Силистра. Мегданът пред Етнографския музей. Късен следобед, преди залез слънце на Еньовден.

       Българският народен календар е изпълнен с празници, всеки от които има своето самостоятелно значение, настроение и послание. В част от тях се преплитат вярванията на хората, завещани от вековете преди Христа. Езическият им привкус понякога е в повече, отколкото можем да си представим, но важното е, че все по-често традициите се пресъздават публично и с участието на представители на различни поколения. В името на приемствеността, благодарение на която векове наред празниците са живи.

         Силистра. Мегданът пред Етнографския музей. Късен следобед, привечер е преди залез слънце. Еньовден. Предстои уникална читалищна икиндия в чест на рождението на св. Йоан Кръстител. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21-2 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Подобно на много празници, и този е вариант на друг преди него – нарича се „летен Игнажден“.

          И колкото да не ни харесва, защото все още не сме се нарадвали на лятото, според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених – т.нар. ладуване. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

         Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. По възможност, който иска, е добре да набере 77 билки, за да има за цялата година биле за вярна и невярна болест (за всяка болка, дори и за безименната). За знайна и незнайна мъка. 

       Преди осем години отново пред Етнографския музей в крайдунавския град за пръв път бе проведен Еньовденски празник, тогава с домакинството на читалището от село Старо село, община Тутракан. Този път организаторите от община Силистра, възкресявайки празника, вече като част от продължението на проекта „Парад на изкуствата“, се довериха на домакините – Регионален исторически музей – етнографска експозиция, както и на читалищата в селата Смилец, Срацимир, Сребърна, Калипетрово и НЧ „Доростол“ (Фолклорна група „Добруджа“), както още на Ансамбъл „Добруджа“ при община Силистра и на ансамбъл „Гребенци“ при ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Силистра. Без думи остави публиката ревюто на стари костюми, представени от "манекенките" на ФГ "Добруджа" при НЧ "Доростол".

       За да видим, че традицията е жива поне в поколението, идващо от 20-ия век и все още разполагащо с енергия и желание да я пресъздава по атрактивен и автентичен начин. С надеждата, че ще увлече все повече млади хора, които да покажат какво са научили от предците си. Защото събирането на билки и сваряването на лековити чайове от тях или просто на освежителни напитки, месенето на хляб, приготвянето на ястия по стари рецепти, плетенето и останалите занаяти, останали в миналото, са възможност за съвместно съпреживяване и споделяне на емоции. 

        А техният естествен финал е мегданското хоро, на което се хващат млади и стари, умели танцьори и начинаещи мераклии да се научат на стъпките поне на „Правото“ и „Дунавското“, за да изразят чрез тях добруджанското в себе си. До следващия празник. Засега най-близкият е по повод Международния ден на река Дунав.