През есента на 2008 г. в град Русе в рамките само на няколко дни бяха проведени два семинара за журналисти, допълващи се в тематично отношение, независимо че организатори са различни институции. Съюзът на българските журналисти в партньорство с Фондация „Фридрих Еберт” бе домакин на четвъртия за годината семинар, този път на тема „Европейски стандарти и обществени медии”. Основни лектори в него бяха проф. Валери Димитров (председател на Сметна палата), доц. д-р Боряна Занкова и Нина Венова (експерти към Съвета на Европа) и доц. д-р Георги Калагларски от ВСУ „Черноризец Храбър”.
Фондация „Програма достъп до информация” събра колеги от русенски медии, за да проведе работната среща „Местните медии и свободата на информация в България”. Тя е част от тригодишен проект, който започна в началото на годината и обхваща всички региони в страната. Холандският експерт Роже Флюгелс е основен гост-лектор, заедно с представители на Фондацията. В Силистра този семинар е планиран за 2009 година.
В Европа съществува дуалистична система за създаване и управление на електронни медии, включваща и „обществено-комерсиалната форма”, стана ясно от изявленията на лекторите. Според доц. Занкова, „обществените електронни медии имат общата функция да реализират повече обществени ангажименти към всички общности и да имат по-висок праг на публичност”. В това отношение Конституцията на Република България трябвало да бъде обогатена в полза на медиите, т.е. те да получат конституционна защита, както е в Португалия.
Кои са така нар. „три кита” (основи) на този род медии?
Отвореност, отговорност и прозрачност. Препоръките на Парламентарната асамблея към Комитета на министрите са единственият регулаторен механизъм в Обединена Европа. Те обаче нямат задължителен характер в юридическо отношение, а са само фактор, обвързващ държавите в политическия им смисъл. Едва преди 14 години в Прага е подкрепена първата по въпроса резолюция. По-късно става дума и за това как младите демокрации трудно признават, че „и частните медии могат да поемат обществени функции”. Засега печатните медии не са обект на „документ” от страна на европейските институции.
„БНР и БНТ да бъдат приватизирани, а парите от бюджета да отиват във всички медии, след като те кандидатстват за тях”, е личното мнение на проф. Валери Димитров. Дебатът по предложението, отлежаващо почти петилетка, още не се е състоял. Актуална била и темата да се състави публичен регистър на медиите. Така ще се знаят притежателите им, както и произходът на средствата за изданията. Защото медиите правят публични посланията си и следователно влияят на обществото.
Нов момент е и нуждата от споразумения между правителството (вкл. и местните власти) и медиите (национални и регионални).
Сред другите проблеми преднина вземат още липсата на регулация на ИНТЕРНЕТ, както и на цифровите канали. Шест пъти ще се увеличи мощността на излъчваните информационни програми, когато завърши този процес. В ход е и цифровизацията на архивите, включваща и възможността за пряк достъп до тях. Не е дискусионен обаче въпросът „Има ли нужда у нас от самостоятелен закон за обществени медии?”
„Публиката на обществените медии е застаряла!”, е един от тревожните „викове”, разпространявани напоследък от специалистите в областта на медиите. Отливът на младите от тях е очевиден, защото те предпочитат „новите медии” (ИНТЕРНЕТ и др.), както и нова комуникационна среда. „Старите медии” трябва да се замислят как да върнат младата публика и нейното доверие в обществените медии. Чрез „медийно възпитание”, например. Говори се за дори за необходимостта от дисциплина, условно наречена „медийна култура за деца”, която да бъде въведена в училищата. Но...имаме проблем с подготовката на журналистите, за да реализират подобни програми, твърдят скептиците. При сегашното състояние на инфраструктурата в кадровия смисъл тя нямала шанс до постигне успех, макар „обществените медии да са довереното лице в сложните отношения в обществото”. Малцинствата и уязвимите хора са сред тези групи, на които трябва да се обръща повече внимание от страна на всяка обществена медия. „И дайте да се разберем: обществените медии не са говорители на правителството, ако случайно сте си го помислили”, предупреждавават специалистите по медиавистика.
ВВС (БиБиСи) е моделът за гражданско възпитание в европейски мащаб. Заради интеграционната си функция да търси социалното сцепление. И още, защото предоставя обективна информация чрез оригинално съдържание, подчинено на високи етични норми и стандарти; разпространява и свой „златен фонд” с образци на творчески гении в различни области.
Две години (вкл. и настоящата), имат страните в ЕС, за да обективизират вътрешно-държавното си законодателство в областта на медиите, гласи Препоръка на СЕ от декември 2007 г. Сред задължителните елементи са „културно разнообразие”, „медиен плурализъм” и „защита на непълнолетните и потребителите”.
„Най-балансирана е смесената система за финансиране на медии”, се казва в коментарите на водещите европейски експерти. Т.е. чрез субсидии от бюджета („не са държавни помощи”, според Амстердамския протокол от 90-години на миналия век, но дискусията по темата продължава) и „чрез привличане на пари от собствена дейност” (по примера отново на ВВС).
„Най-важна е мисията на една медия, поради което журналистите трябва да излязат от пасивната си роля”,
каза в рамките на дискусията Нина Венова, експерт към Съвета на Европа. „Тази констатация бе направена за пръв път година и половина по-рано на семинара в Силистра, организиран също от СБЖ и Фондация „Фридрих Еберт”, когато си казахме, че не бива да сме само регистратори и коментатори на събитията, а и участници в тях”, припомни Снежана Тодорова, главен секретар на СБЖ. Според г-жа Венова, „актуална е и защитата на европейските културни ценности, чрез осигуряване на достъп до тях чрез медиите”.
Франция е сред революционерите в Европа по отношение на регулациите в аудиовизиуалния „пейзаж”. Там обществените телевизии нямат право на участие в рекламния пазар. За пръв път не се позволява на финансирани от държавата медии да нагазват в комерсиалното поле. В известна степен рестриктивни режими има в Швеция и Дания. В някои от страните в ЕС обществените медии подписват всяка година договори и се задължават „как и срещу какви средства да изпълняват обществени функции”. Други като ВВС (БиБиСи) по собствена инициатива обявяват в специално „Обществено изявление” как ще работят в рамките на 1-3 години напред. И съобразно него формират технологичното и кадровото си обновление.
„У нас има системна боязън относно идеята за Закон за обществените медии, макар че така бихме приложили европейската практика”, обяви доц. д-р Георги Калагларски. „Страшно” било, че преди години „само за една нощ” превърнахме „държавните медии в...обществени”, при това без да е настъпила промяна в управлението им. Все по-дискусионна ставала и темата „конкурсно начало - да, но между журналистите, а не между медиите?”. Още повече, че по света вече са факт транснационални медийни корпорации и други форми на взаимодействие.
„Чувстваме се като страхотни акули в аквариум,
зъбим се през стъклото му, но не хапем”,
каза в афористичен стил преподавателят по PR и журналистика във ВСУ „Черноризец Храбър”. Негово е твърдението, че „обществените медии трябва да са „за”, а не „на” обществото”.
В Лондон през 1792 година е написана Декларацията за свободата на словото. А свободата да го изразим изисква да съществуват...медии. През 1916 г. в САЩ става факт първият Комитет за информация, създаден от правителството, за да извърши специфичен PR. Така се дава динамичен тласък на възможността „журналисти обслужват конкретна политическа или икономическа (обществена) ситуация”. Едва през 1962 година обаче 11 телевизии в Германия реализират идеята „модел за обществени медии” във връзка с реализацията на Плана „Маршал” на САЩ за възстановяване на Европа и конкретно на Германия. По-нататък на хорото се хващат във Франция, за да се противопоставят на американския начин на живот (по внушение на генерал Де Гол).
Така с годините се формират 3-те основни функции на обществените медии: социалнdта, социално-психологическата и стимулиращата интереса към самата медия. За да стане ясно на все повече хора, че „свободата на словото и съществуването на обществени медии са проблеми на обществото”. Друга е темата за „медийното информационно пленничество и вампиризъм”, каквито тенденции също се наблюдават „по света и у нас”.
„Най-решаваща е тактиката в
търсенето на информация от институциите”,
предупреди журналистите в семинара на ПДИ лекторът Роже Флюгелс, който от 5 години насам споделя опита си в над 10 страни по целия свят. Наблюденията му показват, че във всяка страна, приела Закон за достъп до обществена информация, той заработва истински едва след 10-та година. На практика обаче минават 20-25 години, докато гражданите и журналистите се научат да заявяват интереса си към теми, чувствителни за обществото. В България ЗДОИ има от 2000 г. и е сред 86 държави по 5-те континента, в които има специфично законодателство в това отношение. Благодарение на него в различните страни се дава възможност за контрол върху управлението от страна на медиите.
В момента България е сред отличниците по брой подадени заявления (13 000 през 2007 г.) на глава от населението (второ място след САЩ). Практиката показва, че в ¼ от случаите се дава отговор на заявленията за информация, макар и в отделните страни тази констатация да има различни измерения. Г-н Флюгелс препоръча на журналистите да планират 4-5 месеца по-рано теми, по които да питат администрацията, за да успеят „да влязат във времето”, защото процедурите понякога са дълги и досадни. С уговорката, „подаването на заявления понякога може да бъде и забавно”.
Други препоръки: „Мисли перспективно и творчески!”, „Подбери добре темите за заявления!”, „Формулирай текста с предугаждането, че администрацията ще забави отговора”, „Очаквай злоупотреба с достъпа до информация, но избягвай конфликти!”, „Не чакай последния момент, когато свършва срокът за получаване на информация!” и т.н.
„Пет истории на разследващи журналисти – медиите и достопът до информация” е темата на 20-минутен филм, създаден от ПДИ, за разпространение сред „пишещите братя” в страната.
„За и против анонимната журналистика” е темата за Кръгла маса, предвидена от СБЖ в София в обозримото бъдеще, както и дискусията „Кой е собственик на медиите у нас?” Върви организацията и на срещата с Парламентарната медийна комисия, по идея на УС на СБЖ.
„Границите на личното пространство”, „Медиите в малките градове”, „Разследваща журналистика и обикновено репортерство”, „Заплащеното на журналистите” са засега условните теми за други подобни форуми в близките 1-2 години. Съюзът на българските журналисти ще ги организира, за да реализира статута си на „средищно място” на всички проблеми на българската журналистика.