Кайнарджански потайности из Сухоречието на Добруджа

В световната литература творбите за потайности и мистерии са неумираща във времето класика, защото съчетават в себе си познавателното и приключенското начало, втъкано вече и в канавата на повечето от туристическите продукти. Благодарение на наследие от миналото, разкрито и припознато от съвременниците ни, днес имаме любими дестинации за пътувания, осигуряващи поминъка на знайни краища и на забравени от бога места на географската карта.

Крановски скален лабиринт

Известно е, че Балканите и в частност районът на Добруджа са били винаги център или периферия на световни събития, включително битки между народи за територии и за присвояване на културни достижения. За нас, българите, предвид много причини, докато ги преоткрием, припознаем, проучим и впоследствие разкажем убедително за тях, други народи извървяха своя път, достигайки до обозначаването на атрактивни места, привличащи интереса на хора от цял свят.

През последните 2-3 десетилетия за мнозина стана ясно, че каньонът в Добруджа между Силистренско, Добричко и Варненско, известен като Сухоречието – някога район на пресъхналите през Средновековието реки, наричани предимно Голям и Малък Канагьол, както и на техните притоци, би могъл да бъде лакмус за експедиционни и екскурзиантски турове, защото тук има уникални природни и исторически дадености, завещани от нашите деди. Те обаче чакат своето окончателно опознаване от страна на специалистите от различните области, за да бъдат препоръчани на всички да ги посетят и да им се радват, като на нещо свято и несрещано никъде другаде.

В слънчев октомврийски ден на 2021 г. на площада на някога централното, а днес малко село Краново, намиращо се в крайграничната територия на община Кайнарджа, бе проведено откриване на първата в каньона екопътека „Крановски скален лабиринт“. Проектът за изграждането му е на Българска асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ) и е осъществен с подкрепата на едноименната община и на представители на местния бизнес. Дългогодишният общински кмет Любен Сивев участва в ритуала заедно със специалния гост на тържеството Юлияна Дечева от Фондация „Америка за България“. Фондацията е финансов благодетел на проекта, един от общо 31, подкрепени в проведения миналата година конкурс „Туризъм по р. Дунав“.

Николай Панайотов, който е изпълнителен директор на БАСЕТ, благодари за институционалното и личностното съпричастие през целия процес на подготовка и реализация на проекта, връчвайки грамоти на инициатори, партньори и участници проекта, сред които са местният кмет Христина Тодорова, както още нейни съселяни и хора от други общини.

Пейзажи срещу екопътеката "Крановски скален лабиринт"

Новата туристическа перла на Крайдунавска Добруджа е смятана за емблематична за Сухата река, позната от древността, с надеждата тя да бъде превърната в бъдеще в едноименен трансграничен ландшафтен парк с различни атракции, защото според специалистите в района има още подходящи места за преобразуването им в обекти за посещение. Някои от тях са в районите на селата Войново и Стрелково, вече са били социализирани по предишни проекти, но са останали в някаква степен встрани от погледа на туристите от близки краища и от по-далечни страни. Макар на практика да са от същия вид – пещери и скални манастири, и спокойно могат да бъдат навързани в общ туристически продукт.

Участниците в събитието преминаха цялото разстояние от село Краново до началото на екопътеката – около 1,5 км, като после се разходиха по целия маршрут, включващ сравнително екстремни изкачвания по обезопасени с укрепени дървени парапети и стълбички пътеки, както и разглеждане на отделните елементи на скалната природна даденост. Запомнящи са всички от тях, но най-вече тези с имена, включващи и помещения – пещери, именувани по нечие въображение с цел визуално запомняне: „Вратата“, „Двете брачни халки“, „Цитаделата“, „Спатията“, „Корабът“, „Двуетажната пещера“ и др.

Екопътеката е от кръгов тип и дава възможност на всички, които преминават по нея, да тръгнат от едната й страна и да излязат на същото място, но от другата й страна. И за финал да поседнат на импровизирана беседка с каменни плочи и дървесни трупи. В намеренията на община Кайнарджа влизат планове тук да има изградено каменно огнище, както и чешма, за да стане мястото подходящо за пикник.

Според специалистите, тук се намират уникални за Европа вдълбавания в скали над равна повърхност. Предполага се, че след ледниковата епоха е възможно точно тук да са били първите на Стария континент места, където хората са заживели в самоорганизирани общности. От високите места се открива невероятна за фото сафари панорама към по-близки и по-далечни скални образувания, които в бъдеще също може да бъдат превърнати в алтернативни анимационни моменти.

Това е първата устроена екопътека в Добруджа, като трябва да отбележим, че преди повече от десетилетие и половина за посетители пак по проекти са пригодени пещерите (тип комин, за което напомнят и останалите в топонимията наименования), известни като Малката Баджалия – при село Войново, и Голямата Баджалия  (светилището на проповядвалия по тези места бог Залмоксис – ученик на Питагор и последовател на Орфеизма), намираща се при с. Стрелково. Подобни има и на други места по Сухоречието от Силистра до Добрич, което е с дължина поне 65 км. Изработени в идеен план в близкото минало са били и три допълващи се маршрута, които ги включват в своите дестинации, но те не бяха развити. Сегашната придобивка, представляваща 3-километров маршрут на две нива, е разположена на десния бряг на Суха река и е модел за усвояване на природното наследство за нуждите на екологичния туризъм. 

„Осъществяването на тази идея е първа стъпка към изграждане на бъдещ парк, включващ и други туристически пътеки по поречието на Суха река в общините Добричка, Тервел и Крушари. Идеята на организаторите е той да прерасне и в трансграничен българо-румънски ландшафтен парк „Суха Река – езеро Олтина, което е на 5 км в северната ни съседка”, гласеше предварителната заявка от името на инициаторите от БАСЕТ.

 

Да припомним, че преди повече от 10 години Областна администрация Силистра спечели на национално ниво конкурса за отлична туристическа дестинация ЕДЕН в Европа с проекта „Седем състояния на водата – Дух, Здраве, Вяра, История, Красота, Традиция и Бит“, част от който бяха и красивите пейзажи по Суха река, както и скалните манастири по нея. Проектът бе представен в Брюксел и чрез него област Силистра стана една от първите в страната, влизайки в европейския проект „Най-добри европейски дестинации“ (ЕДЕН).

 

Събитието, посветено на откриването на Крановската екопътека, завърши по запомнящ се начин – с дегустация на вино от избите „Кайнарджа“ и „Пинк пеликан“, пред прочутата Кайнарджанска чешма. Със своите 75 линейни метра тя е най-дългата в България и разполага с 46 корита, пълнени с вода от 7 чучура. Известна е по целия свят заради подписания край нея през м. юли 1774 г. мирен договор между Руската и Османската империи.

 Пещери по Сухоречието

Чешмата, изградена на практика в края на 19 в. и обновена половин век по-късно, е в основата на комплекс с вписан в него Туристически посетителски център, благодарение на който Кайнарджа е част от Световна „Мрежа на мира“. Край сградата на експозицията са единственият в страната паметник на Екатерина Втора и бюст-паметникът на пълководеца граф. Румянцев, както и паметна плоча, свързана с преселението на българи в Русия след поредните руско-турски войни през 18 и 19 в., водени на територията на Добруджа.

 Баджалията при село Стрелково

По време на откриването на екопътеката и на импровизираните срещи са обсъдени възможностите за ползотворно бъдещо сътрудничество между различните институции относно експлоатацията на екопътеката, както и във връзка с потенциала създадените местни туристически продукти и атракции в района. Сред тях са тракийските светилища при селата Стрелково и Войново; етнографският комплекс „Чобан махала“ в село Каменци, в което е и манастирът „Възнесение Господне“; летището и учебен пилотски център  „Кайнарджа” на фирма „Ребус“, местността „Братила“ край село Васил Левски, Ангелушевото кладенче с лековита вода край село Срацимир и др.

 

В други краища на Крайдунавска Добруджа също има забележителности, някои от които са известни и извън пределите на България: езерото „Сребърна“, религиозните храмове на няколко вероизповедания в град Силистра и пак там – крепостта „Меджиди табия“ и Римската гробница, както и Дунавски парк с Архитектурно-археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“; в град Тутракан – 4 музея, руините от крепостта „Трансмариска“ и Рибарската махала; в Дуловско – аязмото при село Руйно, където също има скални манастири; езерото с лилиите в село Малък Преславец, Главинишко, манастирите край селата Айдемир, Силистренско, и край Сеново, Тутраканско, а в бъдеще време и в Попина, Ситовско.