За втори път след 2011 г. проф. д-р
Иван Стоянов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” участва със своя лекция в
програмата „Пред олтара на Свободата 2013” в община Силистра. Той представи книгата
си „Нови щрихи върху
идейните възгледи и дейността на Васил Левски”. Книгата е факт по поръка на
карловци и е дело след тригодишен труд и на конференции, провеждани в родния град на
Апостола в продължение на 10 години все на 18 февруари. Карлово е сред градовете, където отбелязват
годишнината от обесването на Левски на 18 февруари. По принцип честването става за
пръв път през 1923 г., когато инициаторите искали това да стане на 19-ти, но денят бил
първият от т.нар. Велик пост преди Великден. 18.02. е най-точната за
възпоменанието, 19 февруари обаче е най-приетата от народа. Действително 6
февруари е историческата дата преди смяната на календарите (Григорианския
и Юлиянския) през 1916 г., когато се прибавят 13 дни. Първата биография на Левски е написана в навечерието на 9-ата година от смъртта му от Георги Яковлев Кирков (член на учредителното събрание, помощник на руския администратор в София Алабин, после председател на Софийския окръжен съд, директор на Висшия картографски институт, на Държавната печатница, на Народната библиотека), раздавана от него безплатно на панихидата в памет на Джингиби.
Какво
показват изследванията на проф. Стоянов? По негови сметки над 10 000 са
заглавията на студии, книги, научни съобщения и доклади за Васил Левски. „Левски е по-голям от това, с което се представя,
тъй като е познат като име, но е непознат като дейност; трябва да бъде
превърнат в подражаем пример”, твърди преподавателят по история, обявен в САЩ
за един от 5 000 световни личности.
Идеите
на „сина на баща представител на бояджийския еснаф”, чийто най-висок образователен ценз е изкаран курс за свещеници
в Стара Загора, са резултат от обучение в три „университета”: на Георги Стойков
Раковски и на „свободния свят в Белград” по време на Първата Българска легия; на
Иван Касабов, възпитаник на учебни центрове в Белград, Прага и Виена, и на
Любен Каравелов, живял в Русия и в Румъния. Покрай Раковски той европеизира
своята мисловност. От общуването с Касабов разбира, че с четническа борба няма
да стане освобождението на България. От Каравелов взаимства идеята за република
(„храм
на истинната и правата свобода”) като в Швейцария и САЩ (на
принципа 50 народи и 50 вери, обединени да постигнат всичко). Тогава те са единствените
страни извън монархическата общност, защото републиката във Франция е едва на
две години. Така с времето разбира, че т.нар. Велики сили преследват своите
интереси, вкл. на Балканите. Взема на оръжие либералните идеи, а именно, че
всички хора трябва да са равни, за да извървят пътя си от поданик до гражданин. Иван
Касабов, за когото проф. Стоянов предстои да напише също книга, е не само
духовен наставник на Васил Левски, но и човекът, осигурил му две обиколки в България
през 1869 г. с прокламация и пълномощно.
 |
| Проф. Иван Стоянов |
„Левски
и Ботев не се познават, поради което литературните източници за тяхната дружба
са художествена измислица”, твърди професорът. Твърдението си той гради върху
проучванията, от които излиза, че в документите на двамата ни възрожденци няма
нито дума един за друг. Ботев споменава Левски едва през есента на 1875 г.,
по-късно пише и „О, майко моя...” и го слага между светците в календар за 1876
г. Ботев остава в историята ни като поет и революционер, включително и с грандиозния театър с превземането на кораба „Радецки”. Благодарение на нея
обаче в 200 вестника в Европа има над 3 000 публикации за Априлското въстание, но
2 000 от тях са за неговия подвиг на палубата на кораба, собственост на една велика сила.
Втората
част на книгата на проф. Иван Стоянов е посветена на т.нар. революционен терор.
Той го нарича „път към провала
на Вътрешната революционна организация”. Резултат е от насилственото събиране
на средства. Наложен е от БРЦК след 1871 г. В началото Левски е против, но
после се подчинява на революционната тактика и практика, която по места се
изражда. Следват 4 убийства: на Стоян Пеев и на Васил Козлов; на дякон Паисий,
наместник на ловчанския владика Иларион, на практика първият ни екзарх,
невлязъл в длъжност, защото бил неудобен; както и на слугата на Денчо Халачев в
Ловеч, извършено от Левски. Пречупването на нещата става на 14 август, когато на
Апостола му е казано да не идва в Ловеч, където е центърът на комитетските
дела. На 22 септември става т.нар. Арабаконашки обир, извършен по блестящ начин. Това
е първият път да се посегне на пари, собственост на Османската империя. След
месец са заловени над 60 души, които проговарят. След 2,5 месеца е заловен
самият Левски.
Третата част на книгата е за периода „Левски
пред Портата”, т.е. за процеса срещу него, протоколите от които са публикувани
многократно. Проф. Стоянов оценява като достойно поведението на Апостола пред
съда с председател Али Саид паша, министър на турската полиция, възпитаник на френски
университет. За съда пъзелът е бил почти
докрай подреден. Левски признава очевадни факти чак като е притиснат до стената
с доказателства, прехвърляйки всичко върху БРЦК. Така не допуска разширение на
провала. Прави опит да се спаси, но накрая го осъждат на смърт заради това, че
убил с кама въпросния слуга на Делчо Халачев.
„На процеса се сблъскват две
сили: османската империя и българската нация", твърди проф. Стоянов. По-късно
участниците в съда ще признаят изключителната смелост на подсъдимия, в чиято
революционна дейност от 1861 до 1973 г. има пълно покритие между думи и дела,
поради което Левски е нужен като
достижим идеал. „Дейността на Левски, Раковски, Каравелов и Ботев е
работа в полза на идеята робът да се превърне в гражданин”, заключава членът на управата на Националния кометат "В. Левски".
Няма коментари:
Публикуване на коментар