В Украйна откриха паметник с имената на преселници от Алфатар

      http://antonkisse.com/
  Превод специално за Версинаж.
    На 27 юни т.г. украинският депутат и лидер на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе взе участие в тържествената церемония по откриването на паметен знак в чест на първите български преселници, заселени на територията на съвременна Украйна преди 241 г. (б.а.-след края на Руско-турската война, завършила с мирен договор, подписан в силистренското село Кайнарджа).

Става дума за 400 семейства от град Алфатар, които в онези времена напускат поробената си родина и отиват в свободните земи на селата Олшанка, Добра и Станковата в Олшанския район на Кировоградска област. Оттогава до днес на украинска земя живеят потомци на българите от Алфатар, които развиват своя край, обичат родината си, съхраняват българските традиции и поддържат връзки с родината на своите предци.

Г-н Киссе топло приветства жителите на Олшанка, поздравявайки ги със знаменателното събитие – създаването на величествен паметен знак, който ще напомня на поколенията за славната история и съдба на преселилите се алфатарци. Той ги призова и занапред да съхраняват и развиват българската култура.

    Почетен гост на празненството бе пълномощният и извънреден посланик на България в Украйна Красимир Минчев. Той благодари на автора на паметника Михаил Тепляков и на всички, които са му оказали поддръжка и помощ. С особено вълнение се изказа г-жа Радка Желева – екскмет на община Алфатар, от името на тричленната делегация от малкия добруджански град. На присъстващите тя заяви, че би искала в Олшанка да има улица, носеща името на Алфатар, за да напомня за предците ни. Тя връчи на местните власти знамената на България и на град Алфатар.

    След тържествената част празникът продължи с размяна на подаръци между официалните гости и жителите на селото. Проведен бе и концерт на колективите „Хубавица“, „Седянка“, „Геденки“, „Младост“, Балкан“ и „Другарка“.

Назаем от http://crl-humanus.blogspot.com/: Бонка Скорчелиева и ВГ "ДО РЕ МИ" Силистра

Най-уникалното нещо във Вселената

ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS – БОНКА СКОРЧЕЛИЕВА И „ДО РЕ МИ”

Изповедта на един педагог за уникалността на своя подход

Тази година една творческа формация - Детската музикална студия „ДО РЕ МИ” гр. Силистра - отбелязва своята десет годишнина. Но това, което прави уникална тази група като явление не са само спечелените награди от различни музикални форуми през годините, а и големия принос за личностното израстване на много младежи, развитието на тяхната индивидуалност и творческо мислене, на тяхното оформяне като хора. В основата на това развитие се намира уникалния подход на ръководителя на групата - музикалният педагог госпожа Бонка Скорчелиева. Ето какво самата тя сподели пред списание “Humanus” за тайната на своя успех, за подхода си и за себе си.

За Бонка Скорчелиева и нейното начало

Аз не съм от Силистра, въпреки че 20 години вече живея тук. От Кюстендил съм и единадесет години от моя живот преминаха в най-добрата вокална група в България. Това беше вокална група „Сребърни звънчета” гр. Кюстендил. С нея изнасяхме много концерти, много работехме, много пътувахме, правехме записи в радиото, в телевизията, издавахме плочи, което остави своя отпечатък върху мен. За всичко това аз съм много благодарна на своята учителка от онова време Ангелина Милева. След това аз продължих да се занимавам с музика. Освен че пеех в групата свирех също така и на пиано и на кларинет. След това кандидатствах специалност музикална педагогика в музикалната академия в Пловдив, където срещнах моя съпруг Пламен Скорчелиев и така се озовах в Силистра. Идвайки в Силистра започнах работа като учител по музика в училище „Н.Й.Вапцаров”. Но освен да работя като учител имах и желание да си направя подобна група като „Сребърни звънчета” - групата в която пораснах. И така създадох вокална група „Щурче”, която беше към училището и в нея влизаха деца само от това училище. Тази група съществува около 12 години и беше доста успешна.

В един момент обаче започнах да се чувствам доста тясно в училище, въпреки че всички ме подкрепяха и постигахме успехи. Аз мечтаех да създам собствена група, със собствена репетиционна зала, където да си бъде нашия свят, всичко да бъде различно, група с която да мога реализирам всички свои творчески хрумвания.

Началото на "ДО РЕ МИ"

Обсъдихме мечтите ми с моя съпруг и едно лято взехме решението, че трябва да си направим своя вокална група. Допълнителен импулс в това начинание получихме от Мими Иванова и Развигор Попов, с които се срещнахме и запознахме същото лято. Те имаха подобна вокална група в София. Решихме и ние и организирахме прослушване на деца за групата в Силистра, за което много съм благодарна на родителите на децата, че тогава ми се довериха и се отзоваха на поканата ни. И така започнаха нещата.

Развитието на групата

Тази група беше нещо ново за града. По това време нямаше такава подобна формация. Групата се превърна в нещо като творческа лаборатория, можех да експериментирам свободно и децата също се увличаха. Постепенно нещата с „ДО РЕ МИ” започнаха да се увеличават. Поддържахме разнообразен репертоар, използвахме различни костюми, различна реализация на изпълненията. С времето броя на децата в групата започна да нараства и достигнахме на етапа, в който трябваше да ги разделям на възрастови групи. Оформиха се малки, средни и големи.

Уникалното в педагогическия подход на Бонка Скорчелиева

Това, което правех различно по онова време беше голямата солова изява, която давах на децата и възможността за индивидуална работа с всяко едно от тях. Сега имаме една групова репетиция, но всяко едно дете си има и индивидуална репетиция. На нея вече човек усеща детето, улавя го като характер. Това смятам за абсолютно задължително. Аз много си приказвам с децата. Искам да ги опозная що за характер са, що за дечица са. Оттук нататък научавам и техните вкусове и техните възможности. Това ми дава възможност да избирам точния репертоар за всяко едно дете. Винаги съм казвала, че в нашата работа на първо място е най-важен точно избрания репертоар, на второ място пак репертоара и на трето място пак репертоара. Целта ми чрез това е да развия и запазя стила - уникалността на всяко едно дете. И наистина, когато човек ги погледне на сцената при соловите изпълнения, се вижда, че всеки си носи характера. В тази връзка обичам да казвам, че имам група от солисти. Това за мене е най-важното, когато детето излезе на сцената да бъде себе си. Защото няма какво да се лъжем, нашата дейност е частна, но резултатите са публични. Родителите плащат такси, но когато детето излезе на сцената - на концерта, то трябва да покаже на какво е способно по своя уникален начин и родителят да го види, публиката да го види. Често се случва някое дете да има желание да изпее нещо – някоя песен на известен изпълнител, но аз виждам че песента не е за него, че няма възможности и в този случай съм пряма, няма смисъл да се лъжем. Но въпреки това подходът ми не е диктаторски, обичам да се допитвам до тях. Те имат право да предлагат песни. Но това е при по-големите. При най-малките, разбира се, аз избирам песните.

Най-важното за успеха на една подобна формация

Атмосферата е много важна. В нашата зала има някакъв дух. Когато децата идват в залата се чувстват като в къщи. Понякога идват по-рано на репетиция и в това време свободно общуват. Изобщо изгражда се една атмосфера на приятелски взаимоотношения. Разбира се имало е и конфликти на моменти, припламвали са искри, но аз съм се намесвала и с много разговори сме изглаждали нещата. В 90 процента от тези случаи съм успявала да запазя баланса и равновесието в отношенията на групата.

Качествата, които трябва да притежава един ръководител на подобна формация, за да бъде успешен

Това, което върши, трябва да му е призвание. Аз смятам, че професията на педагога е призвание. Това означава да си намериш мястото. Аз чувствам, че за това съм родена. Като студентка още първия ден, когато влязох на практиката си в един клас с осмокласници, още с влизането си разбрах, че това е нещото, което искам да правя. Въпреки че бях започнала да уча в музикалната академия в Пловдив с ясната идея, че искам да бъда оркестрант. Бях от музикален род, свирех на пиано, кларинет, саксофон и имах желанието като завърша, да свиря в оркестър. Но когато влязох на студентската си практика, в онзи клас с децата, реших че работата с децата е нещото за мене - това, което трябва да правя. За работата с тях човек трябва много да ги обича, да има призванието да бъде учител и оттук нататък желанието да достигне до сърцето на всяко едно от тях. Разбира се той трябва да е и добър специалист в своята област, защото човек може да е много добър приятел с децата, но това приятелство, ако не е подплатено със сериозна работа, нищо няма да стане. Има работа, която трябва да се върши и затова обичам да казвам на децата, че това тук не е забавачница.

Смятам, че до голяма степен в работата си съм перфекционист, защото обичам да правя нещата по възможно най-добрия начин. Едно нещо или трябва да се прави по възможно най-добрия начин или въобще да не се прави. Например ако едно дете ми каже, че иска да изпее песен на Бионсе, аз искам от него то наистина да изпее песен на Бионсе, а не публиката да остане с впечатлението, че се е опитало да изпее песен на Бионсе. Това искам и от всички деца. Когато излязат на сцената да се справят с нещо по най-добрия начин, а не да се опитват да направят нещо. При нас се пеят песни от репертоара на световно известни певци и може да звучи нескромно, но аз отдавна съм спряла да се меря с мащабите на гр.Силистра. Смятам че това, което правим, е на национално и международно ниво и го казвам на самите деца. Затова трябва да правим нещо, което да провокира, да е ново, разнообразно и най-важното, разбира се, да бъде направено качествено.

Какви качества възпитава чрез ДО РЕ МИ, освен музикалните

Освен музикалните качества и отношението към таланта, също така и отговорност. Отговорност към общността, към групата. В този смисъл поддържането на усещането за общност на групата е много важно. Обичам да им казвам, че ние сме ФАМИЛИЯ ДО РЕ МИ.

Откъде черпи вдъхновение 

На първо място от обстановката в къщи. Семейният уют ми дава възможност да творя и когато човек усеща обичта на близките, това го зарежда много. Освен това аз следя всичко, което се развива в нашия бранш и вечно има нещо, което ме провокира. А иначе постоянно ми хрумват идеи за нови неща - по всяко време и на всяко място. Аз съм деен човек и постоянно съм заета с нещо, постоянно правя нещо. Не бих могла да си представя живота си без да правя това. Освен като ръководител на „ДО РЕ МИ”, аз съм и учител по музика на пълен щат в училище ”Отец Паисий” – Силистра. Отделно водя една „гвардия” фанфарен оркестър към училището, които също ме провокират с нови идеи. И като се замисля и направя сметка през седмицата се улавям, че има само един час – часът в който се придвижвам от едното място на другото - само тогава не се занимавам с нищо. Иначе през останалото време съм постоянно заета с деца.

Как „презарежда” след изтощение

Прибирам се в къщи, виждам моите любими хора, съпруга ми, сина ми и това спокойствие, този уют в къщи, това е нещото, което ме зарежда.

А ето какво споделиха самите младежи за Бонка Скорчелиева и „ДО РЕ МИ”:

Свилена Георгиева: На 15г. съм, от град Силистра. Занимавам се с пеене от шестгодишна и моят пръв “откривател” беше г-жа Бонка Скорчелиева. Израснах пред очите на този прекрасен човек. Започнах да пея в новосформираната тогава вокална група с доста деца. Бяхме сплотени и се забавлявахме много. Част от детството си изживях именно там, в провеждане на репетиции (и криене под масите и зад вратите, ха-ха ). Наричаха ме “Сиси-Непослушкова”, (такава си бях, не се и опитвах да го скрия, а и днес не бих скрила този мой прякор, тъй като бях най-палава и правех много бели, хи-хи ). Изключително съм благодарна и щастлива, че групата ме подкрепи в Европейското предизвикателство. Без тях нямаше да съществува магията, която можете да усетите от интерпретацията ни.

Деница Добрева: "ДО РЕ МИ" за мен не е просто група. Това е моят втори дом. Част от мен израсна там. За тези прекрасни десет години аз намерих истински приятели, утеха във всеки един от тях, любов, щастие... Всяка една репетиция е като приключение, всеки концерт, всяко участие ме зарежда с позитивна енергия. За тези прекрасни десет години аз преоткрих себе си. За това ми помогна невероятният ми учител и приятел госпожа Бонка Скорчелиева. С много усилия, постоянство и обич тя ни сплоти и ни превърна в семейство. Отправям своите огромни благодарности към нея и към всеки бивш и настоящ член на нашата група. Обичам ви! Честита годишнина "Д О РЕ МИ"!

Валерия Стоянова: "ДО РЕ МИ" - това са моите спомени, пясъкът, морето, усмивките, вълненията, приятелите. "ДО РЕ МИ" е моето детство. Какво за теб е Бонка Скорчелиева? - Госпожа Скорчелиева е човекът, който ми отвори вратата към музиката. Тя е човекът, с когото можеш да споделиш преживяванията си с приятели, на когото можеш да разкажеш за пакостите, направени от домашния ти любимец. Човек, с когото можеш да споделиш музикалния си вкус и тя няма да те упрекне за това, а напротив, ще те подкрепи. Защото освен учител, тя знае как да бъде и приятел!

Христина Христова: „ДО РЕ МИ” е мястото, където започна всичко!.. Мястото в което, заобичах музиката толкова силно, че сега не мога да си представя живота си без нея. В самото начало даже и не знаех дали мога да пея..бях много неуверена. Но благодарение на госпожа Бонка Скорчелиева аз израстнах не само като изпълнител, но и като човек. Тя е била освен мой педагог, но и един от най-близките хора в живота ми. Може би на нея съм споделяла повече отколкото на моето семейство. Винаги ми е била най-голямата подкрепа и съм й благодарна за това. Защото точно тя беше един от инициаторите да се запиша в X фактор. И аз наистина повярвах в себе си. Мога да изговоря хиляди думи за нея, но мисля, че никога няма да бъдат достатъчни... За мен тя е един слънчев лъч в моя живот и много и я обичам безкрайно много!

Владилена Василева: За мен детска музикална студия "ДО РЕ МИ" е било нещото, без което винаги към казвала, че не мога, защото съм била, съм и винаги ще си остана безкрайно привързана. Първо към екипа, който се сформира, така и към начина на работа, така и към госпожа Скорчелива и нейното семейство. Тя е човекът, на когото дължа най-много и за когото бих направила всичко (като изключим родителите, разбира се). За мен лично тя (Бони) винаги ще остане в сърцето ми и ще помня вечно, защото тя е била човекът, с който наистина съм споделяла всичко, човек-пример в живота ми... Обичам я страшно много и пожелавам наистина ВИНАГИ ДА ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРАВИ ТОВА!!! А именно да се занимава с тези невероятно талантливи деца, да ги развива. Нека никога да не пада тази невероятна усмивка от лицето и и най-напред здраве, на нея, семейството и, и децата, с които работи!!! Обичам ги страшно много и им благодаря за всичко! Невероятния колектив, страхотните и незабравими концерти, репетиции, като цяло абсолютно всички моменти и страхотни преживявания!!!

Емили Джамбазова: "ДО РЕ МИ" ме кара да се чувствам, уверена, силна, обичана – имам много приятели там. Г-жа Бонка Скорчелиева е много добра и мила с нас. Когато ходим по участия и на концерти винаги ни подкрепя, дава ни сила да се справяме по най-добрия начин при изпълненията.

Петър Скорчелиев: Пея в "ДО РЕ МИ" с голямо удоволствие, защото много обичам музиката, а тя носи още повече наслада, когато я изпълняваш. А и съм част от нещо много хубаво. В групата се запознах с много приятни хора, а пътуванията по конкурси и фестивали винаги са били забавни. За госпожа Скорчелиева: В работата си с нас тя влага много емоция - винаги положителна. Винаги ни ентусиазира да работим и постоянно има нови идеи и творчески планове. Не мога да кажа нищо лошо за жената, която ръководи "ДО РЕ МИ" - тя е учител по призвание и истински човек на изкуството. Но за мен Бонка Скорчелиева е преди всичко една чудесна майка и въпреки че често е заета, винаги намира време и за семейството си.

Димитър Пецов - коментар:

Съвсем отскоро познавам Бонка Скорчелиева и „ДО РЕ МИ”, но присъствието на такива хора и такъв тип отношения, сред всичко което ни заобикаля за мене е най-уникалното нещо във Вселената. И това присъствие ме зарежда с вяра, със сила и с насърчение да правя нещата, които правя. Тази беше и основната причина да взема интервюто от тях. И нямаше нужда да задавам много въпроси. Сякаш те само чакаха някой, който да ги слуша докато се изповядват. Докато изповядват любовта си. Мисля, че накрая в това присъствие трябва да се намира мълчанието. Защото има неща, които не могат да бъдат описани с думи.

4 награди и една грамота за ВГ „ДО РЕ МИ“ Силистра от международен фестивал в КК "Албена"

Ято, слънце и мечти – един безкраен празник и много творчески предизвикателства! – това е международният детски фестивал на изкуствата „ТРИКСИ Албена 2015“ – изключително високо ниво на участниците в конкурса, голяма конкуренция, авторитетно международно жури, страхотни фестивални дни, оригинална „работилница“, много настроение и незабравими преживявания!

Отлично представяне на участниците от музикална студия „ДО РЕ МИ“ с р-л Бонка Скорчелиева: Еми, Бети, Ния, Ади, Поли, Мони, Мишо и Рада впечатлиха жури и публика, демонстрирайки талант, вокално майсторство, артистичност и стил!

Ето и наградите: категория ансамбли до 12 г. – Вокална група „ДО РЕ МИ“ – първа награда, солисти до 9 г. – Емили Джамбазова – първа награда; солисти до 12 г. – Рада Златева – втора награда, дуети до 12 г. – 9-годишните Еми и Мишо спечелиха трета награда. Госпожа Скорчелиева беше наградена от Министерство на културата с грамота за творчески постижения.

7-мо място за момичета (14 г.) на БК "Доростол" на държавните финали

        Назаем от Росица Тодорова във Фейсбук: От 24-29 юни в град София се проведоха финалите на 14-годишни момичета - баскетбол, БК "Доростол"! Отборътсе класира на седмо място! Момичетата се справиха отлично! Показаха добра игра в нападение и защита! Липсва ни игрови опит с силни противници! Благодаря на всички момичета и техните родители за всеотдайността в тренировките и продължаваме с нови сили напред за по високи постижения!"
    В последния мач, определил класирането на седмо място: "Доростол" - "Черно море Одесос" - Варна 50:28. Шампион е "Септември 97" (53:50), победил на финала "Левски" - София. Трети е отборът на "Миньор" - Перник, надвил над "Славия" (57:51).

След Джулая в Тутракан Кен Хенсли с благотворителен концерт в "Терма"

       От Агенция Kalina News във Фейсбук:  Време е за July Morning! Кен Хенсли е в Тутракан - снощи го посрещна кметът д-р Димитър Стефанов. Програмата на популярния рокаджия в Тутракан ще е интересна - той ще остане тук до 3 юли и ще има възможност да разгледа културните и исторически забележителности на крайдунавския град.

Кен с кмета д-р Стефанов

      Тази вечер в полунощ Кен Хенсли ще излезе на сцената на брега на р. Дунав и ще ни припомни хитовете на Юрая Хийп. И изненади е подготвил той за почитателите си: на томбола ще бъдат разиграни негови вещи - две тениски от турнета със специално значение и три броя DVD с "Дневник на магьосника", които са издадени в ограничен тираж.

         Разбира се, рокаджията ще изпее своята песен July Morning и други хитове в ранните зори на 1 юли! И не само това - специален Благотворителен концерт Кен Хенсли ще изнесе на 2 юли от 20:00 чака в зала "Терма" в Тутракан. 

       В допълнение:5 страници е посветил в днешния си брой в. "Стандарт" на Тутракан . Повод е джулаят, а съдържаноието - в по-широк исторически, икономически и културен план.

Назаем от http://www.spisanie8.bg/: Истината за Джулай морнинг. Как празникът на българското хипи движение, роден през 1986 г., се превърна в лятната Нова година

         С наближаването на юли в редакцията ни започнаха да се обаждат хора с един и същ въпрос: как и кога е започнал да се празнува Джулай морнинг – дружното посрещане на първоюлското слънце, почитано само и единствено в нашата страна. Колкото и да си напрягах ума, спомените ми стигаха едва до 1998 г., когато с две приятелки избягахме от летния лагер на Ахтопол, за да посрещнем първия си Джулай заедно с малцината останали истински хипита в горичката до Варвара. Но целта бе да стигнем до извора. Затова ни трябваха разказите на истинските „деца на цветята", помнещи далечните времена на комунизма, когато да си хипи, си е било истинско предизвикателство и лична борба, а не dress code.

         След станалите популярни в последните години масирани и организирани посрещания на Джулай морнинг на брега на с. Камен бряг, надали е останал българин, който да не знае що за чудо е тоя празник. И все пак накратко, Джулай морнинг, или членувано Джулая, означава юлско утро и идва от името на легендарното рок парче на „Юрая Хийп". 

           Вечерта на 30 юни срещу първи юли хора се събират традиционно близо до Черноморския бряг, за да посрещнат изгрева заедно. Пак традиционно под звуците на едноименната песен. А ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели. Версиите на двама от „старите хипари" - Люба Стойчева и Владо Илиев, били на линия още в зората на българското движение, съвпаднаха напълно. 

          Всичко се завихрило във Варна през лятото на 1986 г. Тяната, млад хипар тогава, легенда днес, дал идеята. Хипи фолклорът разказва, че докато бил в казармата, му се паднало да стои на пост именно в нощта на 30 юни срещу 1 юли. Тогава си обещал, че ще направи така, че повече никой да не посреща този изгрев сам. Вечерта се събрали на една поляна в Морската градина близо до Първо районно, която и до днес се нарича Джулайската полянка. „Аз на първия Джулай вечерта не бях, но отидох на сутринта" – спомня си Владо. - „Имаше не повече от 10-12 души, все варненци. От следващата година вече се събирахме на вълнолома до морския фар." Разказът на Люба внесе допълнителен колорит и детайли: „Поводът беше донякъде и съвсем тривиален. Двама приятели имаха годишен отпуск от казармата точно тогава, а един друг – рожден ден. Всичко съвпадна и решихме да се съберем. Аз тогава бях бременна и вече с коремче. Бях завършила музикалното училище и още живеех във Варна. Взехме китари,  касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning, 

бирички... Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст  – старата хипария и няколко дечурлиги."

         Интересното идва на следващата година. Варненските хипита с „По пътя" на Керуак в джоба както обикновено кръстосвали България на стоп през годината. И споделяли с приятели за Джулая, тогава мобилни телефони още нямаше. И на втория Джулай се събрали няколко пъти повече, при това с представители от цяла България. „Всяка година ставахме все повече и повече.  Най-хубавият Джулай беше през 89-а. Тогава, след изгрева, се появи Дидо Драгнев в бял костюм и каза, че кани всички на своята сватба. Един приятел нарисува върху чаршаф хипарския знак и отгоре на български написа „Обичай". С този плакат 400 души се понесохме в шествие по улиците на Варна. Беше голям купон" – пренася ни във времето Владо. По онова време Джулая е място за срещи на хора с еднакво виждане за света. „Искахме да си носим дългите коси, да си слушаме музиката, да си пием  на спокойствие" – обяснява Владо. Поети и музиканти активно присъстват сред невписващите се в тогавашните разбирания за живота бунтари. Юлският изгрев освен купон предлага място за обмен

на идеи, разговори, музика, дори литературни четения. „В един момент това едва ли не стана национално движение. Надойдоха журналисти, община Варна беше налепила плакати, искаше да организира концерти" – продължава разказа си Люба. „Започнаха да идват всякакви – пънкари, метъли. Започнаха проблеми с полицията. Това не беше нашата идея и се преместихме. 92-а и 93-а беше някакво междинно положение. Събирахме се на различни места, а през 94 г. с Тяната се преместихме на Варвара. Там беше диво и незастроено тогава" – допълва Владо. 

а Варвара, в полите на Странджа планина, хипитата си правят бивак и започват да посрещат изгрева на поляната до т.нар. желязно дърво – артефакт, останал от снимането на българския филм „Голямото нощно къпане". 

През 1994 г.. се ражда и т.нар. Ивнинг (вечер). „Със Светлана Комогорова-Комата седяхме след изгрева в известната варварска кръчма „Яндата". Тогава си казахме: щом си имаме морнинг, защо да си нямаме и ивнинг? Като го посрещаме слънцето в началото на юли, защо да не си го изпратим в края?" – посвещава ни в историята Владо. И така на 31 юли срещу 1 август започва и Ивнинга. 

Но колкото повече годините ни отдалечават от спомена за комунизма, толкова повече и хипи движението се разпилява. Обратно на очакваното обаче Джулая продължава да расте. Само че от своеобразна социална позиция, празникът се превръща по-скоро в начин на мало и голямо да се измъкне от напрегнатото ежедневие и да зареди батериите с животворните слънчеви лъчи на изгрева. Стигна се дотам, че в последните години едва ли не Черноморието се оказва тясно за приждащите

„нео-джулайци". Дори да не знаят кой е Райчо (слънцето - на стар джулайски жаргон), ентусиасти от цялата страна се запътват най-вече към Иракли и Камен бряг. Десетки огънчета огряват плажовете през нощта, а на сутринта мечтата на Тяната е направо преосъществена. Буквално хиляди посрещат заедно изгрева на Камен бряг, макар мнозина - през камерата на мобилните телефони. Пикът беше миналата година, когато хиляди посрещнаха на Камен бряг Джулая с „Юрая". Удивен, че в България съществува подобен празник, бившият вокалист на легендарната банда -  Джон Лоутън, изпълни July morning на самия изгрев. Така след 23 години от касетофони на батерии песента прозвуча в оригиналното изпълнение на живо.

За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война". Преди година двама души вместо Джулая посрещнаха смъртта си. На Иракли застреляха младо момче, а друго падна от скалите на Камен бряг. За тази година са взети мерки – вече се събира подписка да се обезопаси с парапети платото, а Каварненският кмет Цонко Цонев ще слага 200 слънчеви лампи около огънчето, че да няма повече инциденти.

Историята на песента: "Юрая Хийп" (Uriah Heep) е английска рок банда, станала една от най-популярните групи на 70-те години на миналия век. Името си избират от едноименния герой на Чарлз Дикенс от романа „Дейвид Копърфийлд". В книгата Юрая действа като противник на Дейвид, осуетявайки плановете му. Между 70-те и 80-те години бандата многократно сменя членовете си.

July morning (Юлско утро) се превръща в хитовото парче от третия им албум Look at yourself (Погледни себе си) от 1971 г. 10-минутната класика се ражда от различни идеи на Кен Хенсли и Дейвид Байрън. Докато записвали  албума Look at yourself , музикантите открили, че са написали няколко отделни композиции все в до мажор. Сглобили ги заедно и така се родила легендата July morning. 

Парчето е издавано като сингъл в САЩ през 1971 г. и 1973 г. Песента се превръща в класика не само у нас – изпълнението на орган в началното интро се използва и като сватбен марш по света.

145 години Дунавски парк Силистра

29/6/2015

            В Силистра се проведе първият панел от програмата на общината за Международния ден на река Дунав и посветена на 145-годишнината на Дунавския парк, наскоро обновен по европейски проект. Празникът бе открит от зам. кмета Денка Михайлова, която подчерта значението на първата обществена крайречна градина в България, за която свидетелства публикация в русенски вестник от 1870 г.

            До обществеността на Силистра, станала съпричастна с празника, бе отправен поздравителен адрес и от името на областния управител Стоян Бонев. В него се отбелязва, че благодарение на река Дунав Силистра отдавна е в общуване със страните от Европейския континент. А Дунавският парк е една възможност да покажем хубавата си природа, която трябва да пазим. В следобедните часове е вторият т.нар. панел от празника, включващ изложба „Дунав – река на приятелството и диалога“, дело на СБХ в Художествена галерия Силистра; концерт на Градски духов оркестър; конкурс „Мини Мис и Мини Мистър“ Силистра.

            Най-важните факти, свързани с Дунав и Дунавски парк Силистра: „Бъди активен“ е мотото на тазгодишния празник на река Дунав в 10 европейски държави. 140 дка е територията на парка в Силистра. Три са периодите в неговото развитие. Първият е от 1870 до 1958 г. – тогава са първите му очертания като граници и обновления с две беседки, шадраван и ресторант – още в 1890 г.; през 1910 г. е факт първият парков дизайн, доставени са рози от Тимишоара, две години по-късно е засаден дъбът, някога „рамка“ на входа на градината.

          Вторият период започва продължава до 1972 г., когато е изградена кейовата стена, започват активни археологически разкопки, става очертаване на архитектурно-археологическия резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“. През 1991 г. е оформено истинското ядро на резервата. След  2000 г. се натрупват нови дейности, вкл. консервиране и адаптиране на старините, прави се частична напоителна система, продължава експонирането на металопластики от провежданите симпозиуми на открито. Тази година завърши и мащабен проект с нови кътове за игри на деца, спортни площадки, три шадравана и др. придобивки.

       На крайбрежието на река Дунав от Ветрен до Силистра бе посветен петият от дните в екоинициативата „Да почистим България ЗАЕДНО“, проведен на 27 юни. Тя има международен характер и България за пръв път участва в деня, посветен на почистването на брегове на реки и водоеми, вкл. Дунав. В него се включиха служители от Областна администрация Силистра, от Езикова гимназия „Пейо Яворов“, от Политическа партия ГЕРБ и от СНЦ „За по-чиста и добра Силистра“. Предстои обобщение на активността в област Силистра в петте екодни от 10 май до 27 юни 2015 г.

Резултати от инспекционната дейност на дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Силистра за периода от 1.05.2015 до 29.06.2015 г.

  

За периода от 1 май 2015 г. до 29 юни 2015 г. Дирекция "Инспекция по труда" - Силистра е реализирала 218 проверки по спазване изискванията на трудовото законодателство. Констатирани са общо 1044 нарушения.

Венета Бабанова,
директор на дирекция „Инспекция по труда” Силистра

Установен е 1 случай на наемане на работа без учредено трудово правоотношение. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави необходимите документи. За констатираните нарушения са дадени 1044 задължителни за изпълнение предписания на работодателите. Съставени са 30 акта за установени административни нарушения (АУАН). Влезли в сила са 36 наказателни постановления, сумата по тях е в размер на 40 200 лева.

През указания период са постъпили 14 искания, сигнали и запитвания от граждани. Решени са всички. По- голямата част от исканията се отнасят до неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения. Повечето жалбоподатели са с прекратени трудови правоотношения. Контролните органи на Инспекцията по труда могат да дават предписания по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателите при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения на наетите работници и служителите. В случаите, когато трудовите правоотношения са прекратени, в преобладаващата съдебна практика е възприето становището, че се касае за имуществени спорове с гражданскоправен характер между работници и работодатели, които следва да се решат единствено по исков ред пред граждански съд. Въпреки това Инспекцията по труда извършва проверки по всички постъпили искания и сигнали в законоустановените срокове и прилага законовите си правомощия.

През отчетния период са постъпили 3 искания за издаване на разрешение за работа на непълнолетни лица, издадени са 3 бр. разрешения. Детския труд е забранен. Трудът на непълнолетните лица се ползва със специална закрила от българското законодателство. Непълнолетните могат да бъдат наемани на работа само след издадено от Дирекция "Инспекцията по труда" разрешение за всеки отделен случай. Забранено е назначаването на такива лица на работа, която е извън техните физически или психически възможности; свързана е с излагане на вредно физично, биологично или химично въздействие; в условия на радиация; при изключително ниски или високи температури; свързана е с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от непълнолетното лице поради неговата физическа или психическа незрялост. Приемането на работа на лица до 18-годишна възраст без разрешение от Инспекцията по труда е обявено от закона за престъпление.

През периода 07.05. – 30.07.20015 текат проверки в болничните заведения на територията на Силистренска област. Те са разпоредени от Главната дирекция "Инспекция по труда" в София във връзка с инцидента в столична болница, при който акушерка нарани новородено. Инспекторите следят дали изрядно са сключени основните и допълнителни трудови договори, какъв е графикът на работа на медиците и спазени ли са изискванията за междудневната и седмичната почивка.

Инспекцията по труда при извършените проверки на 2 болнични лечебни заведения в Силистренска  област са установени 30 нарушения. Съставени са 5 бр АУАН.  Приключиха проверките в  МБАЛ Тутракан, където са проверени 4 отделения и в 4 от филиалите на Център за спешна медицинска помощ. В процес на проверка са  МБАЛ – Силистра,  МБАЛ – Дулово. 

Масирани проверки се  извършваха  и в строителните обекти на телиторията на областта . До 29 юни са приключили 24 проверки, като са констатирани 118 нарушения /115 на ЗБУТ и 3 по трудовите правоотношения/. Спрени от експлоатация са 3 работни площадки и 1 работно оборудване до отстраняване на несъответствията. За допуснатите нарушения в строителството са съставени 8 акта .

Най-чести нарушения са необезопасени арматури, използване на неокомплектовани скелета – липса на перила, плътен под, необезопасени с парапети площадки на високи етажи.

Венета Бабанова, директор на дирекция „Инспекция по труда” Силистра

БК "Доростол" с бронзов медал при момчетата до 14 г.

Снимката е полуфиналната среща срещу
 финалиста "Шампион" - София

        Доростол Силистра с тр. Светлана Тодорова и помощник Лъчезар Тодоров победи БУБА баскетбол - София с резултат 65-53 и спечели бронзовите медали от държавното първенство за момчета до 14 години в София.

 Страхотна трета част за Доростол доведе до голяма преднина на тима. Разликата стана над 20 точки, а въпреки че до края БУБАпродължи да се бори, Доростол издържа и запази комфортен аванс до края. Доростол: Костадинов 17, Хърватев, Димитров 3, Михалев 5, Стоянов 7, Неделчев,В последните 6 шампиона до 14 г. момчетата на Силистра са за трети път медалисти - първи през 2010г. и втори през 2011 г.
В същата възрастова група момичетата играят за 5-8 м. срещу "Рилски спортист" - Самоков.

БК "Доростол" (момчета 14) играе в 13,30 ч. за бронзовия медал срещу БУБА

        БК "Доростол" (момчета 14) игра в 13,30 ч. за бронзовия медал срещу БУБА баскетбол на финалите на държавното първенство по баскетбол.  Излъчван ще е на живо - BGbasket.com, Viasport.bg и Sportmedia.tv. Вчера в полуфинала възпитаниците на Светлана Тодорова загубиха от "Шампион" с 45:58, който отиде на финал срещу "Черно море Порт" -Варна. През 2010 г. доростолци от същата възрастова група за №1 в страната, а през 2011 г. са на второ място. При момичетата баскетболистките на Росица Тодорова играят днес в групата от пето до осмо места срещу "Рилски спортист" - Самоков.

Момчетата на БК "Доростол" играят полуфинал срещу "Шампион" - София, момичетата не стигнаха до полуфиналите

           Момчетата на БК "Доростол" - 14 г., играят в момента полуфинал срещу "Шампион" - София в държавното първенство. На живо по http://sportmedia.tv/.

     Славия се класира на полуфинал от група А на държавното първенство за момичета (14) след труден успех над Доростол. "Белите" обърнаха съперника със силна последна част и в крайна сметка спечелиха с 68-52. Така славистките завършиха втори с актив 4-1, като победител в групата стана Септември 97. Иначе през повечето време напред в резултата бе Доростол, но като цяло мачът вървеше кош за кош. Така бе до втората минута на последната част, когато Славия изоставаше с 1 точки. Тимът обаче направи серия от 13-1, за да поведе с 11, а до края и увеличи разликата. Септември 97 пък завърши групата с пет победи от пет мача. В последния си двубой от първата фаза момичетата на Борислава Мандур се наложиха над Нефтохимик 2010 с резултат 63-43. На третото място пък остана Монтана 2003 след 72-50 над Раковски Грипс.

http://viasport.bg/

За 10-и път Туристическо дружество "Дочо Михайлов" проведе междурегионален туристически поход "Нашият Дунав - Силистра 2015"

  За 10-и път Туристическо дружество "Дочо Михайлов" проведе междурегионален туристически поход "Нашият Дунав - Силистра 2015", вкл. Силистра, манастира "Покров Богородичен", резервата "Сребърна", река Дунав и тържествена вечеря. 7-годишният Краси и 5-годишната Ивайла - най-малките самодейци от НЧ "Възраждане" в село Сребърна заедно с читалищния деятел Елеонора Георгиева очакват с прясна и дъхава добруджанска пита туристи от Силистра, Добрич, Варна и др. градове, дошли да видят и Природонаучния музей към резервата. 

          Езерото е едно от 182-те в 152 държави по целия свят, царство на водолюбивите птици, но само между трите в Европа, където гнездят пеликани - тази година 50 двойки със 75 отрочета. Пеликани и др. експонати на по 50-60 години, откакто са препарирани, но като че вчера е станало това - и след ремонта не е отстреляна нито една друга птица, за да заеме място сред събратята си от средата на миналия век. С бинокли може да се види панорама към езерото с клочките - плаващите местобитания, достигнали до близо 40 през един от месеците май в рамките на 7 наблюдавани години.

         4 км е дълга в едната посока екопътеката, достигаща до река Дунав. Върви се в "партизанска колона", понякога и на тумби. Тукт-там има указателни табели и табла, разказващи за обитателите на защитеното биосферно езеро, което в списъка на ЮНЕСКО - Александър Лечев, председателят на дружеството в Силистра, разказва на гостите накъде вървим. Глътка вода и от чешма "Тодоранка", За нея разказва Виолета Жекова, а в легендата са замесени мъж, жена, магаренце, самодива, лековити вода и пясък. След 90 минути целта - река Дунав, е достигната. Време е  за фотосесия и кръщавка в...реката.

         И ход - обратно. И отново в изходна точка за фотоспомен от Сребърна. Дали не е моментът за магнитче и друга дрънкулка?

          

           

Победа и загуба за БК "Доростол" при момичета (14)

      "Доростол" Силистра - баскетбол при момичета (14) започна участието си във финалите на държавното първенство и в своята група победи "Нефтохимик" - Бургас (51:41) и загуби мача си от "Септември 97" (38:41).

Доростол Силистра победи БУБА баскетбол с 54:40 в директния мач за първо място в група В от финалите за момчета до 14 години.

Доростол Силистра победи БУБА баскетбол с 54:40 в директния мач за първо място в група В от финалите за момчета до 14 години. Така силистренци останаха без загуба и заемат първата позиция в групата, а БУБА остана втори с актив 4-1. На полуфинал Доростол ще срещне втория от група А - Шампион 2006, а БУБА - Черно море Порт (Варна), който е първи в другата група. И двата мача ще бъдат излъчени на живо в BGbasket.com, Viasport.bg и Sportmedia.tv.

На трето място в групата завърши Делфин, който регистрира 3 победи и 2 загуби, а четвърти е Хасково с 2-3. В първия кръг от мачовете за 5/8 място бургазлии ще срещнат Академик 17, а хасковлии - Левски. За петия в класирането на група В Рилски спортист (1-4) и шестия Дунав (0-5) първенството приключи днес.

 Доростол започна решителния мач в групата добре, а БУБА имаше огромни затруднения в нападение и след една част силистренци водеха с 15-2. Столичани обаче се върнаха бързо е мача, като цели осем минути не допуснаха точка в коша си и поведоха с 16-15. На почивката резултатът беше 19-18 в полза на Доростол. След почивката силистренци бяха по-силни и водиха през цялото второ полувреме, за да стигнат до заслужената победа.

 Буба: Радев 7, Станков 1, Соколов 7, Христов 8, Костов, Йорданов 2, Павлов 7, Виденов 2, Витанов 4, Спасов, Ковачев, Кунторов 2

Доростол: Костадинов 10, Хърватев 2, Димитров, Михалев 2, Стоянов 22, Неделчев, Русев 10, Димов, Калев, Лазаров 8, Добрев.

BGbasket.com

За 6-и път международен конкурс за детска рисунка на тема слънчеви руни

В село Българка великобританци и българи викнаха Неволята да оправи столовете на читалищната зала

          В силистренското село Българка по свой начин постепенно светва интериорът в местното Народно читалище „Васил Левски“. „Голяма помощ в обновлението ни оказаха сем. Бернадет и Дъглас Легет от Великбритания, които имат къща в селото , за да бъдем готови за 18 юли да проведем юбилейното тържество „25 години група за автентичен фолклор“, на което да посрещнем с подобаващо домакинство други десетина групи от различни населени места. Има нужда обаче от още столове, ако има някой да дари – ще бъдем благодарни“, каза председателят на настоятелството Дочо Титев, дългогодишен общественик и самодеец. 

        Както написа в профила си във Фейсбук самата Бернадет, известна благодетелка с дарения за социални домове и центрове в Силистра, Малък Преславец и Главиница: „Опитваме се да направим нещо хубаво със залата на общността, която е стара, както и оборудването – маси и столове. Почти четири часа търкахме паркета на пода (б.а.-предстои и боядисване). Иванка шие от дарени материали „облицовката“ за столовете, аз и Гинка режем, уплътняваме и закрепваме; Дочо и Дъглас също помагат. Накратко – в екип работим чудесно“. 

         В сайта на РЕКИЦ Силистра в раздела за читалището в Българка четем: „Песните на Васил Войков в кръчмата през 1941 г. стават повод заедно с него група будни хора от селото, сред които Атанас Русев и Кости Войков да съберат книги, да закупят радиоапарат с батерии и да създадат читалище в селото. То разполага с новопостроена сграда, в която води редовна репетиционна дейност група за автентичен фолклор, носител на много отличия, дипломи, грамоти, поздравителни адреси, медали и др. за своето достойно представяне в най-различни прояви, фестивали и събори“.

В Силистра на ревю като на ревю – с автентични добруджански костюми

Навръх Еньовден на мегдана пред Етнографския музей в Силистра се проведе необикновена читалищна икиндия, в която бяха представени различни обичаи, песни и танци. Сред най-атрактивната изява бе ревюто на няколко стари женски костюми от Добруджа, една уникална визуализация с участието на представителки на Фолклорна група „Добруджа“ при Народно читалище „Доростол 1870“ Силистра.

Автентичен зимен костюм, представен от Мария Христова. Описание: Главата е забрадена с бяла „бр(о)ибода“, носени от моми и булки (възрастните жени носят в тъмни цветове: зелени, кафяви и черни). Връхната дреха е „кюрче“ (кожухче), изработено от кадифе и украсено с кожички по края. Фустата е домашно тъкана на стан, шита и боядисана. Престилката е типично алфатарска – тъкана и нашивана с цветни шевици.

Алфатарски момински костюм на 100 години, представен от Румяна Кунева Радева. На главата – черна (кафява) кърпа, наричана „бариш“ (от фр.-рум. – тънка женска забрадка), украсена със сребърни игли. Дрешката и фустата са от кадифе в червен цвят. Престилката е бяла, направена от крепдешин (вид китайска коприна). Терлиците са алфатарски, изтъкани от шаяк и украсени с гайтан.

Преселски добруджански костюм от Румъния на 150 години, представен от Гинка Николова Дякова. На главата – жълта кърпа с големи ресни. Ризата е изтъкана от бяло домашно платно. Елекът е изработен от кадифе. Фустата е домашно изтъкана – червена на цвят, украсена с панделки от коприна. Престилката  е тъкана на стан, украсата е от дантела. Терлиците са бели – домашни и плетени.

Добруджански костюм за възрастна жена, представен от Донка Йорданова Стоянова. На главата – черна кърпа от ресни. Дрешката е на тъмни цветенца и е от памук. Фустата също е в тъмен цвят е и е домашно изтъкана. Престилката – тъмна и с бродерия. Терлиците са тъкани от памук.

Добруджански жетварски костюм, представен от Руска Димова. На главата – кърпа от тензух и дантела от синци (нарича се „сачак“). Ризата е изтъкана от бяло платно. Фустата е също тъкана – предена на стан – бяла, е красена със синьо. Престилката е тъкана на стан от платно – бяло, нашито с пролетни цветя. 

Продължава работата по съставянето на „Енциклопедия на област Силистра“

       В Областна администрация Силистра се проведе междинна консултативна среща във връзка с работата по съставянето на „Енциклопедия на област Силистра“. В нея по покана на областния управител Стоян Бонев и с участието на председателя на създаденото за целта сдружение с нестопанска Тодор Тодоров се включиха представители на общините, както и краеведи, привлечени за съдействие.

        Подготовката на най-мащабния справочен труд за област Силистра стартира в работен порядък през м. март т.г. По предварителен разчет, потвърден и на втората среща, събирането на материали от всички общини на областта ще продължи до есента. За тогава са намеренията да започне редакторската дейност на екипа на съставителите, сред които са професорите Димитър Игнатовски, Ивайло Петров и Георги Атанасов. На авторите на статии бе препоръчано да търсят помощта на доц. Румен Липчев и на Наталия Симеонова от Регионален исторически музей Силистра, както и на всички специалисти в общините.

        „От страна на Областна администрация и занапред ще имате пълно съдействие, защото целта е една – да стигнем до края и да съставим модерна енциклопедия както за научните среди, така и за широка аудитория“, каза в заключение на срещата областният управител г-н Бонев. „Информацията ще влезе в адаптиран вид и в интернет, за да стигне до потребителите в световен мащаб“, обяви г-н Тодоров, председател на СНЦ „Енциклопедия на област Силистра“.

           Да припомним, че в осъществяването на инициативата участва евродепутатът Емил Радев, който присъства на учредителната сбирка преди 3 месеца. "Стремежът е представеното изобилие от факти да има европейски облик, за да може и след 50 години да показва по достоен начин най-значимото от историята и културата на област Силистра“, обясни доц. Милен Куманов, научен консултант на енциклопедията.

         От споделената на срещата информация стана ясно, че илюстрациите в максимална степен ще бъдат в цветен вид, а за разлика от други подобни издания в страната, силистренската енциклопедия ще бъде с увод и заключение, преведени на английски език. 

       Желанието на съставителите е в нея да има възможно най-много информация за духовния живот в населените места на областта – данни за училища и читалища, за религиозни центрове и храмове – от древността до днес; за археологията и краеведческото начало; за известни личности в сферата на културата, икономиката, политиката, творчеството и спорта; за управлението, паметниците и материалните свидетелства за различните епохи.

         До края на м. септември представители на екипа съставители ще повторят своята обиколка из областта, за да успее на място да помогне за правилното събиране на информацията чрез раздадените специални анкетни карти. Както и да направи необходимите консултации при  прилагането на творчески подход в реализацията на поставената задача.

Изявени атлетки от миналото на Силистра с прогнози за развитието на спорта в България

Д. Черникова в разгара на спомените
 по фотосвидетелствата

В Силистра се проведе среща на лекоатлети от различни поколения. На нея лекоатлети от миналото, чиито имена все още се помнят – Росица Христова, Екатерина Недева, Митхат Османов, Исмет Азисов, Гюлсерен Чакърова, Тинка Желязкова, Димитричка Черникова и др. Някои от тях живеят в чужбина. С признателност бяха споменати имената на покойните треньори Тефик Насъфов и Стойчо Китаев, подготвили десетки състезатели.

Какво каза Росица Стаменова, родом от с. Старо село, автор на 17 рекорда в бягането на 400 м и в щафета 4х400 м, капитан на националния отбор по лека атлетика в периода 1984-1989 г., в момента работи към Министерството на младежта и спорта в област Враца: „Става все по-трудно да се привличат млади таланти, защото и условията на работа са по-трудни и децата могат да бъдат привлечени единствено с по-добри условия. Това, което видях в Силистра – покрита лекоатлетическа писта (б.а.-наскоро обновена с проект с държавни средства) – малко селища могат да се похвалят. Но децата имат и други развлечения и все по-трудно ги привличаме към занимания със спорт. ММС има много програми за подбор на таланти и за привличане на децата към спорт. Треньорите, работейки по тези  програми, могат да привличат деца за големия спорт. Повече от това  не можем да направим и  насила да накараме децата, освен с по-добри условия, защото вече имат и претенции. Базата в цяла България е почти изцяло общинска.По новата наредба на министерството, по която се отпускат средства за ремонт на спортна база, инициатори трябва да бъдат спортните клубове и общините.“

Екатерина Недева, състезател по скок на дължина, два пътки олимпийка – в Монреал и Москва, родом от Добрич, но израснала като състезател в Силистра, дълги години учител по физкултура в София:  „Имаше една пирамида, чиято основа бе много широко поставена и на върха излизаха повече състезатели. Спортът може да предпази децата от предизвикателствата на улицата, но трябва да се провеждат разяснителни  кампании какво може да даде спортът на едно дете. Има връзка между поколенията, защото, ако едно дете не е закърмено със спорта още в началните години, то не може да се развие. Друг е въпросът, че има промени, които не са най-добрите в спорта.

Е. Недева в разговор по време на срещата

Навремето имаше детски, юношески, ученически спортно школи и от там се развиваха шампионите. Сега се промени тази структура, което не се отразява много добре. Имаше една пирамида, чиято основа беше много широко поставена и на върха излизаха повече състезатели.  Сега тази структура се промени и много малко стигат до върха. Затова и нивото на българската лека атлетика  е такова – „изразява”  се с двама-трима, които са на върха -  говоря за олимпийски шампиони.

Р. Христова в снимка за спомен 

Един шампион не може за няколко години да израсне. Мисля, че е изгубено отношението към спорта на ръководителите на спорта, защото няма тази организация, която беше навремето. Може би е променено и отношението на родителите към спорта, за да ангажират децата си да ги насочват да спортуват. Убедена, че спортът развива много  положителни качества у децата. Но това трябва да се обяснява , родителите трбява да бъдат убедени, че техните деца, попадайки в спорта, ще се развият в една много добра насока.

Спортът е този, който завладява, който може да увлече децата в хубавите неща и да ги предпази от всички предизвикателства на улицата. И е хубаво, наистина,  да се провежда такава кампания за разясняване какво може спортът да даде на едно дете. Има много бивши спортисти, които знаят и могат, но  техният опит не се използва. Никой не ги търси.  Не мога да си обясня защо е така, каква е причината  - може би  нихилизмът на българина да отрича всичко, което е постигнато  до този момент, а да не знае какво трябва  да направи по-нататък."