В село Шуменци възстановиха жътвения ритуал

Върхов момент от земеделските обичаи и обреди в село Шуменци е жътвата, съвременен вариант на който се проведе на 29 юни 2017 г. по организация на кметството и читалището, и с домакинството на местен арендатор, приел идеята за пръв път от много години в селото да бъде проведен първи за сезона жътвен ритуал, съобщи Калина Михайлова, кмет на селото.

Според традицията за жътва се тръгва рано и в празнично облекло, закичени с китки от свежи цветя. И накъде без оръдието на труда - сърпове и паламарки. С надеждата да е спорна и лека работата, да е весел и приятен трудът по прибирането на реколтата от жито - основна за Крайдунавска Добруджа.

Преди да зажънат, жътварите се събраха насред полето с молитва и погача  за богат урожай, пълно зърно и година без гръмотевици, която отец Михаил отслужи, след което бе подета песента  „Ой, Вело”. 

Жътварката Калинка Михайлова: „Хайде, женички, давайте да зажънем, да направим ръкойки, че да вържем големия сноп; че като дойде стопанинът, да му го поднесем и  той да развърже голяма кесия, за да извади голяма пара”.

Зажънва се с обърнати към слънцето с лица, за да върви работата напред и с призива „Бог напред и ние след него, и както тежат тези класове със зърното, така да са пълни и хамбарите на стопанина”. (С общ отговор: „Дай боже!”).

Част от класовете се хвърлят напред пред себе си, за да е лека и спорна работата на всички жътвари, а останалата се увиват около кръста, за да не няма болка от постоянното навеждане по време на жътвата.

По стародавна традиция в първия ден от жътвата пред стопанина на нивата се изправя първият сноп от ръкойката на всички жътвари, окичен с червен конец и и покрит с женска забрадка, върху която той поставя пари за берекет и сполука.

И вече в осъвременен вариант една от жътварките плисва вода пред комбайна и стопанинът пръв тръгна да жъне, а всички останали се почерпват от питата с мед.

Хаирлия да е до хамбара, пардон до силоза, а в Добруджа в 21-я век - силоз до силоз, мила моя, майно льо!