Предизборни прозрения преди деня за размисъл

Ранно утро на 26 октомври 2015 г. Република България и респективно общините от област Силистра ще знаят имената на хората, които ще ги представляват в законодателната власт на местното самоуправление в следващите четири години. Както и кандидатите да влязат в ролята на „едноличен разпоредител с кметската власт“, които в повечето случаи ще бъдат определени с т.нар. балотаж, т.е. на втори изборен тур седмица след първия. Междувременно страната ще е влязла в „старото“ време, тъй като в 4 ч. на изборния ден ще сме превъртели стрелките на часовника с час назад, за да влезем в истинската астрономическа ситуация.

Някои от мераклиите да властват вече ще са изпили поне една бутилка с шампанско, за да проверят дали в нея има 49 млн. мехурчета, както твърдят запознати със съдържанието на славната напитка, предназначена за победители. Другите, останали под чертата и зад борда на властта, сигурно ще са надянали черни очила, за да скрият с тях зачервените си от плач очи, защото са участвали във вечно актуалната пиеса „много шум за нищо“.

Какво имаме в цифровата картина в община Силистра: 267 кандидати (б.а-от над 700 в цялата област) за 33-местния парламент и 8 кандидати за единствената вакантна общинарска бройка – тази на кмета. Списъкът от имена в листите е дълъг, но за пръв път от 25 години насам в него има толкова много различни хора, непознати за широката общественост. На практика по-малко от половината от бъдещите общински съветници ще имат спомени за предишни мандати – така изглеждат прогнозите, гледани „на око“. 

И все пак, прави впечатление, че сред кандидатсващите са трима бивши областни управители – по един в листите на БСП, НФСБ и МК „Спасение за Силистра“. Виждаме шеф на ловно-рибарско дружество – в МК Гражданско единство“. И пак там – известен ди-джей и също популярен музикант от известен народен оркестър. Намираме име на журналистка в „Движение 21“. Видна синдикалистка също е пожелала да влезе в партийна позиция – в ГЕРБ.

Доста лекари – сред които и относително или направо млади, и този път са лакмус за избиратели – в БСП, ГЕРБ, НФСБ, МК Гражданско единство“, ДПС и др. Не е голям броят обаче на действащите или бившите спортисти – на прима виста споменаваме ГЕРБ. Някога листите изобилстваха от учители, сега картината е малко по-различна, особено в т.нар. избираема зона, където те са дефицит, но все пак – има ги – в ГЕРБ, МК „Гражданско единство“, БСП и др.

Да прегледаме и женското присъствие в най-големите листи – повече от половината в БСП; 40% в АБВ; всяка трета в ГЕРБ; 1/3-а и в ДПС, при това начело с водача на листата и кандидат за кмет – за отбелязване партията за пръв път участва в този вид надпревара; 20% в МК „Гражданско единство“ и пр. 

„Темата“ за младежкото присъствие също е интересна – реално разбирането в стил ООН („младостта е до 40 г.“) е широко застъпено. Осецаемо е намалението в цялостен план на доминантната „трета възраст“, което не кореспондира с демографската характеристика в региона.

И още някои интересни наблюдения: в листата на ГЕРБ има най-много разпознаваеми лица, вкл. настоящи общински съветници и общинари; почти изцяло са нови имената в МК „Гражданско единство“, вкл. и спрямо предишната листа от 2011 г. Както и в БСП, където изобщо липсват знакови фамилии, с неизменно запазени място в продължение на почти две десетилетия. Изобилие на „хора от народа“ има в повечето листи на партиите с по-малки претенции, което е логично, но едва ли ще им донесе забележим успех.

Кметската надпревара в най-голямата в областта община е характерна и с това, че трима от настоящите кандидати са били фактори и преди 4 години, като е възможно повторение на „сценария“ от 2011 г. Любопитна подробност би било евентуалното разминаване между индивидуалния и колективния вотове, което може да доведе до последваща трайна колизия в Общинския съвет. Подобна на тази в досегашния мандат, когато 2-3 общински съветници разполагаха с "безценния" си глас, но не на ползу роду, а на себе си. Резултатът би бил трудно и понякога безпринципно коалиране, а както е известно българинът все още няма достатъчно стабилна култура на политическо партниране.

Интересни изводи могат да се направят и за другите общини от регион Силистра. Най-чиста е играта в община Кайнарджа, където има само двама кандидати, което означава, че една от най-малките общини със сигурност ще има свой градоначалник още след вота в неделя. За разлика от други две общини – Алфатар и Ситово, където кандидатите за кмет са съответно 8 и 6, и в тях е от изключителна важност поведението на ДПС. 

С партията от либералното пространство е свързана политическата обстановка в три от общините – Дулово,  Главиница и Тутракан. Хипотеза е дали в Тутракан не е възможно да се сполучи с кмет още на първи тур, за да се спестят по-сложни коалиционни взаимодействия. При съседите им от Главиница борбата е тройна между солидни играчи - представители на ДПС, РБ и ГЕРБ. 

В Дулово имаме двубой между ДПС (с нов играч) и независим кандидат - доскорошен кмет, подкрепян от ГЕРБ. Трябва да се отбележи, че депутатско е челото на листата на управляващата партия, което също се случва за пръв път в най-новата история на политическите процеси в Крайдунавска Добруджа. Историята помни, че бивши депутати от БСП (Георги Николов и Любомир Божков) са ставали общински съветници в Силистра, но след края на мандатите си. Бивш депутат - д-р Петър Илиев е бил кмет на Силистра (1995-1996 г.). Разбира се, имали сме и други случаи - първо общински съветник, а после депутат - Филиз Хюсменова, Стефан Господинов; също зам. министри и др. висопоставени лица във властта.

Време е за анализи, дами и господа, участници в карнавала, наречен „Местни избори 2015“. В тях някои намериха нови приятели и мотиви да продължат участието си в обществения живот. Други преброиха враговете си, нарисували мустачки по ухилите им физиономии, щракнати като за плакат. Трети вероятно така и няма да  са разбрали, че това, с което са се хванали, изобщо не е било за тях. Четвърти сигурно ще пропуснат да се трогнат, че не са част от бъдещите „виновници“ за мандатни успехи или провали.
И да не забравяме - този път в "играта" е и Нейно все още малко Познато Величество ПРЕФЕРЕНЦИЯТА - тя може да промени много, но и нищо. Най-малкото ще  бъде отдушник за всеки, който не знае дали да гласува и още по-лошото - ако не намира за кого да вотира. Сигурно ще подкрепи тези, чийто преференциален номер съвпадат с номера на съответната партия, освен ако и без това не е в зоната на гарантираните избраници. Вероятно ще даде крила на тези, които са се възползвали максимално от шанса да натоварят още някой глас в своята изборна "каруца". Най-важното е обаче, че тя е патерица за пренебрегнати, отхвърлени или недолюбвани от самолюбиви или недалновидни лидери и партийни ръководства.