„Добруджанският
земеделски институт – Генерал Тошево e гордост за
Селскостопанска академия“ - това заяви председателят
на Академията проф. д-р Васил Николов на работната срещна с учените и служителите. Приемственост,
последователност и настойчивост при реализация на целите, иновативно мислене и
ентусиазъм, грижливо съхраняване на всичко, създадено през дългия период на
развитие на института, го поставя сред водещите научни институции в областта на
земеделието.
Учените
запознаха председателя на Академията с научните направления и проекти, по който
работят. Обсъдени бяха въпроси, свързани с визията за развитие на Академията; с
финансирането на системата; с „цената“ на интелектуалния труд и интелектуалната
собственост; взаимовръзките с държавните институции и по конкретно с
Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Държавен
фонд земеделие и др.
Проф.
Николов отдели специално внимание на младите учени и подчерта, че от
първостепенно значение за бъдещето на Академията е привличането и обучението на
млади специалисти. „Необходимо е да стимулираме младите хора да
се посветят на научна дейност. Трябва да се търсят начини за отпускане на
стипендии и стимули, извършване на подбор на бъдещите изследователи още от
студентската скамейка“, поясни той.
Председателят
посети демонстрационните полета със слънчоглед. Срещна се с работниците, които
му споделиха и за гордостта от това което правят, и за настоящите проблеми, и
притеснението за бъдещето.
Учените
от секцията, с гордост демонстрираха своите нови хибриди, обясниха начина на
работа, дългия път на един сорт и един хибрид от „идеята“ до „масовия“ посев.
Специалистите работят усилено по създаване на сортове и хибриди, устойчиви към
патогенна „мана“ и паразита „синя китка“; с висока масленост и екологична
пластичност. Уникална е колекцията от диви едногодишни и многогодишни видове
слънчоглед. Силно впечатление правят декоративните форми, получени по
селекционен път. Към тях има проявен интерес от холандска фирма и в тази връзка
е подписан договор за обмен на материали.
След
опитните полета, проф. Николов посети животновъдните ферми. Обсъдено беше
виждането за тяхното развитие. Овчето стадо на Института е едно от малкото в
страната, където се съхранява уникалният генофонд на Североизточната българска
тънкорунна порода. Пред
ръководството на Института проф. Николов изрази увереността си, че и в бъдеще,
Добруджанският земеделски институт ще остане сред институтите, формиращи
„гръбнака“ на Академията.
По Уикипедия: Добруджанският земеделски институт в гр. Генерал Тошево е научен институт с държавно финансиране, изследователски център в областта на земеделието, звено на Селскостопанската академия. Селскостопанските научни изследвания в Североизточна България започват през 1940 г. в гр. Добрич със създаването на земеделска опитна станция. След 1944 г. опитната станция се разраства в Земеделския изпитателен институт.
През септември 1951 г., с постановление на Министерския съвет № 236 от 8-ми март същата година („За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа“) институтът е реорганизиран в Добруджанският селскостопански научноизследователски институт и изнесен на ново място – бившето ДЗС „Петлешково“.
От 1962 г. Добруджанският институт се специализира в селекция и технология на отглеждане на пшеница и слънчоглед и през 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа „Добруджа“ с 3 основни секции – Селекция на пшеница, Селекция на слънчоглед и Технологии на полските култури. Експерименталната работа се провежда в няколко десетки сеитбообращения с обща площ от около 7000 дка. Развиват се двата основни сектора в производството – растениевъдство и животновъдство.
През 1976 г. се открива Лабораторният комплекс в гр. Добрич и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През 1978 г. се създава секцията Селекция на бобови култури. От началото на 2001 г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на България, ИПС „Добруджа“ приема името Добруджански земеделски институт с 2 основни сектора – Наука и Производство. Дейността на сектор „Наука“ е разпределена в 4 основни секции: Селекция на зърнено-житни култури, Селекция на слънчоглед, Селекция на бобови култури и Агротехника.
Към тези секции функционират няколко специализирани лаборатории – по биотехнологии, физиология на растенията, фитопатология, биохимия на растенията, качество на зърното и семената, агрофизика и агрохимия. В сектор „Производство“ се работи в 2 основни направления: „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар