Силистренец изригна във Фейсбук с коментар по темата "Македония", припомняйки случая "Добруджа"

 

Живеем във времена, когато за управляващите, медиите и респективно за обществото значение има предимно актуалният за момента „дневен ред“ у нас и по света: кризи, бедствия, крамоли на политическо и икономическо нива, както и всякакви други новинарски фойерверки. Разбира се, за разреждане на обстановката следим и вечни „теми“ – например, не винаги значими случки по „жълтите павета“, които не интересуват цялата страна, но са център на внимание в националните медии.

Неизменно сред острите ъгли остава проблемът „Македония“ – крайъгълен за политици, историци, филмови и литературни дейци. Покрай тях той е фокус за вестници, радиа, телевизии, списания, понастоящем е акцент и в социалните мрежи. И така – вече 150 години. Май не остана българин от „тази страна“, който да няма мнение по македонските „работи“.

Друг е въпросът, че междувременно в изминалия век и половина подобни теми са имали развитие по отношение на „Тракия“, „Западни покрайнини“, „Добруджа“…Повод за настоящата бележка е коментар във Фейсбук на силистренеца Виктор Герасимов, който с баща си Петко Герасимов е създател на сайта „Стара Силистра“, представящ разнообразна и полезна текстова и фотографска информация.

Ето и неговото „изригване“ в словесен порядък: „Македония, та Македония! То  не бяха песни, то не бяха борби и въстания. А кога ще се даде гласност на аналогичните репресии спрямо българи в Южна Добруджа преди 1940 година? А за възродителните процеси на българите, останали да живеят в Румъния след 1940 година? Стотици са бити, ограбени а дори и убити от (тогавашната) румънска власт и „ от „импортираните“ македонски колонисти. Това не веднъж е споменавано в българските вестници, издавани в Силистра преди 1940 година. Колко филма има за клането в Сребърна, а за тези в Добричко? Вижте една от многото статии описващи тези зверства от брой 17 на вестник Нов глас от 15.09.1927 година“.

През есента на 2020 г. в Силистра бе проведена първа по рода си среща на творци, посветили време, енергия и емоция, за да създадат само през последните 20 години над 30 книги, посветени на Силистренския край във връзка със събитията в Южна Добруджа през първата половина на миналия век. Проявата бе по повод 80-ата година от Крайовския мирен договор от 1940 г. (www.jordansilistra.blogspot.com/2020/10/blog-post_54.html).

Разпространено бе и специално издание с краеведски материали по темата, включително за повече от 30 паметника и паметни плочи, създадени предимно през последните 50-60 години в различни общини, свързани с лица, дейци и събития в периода 1913-1940 г. За „онова време“, когато за изконната българска земя е актуална румънската окупация, все още има живи свидетели. „То“ обаче остава незабелязано в ярки очертания в мъглата на родната ни история по различни причини, включително заради тържествуващия до преди 30 години интернационализъм и в името ва вечната и нерушима дружба между народите.