Назаем от духа на град Елена и от повея на Балкана

Група членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра осъществи в периода 7-10 август поредната си проява, вписана от календарния план за 2020 г. 

Близо 20 души пътуваха до град Елена (населено място на близо 6 века, наричано още Стръмена и Еляна), базирайки се в Къща за гости „Турлата“ в село Мийковци.

 В него постоянно живеещи са 28 души, а 8 са махалите наоколо. Добруджанските туристи реализираха две пеши разходки – до хижа и връх „Чумерна“ (1 536 м.) и по еко пътеката край Усои, известна с интересни природни образования като „Костенурките“, „Светилището“, „Сенчени скали“.

В програмата още бяха вклрючени посещения на забележителностите в балканския град, прочут в историята със своя принос за образованието и културата по времето на Възраждането и след това. Най-напред внимание бе обърнато на комплекс „Даскалоливница“, около който са и два достолепни и уникални православни храма.

Институцията прощъпулник в „леенето“ на учители – една идея на Петко Рачев Славейков – сам преподавател в своеобразната образователна обител, е първото класно училище в България. Неговият първи учебен ден както за ученици, така и за студенти („бъдещи учители“) е през 1844 г. и съществува за малко и след Освобождението през 1878 г. За отбелязване – в онези времена е имало дори общежитие за обучаемите, които не са от града.

И така над 200 души са неговите възпитаници, получили възможност да предават и те четмо/писмо на неграмотните, но жадни за знания българчета – по нечия статистика са  го правили в над 120 града и села в страната. Част от еленските ученици са станали свещеници, отдавайки се на вярата, която също е трябвало да бъде предавана от подготвени отци. Техен човек е бил и в четата на Ботев, осъществил съзаклятието.

Някои от завършилите по-късно стават и читалищни дейци – онези средища на духовността, които и днес са уникални за Европа и за света.

Форма на обучение за по-малките е била т.нар. взаимо-учителна метода, по-големите са се развивали в стила на Ян Коменски. Били са по 25-26 души в класна стая, седейки на механджийски пейки. Пишели са с каменен калем на специални дървени дъсчици, разположени върху краката им. Чували са звъна на близката часовникова кула за край и начало на часа, траещ колкото и днес – 45 м., с 15 м. междучасие. Кулатате  от 1812 г., грладена от неизвестен местен майстор. Камбаната, лята в Габрово, е купена за хаир (благополучие) от  Фейзи ага, и се чува във всяка точка на града.. Въртели са глобус – подарък от българите в Одеса, за да научават нещо повече за света. Любопитна подробност – на учениците е раздавана питейна вода, за да не се изпотяват и съответно да не настиват, а с предпазна цел са пращани дори да се преобличат при нужда.

По руски образец е било началото на учебната година – на 1 септември, а денят в православния календар, отреден за светците първоучители Кирил и Методий – 11 май, е бил определен за най-подходящ за финал на съответния учебен период. Между началото и края имало и две ваканции – разбира се, без изненада за избора на времето за разполажането им – по Коледа и в навечерието на Великден.

Училището е имало и свой печат с изображение на петел, защото гордата птица – водач на пилчарското ято, „буди“, а в „онова време“ на възрожденски подем нацията е имала нужда точно от този момент от натрупване на знание, за да си „пробуди духа“.

Откъде са идвали парите за издръжка на обучаемите и на техните учители – не са от Голямата порта в Цариград, естествено, а от настоятелите – бакали и чорбаджии. Две години са стигали, за да се научиш на четмо и писмо, а 4 – достатъчни, за да се подготвиш да преподаваш.

Подобно и на други сгради на институции, изиграли ролите си в подходящия период, и даскаловницата преминава през трансформация – била е болница по време на войни, връщана е в дрехата на училищен фактор, преобличана е в детска градина, а през 1963 г. е наградена с мисията да бъде музей – поучителен и даващ пример.

В комплекса има и  етно кът, осигуряващ кратък полет с машината на времето – това е Камбуровият хан, пренесен греда по греда и дъска по дъска, пирон по пирон от друго място, за да показва в днешно време бит и култура, характерни за далечни векове (експозицията припомня и модните прищевки на еленчанските калдъръм кокони). 

Подобно на него в различни от настоящите измерения ни праща и близкият православен храм „Св. Николай Чудотворец“, който е от 1804 г., и е истинска галерия със своите 1 600 образа, създадени по необикновен рисувателен начин в периода до 1813 г.

Така извън канона – с народно облекло, виждаме византийския император Константин I и майка му Елена Константинополска, почитани като християнски светци, както и повечето лица от несветския албум – израженията им не са измъчени, а от тях строят доброта, светлина и оптимизъм. В град Елена има три храма – този е само музей, а са действащи останалите два, единият от които е съвсем наблизо и е от 1837 г.

Къща музей „Иларион Макариополски“ е другият интересен туристически обект в града. Като сграда е забележителен архитектурен паметник, разположен върху 300 кв.м. застроена площ върху два етажа в раздвижен обем и с живописен външен изглед – големи стрехи, чардаци и решетъчни прозорци. Като възраст е на повече от 3 века. Бонус в спомена е уникалната чешма в двора, която е на близо 270 години – за последно ремонтирана преди близо 150 години.

Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски) е с грузински произход, но е български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, водач на черковно-националната борба. 

От неговия род е митрополит Иларион – духовен водач на Доростолска епархия в периода 2003-2009 г., който е родом от Елена, и на една от къщите в центъра на града има плоча, указваща, че е живял на това място.

В друга част на града се начира уникален архитектулен обект .- т.нар. Разсуканови къщи, изградени под един покрив в общ ансамбъл за баща и четиримата му синове. Срещу тях е една от светините на град Елена - храмът, носещ името на Рождество на Пресвета Богородица, в чийто двор са погребани видни местни църковни дейци - отци, настоятели, ктитори и др.

През последните години станаха популярни много водопади и пръскала в България – някои наистина живописни, непростимо останали незабелязани преди време, други не са толкова интересни, но върви между другото да им се хвърли по един поглед. 

Има и една трета категория природни обекти с етикет „водопад“, които обаче нямат…вода. За сметка на това обаче стават за декор на фото сесия насред…нищото. Включително и за една от туристките от Силистра, току що научила, че е станала…баба, при това внучката ще носи началната й буква. Повод за групова веселба и умиление, а малко по-късно иза неочаквана почерпка. Малка утеха е, че на път за Елена групата успя да видя Хотнишкия водопад на река Бохот, който все още...тече.

Сред тях вписваме и „водопада“ по река Мийковска. Уважен е с посещение, за да не каже някой, че не сме го забелязали. По пътя към мястото, където трябва да шурти вода от N-метров пад, със сигурност сме се дивили на огромните коловози, останали като тежки следи от кален период при буксуването на гумите на джипове или на товарни коли с вид на съвременни зверове, задвижвани от десетки конски сили.

В момента в България има стотици нови туристически дестинации - възстановки на крепости, кътове за забавления и др., създадени с европейски средства или като ефект от частна инициатива на родолюбиви и предприемчиви българи. Мемориален комплекс „Вълчан войвода“ край село Раювци е един от тях. Единственият паметник на славния хайдутин, чието съкровище все още се търси, е част от него – намира се на голяма поляна близо до язовир „Йовковци“. Паметникът се намира до вековен дъб и старо черковище.

Обект с официално название „Раювски камъни“, но неформално това е „Българският Стоунхендж“, е съседно място, изпълнено с енергията на вековете, защото върху обработени камъни са изписани философски мисли и цитати от български патриоти (Васил Левски, Христо Ботев, Отец Паисий, Бачо Киро, Гоце Делчев), на духовни водачи пророци (Баба Ванга, Слава Севрюкова, Вера Кочовска, Петър Дънов, Дядо Влайчо), на творци като Захарий Стоянов и на видни личности, оставили трайни следи в съзнанието ни със своето прозрение за света. За вярващите намиращият се също на голата поляна параклис „Света Петка Търновска“ е възможност да запалят свещ, измолвайки Всевишния по повод своя тревога или тегоба.

Мигове за прочит на велики идеи за величието  и падението в живота под палещото августовско слънце в изпълнения с магично вдъхновение кръг от камъни, зареждащи с духовно богатство и с космическо проникновение.

В района на Елена има и други камъни, които са обект на внимание - Марков камък, за който има легенда, че е закрепен на билото на рид от ръката на Крали Марко; Раюв камък - 20-метров откос, от който се открива просторна гледка към язовир.

Пътьом към град Елена силистренци посетиха и комплекса „Мини България“ в град Велико Търново. За съжаление, сред 80-те макета на известни архитектурни забележителности в страната засега няма нито една от Силистра – независимо, че национално известни са езерото „Сребърна“, крепостта „Меджиди табия“, Римската гробница и др. Въпреки това, на фона на църквата на върха на крепостта „Царевец“ или на Балдуиновата кула, винаги можеш да впишеш във фото разказа си изображение на някой манастир, когото скоро не си посещавал. Както и по нещо от всичко друго, което може да си виждал само на картинка в интернет – Дяволския мост в Родопите, например, макар че вече е достъпен, за разлика от преди години, когато шубракът беше до колене и само туристическата импровизация можеше да те доведе до нещо старо, символно и използвано в историческите ни кино фитове.

На собствениците на Къща за гости „Турлата“ в село Мийковци в лицето на нейния любезен и домакин Мария Корчева  от името на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра бе връчен екземпляр от иконата „Доростолски мъченици“ в знак на благодарност за оказаното гостоприемство по време на 4-дневния тур на групата силистренци начело с председателя на дружеството Виолета Атанасова.

В мини тържеството, осъществено в края на пребиваването на добруджанци в балкана, духовният подарък бе допълнен с характерен за силистренци малък „жест“ - към всяка материална придобивка, в случая изпълнена и с непреходна духовност, да има и типичен за района еликсир от вездесъщата кайсиева ракия. 

Иконата бе дадена, за да пази отсега нататък всички гости на туристическото средище, създадено преди двадесетина години в малкото балканско село. Тя бе осветена преди няколко години по време на първия проведен празник в чест на мъчениците на християнската вяра, преминал с участието на патриарх Неофит в крайдунавския град.