В Силистра, както и в други
населени места от областта на 6 септември бяха проведени тържества във връзка с
Деня на Съединението. В областния град то бе в Дунавския парк с участието на
представители на НС, на Областна администрация, представена от зам. областния
управител Стоян Бонев, на Общински съвет Силистра и на Общинска администрация, чието
дело бе празникът, на политически и неправителствени организации.
Слово държа кметът д-р
Юлиян Найденов, подчертавайки ролята на Съединението. Кирил Димитров и Петър
Ганев от Клуб за художествено слово при ОУ „Отец Паисий“ с р-л Ванушка Ангелова
представиха патриотични стихове, а подходящи за случая песни изпълни трио
Тодорови от Център за музика и изкуства „Мегатон“. На почетен караул бяха
членове на Клуб „Родолюбие“ с р-л Валентин Петков.
Градският духов оркестър озвучи с маршове поднасянето на
венци и цветя пред паметника на цар Борис III, изграден в началото на
хилядолетието във връзка с годишнина от възвръщането на Южна Добруджа към
майката родина България след Крайовската
спогодба през 1940 г.
За самия акт на
Съединението пред множеството силистренци говори д-р Наталия Симеонова от
Регионален исторически музей Силистра: „На 6 септември 1885 г.
телеграфните агенции по света разпространяват новината, че малка България,
наскоро освободен османски вилает край Дунав, нарушавайки Берлинския диктат и
императивите на европейската дипломация, дръзва сама да чертае съдбата си. С
акта на Съединението българите показват на света, че не може да съществува
граница между един народ, т.е. между Княжество България и Източна Румелия,
макар и последната да е подвластна на султана…Съединението за сетен път
доказва, че изкуствените разделения и ограничения, изкуствено създадените
държави, налагани на балканските народи в интерес на Великите сили, не могат да
имат трайно съществуване. С пълна сила това се потвърждава и днес.
…Още първото княжеско
правителство започва подготовка за пълно единство на българите чрез поддържане
на близки връзки с автономната област, материално подпомагане и дипломатическа
защита на поробените сънародници. Тази политика се следва от всички кабинети
независимо от партийните им различия. През април 1880 г. по инициатива на дейци
от Източна Румелия е направен първият опит за съединение.
От началото на 1885 г. започва нов етап в развитието на съединението като
движение. Той е ознаменуван със създаването на Българския таен централен революционен
комитет в Пловдив…През април с.г. е приета програмата и уставът на БТЦРК, които
наподобяват програмата и устава на БРЦК от времето на Васил Левски. Член 1 от
програмата гласи: „БТЦРК има за цел окончателното освобождение на българския
народ чрез революция морална и с оръжие.“
…На 25 юни 1885 г. в с. Дермендере, Пловдивско се провежда тайно съвещание,
на което присъстват и представители на Княжеството, което означава, че
правителството в София и княз Александър Батенберг следят отблизо подготовката
на съединистката акция, предвидена да се извърши на 15 септември. Събитията в
Източна Румелия обаче се развиват с шеметна бързина и изпреварват решенията на
Комитета. На 2 септември в Панагюрище стават вълнения. По примера на Априлското
въстание от пролетта на 1876 г. трима младежи излизат на главната улица с
развято знаме и с изстрели обявяват: „Долу Румелия! Да живее Съединението!“ На
6 септември властта в Източна Румелия е пометена само за няколко часа от
въстаническите чети и българската милиция.
…На 6 септември сформираното правителство начело с д-р Георги Странски
изпраща уведомителна телеграма до княз Александър I. Очаквайки тези събития, на
8 септември той издава Манифест, с който приема Съединението, а на 9 септември
е тържествено посрещнат заедно с министър-председателя Петко Каравелов и
председателя на Народното събрание Стефан Стамболов в Пловдив.
Съединението е нарушение
на един от най-строгите и категорични международни договори в европейската
история – Берлинския, приет на 1 юли 1878 г., който урежда за времето си
Източния въпрос. Затова то трябва да бъде признато от Великите сили, подписали
документа.
…На 19 февруари 1886 г. в Букурещ е подписан мирният договор между
България, Сърбия и Османската империя. На 24 март 1886 г. в двореца Топхане в
Цариград Великите сили признават Съединението. Съединението на Княжество България
с Източна Румелия и победоносната война със Сърбия са най-значителните събития
във външнополитическата ни история за десетилетия след Освобождението.
В тях
участва целокупният български народ. В резултат на Съединението България почти
двойно уголемява територията си. Населението вече достига 3 070 988 жители.
Това е голямо постижение за консолидацията на нацията. Княжество България се
превръща в най-значимата държава на Балканите, разполагаща със силна войска.
Създават се реални предпоставки за икономически възход. Съединението показва на
Европа, че българите искат единствено обединението си, а не чужди територии.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар