петък, 30 юни 2023 г.

„Истинският Индиана Джоунс“ е родом от…крайдунавското село Попина


В близкото минало бе известна максимата „Писаха го във вестника, чух го по радиото, казаха го по телевизията“. И, тъй като тогава имаше по един официоз от всеки вид медия, широката част от публиката само клатеше глава с разбиране и не подлагаше на съмнение „новината“. В днешно време източниците на информация са най-различни, по-скоростни са и в никакъв случай не можеш да кажеш кой е най-достоверният извор откъм истинност за едно или друго събитие - местно, регионално или световно.

Затова и никак не е вярно, че „няма по-скучно от стар прочетен вестник“. Защото дори и след няколко години пропусната статия в нечие издание може да се окаже интересна, тъй като поднася по свой начин на читателя нещо непреходно и вълнуващо. А дали е вярно – всеки сам си преценя“, казано на модерен жаргон.

Прочели ли сте написаното за българина Александър Александров – „истинският Индиана Джоунс“, според вестник „Уикенд“ от 25 ноември – 1 декември 2017 г. Впрочем филмите за кино героя – безстрашен и славен археолог от миналия век, постоянно се въртят по различни телевизии. Според автора на статията, „Българският разузнавач написва идеята за сценария, за да спечели пари за операция“. И въпросният шпионин се оказва от силистренското село Попина, където е роден през 1932 г., а умира на 66-годишна възраст през 1998 г., т.е. преди 45 години.

Разбира се, в разработката на Силвия Драгомирова акцентите са върху дейността на топ агента, чиито пътища се кръстосват фатално с някогашната „Държавна сигурност“ във връзка с разкрития по високите етажи на властта. Пиперлив момент е, че Александров е имал среща в град Александрия с митичния Никола Гешев, той пък герой от царско време (български полицай от периода между двете световни войни,  който в периода 1941-1944 г. е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекция на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време Българска комунистическа партия). За него се говореше, че не е бил убит малко преди 9.09.1944 г., а е доживял следдеветосептеврийския период, бидейки в Египет.

Любопитна подробност е, че попинецът родом е изучавал огромните статуи от камък на Великденскитке острови и се е опитал да разчете писмеността „ронгоронго“ (открита през XIX век система от глифове, изглеждаща като писмени знаци или като прото-писмо). Животът му на разузнавач го е срещнал, според статията, и с друга легенда – Ким Филби (един от ръководителите на британското разузнаване, комунист, агент на съветското разузнаване от 1933 г.), на когото е помогнал да се спаси, бягайки в Москва. Научаваме също, че е изкарал обучения в най-различни школи, включително в СМЕРШ (общото название на няколко независими контраразузнавателни организации в Съветския съюз през Втората световна война).

За добруджанското чедо се твърди, че няма запазена снимка, но по негов адрес се заявява в личностен план, че „Знае тънкостите на шифроването, проявява наблюдателност; мисълта му е бърза и владее светски обноски, все едно не е расъл на село, а в заможно градско семейство. И най-важното: притежава всеотдайност и жертвоготовност“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар