най-известната в Крайдунавскка Добруджа перла в короната от природни богатства.
