Бизнес дамата Димитричка Георгиева спази традицията и първо
пред журналисти представи двете си нови книги – едната за пръв път в проза („Сама по пътя“– I –
Оживях, защото много видях), чиято втора част също е в процес
на подготовка, а другата – подборка от новосъздадени поетични творби („Пъстра есен“). Всички свои книги известната със своето
бизнес амплоа силистренка издава с псевдонима Дими Борисова. Творбите са
отпечатани в издателство „Ковачев“ под редакторството на поета Валентин Чернев
и с техническата редакторска помощ на филоложката Ванушка Димитрова.
Официалното представяне пред публика е на 17 юни от 17,30 ч. в зала 13 на ГХГ –
Силистра.
Първата литературна изява на г-жа Георгиева бе през ранното
лято на миналата година, когато заяви пред съда на
читателите първата си творба – стихосбирката „Божествен дар“. Със 115 стиха за
любовта в нея тогава тя показа как през очите на една жена с богат житейски
опит изглежда обичта в различните й измерения и адресати. В тях се оглежда най-съкровеното
човешко чувство, за да ни се напомни, че няма нищо по-голямо от хляба на
трапезата ни и нищо по-ценно от любовния трепет.
Само няколко месеца по-късно след прощъпулника си в литературните
среди Георгиева/Борисова се яви за втори път, за да изненада читателската
аудитория, предлагайки й нови две свои книги („Мисия
– жена“ и „Нека ти бъда вселена“), с които на първо време „затвори“ поетичната
си триада, посветена на вечното чувство, известно като любов, подвластно на
всички възрасти и на всяко живо същество.
Какво каза за медиите инициаторката на поредното духовно общуване
в Силистра? „Двете книги нямат нищо общо: поетичната е свързана с чувствата,
прозаичната – със ситуациите в живота, от които засега много спестих, но пиша и
втора част, която ще е по-различна и по-широка.“ Всяка от главите има свое
заглавие, в тях има подчертаване на действието, за да се види задкулисието в
периода 1991-1994 г. На практика „Сама по пътя“ е един вид равносметка, без да се казва,
че е автобиографична, макар много хора могат да се познаят, нищо че са
безименни, а други са с променени имена.
„Като я четох вече напечатана пред мен бяха картините и хората, чувах им гласовете; мислех, че съм преживяла всичко това, но…Вече съм по-спокойна,
пречистена“, заяви пред журналистите авторката. От позицията на времето, опита
и житейската възраст тя смята, че ако отново извърви пътя си в никакъв случай
няма да загуби решителността си и ще знае как да избягва „ударите“. Колкото до
бизнеса – ключът е в признанието й „Бизнесът е мъжка работа. Това не бях аз, това
беше само работа. Бих посъветвала жените: спестете си това занимание, запазете
се жени“.
Колкото до поетичната книга,
отговорите на повечето от въпросите се намират в заглавията на творбите: „Пъстра
есен“, „Пурпурен залез“, „Кукувица“, „Не съм ти грешка“, „Възкръснала любов“, „Рицар
на моята душа“, „Безпътна самодива“, „Кажи, че ме обичаш“, „Подарена любов“, „Богиня
на земята“, „Летя към теб“, „Няма любов в града“, „Все още съм жива“ и др.
И в предговора, написан от самата
Дими Борисова: „Още съм в късното лято, все още не напускам този сезон, а пред
мен е романтичната есен. Царствени багри – пастелни – в златно-жълто, в топло-кафяво, в прегоряло-червено и все още алеи от зелено и други пищни цветове допълват картната
– пъстра есен – топла и уютна, със спокойни изгреви и пурпурно-красиви залези. В
началото на този сезон аз се преродих, върна се музата, която бях запратила далече,
далече. През моята ранна пролет започнах да пиша – стихове, разкази, продължих
до ранното си лято…
...В този междинен сезон между лятото и есента срещнах любовта
във всичките й измерения, макар че самотата никога не ми е тежала, само в
определени моменти я усещах по-тежка и по-дръзка. Тя беше част от мен, моя
защитница във всичките ми години, чувствах се комфортно даже изпитвах
някаква гордост от това, че мога сама – пак суета…Ще се радвам, ако се намери
поне един читател, който ще остане емоционално зареден от стиховете ми.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар