Биляна Траянова представи свои книги в родна Силистра

      Уважаеми приятели на АРТ Силистра, днес ще Ви срещнем с нашата съгражданка Биляна Траянова, която от години живее в столицата.Тя е дъщеря на известната театрална фамилия от града ни Ани Иванова и Валентин Траянов. В Силистра тя представи своята поредица от детски книги "Хариша". Освен като писателка, тя е познато лице от предаването "Без багаж", където е продуцент, режисьор и водеща.

1. Откъде ви дойде идеята за поредицата книги за деца "Хариша"?

- Пътуванията за снимките на „Без багаж“ отнемаха много от времето ми за сина ми. Той страдаше, аз също. Връщанията ми винаги са били свързани с разкази за новите неща, които съм открила някъде далеч по света. Разказвах му, но представях нещата като за малко дете. Акцентирах на добродетелите, на красивото, на поуките, на мъдростта, която съм донесла със себе си. Забелязах, че в това има много смисъл, че той любопитства, че иска да отворим книгите и да прочетем и още - за фараоните, индианците, магьосниците. Идеята за детската поредица се роди някъде в тези вечери с моя син. Усещах, че истории, разказани по този начин, ще стигнат до децата и те ще посегнат с охота към знанието.

2. Как съчетавате работата в телевизията и писането на книги?

- Произвеждането на „Без багаж“ е дълъг и сложен процес. Отстрани сигурно изглежда, че ние не се спираме и само се разхождаме по света. Но истината е, че подготовката за снимане на една дестинация отнема доста време за уреждане на разрешителните, логистиката на място, намирането на точния партньор и гид. Снимките на място са доста изтощителни, понякога пътуваме по 10-12 часа в буса и веднага скачаме и снимаме. Имали сме снимачни дни с по 15-16 часа снимки, дремваме 4-5 часа и хукваме пак – я изгрева да хванем, я някое животинче в хабитата му. След като се върнем започва голямото проучване на всяко нещо, което сме заснели и уловили като история; пиша текстовете за епизодите, работя с монтажистите по монтажа. Истината е, че почти не ми остава време да направя дизайна на книгите. Историите са готови, но дизайнът също е дълъг процес.

3. Кога да очакваме Хариша 6.

- Шестият епизод от поредицата за Хариша е готова отдавна. Ще бъде отпечатана преди Коледа. Историята ще отведе децата в земята на инките, далечно Перу. Ще научат за Мачу Пикчу и за изгубения златен град на инките, търсен от всички археолози и иманяри в света.

4.Кои са вашите незабравими срещи в „Без багаж“?

Най-разтърсваща беше срещата ми с масаите в Кения. Това пътуване ме накара да осъзная колко непознат и невероятен е светът. Никога не си бях представяла, че в наши дни има хора, които живеят на един дъх разстояние от лъвовете и хиените в саваната. Да не говорим за хипопотамите, носорозите и огромните крокодили в реките им. А като ни се обидиха, че не споделяме закуската им от прясно източена кръв от крава, смесена с мляко – тогава вече бях убедена, че приключенията ми едва сега започват.

5. Има ли нещо, за което нямате време или сили да го направите, а много искате?

- Много искам да се науча да карам малък самолет, но открих, че имам проблеми с вестибуларния апарат и всяко завъртане или рязко движение ми причинява гадене, световъртеж, имала съм и пристъпи на аерофобия. Работя върху тази особеност на организма си като ходя на въздушна йога (всички упражнения се правят във въздуха на специални люлки). Вече имам подобрение. Забелязах го на последните снимки, докато пътувахме с лодки.

6. Какво е за вас родния град Силистра?

- Силистра е моят град от приказките. Голямото семейство, голямата къща, голямото ни страшно куче… Детството ми беше весело, цветно и изпълнено с красиви преживявания. Този град ми е дал повече от всяко друго място, където съм живяла. Израснала съм в театъра сред пеещи и танцуващи актьори, маски, костюми, перуки. Гледала съм репетициите и представленията десетки пъти. Това е моята мая за въображение – изкуството във всичките му проявления! Без него душите страдат и хората са нещастни! Силистра ми е дала усещането за свобода – реката, изгревите, риболова и лодките… Най-истински си останаха приятелствата ми с тези, с които израснах тук.

7.От кой спомен не можете да избягате.?

- Научих се да оставям налични само хубавите спомени. Всичко лошо трия:–) Искам да виждам само красивото, доброто, смисленото. Едни от най-красивите ми спомени са изгревите, които съм видяла по света – над реки и морета, при вулкани, в тропическата гора и в пустинята…

8. Какво беше вашето детство?

- Бях много палаво дете. Непрекъснато измислях игри, задължително със сюжети. Ако ще сме принцеси – дворът се украсяваше, изчаквахме да запалят уличното осветление, обличахме дългите рокли на баба, кичехме се с брошки от блестящи стъкълца и се преобразявахме. Градината се превръщаше в градината на замъка, а ние – в принцесите, които се разхождат, крият се и се кикотят. Ако ще играем на индианци – опъвахме шатрата, слагахме перата и си взимахме лъковете. Стреляхме по една много стара слива до чешмата в двора. Там също и копаехме, защото бяхме пирати и търсехме заровено съкровище. Веднъж намерихме парче от стара теракотена плочка. Нямате представа какво съкровище беше за нас това! „Пътешествали сме“ и с летящи чинии, космически кораби… Фантазирах непрестанно!

9.За какво страда душата ви.?

- За добротата в общуването… Хората станаха много лоши, алчни… Злоба и липса на всякакви ценности отровиха обществото. Това е най-важната битка, която трябва да водим, защото иначе, лека-полека светът ще се превърне в дом на „зомбита“…

10. В минутите на самота как се спасявате?

- Отивам да плувам. Плувам до пълно изтръпване. Кислородът нахлува във вените ми и всичко се оправя!

11. Ако човек трябва да ви спечели, на какво трябва да заложи?

- Още като дете усетих, че разпознавам кога хората ме лъжат, кога са прикрити, неискрени. Много съм сензитивна в това отношение. Само искреното приятелство може да оцелее при мен.

12. Измъчва ли ви тревога по нещо пропуснато?

- Мама си отиде внезапно. Много ми липсва. Искаше ми се да имаме повече време заедно, да излизаме, да си бъбрим на кафе… да мога да я гушвам понякога… Ужасно ми липсва!

13. Кое е първото нещо, което искате да направите утре?

- Искам да имам почивен ден и да се забавляваме с децата. Да отидем на разходка, до зоопарка, на кино… Да си изключа телефона и да знам, че нищо отвън няма да нахлуе в личния ми свят и ще мога да се насладя на всяка минута!

14.Каква е Вашата молитва?

- Молитвата ми е за здраве и любов в семейството ми, за мир и благоденствие на Земята. Вярваща съм и това ми дава спокойствие и оптимизъм !

15. Вашето послание към силистренци ?

- Добруджанци имаха славата на най-трудолюбивите и най-гостоприемни хора. Гордея се, че във вените ми тече добруджанска кръв. Пожелавам на силистренци винаги да носят в себе си чувството си за принадлежност към тази свята, плодородна и красива земя. Да имат самочувствието, че могат да преодолеят всяка трудност, да имат мечти и да ги следват. И най-вече да хранят душата си - да търсят изкуството, да възпитават така и децата си, за да отстоим ценностите на добруджанци. Пожелавам на всички да върнат усмивките на лицата си !

Марин Минев АРТ Силистра
вестник "Силистренска трибуна"