Човешката памет е заредена
с възможността да съхранява спомени за хора и събития, за началото и края на
нечий живот или дело, но е и създадена да забравя дори важни моменти от личното
или от общественото житие-битие. В днешно време все повече имаме необходимост
да припомняме едно или друго, за да изразим уважение по нечий адрес или да
вземем пример от миналото, помагайки си в настоящето да изградим визия за
бъдещето.
Известна е максимата
„Няма нищо по-добро от забравеното старо“ (приписват
го на френския писател Жак Песце от преди близо 200 години). Разбира се, и преди него е имало подобни умозаключения: примерно още
през 14 в. Джефри Чосър в една от
баладите си казва, че „Няма нов обичай, който не би остарял“. Може
би, защото всичко в живота не върви по права линия, а се развива в кръг.
Всъщност, най-добре е да
помним и да припомняме, за да знаем достатъчно за хората преди нас, както и за
свършеното от тях, макар в днешно време на мнозина не им харесва този подход.
От десетилетия Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра създава
своеобразен календар за съответната година, отбелязвайки в предварителен план юбилейни,
кръгли или полукръгли годишнини, които са повод за допълнителни описания във
връзка с тях.
Много често те са подтик към
различни люде или институции да проведат събития в тяхна чест, за да откроят
значението на личности или на придобивки, както и на случаи, отнасящи се до
повече или до по-малко групи от хора. Всичко това е възможност за нашите
съвременници да надникнат в историята, за да си вземат поука или поне да сведат
глава пред паметта на своите предшественици, оставили следа в живота.
От календара с бележити (паметни дати), подготвен за 2022 г., можем да си
припомним, че преди 1 495 г. император Юстиниян I започва възстановяването на
крепостната стена при Силистра, а преди 180 години е стартът на градежа на
крепостта „Меджиди табия“, около която се развиват действия в Кримската война
повече от десет години по-късно. Междувременно в Силистра (Дръстър) преди 1 095 г. християнският водач Дамян
– митрополит на тукашната епархия, е провъзгласен за пръв патриарх на България.
За живота в и край
мястото, затварящо споменатите по-горе крепости, преди 370 и 150 години
съответно разказват пътешествениците Евлия Челеби и Феликс Каниц. Подобно на
тях ценни свидетелства оставя за този край роденият преди 220 години руски славист, българист, фолклорист,
етнограф, филолог Юрий Венелин, посетил Силистра през 1830 г.
Богата е палитрата от
годишнини, посветена на културата и на духовността. Преди 160 години е осветен
православен катедрален храм „Св. св. равноапостоли Петър и Павел“ в Силистра, в
който на 6.12. с.г. свещеник Христо
Аврамов отслужва първата по рода си литургия на старобългарски език. Две
читалища – НЧ „Дръстър“ град Силистра и НЧ „Христо Ботев“ с. Белица, имат
поводи за празници, за да честват съответно 10 и 80 г. Читалището в
тутраканското село е връстник на откриването на Римската гробница в Силистра, когато
пък езерото „Сребърна“ е обявено за резерват. Първите си десет години се очаква
да отбележи и съборът „Алфатарски багри“, провеждан в най-малкия добруджански
град.
За отбелязване е, че още
през 1872 г., т.е. преди 150 г. или само година след първото театрално
представление в Силистра, в града е създадено първото в България Театрално
дружество „Деятел“ (професионалният
театър в Силистра става факт през 1942 г., т.е. преди 80 години). През годината 35 г. навършват
Детски фолклорен ансамбъл „Добруджанче“, създаден при някогашния Пионерски дом Силистра
– днес формация при АНТП „Силистра“ – част от НЧ „Доростол“, както и Дружество
на писателите Силистра (14.06.1987
г.).
Още: 25 години
отбелязваме на Клуб „Амадеус“, чийто пръв концерт е на 29 октомври в залата на Дома на учителя в Силистра. Преди 45 г. в
Силистра започва да действа т.нар. Студийно кино към кино „Доростол“, чието
начало пък е преди 80 години. Преди половин век е създаден Ансамбъл „Добруджа“
Силистра – първоначално към Селскостопански техникум, а днес – формация към
община Силистра; преди 35 г. в Силистра е учредена Окръжна група на фото дейците.
Преди 60 години започват да излизат вестниците „Дуловска искра“ – Дулово, и „Тутракански
глас“ – Тутракан, който единствен в област Силистра никога не е прекъсвал своя „живот“.
Преди 40
г. в Регионална библиотека Силистра заработва отдел „Изкуство“, като по възраст
той се родее с новооткрития тогава паметник на войводата Таньо Стоянов в град Тутракан. Преди 55 години в Силистра е
пуснат първият телевизионен ретранслатор. В допълнение са годишнините и в
сферата на образованието: 130 години на Педагогическото училище; 80 г. на
тутраканската гимназия; 70 г. на създаването на „горен курс“ в училището в
Дулово; 25 години на Факултет Силистра при Русенски университет „Ангел Кънчев“
Русе; 115 години на училището в село Проф. Иширково; 40 г. от откриването на 16-класно
училище в село Черник, Дуловско. Не на последно място: преди 170 г. в кв. „Волната“
е открито първото в град Силистра училище, а в Тутракан – подобно, но преди 160
г.
В
неправителствения сектор също редица годишнини, които заслужават внимание: преди
140 г. – начало на червенокръсткото сдружение в Силистра, като през същата 1882
г. е създадена и първата светска болница в града. Преди 135 г. е основано
Ловно-рибарско дружество „Сокол“ Силистра; преди 115 г. – Рибарско-кооперативно
дружество „Свети Никола“ в Тутракан; преди 75 г. – Морски клуб Силистра и днешното
Филателно дружество „Димитър Дончев“; преди 65 години Туристическо дружество „Дочо
Михайлов“ Силистра; преди 35 г. – клуб в Силистра към Дружество на диабетиците;
преди 25 години – Асоциация на лозарите и винопроизводителите „Силвин“ Силистра;
преди 20 г. – Ротари клуб Силистра, преди 15 г. – Ротари клуб Тутракан и Лайънс
клуб Силистра; 30 години – Дружество за защита на резервата „Сребърна“; 20
години Литературно сдружение „Реката“ Силистра.
В
миналото Силистра и населените места от Крайдунавска Добруджа са дали живот и начало на мнозина известни дейци на литературата,
музиката, театралното дело и изобщо на културата, за които предвид години на
тяхно рождение или по друг повод имаме право да ги споменем отново. Преди 75 г.
е родена световната оперна прима Стефка Евстатиева; преди 70 години –
световната джаз прима Йълдъз Ибрахимова; 80 години – народният певец Георги
Жеков (покойник) – на негово име бе започнат песенен фестивал „С песните на….“
в родното му село Айдемир.
В музикално-театрален
аспект отбелязваме 120 г. от рождението на Стоян Стоянов – ръководител на
Национална опера София и основател на българската кларинетна школа, като негов
връстник е Стефан Караламбов – актьор, роден в Тутракан; 115 г. имаме от
рождението на актрисата Султана Морфова-Куманова.
Преди 90
г. са родени художниците Йордан Маринов – почетен гражданин на Силистра (покойник), Димитър
Арнаудов (110
г.), Бедиг Бедросян – 110 г. Също: Георги Куртев – 90 г.,
Ангел Станев – 75 г. Писателят и краевед Петър Кънев от Алфатар навършва 80
години. Преди 160 г. в Гарван е роден Димитър Бъчваров – твърди се, че той е
първият добруджански журналист.
В Разградско
преди 90 г. е роден Никола Нанев – журналист в Силистра – кореспондент на в. „Работническо
дело“ и „Дума“. Преди 140 г. в Тутракан е роден писателят Добри Немиров; 140
години от рождението в Силистра на Ружа Драганова Тенева (първата българска поетеса, завършила
Сорбоната, една от съоснователките на Клуб на българските
писателки); 95 г. от рождението в Разградско на
юриста Борис Илиев, работил в Силистра, създател на похода „По стъпките на
Таньо войвода“ от Тутракан до Поповско.
Председателят
на ВДРО Аспарух Айдемирски е роден в Дулово преди 130 г., но е живял също в
Силистра и в Тутракан, където умира. Преди 120 години е роден Злати Еников –
учител и краевед от калипетровски род. Преди 150 г. – читалищният деец и учител
Тодор Карагеоргиев – един от създателите на хоровото дело у нас. Друг
читалищен деец – Диоген Вичев, умира преди 60 г. Педагогът и дългогодишен
училищен директор Иван Байчев – 100 г. от неговото рождение; преди 90 г. в
Попина е роден Марин Люлюшев – основател и първи декан на Педагогическия
факултет във Великотърновския университет; 85 г. от рождението в Сребърна на
Иван Недев – езиковед, преподавател в Педагогическия институт и във Филиал Силистра
на Русенския университет. Преди 90 г. умира Антон Пчеларов – родом от
Кайнарджа, създател на българския кадастър.
Силистренският
край е свързан и с няколко събития, които през 2022 г. също заслужават да бъдат
споменати: преди 1 050 г. войските на княз Светослав са обсадени в „Дръстър“
от византийските войски; преди 155 г. през Добруджа край Тутракан минава четата
на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски; преди 130 г. започват
метеорологичните наблюдения; преди 125 г. – бунт на офицерите русофили от
Силистра (за това свидетелства паметна плоча на източната фасада на
сградата на община Силистра); преди 115 г.
Харалампи Джамджиев изгражда в село Поп Кралево първата в района съвременна
мелница; преди 85 г. започва т.нар. Сребърски процес срещу дейци за
освобождението на Добруджа от румънска окупация; 30 г. от първото честване на
Празник на Силистра (14 септември – Кръстовден); преди
45 г. е открит новият гробищен парк в Силистра, а пет години преди това – създадена
е първата общинска аптека в Силистра; 80 г. от Великия добруджански събор,
проведен в Добрич; 80 г. на герба на Силистра „Скъпа и свещена“, дело на
скулптора Павел Метеоров от Силистра; друг герб на Силистра е създаден преди 60 г.
В
сферата на спорта също намираме годишнини, за които си заслужава да се спомене:;
преди 125 години е създадено Гимнастическо дружество „Добруджански юнак“, дало
началото на организирано спортно движение в Силистра; 120 години футболно движение в Силистра (75 г. на ФК с наследник днешният „Доростол“); 70 г. баскетбол в
Силистра (бел.-на герба на БК „Доростол“ в момента пише 1951).
Списъкът
с личности и събития, които през настоящата година имат свои годишнини по повод
своето рождение, кончина или конкретна изява в обществото, е отворен за
допълване по идея на всички, за които е важно да познаваме своите предци.
Защото по една или друга причина им дължим внимание и благодарност за стореното
от тях приживе, независими от житейски обстоятелства, от които са били зависими
или с които е трябвало да се съобразяват.