На Бабинден в 2022 година, възстановка в село Шуменци

 

Празникът „Бабинден” е сред тези тържествени дни в българския календар, който е без свое подобие в обредността на други народи, поне в познатия ни формат (специалистите етнолози може и да оспорят това твърдение, защото това им е работата – да знаят повече от всички останали). И може би по тази причина неговата неповторимост го прави толкова чакан и желан дори от съвременните поколения, които са посветени или омаяни от тайнството на празника. За някои той е отживелица, макар че е свързан пряко с раждането на живота и съответно с осигуряване на нова генерация у всяка нация.

Обичаят е възпроизваждан в днешни дни в отделните населени места в различни видоизменения, някои от които се отдалечават от първоизвора си, но обикновено такава е съдбата на старите елементи от обредната ни система. Вероятно по тази причина е винаги интересно човек да стане свидетел на възстановка „а ла…” (на отделни моменти), в случая в село Шуменци, Тутраканско.

За него своя предварителна информация даде БНР (публикация по темата –на сайта на националното радио): „Самодейки, водени от етнографката и педагожка Калина Михайлова, отдават почит на жените, които някога са били единствените в помощ на родилките –  не само по време на раждането, но и след това със съвети за отглеждане на децата.

В ролята на „баба акушерка” е баба Друмка, която е някогашна медицинска сестра в селото. Когато влязат в къщата й, жените с благодарност я даруват с каквото са донесли – варена кокошка, пита, баница, вино и ракия, за да седнат да се почерпят и повеселят. Без мъже, разбира се (музикантите в случая не се броят). Но пътьом към дома на бабата, ако срещнат…случайно, представител на другия пол…, може и да се наложи да чуе по свой адрес пиперливи слова. И да ги изтърпи безмълвно, естествено. А, да, трябва и да се „откупи”…, така повелява традицията.

Иначе обредът се развива около чешма – във варианта на село Шуменци – още и край домашния геран. Там ритуали се извършват на дръвника, около който е и ритуалното измиване с калъп сапун и нова кърпа, придружено с наричане (в менчето с водата се пускат стрък босилек или здравец), продължаващо после и в къщата.

След поливането жените даряват бабата с дрехи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. И всичко това е посветено на благодарността за споучливото израждане на децата, за плодовист на майките и за мъжка сила у бащите, за да се множи общността (за отбелязване – след обяд на трапезата у бабата започват да идват и мъже).

От публикации в интернет ни припомнят: „Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките в повечето случаи имат символен сексуален смисъл - понякога иносказателен, но най-често с директни словесни послания, които не са за ушите на малки деца и нда всички други, които се изчервяват при чуването им”.