Филологическа разшифровка на псевдонимите на Васил Левски показа, че са код към мисията му на революционер

Както е известно, псевдонимът е измислено име, използвано от някого като алтернатива на неговото официално име. Филологическа разшифровка на псевдонимите на българската историческа икона Васил Левски показа, че „преводът” им е своеобразен код към мисията му на революционер. Половината от 24-те тайни имена на Апостола са с турски произход, 11 са с български и едно е румънско. По преводи от турски и персийски езици на специалиста по източни езици Огнян Георгиев от Силистра научаваме по нещо от тях за личността, битността и ореола на Левски.

Прави впечатление, че част от българските му „определения” са почти еднотипни и се допълват взаимно: Драгню, Драган Мирчов, Драгойчо, Драгомирчо, Драгойчо Иванов. От тях научаваме, че Левски е „страдащ човек” , „за когото светът е мил”. Интересен привкус внася името му Вълчо Драгньов, т.е. „стопиращият злите сили, за да дойде добрина”. Този момент се потвърждава и от името Никола Раанелов, тъй като прочитът му може да звучи като „побеждаващият раните (злото)”.

Румънският псевдоним Станкулеску добавя още едно ценно човешко качество към представата за Апостола: „бодрият, будещият се рано”. Към него прибавяме и българското Тропчо („пъргав, мобилен, скитащ, неуловим, ведър”). Приличащият на чиновнически подпис псевдоним И. Ив. Марков би звучал така: „този, който прати (описа) благото евангелие”. Защото само Евангелието на Марко проповядва 8-те благини, докато в останалите три евенгелия иде реч повече за апокалипсиса.

Турските тайни именни описания на Васил Левски по традиция са по-описателни, поетични и заредени с възхищение. Те извървяват пътя от определението „добрият батко”, „умният батко” (Асан ага и Афъз ага) и „баткото на Ибрям, т.е. на скромния (турски) човечец (Ибрямаа Адонлу). При турците Ибрям е все Иванчо за българите и Костика за румънците. През „знаещият Корана” (Афъз ефенди), „прославеният отшелник” (Дервиш Мехмет Кърджалъ) и „могъщият пратеник от синьото море” (Аамудая Дирнели). До „синът на видинския лъв” (Асланоглу Видинли),  „синът на монаха, силен като лъв” (Аслан Дервишоглу) и „синът на стнранстващия отшелник, носещ най красивото име (Мустафа)”.

Специално внимание заслужават имената, съдържащи термина „хаджи”: Хаджи Ахмет съръ Азис Рашидоглу („драгият и нежен монах с волна душа, сторил поклонение (хаджилък)”), Хаджи Ахмед саръ чизмели кърмъзъ („посетилият светите места странстващ монах, изработващ жълто-червени чизми”, т.е. готовият да пролее кръвта си в името на пълната всеотдайност към идеята). Естествена комбинация към най-дългото име на славния карловец на турски е и псевдонимът му Небол чизмели кърмъзъ, т.е. „господин пъстрият ботуш”.

Васил Левски (на стария правопис Василъ Лѣвскій) е най-известният псевдоним на всепризнатия символ на Българското възраждане от края на 19 в. Заедно с Джингиби (Неуловимият), станал популярен преди близо 50 години чрез сериала „Демонът на империята”. И редом с най-тиражираните – Апостола и Дякона.

Известна е старата максима „По името ще познаете…“ хората или институциите. Ако се съобразим с нея и надникнем зад имената на читалищата в област Силистра какво се получава? Със сигурност – интересна картина. Например, че цели 13 от тях са „кръстени“ на поета революционер Христо Ботев. В 4 читалища (Българка, Прохлада, Боил и Царев дол) са забелязали във Васил Левски нуждата да го имат революционно знаме в името си. В същото време Апостолът е уважен от училищата в Дулово – най-голямото средно училище в областта в момента, и в Главиница, както и в село Яребица.

Паметници, посветени на Васил Иванов Кунчев – Дякон Игнатий, Левски, има на около 150 места в България - 7 в област Силистра - в общините Силистра (паметник и плоча на къщата на Гено Чолаков, където според легендите Левски е отсядал на път за Румъния), Тутракан и Дулово (по 2), Главиница и Алфатар) и по света (в 14 страни - по 3 в Сърбия, Молдова и Румъния, та дори и 6 оттатък океаните - в Япония и Куба; в САЩ и Аржентина (по 2).