Средновековният Дръстър е уникален случай в ранната история на Дунавска България през VІІІ-ІХ в., където част от структурите на голямия античен град Дуросторум са възстановени и преизползвани за обитаване и отбрана (обр. 1). Действително, в римските провинции Скития (Добруджа) и Втора Мизия (Централна и Североизточна България), в които през VІІ-VІІІ в. се формира Дунавска България, през ІІ-VІ в. има значими градски и военно-стратегически центрове като Одесос (Варна), Марцианопол (Девня), Томи (Констанца), Истрия, Новиодунум (Исакча), Абритус (Разград), Нове (Свищов), Никополис ад Иструм (до Велико Търново), Аксиополис (Черна вода), Трансмариска (Тутракан), Диногеция (Гарван), Берое, Дионисополис (Балчик), Калатис (Мангалия), Тропеум Траяни, Егисос (Тулча), Халмирис и много други. В навечерието на установяването на хан Аспарух (665-700/701г.) по Долен Дунав в края на VІІ в., обаче, живот е регистриран единствено в Дуросторум, Новиодунум, Истрия, и може би в Калатис и Одесос, където се откриват изолирани византийски монети от втората половина на VІІ в. (Mănucu-Adameştesnu 1991, 299-303; Oberländer-Târnoveanu 1995, 158-159; Chiriac 1995, 133-135; Атанасов 1996, 3-4; Лазаренко 1998-1999, 150-166; Атанасов 2001, 185-187; Торбатов 2002, 191-192; Ангелова 2003б, 245).
Всички останали градове и крепости, чийто брой между Дунав и Балкана през VІ в. надхвърля 250, са разрушени и изоставени главно в резултат на славяно-аварските нашествия през втората половина на VІ и първата четвърт на VІІ в. (Димитров 1993, 3–19; Madgearu 1997, 18-19; Атанасов 2001, 185-187). Когато хан Аспарух се настанява в Онгъла около Дунавската Делта и завладява Североизточна България през 681 г., тези няколко центъра на византийско присъствие между Дунав, Балкана и Черно море, и специално Дуросторум, са напуснати. Наистина, най-късните изолирани монети са от времето на византийския император Константин ІV Погонат (668-685 г.)1, разбит от хан Аспарух в Онгъла (Oberländer-Târnoveanu 1995, 158-159; Chiriac 1995, 133-135; Ангелова 2003б, 245-251). Към това трябва да добавя и откритите в Силистра 10 печата на византийски сановници и частни лица, датирани най-общо в VІ-VІІ в., сред които специално внимание заслужава моливдовулът на императорите Констанс, Константин и Анастасий (668-685 г.) (Йорданов 2011, 102). В първото столетие след създаването на Дунавска България, т.е. от края на VІІ до края на VІІІ в., досега не е регистрирано възстановяване на живота и преизползване на структурите (основно фортификациите) на нито един от посочените по-горе големи римски градове.
Нещо повече, въпреки дългогодишните проучвания няма данни за обитаване и в стотиците по-малки късноантични и ранновизантийски укрепления в тази зона. Едва между началото и средата на Х в. е установено, че фортификациите на някои крепости от ІV-VІ в. като Диногеция, Капидава, Аксиополис, Одесос, Одърци, Адина (до Балик, Тервелско), Новиодунум, Абритус и др. са частично възстановени от установеното в тях старобългарско население, а по-късно (края на Х в.- началото на ХІ в.) и благодарение на настанените в тях византийски гарнизони (Атанасов 2001, 185-187). Изобщо, през VІІІ-ІХ в. българите изграждат своя поселищна мрежа и крепостна система, без да се съобразяват и да проявяват стремеж да преизползват късноантичното наследство. Затова ханските резиденции (аулите), укрепленията, крепостите и селищата възникват по правило ad fundamentum на необитаеми преди това терени. На този фон Дуросторум-Дръстър действително се явява изключение, без аналог, защото писмените извори и археологическите проучвания свидетелстват за активен живот и преизползване на късноантичната крепост още през езическия период на Първото българско царство.
Един старобългарски източник, какъвто е Български апокрифен летопис, дори свързва възраждането на живота в Дръстър още със създаването на Дунавска България от хан Аспарух: „Испор (Аспарух)...създаде велики градове: на Дунав Дръстър града” (Дуйчев 1940, 154-156; Иванов 1970, 280-284). В сходен дух е написаното от византийския хронист Генезий през Х в., който въз основа на по-стари източници свидетелства за българския владетел Булгар, „когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия” (ГИБИ 1961, 334-335). Най-после ето какво твърди и византийският император Роман Лакапин (920-944 г.) в писмо до българския цар Симеон: „Доростол и споменатите други места са били под властта на предишните императори, а сега се владеят от Симеон” (ГИБИ 1961, 304). Прякото и косвеното обвързване на Дръстър със строителната дейност на първия български владетел Аспарух в края на VІІ и началото на VІІІ в. обаче все още е недоказано. Често цитираната Български апокрифен летопис се оказа, че е достигнала до нас в редакция не от ХІ, а след средата на ХІІІ в. (Diaconu 1993, 301-305; Атанасов 2009а, 20-23), което ще рече, че има силно компилативен характер. Съчинението на Генезий също е твърде късно и също има компилативен характер, което се вижда от подмяната на името на хан Аспарух с етнонима Булгар.
Освен това, при продължилите 45 години археологически проучвания в Силистра липсват достатъчно сигурни находки и монети, които могат да се свържат с българско присъствие между края на VІІ и втората половина на VІІІ в. Действително, при археологически разкопки около южната порта и на обекти край дунавския бряг бе открито известно количество славянска керамика и керамика тип Пенковка, но те се датират към последните десетилетия на VІ и VІІ в. (обр. 2) и по-скоро имат отношение към финала на живота в римо-византийския Дуросторум-Доростол през втората половина на VІІ в. (Ангелова 2002, 12; Ангелова 2003а, 184; Ангелова 2003б, 245-251; Angelova, Koleva 2004, 20-21, 28). Всъщност, тази керамика е намерена в пластове размесена с фрагменти от ранновизантийска керамика от VІ в. и това е показателно, че вероятно става въпрос за славяни, обитавали за кратко Дуросторум и околностите му в качество на федерати лимитани към края на VІ в. (Ангелова 2003б, 245-251; Angelova, Koleva 2004, 20, 29). Показателно е още, че следите от пожари и най-късните монети са от времето на Контантин ІV Погонат (668-685).
Това предполага, че Дръстър не е „построен, а по-скоро е разрушен от хан Аспарух", като последните обитатели (навярно неголям византийски гарнизон), носители на късноримската градска традиция, са прогонени. Забележително е също така, че в най-близкия хинтерланд на Дръстър-Силистра не са регистрирани ранни прабългарски и славянски езически некрополи, които са обичайни за районите на другите старобългарски военно-административните центрове през VІІІ в.
Най-ранните автентични паметници, свидетелстващи за усвояване пространството на античния град Дуросторум от българите, са от края на VІІІ - началото на ІХ в. На първо място това са керамични фрагменти (обр. 3), открити под основите на катедралната базилика на дунавския бряг и западно от нея (обр. 11). Според проучвателите става въпрос за два типа керамика, която най-общо се датира в края на VІІІ - първата половина на ІХ в. (Angelova, Koleva 2004, 29, Abb. 5). Представляват фрагменти от приземисти сфероидни гърнета от фино пречистена глина със сиво-чер цвят и следи от излъскване по повърхността (обр. 3 3) и високи гърнета от глина с примеси с кафеникав цвят, чиято външна повърхност е плътно покрита с успоредно и вълнообразно врязани линии . В тази част на проучваната територия са регистрирани фрагменти от плоскодънни византийски амфори, кръгли амфорни печати и луксозна константинополска белоглинена керамика, като най-ранните типове също се отнасят от проучвателите към първата половина на ІХ в. (Ангелова 2003а, 194, табл. VІ ) 2 .
Случайно в Силистра е открита и е кана от сиво-черна глина и врязан знак YІI под шийката - тип, често срещан в езическите некрополи от втората половина на VІІІ – началото на ІХ в. (Манчева 1986, 103, табл. ІІ-14, ІІІ-14)3 . Въпреки всичко, керамиката не са поддава на максимално прецизна датировка и не способствa за определяне на максимално точна долна граница на възраждането на живота в Дуросторум-Дръстър след създаването на Дунавска България. Още повече, както посочих вече, става въпрос за ограничени количества - най-често дребни фрагменти, което не позволява специална типология и класификация, респективно добиване на по-цялостни и прецизни изводи относно хронологията. Тази празнина се запълва от няколко надписа, открити в или до Силистра. От първия летописен надпис на гръцки език (Бешевлиев 1979, №3), нанесен върху голяма мраморна плоча, счупена на три части, въз основа на частично запазения текст, може да се предположи, че става дума за събития между 807 и 813 г.: за похода на император Никифор през 811 г., за победата на хан Крум (803-814 г.) при Версиникия и похода му срещу Константинопол (813 г.), когато той извършил пред портите на Константинопол жертвоприношение (Бешевлиев 1979 № 3, 115-120).
Въз основа на палеографските особености на надписа и приликата му с Омуртаговия надпис №56 може да се приеме, че надписът датира от времето на Омуртаг (814-831). Освен това в и до Силистра са намерени малки фрагменти от още пет надписа с по няколко гръцки букви. Първите три - № 91а, 91b, 91c - вероятно са написани на прабългарски език с гръцки букви. Четвъртият фрагмент, № 92 е намерен в Попина и би могъл да бъде на гръцки, както и петият, № 94 (Бешевлиев 1979, 239-241)4 . Най-после през 1997 г., при проучване на масивна сграда, разположена южно от средновековната катедрална църква на Дръстър край брега на Дунав, e открит фрагмент от колона, изваяна от сицилианска брекча (обр. 4, 5) (Ангелова 2003а, 191; Атанасов 2012, 453-460), върху която се четат букви от първите три реда на надпис: на р. 2 след буквения комплекс ІГОС камъкът е счупен. Като се има предвид големината на буквите и разстоянието между тях, може да се предположи, че от следващата дума първата буква е счупена, докато втората и третата са частично запазени: втората е О, разположена под М, а третата - П под О (Атанасов, 2012, 454- 458).
Това обаче не е достатъчно за разчитане на името на стратега. От писмените извори са известни няколко стратези, без изключение ромеи, които дезертират от византийската армия и служат на хан Крум, а някои продължават да са в българската администрация и при старта на управлението на хан Омуртаг (Рашев 2004, 155-157). Имената на повечето от тях са гръцки, но сред известните ни Лъв, Вардан, Яни, Кордил и Григора (Бешевлиев 1979, №47, 173- 174, 179) и Константин Пацик (Scriptor incertus 1842, 343, 78; Рашев 2004, 155-157) липсва име, чиято втора буква да е О, а третата буква да е П. Тези лапидарни паметници са от съществено значение за докосване до процесите по възстановяване на живота в Дръстър при хановете-езичници. Макар и по косвен път, те загатват, че това е станало най-рано в началото на управлението на Омуртаг, а може би даже в последните години на управлението на хан Крум.
Едва ли е без значение фактът, че в летописния надпис от Силистра е разказано за най-големия му триумф - победата над Византия, обсадата на Константинопол и жертвоприношението, извършено пред централната порта на ромейската столица, съпътствано с победоносно забиване на копие във вратите ù. От друга страна, върху колоната от Дръстър може с голяма доза вероятност да бъде възстановена формата στρατηγός, а е известно, че именно и единствено при хан Крум на служба в българската войска са привлечени няколко ромейски стратези (вероятно по произход от източните провинции около Кавказ). Предполагам, че един от тях е назначен да управлява Дръстър. Вследствие липсата на археологически доказателства за обитаване на крепостта от края на VІІ до края на VІІІ в. не е изключено именно на византийски стратег да бъде поверено възстановяването на ранновизантийските структури на Дуросторум и превръщането му в главен военно-стратегически и административен център на българската държава по Долен Дунав. Косвено свидетелство за това е реновираната дунавска крепост, която няма аналог както в българските земи, така и в римо-византийското фортификационно строителство.
През последните години цитаделата на средновековния Дръстър бе успешно проучена и безспорно се установи, че всъщност това е възстановеният късноантичен кастел на Дуросторум, разположен на дунавския бряг. Тук, към края на III или началото на IV в., е издигнат неголямо укрепление, което при управлението на император Юстиниан І Велики (527-565 г.), около втората четвърт на VІ в., е видоизменено и окончателно завършено (Angelova, Buchvarov 2007, 65-69; Атанасов 2009б, 433-435)5 (обр. 1). Приема се, че е имало полигонална форма, но според последните проучвания може би поскоро е трапецовидна. Неговата максимална ширина от северната стена на брега на Дунав до южната стена е фиксирана на около 250 м. Край брега на реката северната стена изглежда е дълга около 350 м, като следва конфигурацията на брега, респективно руслото на реката, докато южната стена е с дължина около 150 м. От северозападния ъгъл на брега на Дунав започва система без аналог в късноантичното и средновековното фортификационно строителство, включваща ритмично повтарящи се големи петоъгълни кули и малки триъгълни бастиони през около 12 м в конфигурация, наумяваща системата W-М (обр. 1 6).
Стената край брега на Дунав е широка между 3,60–4,20 м, докато откъм сушата е около 3,60 м, с фундамент 2,90-3,00 м, който обикновено достига до здравия льос. Първите три-четири реда са от големи добре обработени квадри (включително антични сполии), след което градежът е от тухли на червен хоросан и емплектон от камъни и сполии от антични сгради на червен хоросан. Засега са регистрирани две порти. Едната, (централната ?) е разположена на югозападния ъгъл и е издигната ad fundamentum с кастела през VІ в., като е защитена от две издължени елипсовидни (бадемовидни) кули. Втората е на югоизточния ъгъл и изглежда е имала сходно устройство през VІ в., но е била разрушена в края на VІ - началото на VІІ в. Забележително е, че тази фортификационна система е напълно възстановена в началото на ІХ в., функционира през цялото Средновековие, ползвана е от османски гарнизон до началото на ХІХ в., когато е разрушена по заповед на генерал Ланжерон през руско-турската война в 1810 г.
Благодарение на рисунки, планове и описания от ХVІ - началото на ХІХ в. и при корелацията им с резултатите от археологическите проучвания между 1986 - 2011 г. установих, че става дума за една и съща цитадела, използвана непрекъснато почти без промени на плана от VІ до ХІХ в. (Angelova, Buchvarov 2007, 65- 69; Атанасов 2009б, 246-248, обр. 86-90). Това също е без аналог в строителната практика на българското ханство на Долен Дунав. Преправки са регистрирани при северната крепостна стена, която е разширена с допълнителна стена, прилепена от север, широка 1,60 м, с което общата дебелина на зида в този сектор достига 4,20 м (обр. 1). Изградена е във височина от каменни квадри в системата „биндер-лойфер”, практика характерна за крепостното строителство в Плиска и ранните стени на Преслав. По сходен с Плиска начин монолитната основа, дълбока около 2,2-2,5 м., е върху гъста мрежа от дървени пилоти (Angelova, Koleva 2004, 22- 23). Над тях ляга дървена скара, обилно залята с хоросан, върху която е зидан фунадмент от обработени камъни.
Този плисковски строителен похват от края на VІІІ-началото на ІХ в. е пренесен в най-чист вид при изграждането на новата източна порта на Дръстър (обр. 1 1, обр. 7, 8). Към началото на ІХ в., с възстановяването на фортификацията на ранновизантийския кастел, тя е издигната на около 15 м източно от разрушената ранновизантийска порта. Иззидана е изцяло от квадри като двойка правоъгълни кули, фланкиращи прохода затварян с две порти - една двойна и една падаща катаракта (Ангелова 1973, 88-89). По аналогичен начин са изградени портите на Плиска, а след това и на Преслав . Вече е обърнато внимание, че най-близкият аналог на дръстърската порта са плисковските порти преди преустройството им - тоест от начало на ІХ в., когато те все още не са имали допълнителна външна (втора) двукрила врата (Рашев 2008, 119) .
В останалите участъци на дръстърската крепост намесите в началото на ІХ в. са трудно доловими, защото българите са заварили късноантичния кастел на дунавския бряг в сравнително добро състояние, което е предопределило възстановяването му във вида и плана, който е имал през VІ в. Изглежда обрушените през VІІ-VІІІ в. във височина зидове са били преправени, изградени са нови зъбери, покрити с характерните за Плиска и Преслав през VІІІ-ІХ в. трапецовидни каменни капаци. На места по крепостните стени е врязан знака ІYІ, който най-вероятно е родова тамга на новия управляващ прабългарски род, чието начало поставя хан Крум (обр. 9) (Атанасов 1992, 163- 172). Всичко това ми дава известни основания да формулирам хипотезата, че дръстърската крепост е издигната (по-скоро възстановена) по заповед на хан Крум в края на управлението му.
В потвърждение на това е откритата наскоро при системни археологически проучвания в Силистра монета на византийския император Никофор І Геник със сина му Ставраки6 , отсечена в периода 803-811 г. (Пенчев 2011, 209- 211). До момента са известни над 20 монети на този василевс и то основно в Североизточна България, което предполага, че са разпространени от български войници, взели ги като плячка след знаменателната победа при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. (Жекова 2000, 170; Атанасова 2009, 323-327). Това е косвено доказателство, че попадането на тази монета в Дръстър може да е станало преди кончината на хан Крум през 813 г. Впрочем, важен репер за връзката между хан Крум и Дръстър се явява надписът от Силистра, в който се споменава за победите му над ромеите и жертвоприношението му пред Константинопол.
Същевременно, от византийския историк Теофан Изповедник е известно, че то е станало след превземането на Адрианопол (Одрин) през 813 г. (Theophanes 1883, 505 = ГИБИ 1960, 289). Предвид сравнително добре запазената късноантична фортификация, навярно в края на управлението на хан Крум и началото на управлението на хан Омуртаг в Дръстър е изпратен с мисия един от групата ромейски стратeзи, които в началото на ІХ в. и по-специално между 809 (превземането на Сердика) и 812 г. преминават на служба при българския хан (Рашев 2004, 155-156). Впрочем, само познавач на византийската фортификация може да организира по най-добър и ефикасен начин възстановяването на един късноантичен кастел от VІ в. Не е изключено строителните работи да са изпълнени и от многобройните византийски пленници, изселени от Адрианопол и Дебелт, след като през 813 г. хан Крум опустошава Тракия и овладява повечето византийски крепости от границата до Константинопол (Златарски 1970, 374-375).
Прочее, има изрични сведения в писмените извори, че голяма част от византийските пленници са изпратени на север и принудително въдворени край Дунав. Допустимо е част от тях да са използвани и за възстановяването на дръстърската крепост. Ако началото на възстановяването на Дръстър може да се свърже с името на хан Крум, то реалното строителство и превръщането на крепостта във водещ административен, религиозен и военностратегически център изглежда е станало по време на наследника му хан Омуртаг. Действително, според историческите реалности такава една мащабна строителна операция е възможна след края на победоносната военна кампания през 813 г., а е известно, че кончината на Крум е през следващата 814 г. Така на практика назначеният от него стратег в Дръстър реално е реализирал строителната си програма при управлението на наследника му хан Омуртаг.
Тук може да се разисква евентуалната най-късна дата на надписа върху колоната от Силистра. Известно е, че на даден етап от управлението си хан Омуртаг изоставя толерантната политика, завещана от хан Крум и подлага на репресии християните в България, включително стратезите от византийски произход. Има косвени данни, че те запазват християнските си имена, респективно християнското си вероизповедание и след като преминават на служба в България (Рашев 2004, 155-156), в резултат на конфронтационната вътрешна политика на император Никифор І Геник (802-811) (Острогорски 1998, 261-273). Има категорични сведения, че преследванията на християните в България, в резултат на които са екзекутирани и няколко стратега, започват още в първите години на управлението на хан Омуртаг. На този фон, при твърдата антиромейска политика на Омуртаг, е логично да се очаква, че чуждата на българските традиции титла стратег, въведена по изключение и по конюнктурни причини при управлението на хан Крум (последният провежда истинска имперска политика на рантност към етноси и религии) е ликвидирана (Рашев 2004, 155-156).
Затова началото на активните строителни операции осъществявани от стратега с неизвестно име в Дръстър, могат да се датират в краткия отрязък от време между 809 г. (тогава е първото регистрирано преминаване на византийски стратези на българска служба след превземането на Сердика – ГИБИ, ІІІ, 1960, 279) и 816 г., когато след загубата на Несебър антихристиянската политика на Омургаг се задълбочава (Божилов, Гюзелев 1999, 145-147). Присъствието на името Омуртаг върху колоната, която дръстърският стратег е издигнал по повод някое важно събитие, е показателно. Най-вероятно това събитие е изграждането на дунавската резиденция на българските владетели на брега на р. Дунав в Дръстър. Косвено за това съдим от надпис на хан Омуртаг върху друга колона, която по-късно е вградена в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици”. Там е казано: Хан ювиги Омуртаг, обитавайки своя стар дом /Плиска – б.а./, направи преславен дом на Дунава...(Бешевлиев 1979, № 56, 192-200).
Дълго се спореше къде точно на дунавския бряг е издигната новата ханска резиденция. Първоначално се предполагаше, че е укреплението при Кадъкьой (с тази идея то е прекръстено на Малък Преславец след 1940 г.), разположено на дунавския бряг на около 40 км западно от Силистра (Шкорпил 1905, 551- 553; Зла тар с ки 1970, 421-422). Проведените там мащабни археологически разкопки през 1949 г. обаче, установиха неголямо старобългарско селище от ІХ-Х в. в границите на землено укрепление и никакви следи от монолитно каменно строителство (Миятев 1952, 243-258). След това погледите се насочиха към островната дунавска крепост Пъкуюл луй Соаре (Миятев 1965, 44-47; Ваклинов 1977, 129-131; Кузев 1981 196-200), разположена на около 20 км източно от Силистра (Diaconu, Vîlceanu 1972 ; Diaconu, 1976, 410-477). Дългогодишните проучвания и по-специално керамичният ансамбъл, находките и монетите обаче свидетелстват за укрепление, издигнато едва през първата половина на Х в., без всякакви следи от обитаване през VІІІ-ІХ в. (Атанасов 2009б, 248-251, обр. 91-93)7 .
На фона на последните проучвавания находките и специално керамичният ансамбъл от Пъкуюл луй Cоаре, поднесен в изследванията на П. Дякону и съхраняван основно във фондовете на музея в гр. Кълараш (с него се запознах на място през 1996 г. благодарение на самия проф. П. Дякону и д-р Мариан Нягу), показват начало на обитаване около началото на Х в. Липсват керамични типове и форми, познати от езическите некрополи и раннобългарските селища и укрепеления от VІІІ-ІХ в. Впрочем ред керамични типове от Пъкуюл луй Соаре (Diaconu, Vîlceanu 1972 , 71 сл. ) имат преки аналози сред керамиката в старобългарските крепости в Добруджа тип Скала-Руйно-Цар Асен от първата половина на Х в. (Атанасов 2007, 220, бел. 44; Рашев 2008, 120).
Това постави под въпрос идеята на Кр. Миятев, Ст. Ваклинов (Миятев 1965, 44-47; Ваклинов 1977, 129-131) и много други български учени, че това е дворецът, издигнат от кан Омуртаг в началото на ІХ в. Успоредно с това не мога да приема и твърдения, че Пъкуния и открития предположението на проф. В. Бешевлиев, че Преславният дворец на Дунав, споменат в Търновския надпис на Омуртаг, е в Дръстър се оказа най-реално (Бешевлиев 1979, 120-121, 198-200; Ангелова 2003а, 191; Рашев 2008, 118-119). Надписите от негово време, знаците ІYI върху крепостните стени и строителни материали (обр. 9, 10) (Атанасов 1990, 193-215), някои дребни находки и част от керамиката, свидетелстват за мащабно строителство в града при управлението му. Симптоматично е, че след столицата Плиска, Дръстър е този старобългарски център, в който са открити най-много официални надписи, оставени от хан Крум (?) и Омуртаг.
Впрочем, такива паметници, особено надписи с летописно съдържание, се поставят по правило в ханските резиденции. Действително при проучвания в цитаделата на Дръстър доскоро археологически следи от владетелска резиденция не бяха идентифицирани. Липсват и достатъчно находки, както и големи количества керамика, които могат убедително да се датират в първата половина на ІХ в. Затова обаче има основателна причина. През втората половина на ІХ в. и след началото на Х в. в цитаделата на Дръстър се разгръща голяма строителна програма за изграждане на катедрална епископска базилика и епископска резиденция, прераснали и разширени след 927 г. като патриаршески храм и патриаршески дворец (Ангелова 2002, 12-16; Атанасов 2007, 169-176) (обр. 11).
Тогава теренът е изцяло подравнен, при което са изчистени и изхвърлени в реката останки от стари структури и културни напластявания. Поради това и количеството на находките от първата половина на ІХ в. е така ограничено, като отделни керамични фрагменти се откриват под основите на храма и съседните градежи. Освен това в цитаделата на Дръстър широкомащабни археологически разкопки са провеждани основно в зоната, където е църквата и резиденцията. Единствено през 50-те години на ХХ в. при изкопи за градски басейн, югоизточно от бившият крайбрежен ресторант „Дунав” са регистрирани следи от източната крепостна стена (обр. 1), но поради липса на квалифициран местен археолог, те не са документирани. При строителството на ресторант „Дунав” са открити няколко архитектурни детайла, между които колона с врязан знак ІYІ (обр. 10) и езически жертвеник (обр. 12), свидетелстващи за съществуването на значителен стационарен обект от езическия период в североизточната част на крепостта.
Това се потвърди през 70-те години на ХХ в., когато в непосредствена блист и западно от ресторант „Дунав”, на самия дунавски бряг бе проучена частично запазена сграда (обр. 1 4, 13, 14). Тя буквално е залепена до северната крепостна стена и според проучения участък почти сигурно е била с триделен план. Впечатляват масивните зидове с дебелина около 1,00 м, добре фундирани и изградени от обработени камъни на хоросан (Ангелова 2003а, 183-191; Angelova, Koleva 2004, 22-23, Abb. 1-1d; 2-1; 8-3). С основание е обърнато внимание на сходството на този строеж с представителната сграда в Аула на хан Омуртаг (Антонова, Дремсизова 1981, 42-45) и с няколко триделни представителни сгради в Плиска и Преслав (особено първия период на т.нар. Архиепископски дворец), чието строителство убедително се датира след 811 г. (Рашев 2008, 89-96, 110-111, табл. ХХХV, ХХХІХ, XLII, XLV-4, 5). За съжаление, изследваният терен в тази част на крепостта е ограничен, а триделната сграда е проучена изцяло само в ширина, която е около 14, 80 м.
Как се е развивала на юг по дължина, засега не знаем. Забележително е, че подобно на Плиска, Преслав и на Аула на хан Омуртаг (владетелска резиденция от началото на ІХ в.) и в Дръстър до масивната представителна сграда е построена баня (Ангелова 2003а, 183-191; Angelova, Koleva 2004, 22-23, Abb. 1-1c; 2-2; 8-5) (обр. 1 5, 15, 16). Впрочем, известно е, че по правило бани в средновековна България са издигани само във владетелските и епископските резиденции (Георгиев 1980, 99-106). След като банята в Дръстър е изградена на голямо разстояние от катедралната базилика и на още по-голямо разстояние от патриаршеската резиденция, логично е тя да е свързана с друга високо представителна институция. Това би могла да е например владетелската резиденция.
От търновския надпис е видно, че последната е изградена много по-рано, в началото на ІХ в., докато според типологията на П. Георгиев банята е от края на ІХ - Х в. (Георгиев 1980, 99-106). Известно е обаче, че владетелската резиденция в Дръстър е използвана и през този период. Според Продължителя на Теофан, Лъв Граматик и Скилица в нея със сигурност отсяда цар Симеон Велики (889- 927) при войните с маджарите през 894/5 г. (Божилов 1983, 91). Освен това сходството на плана, размерите и устройството на банята от Дръстър с тази в Аула на Омуртаг не изключва основите й да са положени още през първата половина на ІХ в. Наистина, ако се вгледаме в плана и разположението на двореца спрямо банята в Дръстър, отново се установява сходство с планировката на Аула на хан Омуртаг до Хан Крум, Шуменско, а в известна степен и с ранния дворцов комплекс на Плиска и езически Преслав (Рашев 2008, 89-9696, 111 XLII, XLV-4, 5).
Впрочем, триделните представителни сгради в Плиска, Аула на Омуртаг и езически Преслав (най-близък паралел) са сходни с дръстърската (тя, подобно на преславската, е широка около 14, 80 м., докато останалите са между 12-18 м), но да припомня, че в Дръстър обектът е недопроучен8 . Най-сигурният белег за монолитно строителство в Дръстър през езическия период, т.е. след началото на ІХ в., се явява разкритото през 2006 г. езическо светилище (капище) (Kirilov, Koleva 2008, 231-250, Abb. 3, 4) (обр. 1 6, 17, 19). То се намира югозападно от банята и предполагаемото място на владетелската резиденция, приблизително в центъра на дръстърската крепост (обр. 1 6). Подобно на останалите езически храмове в Плиска и Преслав, разкритият в Дръстър е представителна монолитна постройка с два вписани квадрата, като стените на вътрешния са широки 1,40 м, а на външния 1,20 м. По аналогичен начин с представителните плисковски и преславски сгради от първата половина на ІХ в., основите на дръстърското капище са положени върху мрежа от дървени пилоти, набити в земята.
Градежът в суперструкция е бил от монолитно изсечени каменни блокове, от които in situ са запазени само няколко. След покръстването на българите в средата на ІХ в. храмът е напълно разрушен. Целият строителен материал е демонтиран и използван вероятно за изграждане на катедралната епископска базилика, издигната северно от него на брега на Дунав (обр. 11). За разлика от повечето езически храмове, разкритият в Дръстър не е превърнат в християнска базилика. Обяснението, че само езическите храмове с правоъгълен план са трансформирани в църкви след покръстването през 864, е спорно (Kirilov, Koleva 2008, 231- 250). Само ще посоча, че квадратният храм до южната порта на Преслав, също е превърнат в еднокорабна църква (Рашев 2008, 89-96, табл. XLVI, 3).
Езическият храм в Дръстър не е трансформиран в църква по друга причина. Когато след покръстването и по-специално след 870 г. в Дръстър е трябвало да се издигне катедралната епископска базилика, архиереите са избрали това да стане не върху езическия храм, както е в Плиска, а на друго място – на самия дунавски бряг. За разлика от Плиска и Преслав, Дръстър, античният Дуросторум, е древнопросиял епископски център още от ІV-VІ в., покрит със слава чрез кръвта на 12 раннохристиянски мъченици от началото на ІV в. Освен това през ІХ в. се е знаело добре от Синаксара на Цариградската патриаршия и Продължителя на Теофан, че тъкмо на дунавския бряг през 362 г. в Дуросторум-Дръстър е постигнал мъченическа смърт Св. Емилиан Доростолски (Атанасов 2004, 215-217; Атанасов 2006, 31-41). След средата на ІХ в., когато започнало ново мащабно строителството, на това място са били видни рушевините на късноантични и ранновизантийски постройки. Това навярно е подбудило дошлите византийски духовници и строителите да издигнат епископската базилика именно на дунавския бряг вместо в централната част на дръстърската крепост, където е езическото капище (Атанасов 2006, 179-196).
Според реконструкцията външните размери на сградата на капището са били около 21 х 21 м и това я превръща във вторият по големина езически храм, разкриван в България (обр. 19), непосредствено след езическия храм в столицата Плиска (Рашев 2008, 89-96, табл. XLVI, 3). Очевидно, централната част над вътрешния квадрат се е издигала на по-голяма височина и е увенчана с купол, за което съдим от по-дебелия зид. Впрочем, начинът на фундиране, градежът и дори дебелината на зидовете на дръстърския езически храм са сходни с плисковския дворцов квадратен храм. Близки са и размерите (без по-късно прибавеният от юг притвор на фуга, плисковският храм е с външни размери: 18,20 х 18,40 м), което предполага едновременност на градежите, респективно облика (екстериор и интериор) на храмовете в Дръстър и Плиска.
Очевидно, постепенно Дръстър се превръща във водещ религиозен център на езическа България след началото на ІХ в., защото освен храма при проучвания са открити още 4 езически жертвеници (обр. 12, 20-22). По правило те са изсечени от каменни блокове, като върху горната повърхност са врязани два вписани квадрата (Чобанов 2008, 160-170) (аналогията с плана на езическите светилища е очевидна), свързани чрез каналче с коритце за събиране на течности. Посочихме, че единият е открит североизточно от новопроучения храм в зона, където се предполага, че е била владетелската резиденция. Другите два са преупотребени като сполии при строителството на патриаршеската резиденция до катедралния храм, а четвъртият, най-големият (117 х 60 х 51 см), е намерен при проучване на пространството около южанта южна порта, само на около 30 м северно от езическия храм (обр. 20).
Неговата датировка, респективно тази на аналозите му, може да се прецизира след началото на ІХ в. Този факт е още едно косвено доказателство за началото на монолитно строителство в Дръстър едва в началото на ІХ в. Показателна за тази датировка е стратиграфията на столицата Плиска, където безспорно е установено, че храмовете са издигнати след пожара от 811 г., когато столицата е разрушена от византийския император Никифор І (Рашев 2008, 89-96, табл. XLVI, 3). В ранните хоризонти на Плиска и другите старобългарски центрове от VІІІ в. засега няма следи от подобни постройки. Действително другите известни капища от Плиска и Мадара също се датират след началото на ІХ в. (Рашев 2008, 89-96, табл. XLVI, 3).
Определено началото на тази нова традиция трябва да се свърже със заемането на ханския престол от хан Крум, който слага началото на нова династия, управлявала България до кончината на цар Роман-Симеон през 997 г. Явно, тази владетелска фамилия, за която има подозрение, че е свързана с панонските прабългари, обитавали в края на VІІ-VІІІ в. Среден Дунав, е била склонна към иновации в държавното устройство, законодателството, религиозните практики, строителството и архитектурата. Редом с останалите нововъведения е възстановяването на дръстърската крепост и превръщането ù в дунавска резиденция на българските владетели, положение запазено със сигурност до управлението на цар Симеон Велики през първата четвърт на Х в.
Причините за това явление могат да се търсят в няколко насоки. Между края на VІІ и средата на VІІІ в., редом със столицата Плиска, по всичко личи, че е функционирал втори държавен център, свързан с хазарската опасност и това е старобългарското укрепление до Никулицел в близост до Дунавската делта. Действията на хан Аспарух и хан Тервел там са показателни (Атанасов 2004, 13-20; Атанасов, Руссев 2011). С намаляването на хазарската опасност през VІІІ в. и новия приоритет в българската външна политика, какъвто е Византия, е логично Плиска да се утвърди като водещ държавен център. При хан Крум обаче България овладява трайно огромни територии на север от р. Дунав, които се нуждаят от ефикасен контрол. Това е една от причините за издигане на брега на Дунав, върху рушевините на Дуросторум-Доростол, на нова цитадела на българската власт, която придобива статут на държавна резиденция.
Към това трябва да добавим, че изграждането на дунавска флотилия, предприето от хан Омуртаг (Кузев 1979, 31-32) също изисква важно пристанище. Действително при проучване на пространството пред северната крепостна стена през 80-те години на ХХ в. бе регистрирано средновековно пристанище (обр. 1 7, обр. 23). Според изследванията на дървените пилоти и грeди, направено с активен въглерод в Института по праистория и ранна история в Берлин, съоръжението е с дата 780 /± 220/ г. (Ангелова 2003а, 193). Благодарение на серия от мащабни археологически проучвания в Силистра между 2006-2009 г., когато бе проучено капището и южната крепостна стена на Дръстър, станаха възможни и някои наблюдения по хоризонталната стратиграфия на крепостта през първата половина на ІХ в. Оказа се, че около капището, което е приблизително в централната част на укрепената площ, има огромна, съвършено незастроена територия до началото на ХІ в. от 16 000 м2 (Kirilov, Koleva 2008, 237-238).
При положение, че цитаделата има площ около 50 000 м2 , това означава, че „площадът” около езическия храм заема близо 1/3 от защитената територия, което на пръв поглед е изненадващо. Още повече, около катедралната базилика от втората половина на Х в. и епископската/ патриаршеската резиденция западно от нея археологически са проучени други около 8 000 м2 (Angelova, Koleva 2004, 22-23, Abb. 1). И там обаче няма никакви следи от монолитно строителство през езическия период, респективно първата половина на ІХ в. Това на практика означава, че след възстановяването на крепостта в самото начало на ІХ в. и до приемането на християнството, съпътствано с построяването на катедралната базилика и на комплекса около нея, в цитаделата на Дръстър са издигнати само три монолитни градежа – дунавският дворец на българските владетели, владетелската баня и езическото светилище (обр. 1).
Може да е имало други спомагателни постройки като казарми за неголям гарнизон и складове, но това не променя общата картина. Очевидно Дръстър е „затворен град” с ограничен достъп, обслужван от гарнизон начело с регионален управител, предназначен периодично да приема владетеля и свитата му. Само при вражески нападения се превръща в рефугиум, даващ убежище на околното население и по-големи военни контингенти (Kirilov, Koleva 2008, 233, 237)9 . Впрочем, ако се вгледаме в плана на другите владетелски резиденции през ІХ в., ще забележим същия принцип. Наистина в планировката на Плиска, Преслав и Аула на Омуртаг до с Хан Крум, Шуменско, в самото начало на ІХ в. виждаме защитена с крепостни стени голяма незастроена територия, в която има само владетелски дворец (в Плиска дворцови комплекс) с баня, езически храм и помощни (обслужващи) помещения (Рашев 2008, 89-96, табл. XLVI, 3). Н
а този фон няма съмнение, че тъкмо в Дръстър трябва да търсим Преславния дом на Дунав, издигнат по заповед на хан Омуртаг. Това изглежда е започнало още в първите години на управлението му от висш държавен сановник, вероятно стратег, чието име още не знаем. Има косвени податки, че този дом-дунавска резиденция в Дръстър се е именувал Мундрага. Единствен Константин Багрянородни пише, че крепостта, в която при маджарското нашествие през 894 г. се установява цар Симеон, е Мундрага, а не Дръстър (Const. Porph., De admin. imp. 40, 176). Според В. Бешевлиев в случая няма противоречие, защото най-вероятно цитаделата на Дръстър на Дунавския бряг (възстановеният в началото на ІХ в. полигонален византийски кастел от VІ в.) се е казвала “Мундрага” (Бешевлиев 1985, 17-20).
Георги Атанасов
www.academia.edu/, стр. 29-45
-------------------------------------------------------------------------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар