сряда, 7 януари 2015 г.

Мъжете в Силистра с по-нисък ръст от тези във Видин и по поречието на Дунав


akcent.bg | 03.01.2015 г.



Бургазлийките са най-слабите жени у нас, показва антропологично проучване на Българската академия на науките, част от което днес представи Би Ти Ви. Учените са изчислили, че средното тегло на жените в морския град е 63 кг при средно за цялата страна - 65 кг. Също така жените в София, Пловдив и Хасково са с най-дълги крака.
  Мъжете средно тежат 77 кг. В столицата и Монтана хората са най-тежки, но са и с 2 см по-високи от средното. Българките са средно 158 см, а мъжете - 171. От българите по-високи са скандинавците, а италианците и французите са с няколко см под нас, съобщи още Би Ти Ви без да даде точни данни от проучването.   Външният вид на съвременния българин е като на останалите европейци, установяват още учените. Над 80 на сто у нас са тъмнокоси и тъмнооки, 7 на сто естествено руси и сини очи, а най-рядко се срещат хора с тъмна коса и светли очи.
 Бургас и регионът е мястото, в което се раждат най-красивите хора, сочи публикация от началото на м. април 2014 г.. Това твърдят учени от БАН, които са изследвали дълго населението в цялата страна. Резултатите са категорични и потвърждават другите две предходни изследвания на антрополозите. Главен виновник за красотата на бургазлийки са гените им, убедени са учените. Русалките от морския град нямат стигане по стройна фигура, грациозност и черти на лицето. Децата им пък са като изрязани от списание и това е съвсем логично.
Затова ако искате да имате хем умни, хем красиви деца, трябва да се ожените за бургазлийка. До този извод са стигнали антрополозите от Българската академия на науката. Мъжете в региона също са отличници по красота. Според изследване на Института по експериментална морфология и антропология, Бургас е единственият български град, където естествени блондинки почти няма. Ето какво говорят още фактите, разкрити от учените:
„Бургазлийки са с най-добрите антропологични белези, освен това са и най-фините и елегантните в страната. Жените тук тежат средно около 60 кг- при среден ръст от 1,60 м, което автоматично ги превръща в най-стройните българки. Изследвали сме 5300 мъже и жени на възраст между 30 и 40 години от всички краища на страната, като над 50 на сто от тях бяха семейни двойки с по две деца”, разказва проф. Йорданов. Гледахме ги под лупа, като бяхме формулирали над 320 белега - от големината на шапката до номера на обувката, цвета на кожата, косата, линията на носа, формата на ушите и пр., допълва той.
  В изследването са включени 154 населени места на страната. „Хората в Монтана са най-дебели, с най-ниско тегло са от Бургас, следват ги в Русенска област, а търновци са в златната среда. Така и не можахме да разберем защо например ръстът на мъжете от Видин до Силистра намалява. Българите са много добре сложени. Някои народи са с откровено къси крайници, други пък, като северните, са много плоски. Ние сме наистина в златната среда. Това, което ни прави уникални обаче, са българите, които имат пигментна дисхармония. Именно тази особеност ни отличава от повечето европейци. По принцип между 80-84 % от българите са тъмно пигментирани.
С матови кожи и тъмни коси - от кестеняви до черни”, твърдят учените от БАН. С блондинките сме зле, има ги предимно в София. Те просто са много малко, - едва 7 % и живеят предимно в София. Сините очи също са рядкост. У нас почти не се раждат синеоки хора, поне в научния смисъл на думата. Има ги повече с матова кожа, тъмни коси и светли очи. Този феномен се дължи и на разнообразните ни гени, и на разнообразната природа. „Имаме море, реки, планини - всичко това е оказало огромно влияние да сме толкова различни помежду си. В това отношение сме големи късметлии. Направили сме си държава на това ветровито място, но устойчиво се задържаме тук вече 1400 години.
Ние, българите имаме много богата наследственост. Носим гените на различни расови типове. Освен това, в България няма кръвосмешение, израждане на родовете. Още от стари времена е било традиция да идеш и да си вземеш булка от съседното село.

Няма коментари:

Публикуване на коментар