В първите години на демокрацията
партийните членове си късаха книжките, докато наоколо тайните от ДС душеха и
шушнеха по техен адрес каквото трябва. По-предприемчивите млади българи бързо
се изнесоха от родината с еднопосочен билет там някъде, където част от тях
намериха призванието и щастието си. А междувременно стартира формирането на
т.нар. борчески групировки. Оказа се, че в лоното им са се присламчили и хора,
които са нямали нищо общо с най-титулувания в соцвремето български спорт –
борбата. И за да заприличат досущ на борчета, по-хитрите тръгнали да търсят
опитни треньори, които да им счупят нарочно ушите, за да придобият необходимия
вид. По признанието на такъв треньор: „Дойде един и ми вика тогава – бат Джеки,
давам 50 долара да ми счупиш ухото”. Казвам му: „То не става ей тъй, както си
мислиш, щото може да ти се развали вестибулярния апарат и после няма оправия”.
Той се отказа, но бях смаян от желанието на момчето. И тогава се родила
крилатата му фраза на силистренския треньор Димитър Костадинов-Джеки, влязла в
рубриката „Проблясъци” на в. „24 часа”: „Има няколко вида борци – мазни, мазани и богопомазани, аз съм
от тези, които са в залата за тренировки”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар