Проблемът "демографска криза" все повече става актуален и вече не е тема табу както за управляващите, така и за медиите, и като цяло - за обществото. Това се отразява едновременно върху перспективата в развитието на държавата, в отношенията между хората и тяхното бъдеще като нейни стипендианти, т.е. пенсионери, на които някой трябва да плаща в годините зад хоризонта, и т.н.
Междувременно стана ясно, че расте поколение, което не иска да учи или ходи без охота на училище, и като резултат излиза не дотам грамотно. Все още спорът "Кой е виновен?" не е избухнал като снаряд, останал в полска нива от Втората световна война, но въпреки това всеки се пита "Какво да се прави?" Защото ако няма отговор на този въпрос стартира познатото - "Ти си виновен!", както ще каже учителят на родителите, докато те ще твърдят обратното. А ученикът, и без това дефицитен в класната стая, ще се плези в страни доволен, цъкайки поредния безсмислен есемес по миниклавиатурата на скъпия си телефон, закупен с пари, спестени от закуски.
Наскоро родител от Силистра отбил агитацията на училищен активист синът му да отиде в елитно школо, за да получи солидни знания, оттам и достойна диплома, осигуряваща му пътека към ВУЗ у нас и в чужбина. Разговорът завършва изненадващо с репликата: "Моят син ще учи за банкет", т.е. ще става танцьор или музикант. Де да можеше едновременно да влиза и в двете роли, но освен да ги сменя, друго не му остава. Напук на старата българска поговорка: "Музикант къща не храни". Макар че няма лошо - в условия на криза народът ходи по кръчмите и се весели, за да не се вкисва вкъщи пред телевизора, забавляван от скалъпени като в хорор филм новини или да се захласва по пошли шоу програми, вкл. и телевизионни формати, скалъпени по чужд лиценз, не винаги кореспондиращ като манталитет с балканските нрави.
И в същото време остава да се запитаме: къде остана онова, типично нашенското, завещано от дедите ни - да гладуваш, за да изучиш детето си поне да може да смята, за да не се срами пред другите; та дори да продадеш нива или имот, за да пратиш б(л)удния си син в странство, където наука да научи и занаят да вземе, и после да се върне, за да създава и раздава.
А може би си заслужаваме това, което ни очаква: едно когнитивно изкривяване (б.а. - когнитивизъм - философското гледище, че етичните изречения изразяват пропозиции и следователно са способни да бъдат верни или грешни), известно като ефект на Дънинг-Крюгер: "как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави". Преди 15 години учените Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от Корнелския университет в град Итака в щата Ню Йорк пишат книга на тази тема.
В нея те обясняват: "Това, което е любопитно е, че в много случаи некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание." И още една интересна страна на ефекта: "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него тези "знания" му изглеждат като полезни и точни."
Както се казва - всичко е ясно, да влезе убитият.
Няма коментари:
Публикуване на коментар