Края на годината всеки изпраща по своему: с подарък, с пищна трапеза, със заключване в трезора на паметтта на свиден спомен, с мисловна снимка на разочарование от някого или от нещо, а може би и от волята на Съдбата, сътворила условия за поредно житейско предизвикателство. Някои обаче си тръгват от старата година с нова творба, за да прекрачят с нея в актуализираното поредно броене на дните от календара.
Сред тях е и работещият в София 31-годишен силистренец Михаил Колев, който сподели първата си стихосбирка "Душата на думите" със своите приятели и вероятно бъдещи почитатели на неговата искрена поезия, макар и неузряла, както биха казали уморените от прочити на същата тема професионални критикари.
Разбира се, като всеки млад човек и неговият избор на основен и повтарящ се рефрен в творбата му не е далеч от традиционния, а именно...любовта, макар че на нея всички възрасти са подвластни, както е казал преди два века Пушкин. Към нея, Жената, както можем да се досетим и без подсказка от публиката. Или не дай, Боже, от приятел.
Да посветиш на това извечно чувство десетина години от живота си, пресъздавайки го на белия лист с думи и препинателни знаци, не е лесно занимание. Особено когато не си професионален поет и нямаш претенции да зачудиш света с някакво откритие на рецепта за обич към обект/и от другия пол.
За сметка на това обаче можеш да бъдеш чистосърдечен в чувството си, пресъздавайки го по непосредствен начин, с най-обикновени думи, но наредени като в естествено получил се пъзел. Книги от този род не ни казват нищо ново и особено за любовта, но те са повод да си припомним нещо подобно от своя живот. Понякага са и подтик да тръгнем по пътя към Нея, за да изпитаме същите трепети, споделени и от автора на стихосбирката, съдържаща, забележете, не по-малко от 140 стихотворения.
Още в пролога Колев не пропуска да ни предупреди, че в "Тази книга всеки ще открие нещо от себе си, което е забравил или което никога не е усещал". Той приема сборника си като...пътуване, на което кани своите читатели, вярвайки, че "пътниците" ще се наследят на своеобразния поход из лабиринтите на транса, породен от любовната омая.
"Душата на думите" е сред книгите, които не садържат почти задължителния атрибут, наречен "Съдържание...", което неминуемо кара да читателя да "кара" направо, четейки стиховете един след друг. Няма да сгреши обаче ако прескача и търси преки пътища към някое стихотворно попадение, което може да му подобри настроението или да му подостри любопитството, за да продължи да вниква в зададени въпроси и в намерените отговори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар