РИБАРСКА (ЧЕИР) МАХАЛА
Хваната като в серкме, в северозападната част на Силистра, между Дунавската градина и Автогарата, тя пленява с романтичния си дух и душа. Монотонният шепот на реката само ни напомня, че не всичко е тленно и понякога времето спира. Независимо от историческите моменти,които е преживяла, в Чеир махала рибата винаги е била на пиедестал.
"По-добре лодка да те клати, отколкото трактор да те друса", философски разсъждаваше Данчо Топуза, най-старият рибар, и отпиваше един хайдушки гълток ракия от бутилката, която стоеше винаги до него в лодката. През 50-те и 60-те години на миналия век с рибарлък се изхранваха цели фамилии в Чеир махала. Във всяка къща имаше лодка. Тук още помнят рибарите Васко Комата, Петър Петров-Жак, Андрей Ласло-Бондоя. В махалата живееше и един ходжа, който разваляше магии и правеше муски за забременяване. Пред портата му винаги имаше върволяк от хора. Рибарското тържище беше в двора на сегашното "То- пливо", а лодкостоянката е действаща и в момента. В махалата има само четири улици: "Лом", "Старо село" , "Дунав" и "Бе- лица". По която и да тръгнеш, ще те изведе на брега на великата река. Вечерите тук бяха весели и шумни. Цялата махала миришеше на пържена или печена риба, а въздухът ухаеше на мента и мастика. Рибарите бяха пиячи професионалисти. В горната част на махалата запяваха песен, а в долната я довършваха. Цялата махала пееше. Рибарите умееха да се веселят. А когато има градус, има и радост - е казал народът.
Днес в Чеир махала е тихо и спокойно. Повечето къщи са пусти и саморазрушили се. Няма ги глъчката и песните. Рядко се виждат и деца. Липсва оня романтичен дух, свързан с аромата на бащин дом. Старите рибари ги няма вече на тоя свят, но спомените за тях са още живи.
МАРИН МИНЕВ - АРТ СИЛИСТРА
Няма коментари:
Публикуване на коментар