Рибарството в Силистренския край през прозореца на един от най-старите вестници в Крайдунавска Добруджа

     

Известна е максимата, че XXI-ото столетие е „век на информацията“, благодарение на новите технически възможности, без да омаловажаваме ролята на медийната преса. Представяме ли си колко е бил важен в Крайдунавска Добруджа вестникарският феномен преди 139 години, когато започва да излиза първият вестник „Време“ за „новини, книжовност и литература“? С него до ден днешен се завъртват в превратната съдба на град Силистра и региона  близо 70 „вестникарски заглавия“, на които през 2010 г. Силистренското дружество на СБЖ, включващо и двама журналисти от Тутракан, и Художествена галерия Силистра посветиха изложба на копия на първи страници на вестници със съдействието на Регионална библиотека Силистра.  

През последните десетина години повечето от тях са достъпни за четене в електронен вид в раздел „Е-Силистра“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“. Някогашните журналисти – повечето дописници доброволци, не са се вълнували особено от темата за рибарството, макар че е основа на вековен поминък по крайбрежието на Дунав, респективно на Черно море, блатата около тях и съпътстващите ги водни пространства. Според съвременния „Български тълковен речник“ думата рибар се отнася до „Човек, който лови риба и/или я продава“.

В тълковния речник няма обяснение за думата „риболовец“, макар тя да съществува в „Български правописен речник“. В старите български вестници се използва най-често думата „риболовец“, както и „риболуване“, а доста по-рядко е употребена думата „рибар“. Сегашното ин законодателство обаче казва: „Изразът „риболуване“ означава риболуване с мрежи, въдици или сакове, но не се прилага при риболов с влачещи се въдици“.

Какво показва по въпроса прегледът на 191 броя на най-дълго излизалият през първата половина на миналия век силистренски вестник „Подем“, издаван в периода 29 декември 1940 г. до 8 септември 1944 г. В 16 от тях темата е актуална, представена под един или друг начин. С уговорката, че от целия тираж не са запазени два от броевете. Още в бр. 4 от 5 февруари 1941 г. темата за риболова излиза на преден план чрез материала „Дунавският риболов в Добруджа“. От него разбираме, че река Дунав продължава да е в основата на риболуването в района, защото „крайбрежието ѝ в Южна Добруджа е място, където се навъртват големи количества риба, предимно от есетровия род“. При румънското господство упражняващите риболовно занятие от различните етнически групи – българи, липованци, власи, турци, арменци и цигани, са били гонени от блатата. Те са получавали едва 35% от стойността на уловената стока в блатата и 60% от уловеното в реката. При българската власт делът е увеличен съответно на 80% и на 90%.

Предполага се, че в тия риболовни обекти количеството риба годишно ще надмине 250 000 кг, а заедно с ловената в досегашния русенски район – над 350 000 кг. Споменава се също, че стотици доскоро гладни семейства ще имат други възможности за повишаване на своя жизнен стандарт, тъй като държавата ще отдава на концесия „правото на риболов“ в блатата. Два броя по-късно, вестникът с дата 15 февруари 1941 г. – бр. 6, помества кратката статийка „На вниманието на Комисаря по прехраната“, част от която е посветена на рибен проблем, описан като „Нежелателна работа на пазара“: на селския и на рибния пазари цените на стоките се увеличават на всеки 15-20 минути.

Според написано в бр. 10 от 21 март 1941 г. рибата е продукт от първа необходимост сред общо 48 в целия списък. Посочени са цени на отделни видове риби, като най-скъпа е чигата – 45-50 лв за кг, следва бяла риба – 40 лв, шаран – 30-36 лв, сом – 30 лв, щука – 20 лв. Курсът към германската марка тогава е бил 3 300 лева за 100 марки. В бр. 12 от 4 април 1941 г. е обявено, че от следващия брой на вестника ще излиза подлистник за река Дунав. На практика става дума за статията „Катастрофални пакости на Дунава по българския бряг“, публикувана в 4 поредни броя – от 27 до 30.

В нея се казва как благодарение на капаните навътре в мочурливите места на румънския бряг тамошните рибари печелят милиони леи от улов. Авторът предлага „да се предприеме нещо“ в блатото в Сребърна в смисъл за слука на повече риба. Едно от предложенията е да ѝ се отвори път чрез подходящо съоръжение за връзка с река Дунав.

В бр. 27 от 18 юли 1941 г. следва заглавие „Богат риболов в Добруджа“: „През последните дни риболовът е богат, което даде възможност най-сетне гражданството да консумира по-евтина риба. Килограм дунавски шаран достигна цена от 12-15 лева. Богатият риболов ще позволи и приготвянето на големи количества сушена риба, каквато миналата година, поради слабия риболов, е била приготвена по-малко“.

Минават месеци на мълчание по темата и едва в бр. 62 от 20 март 1942 г. на база на Статистически справочник на Главна дирекция на статистиката за 1941 г. се вижда, че в днешните области с центрове Добрич и Силистра 1 927 души се занимават с лов и риболов, което е 0,6% от 318 772 души население в областта.

На 13 март 1942 г. в Силистра е учредена Работническа потребителска кооперация „Победа“, създадена за общи продажби с район на действие град Силистра, Айдемир и Татарица, включително в средите на рибарите. Казва се, че отдавна се е чувствала нужда от създаването ѝ, както и че се очаква голяма полза от нея.

За Никулден, тогава честван по стар стил като празник, включително в чест и на рибарите, се говори във вестника едва на третата година от неговото излизане. За това научаваме от бр. 101 от 18 декември 1942 г.: „Празникът на силистренските моряци и рибари ще се проведе едновременно с тържеството на търговците, включващо молебен в църквата, общо събрание със слово и поздравления, и накрая в 12 ч. – в ресторант „Доростол“ – малка закуска“.

Никулденски празник в село Сребърна е пресъздаден в обширен репортаж, поместен в бр. 102 от 25 декември 1942 г. Авторът споделя, че на местните рибари им е било мъчно, че за празника са се отсрамили пред гостите си с малък улов. Коментира се, че „Земеделието и предимно риболовът са главният поминък на населението. Езерото изобилства с риба, свързано с Айдемирското блато…Риболовната кооперация „Добруджа“ в селото от две години развива отлична дейност тя разполага с 600 000 лева капитал и благодарение на нея риболовът в селото ще се модернизира“. За 21 дни приходът ѝ е над 1 600 000 лева. В много по-късен брой – бр. 149 от 19 ноември 1943 г., се уточнява, че сребърската Трудово-производителна риболовна кооперация е единствена по рода си сред близо 20 други селски земеделски кооперации в района на Силистра. Цялата група кооперации е получила 13 банкови кредити за 4 714  000 лева, при това от една и съща банка. За сравнение бюджетът на община Силистра за 1944 г. е 18 719 000 лева.

В по-горе споменатия предишен брой от 18 декември е обширната статия „Морето и България“, в която се говори за корабоплаването и за „нашите морски богатства“. Всяка година от морето се улавят 35 000  тона скумрия, чироз, паламуд, калкан, кефал и други видове. Твърди се, че по Беломорския ни, т.е. български, бряг, имаме отлични условия за риболов – общо 10  000 тона годишно. Става дума за морска и за езерна видове риби, различни от черноморската – барбуни, мерлузи, сардини, змиорки, раци, скариди, октоподи и т.н.

Следват близо 20 броя на вестника, в които няма нито дума за рибари и риболов. Едва в бр. 121 от 7 май 1943 г. се отваря отново приказка на тази тема, като поводът е организирано от Дирекция на пропагандата посещение „нашето китно Беломорие“ на 40 български журналисти. На база на техните впечатления е направен изводът: „Риболовът вече се поставя на добри основи. Риболовната кооперация „Бяло море“ с риболовци от старите предели на Царството е в голям възход под вещото ръководство на д-р Чирпанлиев“. След още 15 броя – в бр. 136 от 20 август 1943 г., е публикацията с тревожно съдържание „Защо няма достатъчно риба?“ по повод дефицит от улов по цялото крайбрежие на река Дунав. Обяснението: годината е започнала с похабен материал и с полугодни уреди. Причина е и ниската цена на рибата, която не задоволява производствените разходи на риболовците. Отбелязва се, че „Въпреки засиления надзор  не се изнася (рибата) на рибното тържище, а се укрива и се продава на потребителя на цена по-висока от  нормираната“.

От бр. 148 от 12 ноември 1943 г. чрез материала „Богат дунавски риболов – 92 кг моруна“ разбираме, че съдбата се е усмихнала на липованеца Аким Кирилов, който от гигантския си улов вади и 16 кг хайвер. Авторът възкликва: „Все таки, това е случайно щастие“.

В оставащите 53 броя на в. „Подем“ до финалния под №191 от 8 септември 1944 година повече темата за рибарството не е разглеждана под никаква форма. Вероятно това е така, защото са актуални въпросите, свързани със събитията през Втората световна войната и нейния ускорен ход. Макар че теми, свързани с историята, културата, битовата проблематика, икономическите несгоди на населението са все така проследявани с патриотични чувства, подвластни на конюнктурата на времето.

Йордан Георгиев