Много е важно да заслужиш свободата си, а не да ти я подарят

Веселин Аврамов – уредник в РИМ Силистра, пред аудиторията на концерта „Песен за България”, проведен от НЧ „Доростол” на 27 февруари 2020 г.: Сблъсъкът между християнсвото и мюсюлманството предопределя руско-турските войни, като тази от 1877-1878 г. (освободителна за България) е десета по ред между двете империи –Руската и Османската. Тя може да бъде разгледана не само като сблъсък между две световни религии – за господство, но и като възможност за надмощие по линия на географските полюси – север-юг, както са разположении двете империи.

Трябва да разгледаме „нещата” и от друга гледна точка. Например, до кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. Русия няма намерение да се меси на Балканите. В този момент нейното внимание е към Далечния изток. Но след като въстанието е смазано, участието й в процесите на полуострова ни става абсолютно наложително. В тези години финансовото състоние при руснаците не е добро. Имат млад император, дошъл на престола през 1855 г. по време на най-трагичната война за Русия, известна като Кримската, която губи и точно този император подписва унизителен договор.

Така малко повече от 20 години по-късно войната се явява като реванш за загубата на предишната. Междувременно Русия развива няколко аспекта във външната си политика: първо – панправославие – всички православни народи – обединени под властта на руския император; второ – панславинизъм – всички славяни също под властта на руския самодържец. Така Русия започва да се развива „бащинско чувство” (патернаризъм) – „Дядо Иван” (Иван Вазов) – Русия става „бащата”, надзираващ „малките народи”.

България се припомня за пръв път през 1870 чрез фермана на Портата за „българска екзархия”. След Априлското въстание е Цариградската конференция и благодарение на т.нар. Велики сили, вкл. Русия, българите придобиват право на своя държава, което обаче трябва да се извоюва.

На практика във войната две години по-късно Русия воюва за българско княжество. В деня, когато обявява войната, първото нещо, което прави  Александър II, е да създаде Временно руско управление, за да създадат бъдещите управляващи. Българското княжество се ражда с руска помощ. В този смисъл не можем да отречем ролята на Русия в Освобождението. Сега е много модерно да се делим на русофили и на русофоби, но да отричаме ролята на Русия ще бъде престъпно. Българският народ дава хиляди жертви и напълно заслужава своята свобода. Това е много важно – да заслужиш свободата, а не да ти я подарят.