Какво му трябва на българина: възможна Коледа и заможна нова година

В Калипетрово

Какво е годината за нас, българите: серии от делници-делници-понеделници и тук-там – компллекти от празници. Казват – за 2015 година се очертават 112 почивни дни със съботите и неделите заедно. Официални и календарни. Народни и лични. Писани и негласни. Семейни, фирмени и професионални. Скромни и разточителни. Весели и скучни. Къси и продължителни. Живот когато има – за празник винаги ще се намери повод и компания. Както и тамада, който да вдига наздравици, и да дава тон на настроението. Колко малко му трябва на българина, за да се чувства жив и истински – една пълна трапеза и благоразположени хора, насядали край нея.

          Години наред – от Възраждането до скорошни десетилетия, за нашего брата Великден бе най-големият християнски празник по българските земи. Едва ли, защото слага край на най-дългия пост. По-сигурното е, че е заради надеждата за възкръсване на националната идея след петвековното й помръкване. Неслучайно има научен труд, изследващ „Великден и страстите български”.

В Алфатар

Може би и по причина, че след него е ред за първото сключено хоро – символ на вечния кръг на живота и на приятелството между хората. В миналото хорото на мегдана е давало възможност на ергена да се дореди до момата, която харесва, за да я докосва принципиално пред укоряващия поглед на майка й и цялата рода. Макар на прага на новата селскостопанска година тази част от нея изобщо не е време за годявки и сватби – виното в бъчвите, бобът в чувала и сланината в качето са на привършване.

В Срацимир

          Минават годините, и ето, Коледата стана възможна и у нас

– къде по канонично църковно правило, свързано с Рождество Христово, донякъде и заради придобитата ни близост със Запада, и респективно с тамошните празнични традиции. Защото за отлика от останалия православен свят с малки изключения ние празнуваме Коледа едновременно с католиците и протестантите, а Великден – различно от тях.

За да изплува от забравата  Бъдни вечер и да се настани в домовете ни със своята святост, когато семейството се събира, за да направи равносметка на годината. И да погадае за бъдещето: по бъдника в камината, по ядката на ореха, по късмета в баницата, по наричанията в речитатива на коледарите.

           А, тя, коледарската традиция, идва от вековете и от дългото ни езическо минало, за да ни напомня, че отколе дружината на момци коледарци стан станува от Никулден до Коледа, за да заслужи навръх празника добра дара – вит-превит кравай, изпявайки в домовете на хората  песни-митология. 

В Силистра

Разглеждани, както казва проф. Анчо Калоянов, „…не по предназначението си за лицата, на които се пеят, а по тематичните си ядра: за самите коледари и тяхното дълго песенно пътуване във вълчи нощи за двубоя между силите на хаоса и силите на реда, за Бога и неговите светци, за историческите личности и събития, „смлени“ в мелницата на мита“.

Според древнославянската религия „коляда е малкото слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене; ярило е укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равнодейнствие; къпало е могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене; световит е остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие“ (Уикипедия).

Във време на криза и на тлеещи на наковалнята нравствени ценности, намиращи се под чука на комерсализацията на чувства и потребности, всеки празнува според съдържанието в кесията си, стъпвайки на традиции, наследени от семейството, и най-вече – в зависимост от степента на съхранената си чувствителност към духовността. Благодарение на медийния натиск все повече хора искат да бъдат съпричастни към традициите, включително и с лично участие в пресъздаването им. Дори и когато не са подготвени за автентичното им представяне.

В ДКТ - Силистра

И не е задължително костюмът на коледара да е спомен от незнаен дядо, изваден от нафталина, щом мургавият момък може да надене импровизиран ямурлук от шарено одеяло, както се случва в Черногор – в тъмното може и никой да не направи разликата. И тръгват из село момчетата, за да се чуе „Станинине, господине”, пеейки еднакви песни, нюансите в мелодиите и речитативите на които са едва-едва незабележими.

„Всяка година ходят нашите коледари, но от две години го правим организирано, дори и съседното село Царевдол посещаваме, за да зарадваме и там възрастните хора; при нас с момичетата провеждаме и Лазаровден, пролетният вариант на коледата”, съобщи Марияна Нацова от името на Народно читалище „Янко Забунов”. И в Средище децата са от различни етнически групи, но благодарение на общите усилия на местното училище и на читалищните дейци, и там по улиците и мегданите се разнася коледарската песен.

Във второто по големина село в областта – Калипетрово, коледарските групи са 4 – едната е към НЧ „Пробуда”, другата е към Клуб „Хари 3”, третата е асортимент към „Добруджанска къща” и т.н. В тях участват и професионални музиканти, придаващи сила и мощ на изпълнителите. Шиковци и гребенци са стари етнически групи, където огънят на традициите никога не е загасвал, също и във времена, когато не са имали официалната подкрепа на държавата и на властта.

В Бабук

Впрочем, област Силистра е една от малкото в страната, където поне в десет населени места коледарската традиция не само е съхранена, но се развива все повече и повече. Преди две години тя бе възстановена и в село Айдемир,  за да стане тамошната група към НЧ „Родолюбие” една от най-интересните, както стана ясно и на 20-ото издание на Фестивала на коледарските групи, организиран от община Силистра. Безспорен фаворит в подобни надпревари е групата от Бабук, макар че – на фестивал като на фестивал – по-важно е участието, а класирането винаги е ефект от моментна преценка на журито. Смилец, Грънчарово, Срацимир, Белица, Сребърна и къде ли още не момчета в тийнеджърска възраст имат неповторимата възможност да кажат

„Вам си пеем, бога славим!”.

Все повече са и детските градини в областта, в които амбициозни учителки се обръщат към традициите, за да впишат в тях своите възпитаници. С надеждата, че ще я предадат на поколенията. И ще се покажат с гордост дори пред властта – Областна и общински администрации, Общински съвети и др., за да бъдат забелязани и уважени с подходяща лепта.

Да празнуваш обаче в дом на 124 години, завещан от дедите ти – алфатарци, дошли от други краища на страната, но преселили се в Добруджа заедно със своята празничност като ритуалност и зрелище, може да си позволят малцина и сред тях е проф. Георги Атанасов – археологът от Силистра, автор на книги за светии и артефакти от стари цивилизации, с които се гордеем. Известно е, че в бита си всеки се разпростира според чергата си, включително и в подготовката на софрата си за празник. Макар по принцип в такива случаи българинът да обича да се изхвърля в стремежа си да надгони съседа. И особено когато посреща сватове, роднини, деца от чужбина и приятели отдалече. Веднъж се живее, все пак, а и за повечето от нас празникът е достатъчно ядене и пиене на масата, с вярата, че настроението около нея ще се самопроизведе, за да остави приятни спомени от споделянето на празника.

На Коледа се случват чудеса.

В това разбиране се вписа благотворителният  концерт „Стойков и приятели (ВГ „Ретро” и др.)”, проведен на 26 декември в зала 13 на Градската художествена галерия в Силистра със съдействието на Движение „Русофили", общината, Арменската общност и галерията. Пред около 70 зрители на сцената се изявиха инициаторът Георги Стойков и Никола Касабов – възпитаници на университет за куртурно-просветни кадри в Санкт Петербург. Химнът на бардовската – авторската, песен на рускоговорящите – „Как здорово что вместе мы сегодня собрались”, бе мотото на концерта, събрал 459 лева. „Съставен е протокол, подписан от трима души, като с парите ще бъдат закупени необходими материали за Центъра от семеен тип за ддеца имладежи с увреждания”, заяви инициаторът Стойков. Също на благотворителността посветиха своите коледни балове и силистреските представителите на двете най-големи в света хуманитарни организации – Лайън’с клуб и Ротари клуб, съответно на деца, нуждаещи се от медицински прегледи, и на едно от отделенията в МБАЛ Силистра.

Кукленият театър в Силистра подари коледен спектакъл на възпитаниците на Дома за деца, лишени от родителски грижи „Д. Дебелянов” - Силистра и от Центъра за деца и младежи с увреждания. Представлението за Коледа бе осигурено от ръководството на театъра в лицето на директора на ДКТ Златина Добараджиева. Проявата бе в навечерието на празниците със съдействието на сем. Легет, приятели на ДДЛРГ – Силистра и на други социални заведения от област Силистра. В профила си във Фейсбук г-жа Бернадет Легет благодари на куклениците за брилянтната им игра.

368 лева бяха събрани от дарителницата, поставена от младежите на Български червен кръст в проведения Ден на благотворителността в ОДЗ „Нарцис” в Силистра. И още близо 700 лева от кулинарната изложба и проведения благотворителен търг. Средствата отиват за детска градина в град Мизия. 

 Своята поредна коледна вечер проведоха и медиците от най-голямото болнично звено в областта, която вече е традиция за работещите в близо 20-те отделения да празнуват заедно. Тази година в празничното тържество, на което домакин бе „Ортопедично отделение” с началник д-р Мирослав Кардашев, те вписаха и игра конкурс за кандидати за нови ортопеди, защото има нужда от обновление в лекарския състав на отсделението. Явиха се трима в своебразното състезание и поне един от тях може да се запъти към нов обучителен маратон. Да му мисли неврологичното отделение какъв празник ще спретне за 7 април, щом поема щафетата на ортопедиците.

Невиждано шоу в Силистра произведоха в навечерието на Коледа и членовете на рокерския клуб в Силистра. Мотористите добруджанци проведоха тур из града, нагласени с костюми на Дядо Коледа. Браво на инициаторите – шоу да става. Като няма кой да го направи – сами трябва да го измислим! И да разкажем за него, за да предизвикаме и други хора да се постараят в осъществяването на своя изява – атрактивна и полезна, вписваща се в духа на празничността.

Нова година е другият ненадминат празничен хит в календара.

В Древния Рим новата година е започвала на 1 април, тъй като тогава новоизбранити консули встъпвали в длъжност. В 153 г. пр. Хр. Обаче се вдига голямо въстание, предизвикало консулите, едновременно и главнокомандващи армията да заемат постове още на 1 януари. И както често се случва в историята – прецедентът става традиция: през 45 г. пр. Хр. с т.нар. Юлиянски календар статуквото вече е застопорено.

Както винаги обаче с времето всеки народ си създава сам навик как да посреща новата година. За японците е важно да я приветстват със 108 камбанни звъна – поздрав към изгрева. Шотландците се преобличат като коминочистачи и тръгват по гости у непознати. Италианците надяват червено бельо, без това да има нещо общо срещу уроките. Испанците излизат на улицата, за да си разменят подаръци. След дванадесетия час гости са готови да посрещнат и руснаците, за да им предложат по чаша шампанско. В Етиопия не чакат нашите Сирни заговезни, а още на нова година палят огньове, за да изгонят злите сили от домовете си. В Дания изхвърлят старите си съдове, за да си купят нови. Симпатично и лирично постъпват в Белгия: децата пишат писма на родителите си, за да им ги прочетат на глас в новогодишната нощ. В Германия изсипват разтопено олово в студена вода, за да гадаят какви форми ще извае съдбата и какво ще им донесе идната година. Всичко това със сигурност се е случвало по различните географски ширини и преди  31 декември 1879 г., когато изобретателят Томас Едисон показва своята вездесъща електрическа крушка.

А какви години е имало преди 105 коледи: Силистра, сигурно е било сняг до кръста – коледари, сурвакари…

Пощальон върви из преспите от къща на къща, за да зарадва грамотните добруджанци с писмо, пътувало отдалеко. Възможно и от странство, защото и тогава е имало емигранти, работещи в чужбина, тогава наричани гурбетчии.

          Силистренецът Георги Червеняков през 1910 г. издава – вероятно със свои средства, цветна рисувана картичка с надпис „Честита нова година” - на френски също – в превод „Хубава и щастлива нова година”, а на гърба й – календар за 1911 г. На всеки свой абонат – по една честитка, за да подчертае важността на своята работа. 

          В духа на своето време картичката разказва достатъчно, за да стане ясно, че преди век писмата са идвали чрез влак, за да стигнат да най-главната станция, после кола ги пренася до по-малките, оттам пощенският раздавач се качва на колело, за да достави пратките до семействата, където лично връчва писмото, телеграмата, колетчето...

       И още от рисунката – телефонни и телеграфни жици опасват оживените райони, за да осигурят връзка със света. Свидетелството за времето е запазено от дългогодишния пощальон от Силистра Христо Христов – секретар на Филателно дружество „Димитър Дончев”, получил „произведението” от свой приятел от град Велико Търново. За съжаление, историята мълчи за личността и съдбата на неговия инициатор – Георги Червеняков.

Фойерверките или както ги наричаме у нас с обобщаващия за илюминации термин „заря”, са неизменна част от новогодишния сценарий още от древни времена, защото е свързано с вярването, че огънят гони демоните. У нас новогодишните красиви пукоти и букети в небето са вече очаквано и планирано шоу. Дори съседска конкуренция си устройват амбициозни родове, за да покажат надмощие и по този показател.

Защото е Нова година – време за гуляй като за последно, за веселба като за първи път и за зареждане с надежда, че следващите дванадесет месеца носят със себе си събития, които ще по-хубави от досегашните. И ако повечето новогодишнни поздравления по света са свързани с пожелание за честита нова година, дори и на суахили пожеланието е досущ еднакво с българското, то има и езици, в които с новогодишния си поздрав човек декларира, че в този миг целият е изпълнен с щастие, което иска да сподели с другите хора.

И за финал едно интернетско новогодишно предложение: през Новата година Ви пожелавам 31, 536 млн. секунди здраве, 525, 6 хил. минути щастие, 8 760 часа любов, 365 дни секс, 52 седмици успех и 12 месеца късмет! Толкова скромно като съдържание и толкова необходимо като благопожелание!