Мало и голямо на празника на маджуна в село Смилец

Мало и голямо на празника на маджуна в село Смилец. Една проява, провеждана едва за трети път, но ставаща все повече интересна и притегателна в областния културен календар. Община Силистра дава рамо на идеята празникът да стане все по-достъпен, разнообразен и представителен. За да се впише като гвоздей в програмата Дни на Силистра, основен момент в който е Кръстовден - празник на Силистра от над 25 г.

Така де - какво му плащаш - 10 лева за бурканче от 330 г. Че то да не е за наяждане - еликсирът е за здраве и за дегустация с баница - по възможност с гости. За да се похвалим, че и ний сме дали нещо на света. А и по-възрастните да си припомнят детството - ранно утрешното пътуване със скърцаща каруца до бостана - по правило извън селото. 

Кавга с непримиримата баба коя диня да се откъсне - най-голямата или най-неблагодежната на вид и изглед. И задължително корите да се обърнат наоколо, за да не придойде рояк оси или пчели, щото...не се знае знае ли се кой има алергия - макар че кой ти е чувал тогава за съвременния бич.

Колкото до самия маджун - голямо варене пада, часове въртене на дървената лъжицо-лопата на бавен огън, щото сгъстяването е тайната - майсторлък трябва, търпение и усет. Подобно на други подобни дейности - и варенето на маджун, подобно на варенето на ракия не е за всеки. 

И накрая е блаженството - тавата е смъкната от импровизирания котлон - дупка в земята, покрита с туч, материалът е разлят в подходящите съдове - някога на по-късен етап - вероятно след изстиването на сместа, отива за дълго в делва или дамаджана от керамика. За да стои съдържанието непокътнато и непроменено с години.

Идва краят на магията, финалът е експресивен и вкусен - пускаш в действие показалеца, загребваш полузагоряла динена каша, облизваш, и повтаряш - до свършване или докато не те изгонят, за да ти заеме мястото до тавата някой по-пригладнял от теб. Да припомним, че диненият маджун се приготвя от добре узрели сладки дини, на които меката част се изстъргва и се прецежда първо през сито, а после и през два слоя марля. Полученият резултат се вари до кипване, като непрекъснато се маха пяната. После сокът се прецежда и вари на тих огън, докато не си намали 5-6 пъти първоначалния обем.  

Празникът на динения маджун е една възможност за съхраняване на дейност, характерна за района в предишни десетилетия, а и е повод за провеждане на събор с оригинално съдържание. На сцената в местността „Гизлиджа“, където е изградена и легендарна чешма, се изявиха представители на близо 20 читалища и клубове от различни населени места. Празникът имаше и съпътстващи прояви (конкурси за интересно писана каруца, красив динен фенер, оригинално моделиране върху дърво), повечето от които с участието на деца и младежи, реализиращи проекти в сферата на изкуството и предприемачеството.