Предколедна благотворителност

В българските традиции влиза и благотворителна дейност в наверечието на знакови празници от календара, включително преди Коледа. И тази година, въпреки особените обстоятелства, свързани с ограничителните мерки, се намериха организации, които да я осъществят под една или друга форма. В публичното пространство чрез социалните межи обществото научи за някои от тях.

За първи път в центъра на град Дулово от Игнажден до Коледа бе проведен коледен базар. Организатори на събитието са община Дулово и НЧ "Н. Й. Вапцаров“ с участието на  творци, училища, детски градини, читалища.  За четвърти път бе проведен базарът "Книга за надеждата" в Силистра, събрал 3 182 лв. за Женско сдружение "Екатерина Каравелова" Силистра, осъществяващо социални услуги. На същия адрес ДГ "Иглика" Силистра праща близо 3 000 лв., от които и за три деца в неравностойно положение, подобно на изявата на Сдружение "По-добро общество" Силистра (1 582 лв.) - за Преходна къща "Резилианс".

Професионална земеделска гимназия "Добруджа" Силистра се отчете със средства, събрани от базар, но за общинския приют за животни. ОУ "Св. св. Кирил и Методий" село Брадвари имаше подобна инициатива, като предстои да научим за каква кауза са събрани парите. Клуб "Свободни мотористи Силистра" даряват средства за Дом за деца с хронични увреждания в Силистра. Община Силистра: продажба на картички - ръчна изработка - необявен засега адресат на каузата. Коледен базар в Тутракан в полза на 3 деца със СОП. Сдружение "Силистра 2030" - за 150 деца, и др. Вероятно има и други багодетели, които предстои да заяват своята лепта.

И тази година коледарската традиция в Крайдунавска Добруджа е спазена

Силистренският край е сред районите в страната, където са съхранени едни от най-старите традиции на българите, някои от които се превръщат в характерни за Добруджа. Разбира се, със съответни разлики, в зависимост от това дали става за типично местно население като гребенци или за хора, дошли от Северна Добруджа (след 1940 г. в резултат на размяна на население в изпълнение на Крайовския мирен договор между България и Румъния), Македония, Балкана, Шоплука, от полянските групи от Свероизточна и Югоизточна България (примерно шиковци - друга влиятелна подетнографска група, както и рупци). 

Доказателство за това е и тазгодишната Коледа:  традицията да пеят коледари и да играе бразая (обредно "животно" като дървена конструкция, наподобяващо камила) бе в действие и през 2021 г., независимо от ограниченията, свързани с коронавирусната пандемия. Всичко това се случи, благодарение на дружините от Дулово, Попина, Гарван, Бабук, Кайнарджа, Сребърна, Силистра, Проф. Иширково, Шуменци (вкл. в местния православен храм), Брадвари, ПЗГ "Добруджа" Силистра, Сокол, Окорш (видео на адрес: www.facebook.com/fasfdsa43r43/videos/1361721847615496/)...и другаде (в Айдемир - на специално тържество на 26 декември от 18 ч. в салона на НЧ "Родолюбие"). Спестени са обаче познатите от миналото коледарски хора насред мегдана на населеното място, когато става и наддаването за краваите, за да се съберат средства, които обикновено са дарявани на бедни, на църкви, в по-ново време на читалища и на социални заведения.

За да се чуе извечното „Славите ли Млада бога, момци коледари?” - „Славим, славим, добре ни дошъл!”. Знаменателно е, че обикновено през последните години, за да уважат традицията се събират младежи от цялата страна, включително студенти, тъй като за тях продължава да е важно да станат част от нея.

Разбира се, все пак предвид обстоятелствата повечето от групите посетиха малък брой домове, предимно на познати, а в някои случаи уважиха със своите песни и благословии представители на властта, директори на училища, ръководители на читалищни състави. Някои като НЧ "Доростол” Силистра приеха и алтернативен вариант - фотографска сесия с коледарски атрибути - носии, краваи, изработка и подаряване на коледарски венци, и др.

Един от знаковите в Крайдунавска Добруджа празници е свързан с Рождество Христово, съответно Бъдни вечер и Коледа. В следобедните часове на 24 декември е т.нар. Малка Коледа, когато коледуват деца (и тази година в предварителен план по подобен начин се изявиха възпитанизи на детски градини). Срещу което за благодарност за благопожеланията и „мечанията” си те получават…не само сушенки (и др. подобни дребни, но вписващи се в сакралността неща), познати от „едно време”, а и задължително - вит-превит кравай и парица, естествено.

Вездесъщата Бъдни вечер е центрирана в съзнанието на добруджанци, но като Голяма Коледа, на която е посветена специалната трапеза с прекадени нечетен брой гозби и пита (кравай), която се разломява да има за всички, вкл. за Богородица и за животните от двора. На практика питата се изяжда до трошица, такова е поверието за богата следваща година. Междувременно бъдникът - дървото, което трябва да гори цяла нощ в огнището и да поддържа огъня, се оставя да гори дълго, отново в името на плодородието в бъдеще време.

Чупят се орехи, по целостта и състоянието на които всеки гадае своята бъднина за следващите 12 месеца (да припомним, че за старите българи новата година е от 21-22 декември нататък, когато вече е минал Еднажден, а зимното равноденствие е останало току-що в миналото). Според българския календар би трябвало да сме посрещнали вече 7530 година.

И тъй като обикновено в този ден се коли прасето от домашната кочина, зад постните ястия стоят водата от варения бахур, самият сварен бахур, както и пълнен шаран. Това последното с непостните ястия църквата не го приема, защото не се вписва в дните за пости, продължаващи до 5 януари, когато изтичат от календара т.нар. мръсни (погани) дни. На Коледа на трапезата има питка или баница с паричка, в роля влиза и лемежът на ралото.

Вечерта на Бъдни вечер нашите предци са си лягали рано, оставяйки неразтребена трапезата (софрата). Отивали са до местата за спане обаче не прави, а бавно и понаведени – отново връзката е със знамение за добра реколта. В ранните часове на новия ден – 25 декември, на ход са коледарите, което също е непозната по много други краища на страната традиция, изпълнена с толкова много благословии и ритуали.

Сред тях е и даряването на венци от страна на младата мома, която точно на Коледа може да покаже на своята рода кого от момците коледари харесва и се надява да й обърне внимание. Не е случайно, че на другия ден харесващият я момък откупува точно нейния кравай, за да реализира и той своето отношение, което да стане достояние на другите, вкл. и за неговото семейство.

Етнологът д-р Йордан Касабов от Силистра, автор на книгата „Скритият бог”. Древна българска същност”: „Според традицията, нещата между тях може да се случат още веднага след края на мръсните дни – тогава е възможно вече да тръгнат годежари, за да осъществят вече направените заявки за бъдещи младоженци. Спомен е също е народната даденост в думите на песните на коледарите добруджанци, в които си дават среща Богът елен и Богинята майка (кошута), а покрай тях греят звезди, небе и слънце”.

На практика в една благословия избуява древната българска същност за Скрития бог (Прадед). Както и става ясно, че някогашният българин е имал огромни познания още в древността. Също в миналото в деня на Коледа добруджанци са се маскирали, което също олицетворява Скрития бог (имащ нужда от преоткриване), и по този начин оповестяват новото време.

Бразаята също е характерен „герой” в Добруджа, предимно по населени места по поречието на р. Дунав. Все още е съхранена в села като Попина, Сребърна, Белица и др., защото трябва да има кой да я „играе”, хлопайки. Става дума за дървено приспособление с глава на камила и дървена човка (маска, под която се крие човек), както и крак, също от дърво. Бразаята играе (вкл. на Заговезни), за да благославя, получавайки дар – яйце, брашно, месал, паричка. Обикновено я придружават група и свирач на хармоника.

Сурваки – 31 срещу 1 януари, е другият голям празник, почитан в Добруджа по това време на годината. Той също има свой сценарий и подредба. На трапезата задължително има пача от свинска глава. Това е вечер на пожеланията. Сурвакницата в основата си е дрянова клонка, избрана не случайно. На другия ден – Васильовден, се прави т.нар. напяване на пръстените, което в по-малка степен в Добруджа се случва на Еньовден.

И накрая няколко думи за уникалната българска дряновица – боговица, която е лечител и закон едновременно. С подобно значение са кривакът, куката (при кукерите), гегата – при овчарите (при тях и тоягата), бастунът при възрастните хора, сопата при всички други, имащи нужда от сигурност и опора. Реално тези „предмети” имат своята практичност във всекидневието, но са и български „неща”, завещани от древността със своето предназначение.

Ученически вестник в училището в село Черник край Дулово

В днешно време издаването на вестник е предизвикателство за всеки, който се захване с това дело - едновременно трудоемко и реализируемо с достатъчно финансово покритие. Факт е, че в област Силистра понастоящем излизат няколко реално частни вестника - два в Силистра и два в Тутракан, както още ведомствени, т.е. общински, в Главиница, Ситово и Кайнарджа. Спорадично свои издания имат предимно учебни заведения, включително по конкретни поводи, най-често - юбилеи.

Но ето, че в училището в село Черник, носещо името на светите братя просветители Кирили Методий, се е намерил екип от ученици и учители, които в това трудно време имат куража, необпходимостта и професионализма, за да задвижат машината в процеса по издаване на вестник. Естествено, тъй като става дума за деца от Черник, той е назован "Черниче". Факт са първите два броя, като вторият е току за предколедните и новогодишните празници. Техническото оформление, без което няма издание, е на Александър Ангелов. Вестничето се списва от децата на клуб "Творческо писане" и "Арт клуб" с помощта на техните ръководители.

Силистренец победи руснак в двубой по канадска борба в Москва

Силистренецът Йордан Цонев - европейски и световен шампион по канадска борба, вече има победа и в международен професионален двубой - срещу руснака Сергей Боголюбов. Рундовете между тях се състояха в мач, проведен в Москва и обявен като главен дуел на турнира, и може да бъде видян в ЮТУБ на адрес: www.youtube.com/watch?v=mc_EzWgm7ng. Прелюбопитни са над 100-те коментара до този момент в "мрежата", част от които са хвалебствени по адрес на добруджанеца, преборил руснака. 

Например, "Йордан пр емина на друго ниво - респект"; "...достоен съперник"; "Йордан се пребори красиво и ефектно"; "Това бе един от най-добрите за годината мачове"; "Най-зрелищният мач за 2021 г."; "Серьога е красавец, но Йордан е топ, хубава двойка за зрелище"; "Сергей не се бореше красиво, Йордан е сила"; "Въпреки че Серьога беше на ход, Йордан го победи", "Ако трябва да говорим честно, при равни условия Богоксловов няма шансове".

И по този повод: в един от коментарите се казва, че по време на мача водещите са били на страната на своя сънародник и в ущърб на Цонев, а друг го подкрепя с мнение, че са давали предпочитание на Сергей, което дразнело публиката.

Историкът Георги Атанасов от Силистра: Калиграфът на римската църква слага началото на празника Коледа

В профила си във Фейсбук историкът Георги Атанасов от Регионален исторически музей Силистра разкри своя версия за началото в празнуването на Коледа. Според доктора на историческите науки, който е дългогодишен археолог и изследовател на християнската традиция, е кодифициран през 354 г. от калиграфа на римската църква Фюриус Филокалус по нареждате на папа Либерий. (По повод публикации в сайтове, той отбелязва, че в този процес няма никакво участие на неизвестен нему доростолски епископ на име Дионисий, още повече, че епископската катедра в римския Дуросторум е създадена четвърт век след кончината на папа Либерий и нямало как главвата на църквата да натовари свой човек от Дуросторум с тази мисия).

За Атанасов истината е, че за пръв път тази дата се установява официално в календара за ден на Рождество на Христос от Furius Philocàlus, калиграф в римската църква, и че е утвърдена от папа Либерий. В книгата си "345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи – ІV век" той представя в резюме историята на 36-ия поред римски папа Либерий (352-366), защото е пряко свързан с българските земи. Редом с останалото, се изявява като горещ защитник на православието – сиреч противник на арианите и последовател на Никейския символ. Либерий е известен и като автор на пълния списък на римските папи, започващ от св. Петър и доведен до 366 г.

През 355 г. на събора в Милано, за разлика от останалите епископи, той, заедно с Евсевий от Верчели, Дионисий от Милано (може би този Дионисий се бърка с несъщестуващ по това време доростолски епископ със същото име) и Луцифер от Каляри, отказва да се подчини на заповед на императора-арианин Констанций (337-361) за осъждането на св. Атанасий Велики. За тази позиция на папа Либерий император Констанций заповядва да бъде заточен и според Менология на Василий ІІ (съставен около 1000 г. на базата на ранни източници) това станало в Берое – днес Стара Загора. По-късно Либерий бил възстановен на папския престол и запазва катедрата до коничината си на 24 ноември 366 г.

Прочее, за начина, по който се утвърждава датата 25 декември като дата, на която Рождество Христово се чества от църквата може да се намери и в големите библиотеки, даже и от ГУГЪЛ да се изтегли изследването на авторитетния специалист Hollard Auguste. Les origines de la fête de Noël. – В: Revue d'histoire et de philosophie religieuses, 11e année n°3, Mai-juin 1931. Стр. 256-274.

Дуросторум-Дорстол (Силистра) има такава забележителна раннохристиянска духовна история - 12 светци-мъченици, епископска катедра от 390 г., 5 епископа през V-VІІ в., най-голямата и най-ранната колония скални манастири в българските земи от V-VІ в., забележително монашество, базилики и представителен епископски дворец и пр. и пр., така че измислени и даже фалшиви приноси не са му необходими! Раннохристиянският Дуросторум няма комплекси, за да ги „избива” с неистини и с измислени герои!

В допълнение по темата от доц. д-р Галина Лечева - преподавател във Филиал Силистра на Русенски университет: "Коледа е българският вариант на елинските селски дионисии, брумалии и римските сатурналии. В 345 г. се поставя началото на Рождество Христово (проф. Атанасов именно това казва): слага се християнска "шапка" на езическа традиция, която е широко разпространена, и най-вече е дълбоко вкоренена в съзнанието на хората от средиземноморско-малоазийския субстрат. Преди 345 г. Христос си е нямал рожден ден. А след зимното слънцестоене всички езически практики стартират новата година, защото "се ражда" новото Слънце, т.е. светлината. Божествата винаги се асоциират със светлина".

• 
  

БНТ показа филм за отец от Доростолска епархия, служещ в храмовете в Айдемир и Бабук

В ранния неделен следобед на 19 декември 2021 г. в ефира на БНТ видяхме един впечатляващ филм, свързан със Силистренския край, създаден от екипа на националната телевизия в Русе, включващ и две силистренки - Бояна Шандуркова - сценарист, и Светла Бъчварова - звукорежисьор. Филмът представи два храма от Доростолска епархия: св. Тройца в Айдемир и св. Пророк Илия в Бабук.

В тях служи отец Георги Попов - родом от района на Банско, но живеещ от няколко десетилетия в крайдунавския град, откъдето е съпругата му - презвитера Миглена, която като него по образование е педагог. Двамата са завършили Югозападния университет в Благоевград, а отецът впоследствие и Шуменския университет - в специалност, свързана с религията. Той също в миналото е бил учител както по рисуване, така и в Дом за деца, но е и изкусен художник на икони.

Малцина знаят, че неговата осанка е ползвана като прототип за паметника на Паисий Хиляндарски в едноименното най-старо училище в Силистра, създаден от скулптора Йордан Колев (по темата съм писал и в книгата си „Ракурси“, издадена през 2013 г., както и в сайта на в. 24 часа на адрес: www.24chasa.bg/Article/1485816). Тогава Колев - и тогава, и в момента директор на Художествена галерия Силистра, бе казал: „Избрах за свой модел отец Георги заради духовното му излъчване и поведение, при това носи типични качества на човек от македонския край“. И още една любопитна подробност - пра-пра-прадядото на отец Попов също е бил свещеник, а баща му е бил пълномощник на селото.

Филмът разкрива духовното начало у свещеника, намерил пътя към Бога в това си качество, когато вече е на 43 години, и от близо две десетилетия му служи, създавайки у много хора уважение към православната ни църква. В истинска обител е превърнат храмът в село Айдемир - един от най-старите в Доростолска епархия, създаден преди близо 200 години от руски войници, участници в поредната война на двете мощни тогава империи - Руската и Османската. Първата църква е била от преплетени пръти, измазани с кал, и е построена от руски войници, настанени в околностите. Била е кацнала като гълъб на най-високото място над селото.

Техните останки и днес лежат в добруджанската земя - в общи гробове, на най-високото място в Айдемир, а техните надгробни камъни, включително и на българи, сега са част от чешма, изградена по идея на отеца. За святото им дело напомнят и свещници, останали от „онова време“, а за същия период свидетелство е открита плащеница и икона, намерени при съвременно доизграждане на църквата. Знаково е, че преди 6 години добричлийка, живеща в Брюксел, намира айдемирска икона от храма в антиквариат, купува я, за да я върне като подарък на най-голямото село на Крайдунавскка Добруджа, това също научаваме от филма.

За храма в село Бабук също става дума, като там особеното е, че началото е преди Втората световна война, но после започнатото е забравено. Едва в края на 60-те години на миналия век тогавашен свещеник завещава дома си, който в продължение на години е бил и църква, за да продължи да се служи в него. Впоследствие е оправен и дворът около постройките.

Филмът представя мислите на духовник, който има отношение към вярата и го предава на всички, с които общува - по време на службите и извън тях. Разказът върви и за възстановяването на храма с помощта на много хора, някои от които си признават в коментари във Фейсбук по повод филма.

От презвитера Миглена, която също е изкусен творец в сферата на изкуството, научаваме, че тук идват за много кръщавки семейства, даряващи различни видове дървета. За тях се намира подходящо място в своеобразния парк, създаден с много труд и любов. За отбелязване - всяко дърво си име име, същото като на своите кръщелници, от чието име са дарени, за да цъфтят през различни сезони.

Тук човек може да прекара часове в компанията и енергията на дървеса като лавър (дафинов лист), бреза, магнолия, гинко билоба, разнообразни цветя, пълзящи растения, рози, изобилие от здравец и др. Възможно е да се отдели време за любуване на златни рибки в малко езерце, на гълъби и папагали. Пред погледа на вярващия ще се мерне някоя от многото костенурки, включително и във водната площ.

След публикацията във Фейсбук за вече представения филм, чието повторно предложение за зрителите е за 26 декември от 10,30 ч. в ефира на БНТ 2, заваляха изключително положителни коментари.

Ето някои от тях: „Невероятно добър свещеник и човек", "Много дъбър като човек и добър свещеник! Беше учител на сина ми и кръсти моята внучка. Приятно семейство са!", "Прекрасен човек! Благ и спокоен. Имах случка с него в един автобус....Отец Георги...случката, която с него ми показва как Бог се грижи за нас, неговите деца, и е незабравим спомен за мен. Всеки път когато ми е тегаво, ходя в църквата Св. Троица в с. Айдемир и се прибирам смирена и помъдряла".

"Не познавам друг такъв свещеник.Винаги го давам за пример", "Отец Георги е свещеник който вдъхва доброта,спокойствие и човечност . Да са живи и здрави и все така всеотдайни !", "Отец Георги е прекрасен и добронамерен човек! Заедно с Миглена направиха чудеса в храма в Айдемир! Всяко лято заедно с внуците посещаваме храма на Богородица! Това което е най доброто е пълният храм с миряни! Поздравления и благодарности за дейността на отец Георги!", Свято място за молитва и единение! Отец Георги и Меги Попова излъчват добронамереност, всеотдайност, смирение и топлина! Същите предават това и на нас, които вярваме в силата Божия!".

"Единственият свещеник, изтъкан от добродетели. Велик!", "Страхотни хора са и двамата ги познавам от дете - г-жа Попова ми беше класна, а отец Георги  ми преподаваше рисуване и най -хубавото нещо е , че кръщенето на моето дете Патрик беше в тази църква и от отец Георги! Господ да ги благослови! Благодаря им от сърце и се радвам, че ги познавам!", "Беше 25.5.2011 г. в с. Черковна! Запознахме се с отец Георги и г-жа Попова на това свято място, където е била църквата Св. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ, осветена през 1903 г. Въпреки че мястото е било осветено, отецът беше пратен отново да го освети и наистина беше невероятно преживяване. През 2014 г. отново осветихме това свято място и така църквата е вече факт. Няколко пъти е освещавано мястото, но делото БОЖИЕ е ИЗПЪЛНЕНО!".

"Гледах филма, толкова мило ми стана. Ако има повече такива хора, живота ни ще е различен, надеждата ни ще е истинска. Бъдете здрава и весели празници!", "Познавам отец Георги и направих дарение на църквата, което не биха могли да намерят друго подобно: престолът в олтара е от мен, лично отец Георги го получи. Поздравления на отеца!!!", "Радвам се и им се възхищавам - на отец Георги и на Меги. Пожелавам им и здраве, и сила. Да съхранят топлината и добротата, с която срещат всеки отишъл в Божия храм. А църквата в Айдемир и дворът й - те са едно малко, но впечатляващо бижу, съградено и поддържано с много обич“.

За храма в Айдемир още и в публикацията в архива на ВЕРСИНАЖ на адрес: www.jordansilistra.blogspot.com/2021/06/blog-post_20.html („На празника за рождения ден на християнската църква в храм “Св. Троица“ в село Айдемир“). Филмът „Домът на вярата. Да обикнеш Бога - църквите в с. Айдемир и с. Бабук, Силистренско“ е на адрес: www.bnt.bg/news/da-obiknesh-boga-carkvite-v-saidemir-i-s-babuk-silistrensko-301193news.html?fbclid=IwAR3ybgkWtzV9NLA8J9NocAFV7Sk2ZexymnDyif6YyE9ogXRp7fSV7k8rhLU). Повторението му е по БНТ 2 на 26 декември.

Силистренецът Марек Дяков със закачлив акордеонен поздрав във Фейсбук

Живеещият в София композитор, диригент и акордеонист Марек Дяков, който е израсъл в Силистра и е възпитаник на Средно училище "Никола Вапцаров", поздрави своите приятели и почитатели с игриво изпълнение чрез Фейсбук. В своя видео запис на народна песен той е вписал и празнична анимация, за да подсили празничния ефект на поздрава си. В предисловие той заявява: "Имайте смирени и уютни предколедни дни! С малка закачка в оформлението на клипа ви поздравявам с една моя любима бесарабска песен, която винаги ми е звучала много банкетно 🍷🍷🍷!".

За Дяков четете още в архива на ВЕРСИНАЖ на адрес: www.jordansilistra.blogspot.com/2019/07/blog-post_22.html 

("За нейно Величество г-жа Музика – Марек Дяков").

Както и в личния му блог на адрес www.marekdyakov.com

Дисидент - силистренец родом, с нов роман

От сайта на издателство Сиела (www.ciela.bg) научаваме: „Пригответе се за един наистина необикновен роман - „Опит за екстаз“, на Димитър Бочев (роден в Силистра през 1944 г., дисидент от 70-те години на миналия век до 90-те г.). Между любовта и страстта, между свободата и сигурността, между таланта и характера, между морала и изкушението, между Божието и людското – героите на търсят в същините си в едно безпътно време, когато е по-лесно да съществуваш, отколкото да живееш.

Езикът на Димитър Бочев е напевен, с уникален ритъм и удря право в сърцето. Не се опитва да дава отговори, а провокира читателя да тръгне към нови, необятни и рисковани пространства. В крайна сметка отговорите знае само глупакът, докато умният човек знае въпросите“.

След демокрлатичните промени - в началото на 90-те години на миналия век, роман на Димитър Бочев бе представен в тогавашната Глареия „Дръстър“ (бел. - имах честа да бъда водещ на това представяне). На 6 октомври 2010 г. в Художествена галерия Силистра д-р Желю Желев, президент на България (1990-1997) каза встъпителните думи за книгата с есета „Боготърсачът между беса и слепотата“. През 2016 и 2018 г. по идея на КДК и с домакинството на Регионалната библиотека бяха представени в родния му град и книгите „Несъгласни думи“ (1 и 2, като вторият път бе с участието на актьора Стоян Алексиев). 

Суха река тръгва от надморска височина от 333 м в България и се "влива" в езеро на 7 м в Румъния

Напоследък, покрай откриването на екопътеката край село Кранево (www.jordansilistra.blogspot.com/2021/10/blog-post_22.html?m=0), се зашумя по-активно за Суходолието, познато още като Сухата река. Засилен бе и интересът към този интересен природен феномен, напомнящ за други времена със своите истории, разказани от народа, някои от които имат и истинско историческо значение, както и религиозно също. От Уикипедия научаваме, че  Суха река е най-дългата в България с обща дължина 125,8 км, от които в България над 100 км, които я нареждат на 26-о място сред реките на България).

И още: "Намира се в Североизточна България и преминава в област Варна – през общините Суворово и Аксаково, в област Добрич – през общините Добрич и Крушари, в област Силистра – през община Кайнарджа, а заминава и към Румъния, където се "влива" в ез. Олтина. Суха река води началото си под името "Изворско дере" от извор (чешма, разположена на надморска височина от 333 м) в западната част на Франгенското плато, коуето е на 1 км южно от с. Изгрев в област Варна. Тече в северна посока в широка долина, развита в баремски, аптски и сарматски окарстени варовици.

На север от устието на река Карамандере долината ѝ придобива каньоновиден характер със стръмни скалисти брегове (на места дълбоки до 100 м). Северно от село Карапелит коритото ѝ окончателно пресъхва и оттам нататък до устието си продължава като суходолие. На 4 км северно от село Краново, община Кайнарджа, навлиза в румънска територия и се влива като суходолие в югозападния ъгъл на езерото Олтина, разположено на десния бряг на Дунав и намиращо се надморска височина от 7 м".

Шампион от Силистра с професионален прощъпулник по канадска борба

 Шампионът по канадска борба – у нас, в Европа и по света, Йордан Цонев от Силистра, заяви в личния си профил във Фейсбук: „На 19-и декември в Москва предстои първият ми професионален супер мач: ще се изправя срещу шампион на Русия Сергей Богословов“.

По-късно за блога ВЕРСИНАЖ той уточни: „Става дума все едно за боксов мач – в случая предвиден в пет „рунда“, и, който победи в повечето от тях, той е краен първенец в мача. Съответно и взема от залога за себе си. При победа от моя страна сигурно ще имам мач и с друг руснак“.

По повод прощъпулника на силистренеца в професионална схватка по канадска борба, проверка в интернет показа, че преди 20 години е основана „Рrofessional Armwrestling League“ със седалище в град Гдиня, Полша, а офисът на организацията в САЩ е в Лас Вегас, щат Невада. PAL (сайтът на федерацията е www.waf-armwrestling.com) е собственик и организатор на най-престижните турнири по канадска борба в света, сред които Световна купа, шампионат „Топ 8“, както и десетки международни рейтингови турнири от различни формати.

Семинар на спецове по айкидо в чест на силистренец, основал едноименната федерация в България

Семинар, посветен на сенсей Георги Иванов, който ни напусна преди 25 години, бе проведен от ветерани и съмишленици на силистренеца родом, разпространил спорта айкидо в България и създател на национална организация за него. Роден е през 1958 г. в Силистра. С бойни изкуства започва да се занимава от 1972 г. Възпитаник е на хореографския институт в София и ученик на един от най-големите български хореографи - н.а. Димитър Димитров – Палаврата.Бил е 10 г. професионален хореограф. Преподавайки народни танци, междувременно започва да практикува спорта "Айкидо" и от 1986 г. пъво съвместно с Г. Пенев обучава последователи, а от 1988 г. и самостоятелно.

От сайата www.bafinfo.org научаваме също, че след учредяването на БАФ, сенсей Георги Иванов е избран за президент и в това ис качество е един от преките отговорници за организиране на многобройни семинари с майстори като М. Фуджита, Й. Йокота, Дж. Венери, Вилаверда, П. Голдсбъри и др. Освен българската, той е създател и на федерацията по айкидо на Монголия.

Интересна подробност е, че по уникален начин успява да съчетае методите на преподаване на народни танци с тези на айкидото, което дава повод да се говори за своеобразна българска методология в неговото преподаване. През 1995 г. на проведения в гр. София конгрес на ЕАФ той е избран за член на борда и за зам.-председател на Комисията за развитие на айкидо в Европа.

За съжаление, преди четвърт век, на 1.12.1996 г. загива в автомобилна катастрофа заедно с по-големия си син Димитър. Две години по-късно пристигналата в София делегация от "Айкикай Хомбу Доджо" - оригиналната школа за айкидо, дава посмъртен четвърти дан на "бащата на българското айкидо".

Областният координатор на ГЕРБ Тодор Тодоров и депутатът Ивелин Статев дадоха следизборна пресконференция

Ръководството на областно ниво на ПП ГЕРБ първо от политическите сили в регион Силистра даде пресконференция за журналисти, за да представи позиции относно проведените избори за НС и за президент в мандат 2022-2027 г. В нея участваха областният координатор Тодор ТОДОРОВ и новоизбраният народен представител Ивелин СТАТЕВ. За нея във Фейсбук разказа екип на Общинско кабелно радио Силистра, която Ви представяме по публикация във Фейсбук на Общинско кабелно радио Силистра.

„Както вече стана известно, областният координатор на ГЕРБ в Силистра, бизнесменът Тодор Тодоров, се отказа от депутатското място и вместо него в Народното събрание влиза вторият в листата – бившият областен управител Ивелин Статев, понастоящем главен секретар на Областна администрация. На среща с медиите те анализира резултатите от отминалите както парламентарни, така и президентски избори, и изразиха становище по проблемите и процесите , които стават и в региона и страната.

„Целта на днешната среща е да изясня в какво изборно състояние е структурата на ГЕРБ в Силистра защото оттеглянето ми от депутатското място не бих искал да рефлектира върху структурите на партията. Знаете, че през тази година бяха проведени три избора, заедно с мажоритарния за президент. Силистренската структура на ГЕРБ е най-добре седящата в целия Североизток: на 4 април на изборите ГЕРБ е първа сила с 15 222 гласа; на парламентарните избори, проведени на 11 юли т.г., е втора политическа сила; на парламентарните избори на 14 ноември – с 10 203 гласа отново  втора политическа сила – това ни отреди суверенът“, сподели Тодор Тодоров. Той представи и таблица с чисто технически характеристики на състоянието и процесите в местната структура на ГЕРБ. Тодоров допълни, че в новия парламент ГЕРБ ще бъде градивна опозиция, която да задава аргументирани въпроси и каза че в партията не липсва капацитет на местно и национално ниво.

„През периода 2016-2020 година за община Силистра са предоставени 9 913 000 лева, за община Дулово – 5 502 000 лева, за община Тутракан – 3 554 000 лева, за община Кайнарджа – точно 3 000 000, за Алфатар – 1  831 000 лева, за община Ситово – 1 640 000 лева и Главиница 1 831 000 лева“, сподели Тодоров. Той спомена за средствата, преведени и вложени в силистренската болница, откакто ГЕРБ е на власт: 9 000 000 лева, в т.ч. средства, преведени по сметката на болницата за отделението по инвазивна кардиология, както и за станцията за обдишване, която е най голямата и най-модерна в страната.

„Поздравявам онези, които ще влязат във властта, и дано се справят по-добре от нас, аз лично за област Силистра ще им дам един толеранс от 100 дни и в края на февруари ще започна да им задавам въпроси, защото, както аз мога да кажа какво съм направил, нека те да дойдат и да го направят. Ще задавам въпросите открито през медиите и ще нося отговорност за постъпките си, както винаги съм го правил досега – не съм бягал от въпроси не съм се притеснявал от тях. Пак казвам, пожелавам на колегите от другите политически сили да успеят да привлекат по-голям ресурс от този, който ние успяхме. В последните няколко месеца всячески се правеше опит всичко, което е постигнато от ГЕРБ, да бъде заметено под килима, на някои им се отдаде възможност чрез пълно оплюване и всевъзможни репресии, без програма и перспектива да се стремят към властта“, сподели Тодор Тодоров.

От своя страна Ивелин Статев заяви, че за него е чест да защитава правата на избирателите на областта в 47-ото НС, очертавайки основните приоритети, които ще поддържа в работата си като депутат: „Политиката на национално ниво е много важна, защото именно тя изгражда една карта – социална и финансова, за това какво представлява регионът и как се развива“. Според него, сред важните приоритети е привличането на стратегически инвеститор за региона, защото финансовата картина определя и възможността с какво да разполага нашата област: „Трябва да продължим тенденцията да се оживи регионът чрез инвестиции обединени да работим за неговото развитие. Понякога през годините се игнорира и загърбва даден регион за сметка на друг, а така проблемът няма да се реши“.

Важен елемент за него е пряката работа с органите на местната власт, с кметовете на общини, защото те са най-запознати с проблемите и нуждите на територията, която обслужват. Добрата комуникация между държавната и мастната власти води до реализацията на идеите. На въпрос на колега журналист по отношение на възможния реваншизъм, поради факта, че в парламента ГЕРБ ще е опозиция, но по места по отношение на органите на местната власт партията продължава да има ръководни функции, Тодор Тодоров заяви, че координацията на органите на местната власт и новите управляващи зависи изцяло от тях.

„Ние сме отворени за всякакви преговори в името на гражданите на областта. Що се отнася до реваншизма, мога да кажа, че двете служебни правителства показаха на практика за какво са дошли: безпрецедентни репресии върху членове на ПП ГЕРБ по анонимни сигнали. Европа вече е информирана за това и всеки ще си носи отговорността“.

Тодор Тодоров сподели, че благотворителността и политиката са две съвършено различни неща: „Това, което правя като социални инициативи, го правя, защото искам, така го чувствам. Обичам да помагам на хората. Що се отнася за топлия обяд, много хора говориха, че тази дейност ще приключи след някои от изборите –  кои избори така и не можах да разбера. Това, което съм обещал на хората, докато имам възможности ще го правя. Що се отнася за строежа на църквата, съвсем скоро ще излеем първата плоча, след което строежът ще е замразен за зимата и напролет продължаваме с пълна сила.

По отношение на възможността да бъде съставено правителство, Тодоров сподели, че дори и да бъде създадено правителство, то ще е на принципа „орел, рак и щука“ с продължителност около половин година. „Шест месеца…, после ще започнат да се оправдават, че опозицията ги притиска, ще поискат нови избори, в които ще се надяват да си вдигнат резултата, но ще потънат и ще станат като ИТН, защото, ако сега им е даден толеранс и доверие, тогава кризата ще е в разгара си, и колкото да плюят ГЕРБ и лошия Бойко Борисов, тяхната експертиза и неумение да управляват ще излязат наяве“, споделя Тодор Тодоров.

 

 

Първото десетилетие на ИПУ Силистра в изложба с 18 пана с информация и снимки

 

В навечерието на 8 декември – празник на българската студентска младеж, във фоайето на Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ бе открита изложба на тема „Началото на добри традиции“, посветена на 50-ата година от откриването на Полувисш педагогически институт в Силистра. 

Доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиал Силистра, представи платната, които по форма и съдържание допълват друга предишна експозиция, наречена „Европейският дух в образователното дело в Силистра в периода 1878-1913 г.“. Тя бе създадена преди няколко години със средства, предоставени от Областна администрация Силистра във връзка с председателството на България на Съвета на ЕС, и разположена също в главното фоайе на откритата преди 35 г. сграда, предназначена за Института.

 

Областният управител Ели Тодорова приветства участниците в откриването на изложбата, подчертавайки в своето слово, че образованието, като всеки важен сектор от управлението на всяка страна, е част от нейната  национална сигурност, както и от стратегията за успешното й развитие. Поздравления поднесоха още д-р Мария Димитрова – председател на Общински съвет Силистра, Мария Недялкова – зам.-кмет на община Силистра (изложбата е подготвена със средства, предоставени от общината), Драгомира Тодорова – началник на архива в града отдела на „Държавен архив“ в Силистра – партньор на изложбата. Специалната изненада бе наградата от името на Районен съд Силистра, чийто председател Мирослав Христов връчи на Филиал Силистра устройство флипчарт, което да подпомогне нагледността в преподавателската работа. В изложбата екип на настоящия академичен филиал, наследник на Института, е събрал върху 18 табла информация и снимки за първото десетилетие на учебното звено, продължило традициите на педагогическото образование в крайдунавския град, от чието начало се навършиха 130 г. 

От встъпителните думи на доц. Лебедова научихме някои важни факти: „На 31 август 1971 година Държавният съвет на НР България на основание чл. 94, т. 2 от Конституцията на НРБ издава Указ № 305 за откриване на Учителски институт в град Силистра за подготовка на учители за V–VIII клас на общообразователните трудово-политехнически училища със срок на обучение 3 години над средно образование. Той е един от трите по рода си в България с еднакви статут и предмет на дейност (другите два са в Смолян и в Кърджали).

Изложбата, в която вниманието е към първото десетилетие от създаването на Полувисшия педагогически институт, е част от събития по повод юбилея, организирани от Филиал Силистра. Сред тях: 2 научни конференции с международно участие, кръгла маса на тема „Традиция и модерност в българското образование и наука“; филм, излъчен от БНТ 2 в 2 части, посветен на Педагогическото училище; юбилеен календар; изложбата „Европейският дух в  образователното дело на Силистра“. Предстои издаване на монография, представяща периоди от развитието на педагогическото образование в Силистра.

Паната са дело на екип, в който преподавателят д-р Милен Сапунджиев осъществява професионално структурирането на материала. Първото десетилетие на ИПУ респектира с ентусиазма, градивния дух и волята за успех както на преподавателите, така и на студентите. Паната представят дейности, създаващи облика на образователната институция, и бележат мястото й в обществения и в културния живот на Силистра.

Откриването на Полувисшия педагогически институт е резултат от усилията на общинската власт и на волята на силистренци да се продължи една просветителска традиция, чието начало е поставено през 1890-1891 г., когато е първата учебна година на Педагогическото училище в Силистра.

В началото кандидатстват 1 650 младежи и са приети общо 235 студенти  в специалностите „Български език и руски език“ (73), „Български език, история и западен език“ (45), „Математика и физика“ (77) и „Биология, химия и география“ (40). През 1976 година се обучават 1 050 студенти в редовна форма на обучение и 374 студенти в задочна форма на обучение.  Планира се до 1980 година да се приемат 2 000 студенти в редовна форма на обучение и 1 000 в задочна форма на обучение, което значи близо 50% от учителите в Северна България да бъдат възпитаници на Полувисшия педагогически институт в Силистра.

През 1986 година Институтът се премества в собствена сграда, в която се помещава Филиал Силистра и днес. Инициативата за строежа на самостоятелна сграда е на местното общинско ръководство. За мотивите, изпитанията и резултатите разказва Йордан Нейков – кмет на община Силистра от 1976 до 1986 година. ППИ има няколко преобразувания, като днес е един от филиалите на Русенския университет (другите два са в Разград и Видин).

Учебното заведение се развива и се реформира в условията на цялостна промяна на обществения модел. Въпреки демографската и икономическата кризи, остава устойчив стремежът през годините да се съхранят добрата традиция и професионализмът при подготовката на кадри за просветната, културната и социалната сфера на обществения живот“. Изложбата в целия вид е на адрес в интернет: www.facebook.com/media/set/?vanity=jordan.georgiev.71&set=a.10208618552937413.