За стария и за новия гербове на Силистра

        На първата за година среща с медиите в Силистра кметът на общината д-р Юлиян Найденов заяви пред всички журналисти, че иска да бъде обсъдена от обществеността идеята дали старият герб на Силистра да не стане отново актуален. Не бе повдигнат въпросът как да се случи това - с референдум ли, на форум ли в Общинския съвет, където се вземат решенията за символите и ритуалите, или по друг съвременен и удобен за гражданите начин. Току дни след влизането в обръщение на идеята, надничаме във Фейсбук и намираме интересен материал в профила на АРТ Силистра. Настоящият герб бе подготвян в продължение на години, но влезе в действие след решение на местния законодателен орган едва преди малко повече от 10 лета. Оттогава общината има и свое знаме. В Областна администрация Силистра има и галерия със знамената на седемте общини от региона, която бе подредена при Николай Димов като областен управител и в момента се намира в заседателната зала на институцията "Областен управител".

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЕМАТА...СКЪПА И СВЕЩЕНА

Quo Vadis, CARA et SACRA SILISTRA?

      През 2012 година медии тиражираха новината за открит стар герб на град Силистра. Коментарите еднозначно заставаха „за” творбата на Павел Метеоров. Мнозина погледнаха аналитично към днешния герб. Възникват десетки въпроси, на които всеки развълнувано търси отговорите. Но... ще остане ли „Гербът - Метеоров” само скучна тема в днешния ни задъхан делник? Ще успеят ли неговите безспорни художествени, естетически и артистични достойнства да надделеят в днешната визуална вакханалия?

      Силистра е единственият български град със свой собствен герб още от епохата на Средновековието, твърди журналистът Енчо Енчев. Двуглавият орел върху монетите на Тертер – управителят на Дръстър, е явна реплика на владетелския символ на цар Иван-Александър и неговите синове. В началото на третото хилядолетие, герб с двуглав орел (с автори Стоян Антонов и Радослав Илиев), участва в надпреварата за герб на Силистра, но дори не влиза в призовата тройка. През ноември 2001 г. комисия, председателствана от Георги Чапкънов, класира на първо място проекта на Стефан Иванов, впоследствие утвърден за герб на града. Според квалитетното мнение на българското хералдическо общество: „С изключение предложението на К. Гогов за герб на град Раковски, одобрените за "гербове" на Силистра и Шипка са най-общо казано – емблеми.” 

       Класическите хералдически норми всъщност са само една рамка, в която се вмества художественият проект. Стилизираните фигури могат да бъдат хералдически (свойствени само за хералдиката) и нехералдически (взети от природата или културата - естествени, изкуствени и фантастични). Оцветяването на гербовете може да бъде само от седем основни цвята. Има и правила на композиране и изобразяване. Гербът не трябва да съдържа повече от три фигури. Не се допуска изобразяването на букви и цифри, както и очертанието на реално съществуващи обекти (архитектурни, пейзажни и пр.). Недопустимо е и изобразяването на исторически събития, освен тези, отнасящи се до зараждането и основаването... 

      От латински „Ars heraldica” е „възвестяващо изкуство”, емблематична система от надвременни формални принципи за информативно-документалния характер на знаците. Следователно не е нужна конфронтация със своеобразието на съответната епоха, гербът може да адекватен и на социалните процеси, и на екстравертната знакова практика. Хералдиката оформя един метатекст на отношенията: свобода (с правото на носене на оръжие), собственост (и нейното наследяване), самоличност (и нейното огласяване). Затова гербът е едновременно правен институт и най-важен идентификационен знак. Заедно с това, съчетаването на символ с образ поставя хералдиката и в синтеза наука – информация - изкуство. 

     Сравнителният анализ на сега действащия герб на Силистра и герба на Павел Метеоров с хералдическите основни принципи, накланя решително везните в полза на по-стария и исторически автентичен, създаден през знаковата за Силистра 1942 година. И не само, защото короната-крепост не отговаря на йерархичните рангове... Малко известно за широката публика е, че броят на връхчетата (зъбците) при градските гербове, се определя от броя на гражданите. Например Париж има корона-крепост с пет кули, а град до сто хиляди жители има право на тривърха коронка. 

       Прегледът на символиката, вложена в силистренския герб, буди много въпроси. Защо пеликанчето от Сребърското езеро е на герба ни от 2001 година?! В английска версия пеликанът, който има малка прилика с реалната птица, е показан с орлово-щъркелово тяло и клюн, кълвящ собствената си гръд – за няколко капки кръв, с които да нахрани малките си, които са в краката му, т.е. националната обагреност е съсредоточена в саможертвата, докато в силистренския герб по-скоро бих предположила, че се залага на благочестието и смирението.

      В герба на Павел Метеоров от 1942 г.основният символ е изправеният лъв(rampant), с царска корона и щит – символът на Майка България, в чиято прегръдка отново е и Добруджа. В центъра на щита, под короната, е патриаршеският жезъл с благославящата Божия десница и доминиращият кръст. Въздействието на трите релефни елемента – гирлянд (бурлет) с девиз, корона и жезъл, е майсторски изградено - с композиционен и стилистичен метод. Не по-малко въздействашщ е и релефът на четирите съставни полета на щита. 

     Прочитът и описанието на хералдическите символи в гербовете, по правило се извършва от позицията на щитоносеца, – отдясно наляво и отгоре надолу. Затова лъвът гледа надясно, а платноходът е издул платно на запад. Докато пеликанчето от 2001 година е загърбило щитоносеца (дано и благочестието ни не е отплувало по реката надолу). 

Наличието на щит или щитообразно поле не са достатъчни, нужна е и хералдичност на характера и подредбата на символите върху щита. Композиционно, четирите полета на действащия герб са фокусирани към зрителя, но не е спазено хералдичното изискване към щитоносеца, т.е. животните да са обърнати надясно.

       В първото основно поле – за властта или държавността, авторът Стефан Иванов е поставил рисунък на античната колона с надпис DVROSTORVM. Тя е извън центъра на полето си, търсейки общ композиционен баланс на петте елемента. На прима виста – това е началото на Града. Но според моето скромно мнение, древните руини във вид на схематизирана, пропукана отломка от римска колона, не внушават гордост, а напротив – тъга по отминало величие и безвъзвратност, безнадеждност. 

    Интересен е изборът на автора за цветови вариант на герба. Диагоналният симетричен колорит е с чудесен баланс на петте елемента: кръст и пеликан в река – със син фон и охрена линия, а каменната колона, житният клас и централната фасада на Художествената галерия – с охра върху наситено портокалов фон. Според нормите, оранжевият цвят олицетворява амбицията, а синият – силата и лоялността. Но за съжаление, чудесният колорит не надделява над нехералдичността на герба от 2001.

При герба на Метеоров изискванията на хералдиката са спазени безусловно. Второто горно поле - след държавността, е територията на Духа. Тук са книгите: отворените - като проявление, затворените - като съветник, а ако сравним с лъвския символ на евангелист Марк – отворената книга е мир, а затворената – война. 

      Лирата на Метеоров тук е с форма „ангелски крила” – като възвисяване и стремеж към усъвършенстване и богоподобие. Орфеевата лира е не само музика и съзерцание. Орфей, въпреки че е езически типаж, се използва за изобразяването на християнски сцени, в които свири на дивите зверове, като с това се визира Иисус Христос, който чрез учението си опитомява озверелите от греха човеци. 

    Житният сноп от третото поле, както и Духът, са центрирани върху барелефни окръжности. Тук тежката житна ръкойка е не само като символ на основния поминък. В християнството е безкръвната жертва, тялото Христово. Символизира раждането и прераждането, развитието на живота и плодородието. Житото е отзвук от неусвоения, неочовечения още свят. Както то се преработва, за да се омеси и изпече хляб, така и животът може да се преподреди наново, за да се създадат от него дом, семейство, деца. Житото е като приказка за раждането и живота, но и за отвъдните, хтонични пространства, от които се сътворява и преражда светът. 

     Корабът е раннохристиянски символ. Нека да припомня, че дори той символно осмисля и архитектурната форма на еднокорабните църкви – Силистра е била богата с древните си християнски храмове. От християнството се възприема като „Кораб на Църквата”, с който тя, след гонения и смърт, плува към тихо пристанище - за разцвет и възход. Затова често пъти корабът се изобразява плуващ в бурно море, а тук контрапунктът е Дунав – Реката, раздел между светлина и тъмнина, живата вода, светия Дух.

     Християнската река извира от Божия престол, в нея е Божието присъствие. Този символ ни припомня, че ако Бог е с нас, то ние ще победим, или казано по друг начин, ако ние сме с Бога, то Той ще воюва за нас, ще излезе и ще ни закриля, а ние ще постигнем победа. Веслата на платнохода са нашите усилия, а черно-белият кръг на двете риби, захапали опашките си, е висшата цел - мълчание, път на страданието, клетва и мъдрост. Този символ на завършеност е с много богата и сложна символика, ключ към познаване на още неоткрити закономерности на живота. Някъде го наричат знак на великия предел.

     Пасторалният жезъл в орелефното си центриране върху щита е уникален. Той е емблема на бдение на овчар над стадото си и обозначава епископска юрисдикция и авторитет. Конотацията на позлатения владишки жезъл е простата овчарска гега. Старият завет го свързва с тоягата на Мойсей, която Бог превръща в змия, побеждаваща фараона, но и от чийто удар бликва вода от скалите, а Новият завет – с пастира Иисус. Владишкият жезъл от герба на Метеоров завършва с православен кръст, в чиято основа е благославящата Божия десница и две змии – пазителки на мъдростта. Аскезата на владишкия жезъл под надвисналата корона – крепост, майсторската симетрия на композицията, перфектната овладяност на релефа – барелефа и орелефа, създават усещането за сила, могъщество, власт и Бог. 

     Неслучайно избраният девиз е „СКЪПА И СВЕЩЕНА”. Искам тези думи, този уникален израз, да се чете и утре. Искам да чуя детски гласове, изричащи като молитва: „Моята скъпа и свещена Силистра!”

ДАНИЕЛА НЕДЯЛКОВА,

ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА