Силистренско сдружение дари лаптоп на дете от бедно семейство, акцията продължава

Инициативата „ПОДАРИ КОМПЮТЪР НА ДЕТЕ!” стартира на 29 Декември 2020 г., но за краткия период на осъществяването й са събрани над 700 лв. от множество дарители. Първият преносим компютър, осигурен в рамките на кампанията,  бе предоставен на ученичката С.М. от община Главиница, която е в осми клас.

Кампанията е насочена към деца от област Силистра, чиито семейства живеят на ръба на бедността и не могат да си позволят да си купят компютър или мобилно устройство за достъп на детето си до онлайн обучение. Всеки желаещ да стане благодетел, дарявайки лаптоп (нов или втора употреба в добро състояние), както и средства по банкова сметка, разкрита специално за кампанията в 

ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
/ПИБ/ ГР. СИЛИСТРА, IBAN: BG45FINV91501017504581, BIC: FINVBGSF ,     ЖС "ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА".

Средства се събират също в дарителници в зоомагазин „Тарантел”, намиращ се на ул. „Ген. Скобелев” № 17 (срещу банка ДСК) и в офис на „Изи-Пей” по бул.”Македония” № 125 Е (срещу магазин „Оркус”).

Инициаторите на кампанията призовават: „Ако имате информация за конкретен ученик, отговарящ на условията на кампанията, може да подадете информация до Женско сдружение „Екатерина Каравелова” на тел: 086 820 487; тел. 0888745120 - Христина Георгиева - председател; 0896646130-Галя Иванова – юрист в Сдружението.

Сурвакницата - посестрима на българската боговица - едновременно лечител и закон

Денят на 31 декември - опашката на всяка отиваща си година, все още не е завил страхотно към нощта, последната за 2020 г. (за отбелязване пълнолунна, за да бъде изпъстрена над Силистра, ако не с друго, поне със заря, за да спазим поне частично половинвековна традиция).  И така, ще стигнем след потайната доба до първите петли, когато ще минем в следващата - 2021 г. 

За да влезем, повече виртуално, но ритуално, в ролята на сурвакари - възрастта на изпълнителите и на формата нямат значение, защото е важно наричането, пожеланието, заклинанието, внушението за бъдеще време. По възможност всеки благославя по различен начин - както му идва отвътре - от душата, ума и сърцето, дори в някаква степен и в зависимост от това какво е запомнил от детството си.   

Сурвакаме обикновено с познати текстове, които, който трябва, ще научи при необходимост, за да изненада когото смята за най-добре и да го уважи с благопожелателно потупване по гърбината в името на вечния рефрен "Амин", неповторимата мантра в молбата пред Бога и космическата сила! Е, и сурвакница е нужно да има човек под ръка, разбира се, тъй като с метлата не става. Макар и тя да е важен предмет в бита и обредите - предназначението ѝ е да помита ненужното и вредното, за да въдвори чистота в дома и във взаимоотношенията между хората!   

Сурвакницата е посестрима на уникалната българска дряновица – боговица (лечител и закон едновременно). С подобно значение са кривакът, куката (при кукерите), гегата – при овчарите (при тях и тоягата), бастунът при възрастните хора, сопата при всички други, имащи нужда от сигурност и опора. Реално тези „предмети” имат своята практичност във всекидневието, но са и български „неща”, завещани от древността със своето предназначение.

*** Сурва, сурва година, Весела Година, Златен клас на нива, Зелен грозд на лозе, Жълт мамул на леса, Червена ябълка в градина, Пълна къща с коприна, Живо-здраво догодина, Догодина до амина!

*** Сурва Весела Година! Да сте живи да сте здрави, всяко зло да ви забрави! Пълни шепи и хамбари, бели агнета в кошари! Руйно вино по мазите, мед и восък по пчелите! А на малките дечица -в джобовете по парица, да растат и таз година като ябълки в градина! Да живеят като братя всички хора по земята! Сурва весела година ,догодина до амина!

*** Сурва, весела година! Да сте живи, да сте здрави! Всеки работа да има! Всяко зло да ви забрави! Пълни шепи и хамбари, бели агнета в кошари! Нека всички земни дари да се трупат на камари!

*** Сурва, весела година догодина до амина. По Йордановден да има люта снеговита зима! По Гергьовден из нивята дъжд да напои житата! По Петровден благо слънце да погали всяко зрънце! Та Кръстовден да ни свари със препълнени хамбари! Сурва, весела година, догодина до амина!

*** Сурва, сурва година, Весела година, Златен клас на нива, Червена ябълка в градина, Жълт мамул в леса, Златен грозд на лоза, Пълна кошара с агнета ( стока ), Пълнна къща с деца, Да ви е честита новата година, До година, до амина.

*** Снежна, сурова година - да ни е честита! И от днеска до амина - радост до насита! Изобилен плод в градина, пшеница по ниви и в кошари близнета агнета игриви! Свежа пролет, здраво лято, плодовита есен, по горите, по полята и в дома ви - песен!

*** Хей другари сурвакари, нека вее януари - с пръчки дрянови в ръцете всички хора поздравете. Да са живи, да са здрави и децата им игриви. А на дядовци и баби, всички болни, слаби, пожелайте да здравеят, сто години да живеят!

*** Сурва весела година, да хилядите, където ходите, да имате здраве и добър живот! До година, до амина!

*** Сурва, сурва, година, весела плодна година! Голям клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на леса, едър грозд на лоза, пълни кошери със мед, малки пиленца навред! живо, здраво до година, догодина, до амина!

*** Сурва, сурва година здрава, здрава гърбина. Златен клас по нивята, сладък плод за децата. Живи, здрави до година, до година, до Амина!

*** Сурва, сурва година... Изгоря ни комина, къщата ни гърбуша снежна пряспа зарина, сняг покрил ни до гуша, че как да го изрина! Да е жива гърбина! Дай ни, бабо, от млина!

*** Сурва, сурва година, до година, до амина. Дай ми бабо (дядо) левчето, па си гледай кефчето...

*** Сурвака-вака, изпрати ме кака да ми дадеш паричка, да си купя халвичка! (В по-съвременен и комерсиален вариант: Сурвака-вака, изпрати ме кака да ми дадеш бонче, да си купя айфонче!).

Награди от Банско за танцьори от Тутракан

Момичетата от Клуб за съвременни танци "Dance Dreamers" с р-л Лидия Светославова се представиха отлично в традиционния зимен Международен фестивал на изкуствата  "Утринна звезда" в Банско, тази година проведен в онлайн-формат. Момичетата извоюваха две трети3 места (купа и бронзов медал) в категории OPEN - малка група, и DANCE SHOW - формация. За първи път Клубът участва и с дуетни изпълнения: Никол Тотева и Ива Русева заслужиха 2-ро място в категория Dance Show, а Мария Николова и Рая Атанасова бяха отличени с бронзов медал в категория Open. Във фестивала тази година отново се включиха състави от страната и чужбина в изключително разнообразни танцови категории.

В края на календарната 2020 г. да си спомним за…

Разлистваме последните дни от календара на 2020 г. – необичайна по своето съдържание, поради което ще я запомним с нейните „особености“, на които бяха подчинени думи като пандемия, дистанция, вирус, дезинфектанти, маска, ваксина. За поука или за съвет - ще стане ясно в близкото бъдеще, белязано от настъпилата т.нар. ера на Водолея, която се бе запътила към нас от години насам, за да ни вкара (уж) в нов „дневен ред“, чиито опорни точки тепърва ще научаваме. Независимо от странната и в някаква степен страшна високосна година, животът продължи, може би с по-бавни стъпки и вероятно с темп, който не ни допадаше, защото се наложи да пропускаме много от планираните си изяви, включително делнични прояви и  празнични изживявания.

Юбилеи проведоха в областта няколко културни и образователни институции – по 150 години отброиха от началото си Регионална библиотека Силистра и Народно читалище „Доростол“, които преди век и половина са били „едно цяло“; 170 г. чества Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в село Калипетрово, а съответно 80 и 15 години - Средно училище „Никола Й. Вапцаров“ и Спортно училище „Дръстър“ в Силистра. Своята 60-а годишнина отбеляза като град третото по големина населено място в областта – Дулово. Навършиха се и 60 години от откриването в Силистра на надгробна статуя на римлянка от Дуросторум, най-запазената по рода си от своето време. С няколко събития, вкл. с премиера на филм в 2 части бе отбелязана и 130-ата година на педагогическото образование в Силистра.

Юбилеи проведоха читалището в Гарван (150); 125 г. – НЧ „Н. Й. Вапцаров“ Дулово, 110 г. – читалището в Алеково, 100 г. – читалището в Поляна; 80 г. отбелязаха читалищата в Калипетрово, Сребърна, Главиница, Ситово (НЧ „Христо Смирненски“), Попина, Сокол, Стефан Караджа, Шуменци, Сокол, Межден; 75 г. – читалищата във Водно, Дичево, Босна; 15 г. – читалището в Бистра.

В повече от дузина градове и села в област Силистра бе отбелязана с различни събития 80-ата година от Крайовския договор, като сред „гвоздеите“ бяха 5 изложби, една конференция, една академична кръгла маса, творческа среща на автори и представяне на най-новата книга, свързана със случилото се в Южна Добруджа в периода 1913-1940 г. по повод румънската окупация на изконната българска земя.

Първата си  Научна конференция на тема „Съвременната българска историческа наука и българските извори за българската история“ проведе регистрираният през 2019 г. Институт за изучаване на богомилството и българската история „Линъс Брокит“ с инициатори от Силистра.

За пореден път РИОСВ Русе стана бенефициент по проект, в случая  на тема „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в Поддържан резерват „Сребърна”, който от 2017 г. е със статут на „Биосферен парк”, един от 4-те в страната, защитили своето място като биопарк в ЮНЕСКО.

Силистренският филиал на Русенски университет „Ангел Кънчев“ подписа Референдум за сътрудничество с Институт за мениджмънт и знание в Скопие от Република Северна Македония, с когото бе проведена, засега онлайн, международна конференция на преподаватели, студенти и докторанти.

Художествена галерия Силистра – в началото на годината, а Регионална библиотека Силистра – в самия й край, станаха съорганизатори и домакини на две уникални изложби – съответни на покани, вкл. за сватби и всякакви други събития, както и на новогодишни картички, събирани от 1968 г. насам. В допълнение картичка на пощальон от 1910 г. влезе в основата на новогодишното поздравление на електронен носител от страна на Областна администрация Силистра, което също се случва за пръв път като поклон пред активността на нашите предци от първото десетилетие на миналия век.

Силистренка родом, живееща в София и знаеща 7 езика, бе на обмяна на опит в Индия – това е Анна Тодорова, която е от известно силистренско семейство, свързало съдбата си с Печатница РИТТ – дъщеря е на сем. Теодора и Тошко Тодорови - и двамата инженери, издатели и общественици. Междувременно неповторимия и само български празник „Бабинден“ пресъздаде в Швейцария друг силистренец родом – фолклористът Димитър Богданов, заедно с други силистренци – певци и музиканти.

Френското медийно издание в интернет Le Vent Se Lève (www.lvsl.fr) публикува интервю със силистренката родом Павлина Чернева – американски икономист от български произход (дъщеря е на Румен и Искра Черневи, които също живеят в САЩ от 20 години), университетски преподавател, международно признат експерт и автор на научни разработки на английски език.

В Москва в тамошната „Масленица“ участваха по забележителен начин кукерите от НЧ „Родолюбие“ от село Айдемир, които са и съорганизатори на провеждания вече близо 50 години Празник на кукерите и маските, който е единствен по рода си в област Силистра и в Североизточна България..

И още световни изяви на силистренци: статия в „Ню Йорк Таймс“ публикува възпитаничката на Езиковата гимназия в Силистра Искра Филева, в момента асистент професор по философия в Университета на Колорадо в Боулдър“; материалът е по повод смъртта с хеликоптер на баскетболиста Коби Брайянт. Друг силистренец родом – проф. Йонко Кунчев, публикува книга за криминалистиката, каквото дисциплина преподава в родните университети.

Силистренецът родом Милен Иванов – възпитаник на езиковите гимназии в Силистра и в Русе, е основател и изпълнителен директор на CEO Angels Club (в момента у нас има 55 души като членове) – това е група от топ мениджъри и предприемачи, които инвестират собствените си пари в стартиращи компании срещу дружествен дял с цел печалба.

Силистренка с русенска жилка е Тереза Николова (дъщеря е на познатите в града д-р Диана Бебенова-Николова и бизнесмена Кольо Николов), която в интервю за авторитетно списание сподели, че работи в Italdesign – едно от най-известните дизайнерски студия в автомобилния свят. От САЩ долетя вестта, че Самир Селимински, познато име в българския футбол, който има и кратка спирка в кариерата си в ОФК „Доростол 2011“ Силистра, а преди това е бил играч и в „Левски“ Главиница, печели с момичетата до 14 г. най-големия турнир в Лос Анджелис – „Лас Вегас къп“.

През годината следихме изявите на изявени певци, родом от Крайдунавска Добруджа, като Тита, Йордан Марков, Мая Нова, Йордан Йорданов от ВИГ „Фанданго“ – той стана рекламно лице на музикални инструменти и написа песни с чужди автори партньори, рок-групите от НЧ „Доростол“, водени от фронтмена им Иван Неделчев и др.; на китаристите от Китарен клуб „Акустик“ и на инструменталистите от Клуб „Амадеус“. 65 г. отпразнува оперният и оперетен певец Христо Сарафов, солист на Музикалния театър в София. Десетки изпълнители и състави, вкл. фолклорни, от Силистренския край участваха през годината в онлайн фестивали и спечелиха в тях различни награди.

Засега бе пропусната обаче 110-ата година на Събора на хоровете от крайдунавските градове, като честването заедно с 13-ото му издание остава за 2021 г. Дарение от пет диска със свои изпълнения на пиано дари ни силистренската библиотека младият виртуоз пианист Николай Маринов от Пловдив, който по линия на майка си е родом от Силистра.

„Кавалджията на планетата“, както наричат родения в Лудогорието, но израсъл в Добруджа музикант Теодосий Спасов, по покана на проф. Христо Пимпирев, ръководител на 28-та Българска антарктическа експедиция, бе включен в състава на групата, заедно с китариста Християн Цвятков (на снимката),  посетила ледения континент, информира National Geographic; така той стана първият българин солист, свирил на всички континенти.

Силистренският хотел „Дръстър“ стана първопроходник заедно с други 3 хотела в страната, за когото заработи…виртуален рецепционист на име „Ева“ – чрез мобилно устройство програмата помага в административните дейности, отговорности и услуги.

Годината е белязана и с многобройни социални дарения, благодарение на които някои от авторите им получиха и ярко обществено признание – най-голямото е от тях бе за бизнесмена Явор Георгиев – заради жестове на големи стойности към МБАЛ Силистра бе избран от ОбС Силистра за „почетен гражданин на Силистра“, други като него – признания от местния законодателен орган и от кмета на общината. Към всички тях „Благодарствен адрес“ изпрати и областния управител Ивелин Статев.

Отново представителят на държавната власт за областта награди с „Плакет“ двама журналисти юбиляри – 90-годишния Андрей Христов от Дулово и 80-годишния Симеон Манолов от Силистра. Отделно от тях 4-ма журналисти от Силистра и Тутракан – Енчо Енчев, Цветана Игнатова, Йордан Георгиев и Калина Грънчарова бяха удостоени с наградата „Златно перо“ от централата на Съюз на българските журналисти във връзка с техни юбилейни годишнини.

За отношение към духовността – в случая към изграждането на най-новия храм в Доростолска епархия, а именно в село Черковна, Дуловско, специални грамоти от владиката Яков получиха сем. Тодорови (Тодор и Елица), сем. Тодорови (Тодор и Донка), сем. Недялкови (Димитър и Мария), сем. Делийски (Милен и Деяна), д-р Стефан Иванов, инж. Огнян Савянов, Никола Попов.

Най-старият арменски храм в България, намиращ се в Силистра и носещ името на „Света Богородица“ („Сурп Аствадзадзи“), навърши 400 години, на което бе посветено специално събитие. В Доростолска епархия бяха проведени избори, като предложението за нов митрополит в лицето на епископ Яков, бе утвърдено от Светия синод на БПЦ. Изборите бяха проведени след кончината на Негово Високопреосвещенство митрополит Амвросий – почетен гражданин на Силистра, който бе начело на епархията от 2010 до 2020 г. Над 100 българи и румънци уважиха четвъртвековния юбилей на православния храм „Св. Георги Победоносец“ в село Шуменци, Тутраканско, част от Русенска епархия.

Събори и прояви от Тутракан, Сребърна и Кайнарджа влязоха в сайт за гастрономически и винени турове в България. За отбелязване - сред предложенията е и т.нар. гастрономически тур „Вкуси Златна Добруджа!“, включващ гурме преживявания и впечатления заедно с партньори отв Добричкия край.

На 20 юни Инициативен комитет с председател учителката пенсионерка Лилия Велчева, включващ живеещи на ул. „Генерал Скобелев“ №24, откри осъществената идея – източната фасада на жилищния блок да бъде изобразена с лика на генерал Михаил Скобелев (Белия генерал). Над 20 са вече реализирани подобни поръчки в крайдунавския град.

Юбилейни изложби в Художествена галерия Силистра: 90 г. на художника Илю Станчев (ретроспективна експозиция в негова памет по предложение на семейството му), 75-годишен юбилей на Йордан Кисьов и 60-годишнина на Вихрен Иванов.

Михаил Касабов – президент на БФС, и футболната легенда и първи вицепрезидент Емил Костадинов – българският екзекутор на „петлите“ в Париж през м. ноември 1993 г., гостуваха в Силистра за откриване на новата площадка за футбол с изкуствено покритие, изградена със средства по линия на международните футболни централи.

Навършиха се 135 години от началото на вестникарството в Силистренския край: на 24 септември 1885 г. стартира първият в Крайдунавска Добруджа вестник, наречен „Време“, за да изброим над 70 заглавия за изминалите десетилетия от старта на „пресата“.

Доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ е тазгодишният „Будител на нашето съвремие“ в номинацията на община Силистра, връчвана в навечерието на Ден на народните будители – 1 ноември.

В Силистра с още един повече станаха защитилите научна докторска степен, след като Светлана Ганчева, която е уредник в отдел „Археология“ при Регионален исторически музей Силистра, защити успешно приключи своята дисертация, посветена на римския период на Силистра, представена пред авторитетно жури, съставено от учени от различни институции.

Силистренци и дуловчани участваха в среща в София със световен гуру от Индия – Шри Шри Рави Шанкар, който е сред най-признатите лидери в сферата на йогата и медитацията.

Годината премина и под знака на борбата срещу преминаването на тирове през град Силистра - чрез протести на граждани и делови моменти в Областна администрация Силистра, община Силистра, чрез рейдове по министерства и специализирани структури на държавата, както и посредством публикации в медиите и в социалните мрежи.

Нов православен храм бе осветен в дуловското село Черковна

Навръх Стефановден 2020 г. Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Яков освети заедно с отци от епархията новоизградения в дуловското село Черковна православен храм „Св. Архангел Михаил”. Ритуалът бе извършен  с участието на много миряни, сред които Донка Тодорова – председател на Църковно настоятелство към храма, както и на основни спомоществователи в лицето на Тодор Тодоров и Стефан Иванов, с присъствието на областния управител Ивелин Статев и др.

С откриването на църквата в селото, намиращо се между Алфатар и Дулово на главния път Силистра - Шумен православните обители (църкви, параклиси и манастири) в Доростолска епархия вече са над 50, като е предстоящо освещаването на нова в село Межден, а първа копка на бъдещ храм предстои в кв. „Деленки” между град Силистра и село Айдемир.

В малкото село живеят неголям брой християни (под 50 с прeхождащите от Дулово) и мюсюлмани - представители на различни етнически групи, като турци, татари и роми, които въпреки различното си вероизповедание също стават съпричастни в градежа. Инициаторката на църквата в профила си във Фейсбук изреди още имена на институции и на хора, заслужили да бъдат споменати заради заслуги в целия процес – община Дулово, Исторически музей Дулово, кметство Черковна, Никола Попов, арх. Димитричка Ганчева, Г. Недков, Георги Атанасов, Марин Тодоров, Атанас Христов, Георги Христов, М. Георгиев, Цветана Цанова и др. Разбира се, и покойният вече дългогодишен доростолски митрополит Амвросий, с чиято благословия започва всичко до този момент.

Иначе историята е позната и от други населени места – в случая през 1903 г. в селото с много труд и дарения е изграден първият храм (за отбелязване - „от пръти и кал”), за да служи на хората до 70-те години на миналия век, когато „излиза от строя”. От онова време се пазят имената на Йордан Петров и на първия свещеник, служил до т.нар. румънски период, т.е. до 1916 г. – отец Димитър Стоянов. Храмът е обслужван на румънски език в периода до 1940 г., когато Южна Добруджа е възвърната към Отечеството България.

За да дойде 2008 г., когато г-жа Тодорова намира акта за собственост и започна одисеята за нов храм, продължила 12 години до реализацията на  мечтата отново в село Черковна да забие камбаната, останала без език и крита няколко години в избено помещение, за да не бъде открадната от незнайни похитители. Сега остава да се върнат и иконите, пратени в село Окорш още преди десетилетия, слава богу – по опис.

Според основния двигател и спомоществовател на храма – Тодор Тодоров, който е д-р по история, във времена като днешните имаме нужда от подобни средища на духовността за единение с бога, за да имаме в негово лице още една сигурна опора, благодарение на която да преодоляваме предизвикателствата на живота. 

За отношение към духовността – в случая към изграждането на най-новия храм в Доростолска епархия, а именно в село Черковна, Дуловско ("Св. Архангел Михаил"), специални грамоти от владиката Яков получиха сем. Тодорови (Тодор и Елица), сем. Тодорови (Тодор и Донка), сем. Недялкови (Димитър и Мария), сем. Делийски (Милен и Деяна), д-р Стефан Иванов, инж. Огнян Савянов, Никола Попов.

 

На Коледа - Малка и Голяма, и на Сурваки в Добруджа

Времето мени правилата на живота, включително по отношение на традиции, завещани ни от нашите деди. За някои от тях, които вече не са в практиката, разказа тези дни пред журналисти д-р Йордан Касабов – историк етнолог. В своето изложение по повод предстоящите празници той акцентира върху обичаи, характерни за Добруджа (със съответни разлики, в зависимост от това дали става за типично местно население като гребенци или за хора, дошли от Северна Добруджа, Македония, Балкана, Шоплука, от полянските групи от Свероизточна и Югоизточна България, както и рупци).

Примерно, че в следобедните часове на 24 декември е т.нар. Малка Коледа, когато коледуват деца. Срещу което за благодарност за благопожеланията и „мечанията” си те получават…сушенки (и др. подобни дребни, но вписващи се в сакралността неща).

Следва в същия ден вездесъщата Бъдни вечер, също центрирана в съзнанието на добруджанци, но като Голяма Коледа, на която е посветена специалната трапеза с прекадени нечетен брой гозби и пита (кравай), която се разломява да има за всички, вкл. за Богородица и за животните от двора. На практика питата се изяжда до трошица, такова е поверието за богата следваща година. Междувременно бъдникът в огнището се оставя да гори дълго, отново в името на плодородието в бъдеще време.

Чупят се орехи, по целостта и състоянието на които всеки гадае своята бъднина за следващите 12 месеца (да припомним, че за старите българи новата година е от 21-22 декември нататък, когато вече е минал Еднажден, а зимното равноденствие е останало току-що в миналото).

И тъй като обикновено в този ден се коли прасето от домашната кочина, зад постните ястия стоят водата от варения бахур, самият сварен бахур, както и пълнен шаран. Това последното с непостните ястия църквата не го приема, защото не се вписва в дните за пости, продължаващи до 5 януари, когато изтичат от календара т.нар. мръсни (погани) дни. На Коледа на трапезата има питка или баница с паричка, в ролята си влиза лемежът на ралото.

Вечерта на Бъдни вечер нашите предци са си лягали рано, оставяйки неразтребена трапезата (софрата). Отивали са до местата за спане обаче не прави, а бавно и понаведени – отново връзката е със знамение за добра реколта. В ранните часове на новия ден – 25 декември, на ход са коледарите, което също е непозната по много други краища на страната традиция, изпълнена с толкова много благословии и ритуали.

Сред тях е и даряването на венци от страна на младата мома, която точно на Коледа може да покаже на своята рода кого от момците коледари харесва и се надява да й обърне внимание. Не е случайно, че на другия ден харесващият я момък откупува точно нейния кравай, за да реализира и той своето отношение, което да стане достояние на другите, вкл. и за неговото семейство.

Защото, пак според традицията, нещата между тях може да се случат още веднага след края на мръсните дни – тогава е възможно вече да тръгнат годежари, за да осъществят вече направените заявки за бъдещи младоженци. Спомен е също е народната даденост в думите на песните на коледарите добруджанци, в които си дават среща Богът елен и Богинята майка (кошута), а покрай тях греят звезди, небе и слънце.

На практика в една благословия избуява древната българска същност за Скрития бог (Прадед), на когото д-р Касабов е посветил поредната си книга, която в момента е под печат. Както и става ясно, че някогашният българин е имал огромни познания още в древността. Също в миналото в деня на Коледа добруджанци са се маскирали, което също олицетворява Скрития бог (имащ нужда от преоткриване), и по този начин оповестяват новото време.

Бразаята също е характерен „герой” в Добруджа, предимно по населени места по поречието на р. Дунав. Все още е съхранена в села като Попина, Сребърна, Белица и др., защото трябва да има кой да я „играе”, хлопайки. Става дума за дървено приспособление с глава на камила и дървена човка (маска, под която се крие човек), както и крак, също от дърво. Бразаята играе (вкл. на Заговезни), за да благославя, получавайки дар – яйце, брашно, месал, паричка. Обикновено я придружават група и свирач на хармоника.

Сурваки – 31 срещу 1 януари, е другият голям празник, почитан в Добруджа по това време на годината. Той също има свой сценарий и подредба. На трапезата задължително има пача от свинска глава. Това е вечер на пожеланията. Сурвакницата в основата си е дрянова клонка, избрана не случайно. На другия ден – Васильовден, се прави т.нар. напяване на пръстените, което в по-малка степен в Добруджа се случва на Еньовден.

И накрая няколко думи за уникалната българска дряновица – боговица, която е лечител и закон едновременно. С подобно значение са кривакът, куката (при кукерите), гегата – при овчарите (при тях и тоягата), бастунът при възрастните хора, сопата при всички други, имащи нужда от сигурност и опора. Реално тези „предмети” имат своята практичност във всекидневието, но са и български „неща”, завещани от древността със своето предназначение. 

В Силистра коринтски колони ще прославят личности от 20 века насам

В личния си профил във Фейсбук докторът на историческите науки Георги Атанасов - ръководител на Археологическата експозиция на Регионален исторически музей Силистра, който е автор на десетки книги и e дългогодишен общински съветник (вкл. в настоящия мандат на местния заканодателен орган), представи "Разяснение за доброжелатели относно мемориалната колонада на първостроителите на Дуросторум-Дръстър в Дунавския парк в Силистра".

И така: "Това не са колоните, които се "прожектират" в сайтовете, за които има идея да се поставят. Колоните ще бъдат коринтски с коринтски капители (истинската визия е на снимката). Защо коринтски? Защото коринтските капители са тотално доминиращи в римския и в римо-византийския Дуросторум. Към докладната записка (до ОбС Силистра) има приблизителна рисунка на мемориалните колони с коринтски капители. Те ще се отличават съвършено от този опит за пространствена дигитална възстановка, (тиражиран в интернет).

Колоните ще бъдат посветени на 8 забележителни първостроители на Дурусторум и Дръстър: император Траян, който е положил началото на Дуросторум през 106 г. (бел. ред.-известно е, че това става след победата му при Тропеум Траяни - на около 50 км от Силистра в Румъния се намира мемориален комплекс за тази битка между римляните и "варварите"); император Марк Аврелий, обявил Дуросторум за самоуправляващ се град (муниципиум); Флавий Аеций (бел. - наричан "последният истински римлянин", победил Атила) - най-забележителният в исторически план мъж, роден около 390 г. в Дуросторум; епископ Меркуриан, който е първият епископ на Дуросторум; кан Омуртаг - положил началото на средновековния "Дръстър"; цар Симеон Велики - спасил българската армия, а и царството, в Дръстър през 894-896 г.; патриарх Дамян - първи български патриарх; Доростолски светци-мъченици.

В продължение: прочее тази идея датира от 2006-2007 г. и е обсъждана в тогавашния Общински съвет (бел. ред.- по повод честването "1 900 години Силистра, проведено със специална програма, вкл. с гостуването на президента Георги Първанов - в оня период държавен глава на Република България), но нереализирано поради липса на средства (бел. ред.-имаше решение на ОбС Силистра за издигане край р. Дунав на 19-метрова колона с двуглав орел на върха й; друго решение даде път на 12-метров кръст на лобното място на един от доростолските мъченици, също на брега на реката, но и тази идея не бе осъществена)".

И още от Георги Атанасов: "Ще бъде изготвен подробен проект, ако ОбС Силистра излезе с положително становище по идеята, който ще бъде внесен за разглеждане в Министерството на културата и ще чака санкция от НИНКН/НИПК - Национален институт за паметниците на културата/...Без съмнение - "Дуросторум-Дръстър-Силистра" е град без аналог в културно-исторически план в България! А как сме го илюстрирали, с какви видими знаци?! Преди около 2 месеца Стефан Иванов от "Зърнени храни" ме запозна с идеята. Нанесени бяха корекции в историческия и в архитектурния планове, които още бъдат обсъждани!".

Хористи и певци от Силистра в софийски коледен концерт (онлайн)

Представителите на Народно читалище "Доростол" - Смесен хор "Седянка" (със записи от конкурсната програма в Оломоуц, Чехия - 2019 г., и трио "Компас" с коледен клип към песента "Коледно чудо" - текст - Евгения Свидна, музика и аранжимент - Иван Неделчев, заснет също с участието на седенкари) участваха на 20 декември 2020 г. в "Рождествен онлайн концерт на СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН "ОБОРИЩЕ" - поздрав за предстоящите Коледни и Новогодишни празници" с водещ Мая Кисьова. Той бе излъчен в рамките на 90 минути в платформата

www.youtube.com/watch?v=XgknhrRSYfU&feature=youtu.be&fbclid=IwAR1qUyjmGlFjWNnekEfRd4nsUlIiJGSTUPO6NzewrbVp4_qVCxAmNy3tq6k).

СИЛИСТРЕНЦИ СА ОТ 41.41 ДО 58.07 МИНУТА

Освен добруджанската певческа нотка, явили се с най-подходящия за случая репертоар, в концерта участваха и следните формации: Детски представителен хор на 32.СУИЧЕ “Св. Климент Охридски“ с диригент Александър Митев; Вокална формация "Щастливеца" с диригент Роси Йорданова; Камерна капела "Полифония" с диригент Людмила Герова; Българската хорова капела "Георги Робев"с диригент Нели Трошева; студентите по класическо пеене Михаил Михайлов, Стефани Кръстева и Ева Перчемлиева, възпинавици на на проф. д-р Иванка Нинова.

Смесен хор „Седянка“ в онлайн конкурс в София

С участие в онлайн конкурс в София приключва есенната част на настоящия художествено-творчески сезон на Смесен хор „Седянка“ с диригент Лидия Кулева, който е към Народно читалище „Доростол“. „Наименованието на проявата е „Рождественски онлайн концерт“ – поздрав от Район „Оборище“ за предстоящите коледни и новогодишни празници“, съобщи за ВЕРСИНАЖ Надежда Бобчева, заместник-кмет на общината организатор на концерта

. Концертът ще бъде излъчен преди Коледа, с възможност да бъде проследен и чрез Фейсбук.

Участват предимно хорове от столичния район, като силистренските хористи са единствените външни изпълнители. В списъка чентем имената на: Камерна капела „Полифония“ (гост на Силистра преди 2 години) с диригент Людмила Герова; Българска хорова капела „Георги Робев“ с диригент Нели Трошева; Вокална формация „Щастливеца“ с диригент Росица Йорданова; студенти от класа по класическо пеене на проф. д-р Иванка Нинова (Михаил Михайлов, Стефани Кръстева, Ева Перчемлиева); Детски представителен хор на 32.СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ с диригент Ал. Митев. Водещ на концерта: Мая Кисьова.

В навечерието на Рождество – за косвения принос на Силистра към световната християнска история

В момента град Силистра е неголям по население град, макар и център на административна област с прозвището „духовна столица на Добруджа“, намиращ се в крайграничната и крайречна на р. Дунав част на Североизточна България.

Някога в далечното минало градът е бил важен за няколко империи и цивилизации. Например, в Римския период, намирайки се в Дуросторум, 11-и Клавдиев легин е пазил границите на империята в продължение на няколко века, а Римската гробница е христоматиен паметник от онези славни за града времена. Тук в древността е роден последният истински римлянин, победителят на Атила – Флавий Аеций. Също тук е създадена една от първите епархии по нашите земи – Доростолската с първите мъченици на христовата вяра, наречени Доростолските, в чест на които имаме от няколко години учреден празник в тяхна чест с решения на Светия синод на БПЦ.

В годините на Българските царства пресъхналата днес р. Дристра в промеждутъка от време (927-971) е връзка на столиците Плиска и Преслав с епископската и патриаршеската резиденции в „Дръстър“ (Силистра), където едноименната крепост е приютявала царе и патриарси. Според ст.н.с. дин Георги Атанасов – доайен на Регионален исторически музей Силистра, „Силистра е Дунавска резиденция на Омуртаг, след векове – втора българска столица и столица на независимо деспотство със свой герб – двуглав орел, който едва не стана герб и на сегашната община Силистра през 90-те години на миналия век. Реално нашият град е бил „столичен център“ поне 5 пъти в своята история. И с голяма вероятност през 10-11 в. да е бил най-големият град по днешните български земи“.

В рамките на Османската империя крепостта „Меджид табия“ със своите 25 хил. войници е част от т.нар. четириъгълник със съседите от Шумен, Русе и Варна, осигуряващи граничен комфорт на султана – за отбелязване султан Междид посещава града през 1847 г., за да провери как върви строителството на новата крепост, станала арена на Кримската война 6 години по-късно) и т.н. Не е случайно, че още в периода 1886-1890 Карел Шкорпил прави първите археологически експедиции в района. Междувременно всички над 10 руско-турски войни в рамките на два века се водят на територията на Добруджа, част от която е Силистра.

От публикацията „10 факта от Библията, които църквата се опитва да скрие от нас?!“ от 28 август 2017 г. на сайта www.dobrotoliubie.com става ясно, че днешна Силистра се свързва с още една световно известна личност с принос към история, в частност на християнството: „Проблемът с определянето не просто на датата, но дори и на годината, през която се ражда Спасителят Иисус Христос, идва от факта, че авторите на Новия Завет не ползват действащия тогава в империята римски календар. Те отчитат годините по някои значими и известни за епохата им събития като началото на възстановяването на Йерусалимския храм при Ирод Велики, второто преброяване на населението, извършено при император Август, началото на управлението на император Тиберий.

Днес светът е приел за даденост изчисленията на родения в Малка Скития монах Дионисий Малки (според някои хипотези, роден в Дуросторум, дн. Силистра), който през 525 г. въвежда ерата от „Рождество Христово – Anno Domini (Nostri Iesu Christi). При подготовката на своите Пасхални таблици той приема, че Христос се е родил през 754 г. от основаването на Рим. Въвеждането на летоброенето от Рождество Христово обаче не е възприето веднага. Ще бъдат необходими няколко столетия, за да може тази „ера” да се наложи дори в църковните среди“.

В допълнение от Уикипедия: „Дионисий Малки (р. около 470 г. – живял до около 544 г.) е римски абат, известен и като събирател на църковно-правни документи, който по поръчение на римския папа Йоан I през 525 г. съставя т.нар. пасхални таблици. Отказвайки се от дотогавашното летоброене, започващо от първата година на управлението на жестокия гонител на християните – римския император Диоклециан (бел. ред. – посетил Силистра, след което заповядва да стартира изграждането на нова отбранителна система в града), Дионисий предлага нова система за отчитане на годините. При нея той изхожда от схващането, че Исус е започнал да проповядва, когато е бил на около 30 години, и че разпятието му е било в навечерието на юдейската Пасха по време на управлението на император Тиберий.

Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване на датата на Пасха с помощта на слънчевия и лунния календари, той установява, че възкресението на Христос е на 25 март 31 г.,  отчитано от неговото Рождество. През 8-9 век летоброенето, въведено от Дионсиий Малки, ведно с нарастващото влияние на Средновековната католическа църква се разпространява в страните от Западна Европа и заедно с неговите пасхалните таблици постепенно получава повсеместно приложение.

 

 

Силистренски китарист представя балкански ритми в Сен Мориц в Швейцария

Музикантът китарист Димитър Иванов, родом от Силистра: Покана за 12 декември вечерта в църквата St-Sigismont в Сен Мориц (световно известен курорт), за представяне на мини-програма (x 3 пъти) от парчета, носещи балканския характер, смесени с музикални жанрове и естетика между другото.

В България Иванов е участвал в регионални и национални конкурси по китара. През 2005 г. започва музикалните си изследвания в Нов български университет в София. Завършва в Консерваторията на Сион (Швейцария) с китариста и педагога Георги Василев.  Изнасял е или е участвал в майсторски класове с Душан Богданович (при него учи между септември 2018 г. и юли 2019 г. в Женева), Зоран Дукич, Дуо Калчев, Франсис Колета и други, а е написал аранжименти на съвременни творби на Лео Брауер, Душан Богданович и много други.  

Членува в различни групи, изявяващи се на престижни швейцарски фестивали, включително Cully Classique и Forum Wallis in Sion. Участието му като лидер, ко-лидер и пр. е в различни музикални формации с изяви в България, Швейцария и Канада, в допълнение към самостоятелни рецитали във Франция, Англия и Германия. 

От 2014 г. концертният му репертоар включва съвременни композитори, вдъхновени от балканската музика.  Записва и продуцира албума „Отвъд границите“ за трио през 2015 г., а през 2017 г. записва албума „Балкански фрагменти“ с виолончелиста Ноеми Браун.  Между 2015 и 2018 г. Димитър учи в звукозаписна програма в Цюрихския университет на изкуствата, където разработва своята работа, озаглавена „Чрез правилния превод“, излагайки връзката между музикалното изпълнение и процесите на звукозапис. Този проект му носи DAS (Diploma of Advanced Studies).  

В продължение на няколко години неговите паралелни интереси към бразилската музика и полиритмично водене Димитър да разработи нов репертоар, а през 2018 г. - запис на нов албум в квартет формация „Quatro Vozes“ с музика от бразилския мултиинструменталист и композитор Егберто Гисмонти".  

Патриотичен подарък за училище юбиляр в Силистра

В Силистра има 4 клуба "Млади възрожденци" към Общобългарския комитет "Васил Левски". Вече 10 години един от тях е в училищетно юбиляр (80 г.) - СУ "Никола Вапцаров". Много са проявите и инициативите на няколко поколения ученици, ръководени последователно от учителите Мара Костова и Лиляна Николова (в момента). Сред дейностите са отбелязването на събития и годишнини в града, срещи с университетски преподаватели като проф. Иван Стоянов, проф. Пламен Митев, проф. Румен Пенин. Клубът беше номиниран сред клубовете в страната да бъде почетен караул на Паметника на Левски в София, получи национална награда за създаване на етнографски кът в училище и висока оценка за участията си в националните конкурси на Общобългарския комитет.

По повод 80 годишния юбилей на СУ “Н.Й.Вапцаров“ и във връзка с дългогодишното ползотворно сътрудничество на училищния клуб и ОК „Васил Левски“, неговият общински председател Цветана Цанова връчи на Калоян Нейков - директор на СУ“Н.Й.Вапцаров“, две картини в дар на училищната общност. Те са репродукции на „Автопортрет“ на Захари Зограф и „Портрет на баща ми“ (Димитър Зограф) на Станислав Доспевски. Творбите на видните възрожденски художници ще красят училищното пространство.

Още от институции в Силистра и Тутракан, и по издания от Балчик за годишнината от Крайовския договор

 

За Крайдунавска и за Крайморска Добруджа 2020 г. минава под знака на 80-ата година от Крайовския мирен договор, възвърнал Южна Добруджа към майката родина България. Само в област събития бяха проведени над 10 събития, вкл. с откриване на паметници и със специални издания - вече са факст вестници в Тутракан и в Кайнарджа, а под печат е обзорен за събитията "Паметен лист", издаден от Областна администрация, която партньор на някои от събитията. Подобни събития са проведени и в други големи населени места в областите с центрове Силистра и Добрич. 

Цифри и факти за Южна Добруджа от публикации в стари и нови вестници от София, Добрич, Силистра и Балчик

Вестник „Балчишки телеграф“ с главен редактор Маруся Костова е сред изданията в Южна Добруджа, посветили свои броеве на 80-ата годишнина от Крайовския договор. От двата броя има какво още да се научи по темата, включително отнасящо се до Силистренския край, като, разбира се, акцентът е върху Балчик, оставащ си румънска мечта за притежание на „сребърния бряг“. Научаваме от проф. д-р Петко Тодоров, че Крайовският договор е по инициатива на румънското правителство от онова време, макар в годините след влизането му в сила в северната ни съседка да се е твърдяло пред обществеността, че договорът е наложен от Хитлер, Сталин и други тогавашни световни лидери.

В изданията сред централните материали е стара разработка на тема  „Политическата съдба на Добруджа до и след Крайовския договор“ с автор родения през 1911 г. Данаил Бекяров от Добрич. Прелюбопитна статистика предлага друг автор в лицето на неговия връстник Борис Янев, вкл. като характеристика на преселниците, първите от които идват с параход „Цар Фердинанд“ от Тулча и отделно с два влака.

В подобни на тях материали се припомня за ограбените от страна на окупатора села, църкви, административни сгради, училища. Голям е броят на спомените на преселниците от Северна Добруджа в рубриката „Това, което никога няма да забравим“. Интересна е и статистика от периода 1911-1912 г. в Южна Добруджа: имало е 266 училища с 21 951 ученици и 584 учители. Действащи са били 80 български църкви.

Интересна е информацията и за населените места – главни селища в областта, поместена във в. „Просвета“ от 1940 г. Така град Силистра е обявен с 18 000 души („много културно“) население и е бил наречен „център на най-богатата околия, в която се сее боб, жито и царевица“. Сегашната крепост от османския период е заявена като „Араб табия и Меджид табия“.

Град Тутракан е представен с 12 000 души население и като рибарски център, както и като населено място „с най-модерно укрепление“ (да припомним битката на Добруджанския фронт през 1916 г. в борбата за Тутраканската крепост, смятана дотогава за непревземаема). В същия брой, но в друг материал е цитиран в. „Мир“, където се посочва, че още в първите дни след освобождението на града с кораба „Мария Луиза“пристигат гости от Русе.

По онова време град Добрич („център на стопанския живот“) е с 40 000 души население; град Каварна („морски и земеделски център) е с 5 000 души“; град Балчик („много богат курорт, осеян с дворци и скъпи вили“) – 7 000 души население, притежава ново и модерно пристанище; Шабла и Дуранкулак – „големи земеделски центрове с будно население“.

В допълнение: 120 км по-дълга става българската морска ивица в резултат на Крайовския договор. Получаваме 68 км железопътна линия с 6 гари и 3 спирки, осигуряващи работа на 160 митничари, командировани в Добрич от вътрешността на страната. И отново по информация от в. „Утро“: 300 са в Южна Добруджа индустриалните предприятия за сурови материали с минерален произход (геоложки проучвания в Добруджа се правят от 1917 г.).

Любопитно е също, че Дворецът в Балчик е било предвидено според договора да бъде до една година ликвидиран от неговите собственици на общо основание и ако това не се било случило, тогава се предвиждало да бъде предоставен на българската държава, за да прави с него това, което смята за добре.

Разгледана е темата (в. „Утро“ от 1940 г.)за какво е трябвало България да плати 450 млн. лева във връзка с Крайовския договор, вкл. за 20 000 жилищни сгради и за държавни постройки, изградени в „румънския период“; за извършена комасация на земята през 30-те години на миналия век. Парите са и гаранция, че румънската държава ще изпълни поетото задължение да заплати всички реквизиции на българите както в Северна, така и в Южна Добруджа.

И още статистика: с връщането на Южна Добруджа по границите от 1912 г. България увеличава територията си със 7,81% от общата си повърхност. Направено е и интересно сравнение с 1910 г., когато се оказало (според в. „Земя“ от 1940 г.), че в Южна Добруджа са били близо ¼ от всички коли с коне в страната, близо половината от редосеялките, малко повече от 1/5 от вършачките. Само 23 стопанства са имали по над 500 хектара земя (5 000 дка), което е 4,1% от земята в областта, като най-голям е броят на притежаващите от 1 до 5 ха (10-50 дка) – 14 866 (8,6% от земята), 10 470 са стопаните с по 10-50 ха (100-500 дка), което е 42,9% от земята (!).

Експонати от фонда на Регионален исторически музей Силистра във връзка с Крайовския договор

Фондът на Регионален исторически музей Силистра е едно от местата, където са съхранени различен вид свидетелства за събитията, свързани с изпълнение на Крайовския договор в Силистра. Най-многобройна е фотографската колекция – над 80 са снимките, отразяващи посрещането на българските войски на 1 октомври 1940 г., други около 30 са за тридневните тържества в периода 1-3 октомври 1941 г.

Една част от снимките следват хода на войската начело с генерал Попов, както и на официалните лица. На снимка по време на реч на първия кмет на града се вижда под трибуната, на която е застанал, човек с камера на (оператор), вероятно заснемащ филм за някогашните кинопрегледи. На немалко от снимките на преден план са хористите от Дружество „Седянка“, посрещащи в народни носии българската войска, пеейки регионалния химн „О, Добруджански край“).

Друга „секция“ от снимките е посветена на годишнината от освобождението на Силистра, проведена като събитие на 1 октомври 1941 г. в съчетание с честване, вкл. с издаден албум, на 50-ата година от основаването на Педагогическо училище Силистра. 80 години по-късно, по повод 130-ата му година Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ посвети специален филм, съдържащ и кадри от въпросното честване.

Във фонда има и „сбор“ от снимки, свързани с преселването на севернодобруджанци в Силистренско – на тях се виждат хора с каруци и по пристанища по време на пристигането . Има кадри от целия процес, вкл. по улиците на Силистра. Част от снимките са във връзка с настаняването по населени места – сред тях и за преброителните комисии, създадени по повод оземляването. Запаметени на хартиен носител са също и характерни за района селскостопански дейности – оран, харман и др.

Не е голям броят на запазените предмети, но за сметка на това два от тях са изключително ценни. Става дума за табла (поднос) от посрещането на генерал Попов, която е била специално посребрена и гравирана с надпис, вкл. отразяващ датата – 1.X.1940 г. Интересна е и значката, създадена по инициатива на местен майстор, която е била закачвана на реверите на посрещнатите офицери и войници от българската войска. Подобен ритуал е имало и в Добрич по същото време, но там отново в чест на случая местното женско дружество е извезало кърпички.

Отделен момент във фонда на силистренския музей са документите, които не са много на брой – примерно описи на земи и т.н., но най-ценен е дипломатическият паспорт на българин, участвал в една от комисиите за работа по изпълнение на определена спогодба към Крайовския мирен договор. 

Изложба на Държавен архив Силистра за годишнината на Крайовския договор 

В края на м. септември Държавен архив Силистра представи изложбата си от постери на тема „Изпълненият дълг към премълчаната истина“, посветена на 80-ата годишнина от Крайовския договор от 1940 г. (снимката е част от тази изложба).

За пръв път тя бе разгледана от участниците в паметната среща пред Регионална библиотека, проведена под същото мото. После бе разположена в една от залите на Архива, по-късно гостува в селата Ветрени Попина, както и в град Главиница. Изложбата е във връзка със събития от първата половина на миналия век, отново през от които Южна Добруджа е окупирана. Кралска Румъния провежда активна асимилаторска политика на територията на изконната българска земя, в стремежа си да заличи българщината, при това нарушавайки международни договорености.

В този период са прекъснати българските образователни и културни процеси. Забавено е развитието на стопанството, транспорта, съобщенията. Поради земеделския характер на областта, основният похват за нейното румънизиране е аграрната политика, провеждана от румънската държава и серия специално приети закони, следствие на които много българи са лишени от земеделските си имоти (примерно в резултат на закона за т.нар. третина, проведена е и комасация на земята). Същите насоки на управление се проявяват и в промишлеността, кредитното дело, търговията.

Подписването на договора в гр. Крайова (Румъния) на 7 септември 1940 г. за възвръщането на Южна Добруджа към България носи нови надежди за добруджанци. В изложбата са включени документи и снимки, отразяващи първите стъпки на българската административна власт в Силистра. На 1 октомври в града влизат българските освободителни войски, предвождани от ген. лейтенант Георги Попов, началник на ІІІ Българска армия и генерал-управител на Южна Добруджа. 

Посрещат ги под специално построена арка инж. Петър Иванчев, първият кмет на града, който е родом от Ловеч. Хористи от музикално дружество „Седянка” пеят марша „О, Добруджански край”. Силистренци последни от всички южнодобруджанци посрещат свободата, но единствено те празнуват 3 дни своето национално освобождение. На 2 октомври пристига Доростоло-Червенският митрополит Михаил, който след две десетилетия за първи път на български език отслужва тържествен молебен в църквата “Св. Св. равноапостоли Петър и Павел”.

На 3 октомври в Силистра, за първи път, тържествено се отбелязва и Денят на възшествието на цар Борис ІІІ на българския престол. Състоял се е парад на военните части от гарнизона в града. Важен момент, свързан със събитията от преди 80 години, е създаването на Общограждански комитет за стопанско и културно повдигане на Силистра – това се случва в дните между 15 и 20 септември 1940 г. По негово решение е сформиран и Силистренски временен комитет „Ад – хок”. Документи от дейността на тези комитети са показани в изложбата.

Важно място сред експонатите е отредено на документи и снимки от честванията на първата годишнина от освобождението на Южна Добруджа на 1 октомври 1941 г. След отбелязването на 50-годишния юбилей на Силистренското педагогическо училище, тържествено е открит бюст –паметника на Стефан Караджа. Вестник „Подем” най-подробно отразява тържествата в Силистра по случай годишнината.

Всички ние отново се прекланяме пред паметта и делото на ония добруджанци, които допринесоха за свободата на Добруджа, защото мирното възвръщане на Южна Добруджа на България по своята роля е равнозначно на Съединението на България от 1885 г.

Научна конференция в Тутракан, посветена на Крайовския договор

За поредна година град Тутракан събра научни светила, музейни специалисти, краеведи и архивисти от цяла България, за да стане факт научният форум, наречен „Национална научна конференция – 80 години от Крайовския договор. Българската и Международната общественост за Добруджанския въпрос. Нови документи, нови прочити, нови тези”. Той бе подготвен от Историческия музей в града, проведен с партньорството на община Тутракан с кмет д-р Димитър Стефанов и със съдействие на няколко институции: Министерство на културата, Институт за исторически изследвания при БАН и други научни учреждения, общини и музеи от региона и страната.

Първият панел на конференцията модерира проф. дин Антонина Кузманова, посветила повече от 50 години на темата „Южна Добруджа”, която сподели интересни нюанси от подготовката на Крайовския договор и по повод самото му осъществяване. Тя цитира думите на италианския външен министър по онова време относно румънското владеене на изконната българска земя: „Умира се от глад, но се умира и от преяждане”.

На конференцията бяха изнесени близо 30 научни доклада и изследвания, след които и с автори – специалисти от Тутраканския исторически музей: Петър Бойчев (директор на музея), Румяна Симеонова, Даниела Иванова, Александър Димитров, а също и преподавателят по история в Тутракан Екатерина Николова-Цанева СУ „Хр.Ботев”, както и родолюбката и краеведка Анастасия Якова.

Интерес предизвикаха докладите на лекторите от Института по историческите изследвания при БАН, Военната академия, Държавен архив – Русе, музеите в Силистра, Стара Загора, Хасково, Варна, Исперих, Троян и др. През втория ден на форума, проведен в град Добрич, бяха представени други 26 научни доклада.

Пред участниците бяха представени книгата на д-р Чавдар Ангелов „Тайният: Иван Вълков, като офицер, конспиратор, държавник и дипломат”, юбилейният вестник „80 години Свободна Добруджа”, документалния филм „Сага за попилените възможности”, посветен на 100-годишнината от Ньойския договор, изложбата „80 години от възвръщането на Южна Добруджа“, подредена на открито в Крайдунавския парк. (По информация на Тамара Спасова и Калина Грънчарова)

.