За певицата Лиляна Нейчева от Силистра...непознатата в България оперна прима

Назаем от ФсБ-профила на Boris Kontohow: В хода на моите занимания с биографиите на оперни артисти често попадам в Интернет и в други портали на обяви за продажба на архивни снимки, програми за дадени спектакли и други, които се търсят по целия свят от заинтересовани лица. 

Така както някои хора колекционират например пощенски марки, монети и пр., така меломани събират обекти от дадена област на изкуството, в случая от света на операта. Още през 2014 г. например бях попаднал на снимка на артиста Петър Райчев с автограф от някакъв архивар в чужбина, който я продаваше на електронен търг. 

Тези дни имах нещо подобно с една програма за концерт на певеца Енрико ди Мазей в Марсилия, която също се продаваше на търг, даже бях направил копие в съответната статия.

Днес имам същото с една програма от 1976 г. за операта „Риголето“ в Баварската държавна опера в Мюнхен, където е участвала и певицата Лиляна Нейчева. Ето информация: Bayerische Staatsoper, Staatsintendant August Everding. Programmheft „Rigoletto“. Oper von Giuseppe Verdi, Libretto F. M. Piave. Premiere 31. Oktober 1976. J. Gotteswinter, München, 1976

Original Heft, nicht paginiert, einige Abbildungen, beiliegende Besetzungsliste vom 27.6.1978. Zustand: gut, leichte Gebrauchsspuren.

Musik von Giuseppe Verdi. Musikalische Leitung: Miguel Gomez Martinez. Inszenierung: Roman Polanski. Mitwirkende: Peter Dvorsky, Benito di Bella, Britt-Marie Aruhn, Karl Christian Kohn, LILJANA NEJCEVA, Gudrun Wewezow, Kalr Helm, Heinz Imdahl, Norbert Orth, Kieth Engen, Gertrud Freedmann, Hermann Sapell, Evi List

[SW: Programmheft, Programmhefte, Theater, Oper, Bühne]. EUR 9,90. inkl. MwSt. zzgl. Versand: EUR 3,00(край на цитата)

Както виждаме – програма, която се продава за близо 10 евро. Но вижте кой е бил режисьор на продукцията – прочутият филмов режисьор Роман Полански. Не бях чувал досега, че и в областта на оперното изкуство този знаменит майстор също е имал определени постижения. А между партньорите на Нейчева през тези първи нейни години в Мюнхен (постъпила е там през 1973 г.) е бил знаменитият словашки тенор Петер Дворски (роден през 1951 г.). 

След като Дворски спечели първа награда на конкурса „Чайковски“ в Москва през 1974 г., международната му кариера се разви стремително. Но вижте каква признателност – от 2006 г. Петер Дворски е директор на Оперния театър в град Кошице – вторият по големина град в Словакия след Братислава. Така трябва да бъде и в България – заслужили оперни артисти после да бъдат на такива ръководни постове. В тези години Баварската опера в Мюнхен беше на върха си с такъв интендант като Аугуст Евердинг...

Особено важна изява на Лиляна Нейчева е участието й през 1982 г. в продукцията на операта „Луиза Милер“ от Верди в Държавната опера в Хамбург, където Пласидо Доминго играе в ролята на Родолфо, а Луиза е румънската певица Еугения Молдовеану (родена през 1944 г.). Нейчева пее в ролята на Федерика. Дирижира италианският диригент и композитор Джузепе Синополи...

При по-задълбочено разглеждане на вокалната кариера на Лиляна Нейчева се забелязва, че особено в годините на ангажимента й в Манхайм тя е имала възможност да участва и на други оперни сцени, за което стана въпрос. Но договора й там й позволява да играе и при особено интересни и важни спектакли в големи театри и извън Германия. Също и да участва в концерти с интересни програми, заедно с прочути колеги като солисти.

Постер от спектакъл на "Борис Годунов" от Мусоргски във Франция, с участието на Лиляна Нейчева и Михаил Светлев. През октомври 1987 г. Нейчева е поканена за 5 спектакъла на „Борис Годунов“ във Франция, по всяка вероятност в Марсилия. Сигурно тази продукция на Парижката опера е била показана там, но не съм сигурен. 

Виждам само едно международно участие на солисти, като освен Нейчева има и друг българин – моят добър приятел Михаил Светлев, който в тия години тържествуваше по редица европейски и американски сцени. А знаменитият белгийски бас-баритон Жозе ван Дам сигурно е играл в главната роля (няма сведение за отделните роли).

Като писах през 2015 г. горния цитат в ръкописа си, ми хрумна да попитам лично Михаил Светлев за някои подробности по тези спектакли от октомври 1987 г. При подобни случаи съм постъпвал точно така и той винаги е бил акуратен и ми е отговарял бързо, стига да е в жилището си в Германия. 

Така постъпих и в този случай – написах му чрез Фейсбук моето желание за известни пояснения и още след обед получих следния отговор: „Боре, до четвъртък съм в Германия. Жалко, не можах да намеря програмата със снимки, но ти изпращам нещо от афиша. За Лиляна мога да кажа само хубави неща. Срещали сме се и по други сцени в Германия. Пеехме и играехме образите си с удоволствие. Сериозна певица. Имам някъде и записи от продукцията на „Борис Годунов“. 

По парижки манталитет, режисьорът беше направил "полската" сцена да се играе в баня с голям брой голи момичета - миманс. Можеш да си представиш какво "пеене" падаше. Тази продукция имаше голям успех, а пък костюмите бяха истинско богатство. Изпращам ти и една моя снимка, на която не се харесвам, но заради костюма си заслужава да я видиш и да имаш малка представа. До скоро“(край на писмото от Михаил Светлев).

Мецосопраното Лиляна Нейчева (1945-2015) в нейна оперна роля. Жалко, малцина я познават в България - тя е имала голяма карира предимно в Германия, Нидерландия, Франция и другаде. Особено трогателно е съобщението в медиите след смъртта й на 7 януари 2015 г. в Манхайм / Германия, което се публикува от вокалното студио „ORFFEO“. В него Лиляна Нейчева е имала ученици.

Оперната певица Лиляна Нейчева почина в Манхайм след почти двегодишна борба с коварната болест. Събитията в тукашния Национален театър – нейният оперен театър от 1980 до 1994 г., тя следеше съвсем доскоро с голям интерес. В студиото „orffeo“ тя придружаваше преди всичко напреднали ученици, беше педагог на професионални певци и ги ръководеше като „добра душа на дома“.

Лиляна Нейчева е родена на 5 юли 1945 г. в Силистра / България. Следва в Националната консерватория в София и през 1969 г. поема първия си ангажимент в Оперния театър в Лайпциг. През 1973 г. младата певица приема достойното предложение на Баварската държавна опера в Мюнхен, където до 1978/1979 г. пее в интересни оперни роли. Когато през сезона 1979/1980 тя се премества в Манхайм, нейната встъпителна роля е именно тази на Клитемнестра в операта „Електра“ - ролята, в която тя приключи вокалната си кариера. Но този оперен театър имаше редица драматични мецосопранови роли в легендарния си тогава репертоар, в които Лиляна Нейчева участва.

Нейният мецосопранов глас със сигурни височини, с особено голям диапазон и перфектно звучащ беше подходящ за големите роли в опери от Верди, като Еболи, Азучена, Амнерис, Улрика и Прециозила. Един от нейните най-големи успехи беше пламенната Адалджиза (заедно с Моника Пик-Хиероними в главната роля) в операта „Норма“ от Белини. И тъй като през 80-те години музикалните драми на Рихард Вагнер стояха твърде интензивно в плана на театъра в Манхайм, тя участва и в ролите на Ортруд, Валтраут, Фрика, Кундри, Венус и Брангене. 

След изтичане на договора й в Манхайм, Лиляна Нейчева остана вярна на „квадратния град“ (бел. авт. Б.К.: градът Манхайм е известен с това, че много от улиците му са разположени перпендикулярно една на друга, т.е, отделните жилищни участъци в определени райони образуват фигури, подобни на квадрати), където тя намери много приятели. 

Тя продължи да гостува на големи оперни сцени в Германия и извън нея, започна да се занимава с вокална педагогика и беше търсена като отлична концертна певица. Много колеги от Манхайм и оперни любители ще запазят светли спомени за нея.

През 2015 г. на днешния ден написах за пръв път статия за Лиляна Нейчева, която е родена на 5 юли 1945 г. в Силистра. Тогава още не се знаеха редица подробности за тази голяма българска певица с кариера предимно в чужбина, която се помина на 7 януари 2015 г. в Германия. Стефка Евстатиева е прочела статията ми и веднага реагира. 

Ето подробности: "Какво ново добавих на 5 юли 2016 година? Един много важен факт: още на същия 5 юли 2015 г. получих чрез Фейсбук писмо от моята приятелка – оперната певица Стефка Евстатиева, която живее в САЩ. Ето какво ми написа тя: "Боре, Лили беше от моята генерация. Тя, после Елена Русинова-Вульпе и аз бяхме първи една след друга оперни певици от Силистра. И трите учихме при г-жа Веселина Зафирова. 

В Консерваторията Лили учи с г-жа Сили Бръчкова, където учеше и Михаил Миланов. После се ожениха и веднага заминаха за Лайпциг. Мисля, че никога не пя в БГ и затова почти не я познаваха. Бяха много близки с Ана Томова-Синтова и това беше един много важен период в живота им.

После се разведоха и по-късно Лили се омъжи за един драматург ли беше, не помня, а и името му беше нещо като Милбрах, Милбрад??? Имат дъщеря, която пее и прави хубава кариера в Германия, като поп певица. Не се разведе с мъжа си, но не живееха заедно от много години. 

Тя сама отгледа и възпита дъщеря си. Лили беше ми казала, че е твърде независима личност, за да живее с друг. Имаше дом и на Канарските острови, където прекарваше голяма част от времето си. Само веднаж пяхме заедно и това беше в началото на моята международна кариера през 1979 година в Холандия, „Трубадур“. 

Там имахме много време заедно от декември до април десетина спектакла и се сприятелихме по-вече. Тя идва и в Ню Йорк в Метрополитен за Кундри. А Мишо Миланов, както ти сподели се ожени и то много щастливо за Роза Гръчка, сопран от Благоевград. Рози беше също ученичка на Сили Бръчкова. С нея живяхме заедно няколко години в общежитието на 5-ти километър, когато учехме в Консерваторията. Ожениха се в Плевен, когато Мишо се върна за няколко години в БГ и бяха колеги. 

Веднъж бях поканена да пея в „Бохеми“, та тримата бяхме заедно на сцената. Тя - Мюзета, той - Колин и аз - Мими. После се ожениха и заминаха за Германия. С тях сме до ден днешен много близки и във връзка, и са ми идвали тук в Щатите на гости. Мишо още пее, въпреки че е пенсиониран, много успешен вокален педагог е,  и когато имат случай, продължават да пеят. Лятото редовно прекарват в БГ и сега са вече там“ (край на писмото на Стефка Евстатиева).