Ако образованието ни откликваше на заявките и потребностите на живота, то щеше да си направи след тези избори два извода. Първо: Да се закрие специалността журналистика, второ: да се открие висше учебно заведение със специалност „член на секционна комисия“.
Като започнаха малко след приключването на изборния ден, та и досега продължават нападките срещу телевизиите, че вместо да се занимават с обществено значимата тема за изборите, те са пренесли камерите си на място, където Волен Сидеров пак изглеждаше като болен от нещо, което трябва да кръстят с неговото име. Да, не е образец за журналистика точно в деня, в който народът е гласувал за местната си власт, да се занимаваш с някого, който вечер се държи като свиня, а сутрин като свинска вода ненапита.
В същото време какво по-съществено можехме да чуем за живота си в студията, където едни и същи познати анализатори обслужваха едни и същи познати тези? В студията вървеше един добре репетиран спектакъл – специалисти по фантасмагории редом до анализатори с професионално-угрижен вид в някаква одумница, от която всяка дума ни бе ясна, още преди да бъде произнесена. Телевизионните камери бяха обвинени, че са зарязали цялата тази декоративна демокрация и са се пренесли в някаква зала в НАТФИЗ, в която стоеше един депутат, с когото е нездравословно да се срещнеш без предварителна психологическа подготовка.
Само че точно там, в онази зала, можеше да се разбере в каква държава живеем. Това е държава, в която депутатите са безконтролни. Това е държава, в която полицаите са безпомощни. Не знаят какво имат право да правят нито когато са трима срещу 54 афганистанци, нито стотина срещу един наглец. Особено във втория случай. Налага се да дойде лично министърът да им пусне тока, дотогава са като устройства, на които някой е дръпнал шалтера. Тази полиция ли ще спре купуването на гласове, за които се говореше в студията по същото време?
Къде бе показан животът ни в изборната нощ – в студията, в които всички претендираха да са победители, или в оня епизод, в който извиканата за Волен Сидеров линейка не можа да запали и се наложи да я бутат полицаите? Немощната линейка е емблема на нашия живот, а сложнодумието, което се лее през това време на екрана от устата на Лютви Местан, няма нищо общо с него.
Всичкото това си го мислех, докато – като на добра българка – ми дойде вторият акъл. Той ме накара да забележа някои общи неща в майсторлъка да се открадне трактор и уменията да се откраднат избори. Ето как се краде трактор. Влизаш в стопанския двор и си харесваш един трактор. После се оглеждаш за някакъв празен метален бидон. Връзваш бидона с тел отзад за трактора и го подкарваш, като гледаш бидонът да дрънчи колкото може по-високо. Пазачът, впечатлен от дрънкането до небесата, излиза от портиерната, оглежда положението и пита строго: „Имаш ли разрешение да изнесеш бидона.“ Ти почваш да мънкаш, да обясняваш объркано, да казваш, че какво чак толкова и т.н., докато портиерът си придаде важността да те изкомандва да откачиш бидона, защото то така ако всеки вземе да влачи… Ти откачаш бидона с много покрусен вид, качваш се на трактора и мърморейки го подкарваш без препятствия под доволния от изпълнения дълг поглед на портиера. Така де – ако Волен Сидеров е бидонът… И ако така е по-лесно да се откраднат избори…
И как в тази обстановка, в която всичко е обратното на обратното и всяко съмнение може да бъде обяснено само с още по-дълбоко съмнение, да има място за нормална журналистика? Разобличи ли Нова телевизия в образцово разследване кмета на Балчик, че е заложил параметрите на БМВ при покупката на служебен автомобил, за да се вози в кола за 150 000 лева? Да. Показа ли по всички правила на професията един арогантен местен управник? Да. Какъв е резултатът – същият човек е избран на първи тур пак за кмет на Балчик. Избран или „избран“, няма значение. Журналистиката, която работи с факти, се оказа непригодна. Затова изцяло сме преминали към журналистика, която работи с кодове. Съобщава се, че този, който е ударил Волен Сидеров, не помни, че го е ударил. Разбира се, точно така си и мислехме. Афганистанецът е бил убит от рикошет. Естествено, това го знаехме дори преди да го съобщят.
 |
| Веселина Седларска |
Няма как на място, на което от трима души всеки двама лъжат както могат, а всеки трети както не може, журналистиката да е журналистика. Там, където всичко е обратното на обратното и всяка конспирация е предпоследна, нормалната журналистика е невъзможна и временно може да минем без тази специалност. Затова пък все по-голяма е нуждата от бакалаври „членове на секционни комисии“ и магистратура по провеждане на избори. Изборите и без това са кажи-речи единственият поминък по нашата земя, а няма подготвени кадри, които да разчитат указанията на ЦИК, да могат да попълват протоколи и най-вече да са в отлична спортна форма.
http://clubz.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар