Турската "копринена" халва преди години стана най-новият хит на
пазара на сладкарските изделия у нас. В родината й, южната ни съседка, майсторите й не били на много места -
основно в Истанбул и Измит. Не повече от 30 общо са там цеховете и заводите за
производство на "пишмание"-то, което в творчески превод би означавало
"неустоимата"...халва. Първите й любители в България вече установили и ново
свойство у халвата: тя лекува депресия, включително и по-често у жените. Не е случайно
тогава, че Силистра стана столица на копринената халва. Ориенталският сладкиш
обаче вече е мечта за всяка трапеза, при това дори повече от шоколада, в
Холандия, Германия, Белгия, чак и в САЩ. Вкусът е наложен от тамошните колонии
от турци. Забърква се сладкото изкушение от захар, пшенично брашно, маргарин и есенции
/ванилия или какао-по избор/. За да го превърнат в...кълбенца от навити
триметрови нишки с размери на микрони. Копринарката няма нищо общо със захарния
памук. Разликата е в технологията и в основното изискване: подгряване на сместа
до 160 градуса със специален миксер, какъвто не може да бъде ползван при
домашни условия. При това бъркането продължава 7-8 часа. Кълбенцата от захар стават за "хапки", една по
една, с кафето. Вместо бяло сладко, познато от Българското Възраждане и старите
градски песни. Може би имаме нужда от нещо сладичко, за да прогоним стреса от
напрегнатия делник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар