 |
|
Г-н Порумбачанов, в новия закон за училищното образование вече е регламентирана
възможността за индивидуално домашно обучение. Има ли интерес към тази форма у
нас?
- Интересът към
домашното образование е пропорционален на интереса на българите към
образованието въобще. Ако има осъзнато общество, което се интересува от
бъдещето на нацията ни, то със сигурност ще стигне до въпросите, свързани с
образованието. А когато си зададе правилните въпроси, неизбежно ще стигне до
фактите, сочещи истината, че конвенционалното държавно образование е в криза и
не работи. Домашното образование е една от алтернативите на тоталитарната
държавна система и все повече семейства го осъзнават, след като в България има
около 500 деца, учещи в домовете си.
-
Как трябва да протича подготовката в домашни условия?
- Няма формула за
свободното образование. Шаблоните и матриците са патент на държавата. Децата са
различни, значи и образованието им е различно. Ако трябва да посоча някаква цел
на домашното образование, то тя е свързана с това родителите да възпитат у
децата си любов към учението. Пътят към изграждането на навици за учене у
децата е индивидуален и съобразен с талантите и предпочитанията на самите деца.
Трябва да е ясно, че обучението у дома не е пренасяне на класната стая във
всекидневната. Децата вкъщи не учат под натиска на звънци и учебни часове, в
които се гони норматив. Целият живот е учение и децата трябва да разберат това,
а родителите да не пропускат възможност да провокират с нови и интересни
материали децата си. Нещо много важно: личният пример на родителите е от
изключителна важност. Ако вечер таткото се крие зад вестника, а майката потъва
с „Биг брадър“ в телевизора, децата също ще станат експерти в бягането от
отговорност. Да обучаваш децата си вкъщи, е предизвикателство и отговорност,
които изискват жертва от страна на родителите. Всеки родител, който смята, че
личната му кариера и комфорт са по-важни от децата, е по-добре да делегира
отговорността за обучението на държавата – тя ще си свърши „добре“ работата.
-
Задължително ли е детето да се води записано в училище и в каква форма на
обучение?
- Не, не е
задължително. Ако държавната бележка (дипломата) е приоритет пред знанията, то
тогава е нужно детето да се учи в самостоятелна или индивидуална форма на
обучение, както предвижда новият Закон за предучилищното и училищното
образоване. В тези форми се следва програмата, спусната от МОН, и ако тази
програма ви удовлетворява, вие сте намерили своята форма за учене у дома. Ако
пък приоритет е изграждането на личност с качества и умения за реалния живот,
ако искате да сте свободни в желанието си да следвате индивидуалните заложби и
таланти на децата си, съобразете програмата с детето, а не детето с програмата
на МОН.
-
Кой би трябвало да извършва процеса на обучение?
- Основен участник в
процеса на обучение е учещият, т.е. детето. Родителите просто осигуряват „вятър
в платната“. Ако преминете първата стъпка - да научите детето да обича да учи,
сте свършили 90% от работата си. Останалото са ресурси, които „разгарят огъня“.
Родителите може да са ментори, учители, снабдители, но най-важно е да знаят
какво искат да постигнат и накъде водят децата си. Ако целта ви е да стигнете
до никъде, ще стигнете точно там. Основна роля на родителите е не само да знаят
какво детето учи, но да знаят и защо го учи – днес никой не се интересува от
това, защото инерцията от сляпата вяра, че „професионалистите си знаят
работата“ е твърде силна, затова и буксуваме като народ.
-
Ще полагат ли изпити децата и на какъв етап, за да получат сертификат или
диплома за завършено образование?
- Тези родители, които
ще се възползват от новите възможности на образователния закон, ще трябва да
изпращат децата си на изпити в училищата, към които децата са записани. Нещо
повече, ще трябва да отворят и домовете си за всички чиновници, които ще си
намерят работа в това да посещават домовете на учениците и да дават напътствия
и препоръки. Родителите с домашни ученици, които няма да ползват училищната
система, не са ограничени в ползването на външни оценители, които са безброй в
сравнение с това, което предлага системата.
-
Кой ще контролира процеса на обучение и резултатите от него?
- Родителите. Никой
друг не би трябвало да контролира образованието на децата освен техните
родители и тези, които родителите биха поканили за атестация на детските
знания, което пак става под родителски контрол. След като родителите са
абдикирали от отговорностите си, оценка на децата може да прави всеки –
учители, връстници, лоша компания и т.н. Резултатите не се контролират, те са
следствие от неосъществения родителски контрол. Най-жалки са тези родители,
които обвиняват системата, че не си е свършила работата с образованието и
възпитанието на децата. Това означава, че те автоматично са се изключили от
цялостния процес на обучение, смятайки, че отговорността не е тяхна. Докато
родителите са вън от „играта“, ще продължаваме да си говорим алабализми от
сорта: няма приемственост, конфликт на поколенията и пр.
-
Как трябва да бъдат измервани резултатите на учениците?
- Тестовете трябва да
са външни, ако искаме да са независими и обективни. Порочната практика в
конвенционалната система е, че даващият образование оценява сам резултатите от
своята работа – това е нелепо и именно заради това системата е в колапс. Именно
заради това родителите на домашни ученици ползват независими оценители, за да
направят мониторинг на знанията, които децата са придобили в процеса на
обучение. Има хиляди независими тестове, които могат да се ползват, за да
удостоверим напредъка си – всички са частни.
-
Ако детето не покаже напредък, образователните институции ще могат ли да
постановят изпращането му на училище?
- Когато
образователните институции започнат да си раждат деца, да си пращат децата,
където искат. Какво означава резултати? Резултати според кого? Отново влизаме в
праволинейното мислене, че знания се получават само в държавните училища. Къде
и кога живеем!? Училищата от индустриалния 19-и век си свършиха работата. Сега
сме 21-ви век и може да си купим знания на цената на месечна интернет такса.
Държавното училище не е безалтернативно. За какво въобще си говорим? Държавното
училище е последното място, в което някой може да получи знания. Хайде да
обърнем въпроса. Къде да изпратим децата, ако не покажат напредък в държавното
училище?
-
В каква степен текстовете за законопроекта за предучилищното и училищното
образование дават свобода на домашното образование?
- Новият образователен
закон няма нищо общо с домашното образование и не знам кога това най-после ще
се разбере. Сигурен съм, че неразбирането по въпроса е свързано с невежеството,
което е следствие именно от държавното образование. Това, че законът позволява
да се учи по държавната програма вкъщи, не прави образованието по-малко
държавно. Домашното образование е пълен контрол над обучението от страна на
родителите вместо от чиновниците в МОН. Семейството е институция по-стара от
държавата и децата се раждат в семейства и от семействата, а не в ГРАО.
Следователно отговорност за формирането на децата като личности се носи от
семейството. Ако държавата е тоталитарна, ще изисква децата на хората, за да ги
направи свои адепти и да ги индоктринира в религиозните постулати на
тоталитаризма. Ако държавата е институция, съставена от отговорни граждани,
признаващи правото на индивидуална свобода, просперитетът ни няма да е само
мит.
-
До каква възраст трябва да се обучават децата у дома?
- До каквато е нужно,
за да водят самостоятелен и пълноценен живот на възрастни. При някои деца това
идва с възрастта за университет, а при други, които почват работа, и по-рано.
Различно е, хората не са еднакви и могат да завършат образованието си у дома на
различна възраст, някои по-рано, други по-късно. Домашното образование не е
роботизирана поточна линия, а жив организъм, който има свой пулс и растеж.
-
Домашното обучение не пречи ли на социализацията на децата, която е строго
залегнала в концепцията на проекта за закон?
- Социализацията в
държавните училища е най-голямата лъжа на държавните чиновници. Категорично
твърдя, че няма по-асоциално място от класната стая. Най-големият проблем е
общуването на деца с деца на една и съща възраст. Да излъжеш милиони хора, че
социализацията е възможна извън реалния свят, в затворено пространство,
натъпкано с деца на една и съща възраст, е феноменална победа на социалният
инженеринг. Какво може да научат деца в една и съща възраст едно от друго?
Нищо! Това е все едно един комар да смуче от друг комар и да си мисли, че яде.
Училищната среда отучва децата да общуват адекватно с хора на различна възраст,
виждал съм това много пъти. Най-големият шок, който преживяват изкласилите
училище, е осъзнаването, че са неадекватни за реалността и че са пропилели 12
години от живота си. Ако искате децата ви да не са социални инвалиди, им
подсигурете богата, разнообразна и хранителна социална среда – те ще са ви благодарни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар