Когато телефонният указател ми заговори за миналото на Силистра

През последните години в България, вкл. и в Силистра, се възроди интересът към старините, независимо дали става дума за снимки от „едно време“ – от Възраждането до днес, за забравени в шкафовете документи от години на мир и войни, или за извадени от нафталина народни носии.

         Достатъчно е да проследиш публикации в профили във Фейсбук, за да се убедиш, че хората все повече гледат с носталгия назад, за да потърсят траен материален спомен за предците си, давайки си отговори на въпросите – кои сме, откъде идваме и накъде вървим.

         За съжаление, по криво разбрано пресъздаване на отношението ни към миналото, са си отишли безвъзвратно множество свидетелства за бита и поведението на българина, в частност и на добруджанеца. Понякога обаче една книга с пожълтели страници стига, за да надникнеш в отминали житейски моменти, които по своему може да се окажат интересни и за днешното поколение.

         Телефонен указател на Силистра от 1969 г. На лицевата страница е изобразена огромна шайба на телефон, какъвто вече едва ли има във всеки дом. Защото на мода са телефони с бутони и мобилни апарати с дисплеи, снабдени с възможност да тъчнеш с пръст, за да ти изплува от чипа каквато информация ти трябва.

         Прелистваш указателя и при добро желание научаваш любопитни подробности, които някога са били важни. Поне за собствениците на телефони, които преди 45 години в крайдунавския град не са били чак толкова много – някъде около 1 000 души в частния сектор и още толкова по предприятия, учреждения и други публични институции.

              Още на първата текстова страница те стряска „пиктограма“, призоваваща те да запомниш, че при пожар се звъни  на тел. 16.  Пак на тази страница е цитиран Владимир Илич Ленин с прозрението: „Печатът е велика сила“ . За кой печат става дума? За пресата, разбира се. И не пропуска да агитира: „Абонирайте се за български и съветски вестници и списания…Правете дългосрочни Вашите абонаменти за вестници и списания…, ще Ви спести много време и неприятности“; „Поставяйте на входовете на жилищата домашни пощенски ку­тии с ясни и четливи имена на обитателите“.

        Едва на последната страница друга пиктограма те уведомява, че на тел. 180 безплатно ще ти кажат колко в момента е „точно време“. Сред по-първите информационни масиви в изданието на Районна станция на съобщенията – Силистра са и съветите, озаглавени „Внимателно си служете с телефона“, чрез които с рисунки се казва кога телефонната слушалка и шнурът й са правилно или неправилно поставени върху вилката.

И най-важното: предупреждението „При продължително грешно поставяне телефонът се прекъсва от централата“. Друга е темата за безкрайното чакане в телефонните кабини в „телефонната палата“ – понякога с часове, за връзка с други градове или с чужбина. За улеснение на телефонните абонати, които ежедневно провеждат междуградски разговори с едно населено място, е въведена абонаментна система. Междуградските разговори по абонамент се изпълняват ежедневно в един и същи час.

В духа на онези времена е поместена и полезната информация „Какво трябва да знаете?“. 

Например, според чл. 36 от Конституцията на НРБ: „Тайната на писмовната и телеграфна кореспонденция и те­лефонните разговори е неприкосновена“. И още: „Високата художественост на пощенските марки развива усета към красивото и създава здрав социалистически мироглед за спестовността. Граждани, станете филателисти, започнете системно и съзнателно да колекционирате пощенски марки“; „В пощенската станция се дават евтини пощенски услуги като запечатване на колети, надписване на адреси върху писма и колети, попълване на пощенски записи, телеграми, пощенски декларации и др.“; „Участвувайте редовно в игрите на тото 1 и 2“, защото „Спортния тотализатор набира средства за строеж на стадиони, плувни басейни, спортни площадки и други спортни съоръжения“; „Забранено е влагането на банкноти или монети в обикновени или препоръчани писма или колети. Изпращането на парични средства става с пощенски и теле­графни записи“.

И, може би най-важната препоръка с елемент на призив: „Ръководители на предприятия и учреждения, при тържествени случаи — рождени дни, женитби, Нова година, 8 март, 1 май, 9 септември и др., за да изразите Вашата признателност към първенците в производството, рационализаторите и новаторите, поздравете ги с луксозни телеграми чрез ПТТ станция. Това можете да направите и чрез местната радиоуредба с изпълнение на подходяща музика“. Както се казва – „О, времена, о, нрави“.

Има, разбира се, и предупреждения: „Граждани, опазвайте уличните монетни автомати! Бъдете бдителни! Откривайте всеки вредител, като за всяко злонамерено действие съобщавайте на най-близкия милиционер и на теле­фон № 13“; „При подаване поръчки за междуградски разговори винаги определяйте тарифата на разговора: обикновен, бърз, светкавичен“; „Използувайте за междуградски разговори времето след 17 часа, когато телефонните връзки са по-свободни и разговорите се изпълняват по-бързо!

И не на последно място ултиматумът: „Не слагайте в колетните пратки предмети, които могат да на­ранят служителите, да повредят останалите пратки или пощен ски съоръжения.  Нарушителите освен материална носят и углавна отговорност“.

Указателят е повод за размишление и хляб за работа на хората, интересуващи се от ономастика, онзи раздел от лингвистиката, занимаващ със значението, произхода и разпространението преди всичко лични имена.  

Най-запомнящите се фамилии звучат така: Алтъколачев, Ахилев, Ахтаров, Баракеров, Бухчев, Беджев, Петришки, Добруджански, Ингилизов, Талигаров, Фандъшки, Чичоваров, Кушнаров и др. 

Някои от тях са били известни за времето си личности, ангажирани в обществените дейности, управлението, социалните и културните изяви на града. Любопитно е, че има фамилии, звучащи по този начин – Далака, Варналията, Душка и др.

Телефонният указател дава и подходяща статистическа и друга информация, характеризираща Силистра като град в края на 60-те години на 20-я век, само десетилетка, след като е станал център на окръг. Тогава в града е имало 4 аптеки и една оптика. Банките са били две – БНБ и ДСК, колкото и бензиностанциите – по една на изходите за Русе и за Толбухин (Добрич). Една е била банята – Старата, срещу сегашната прокуратура. Един е бил пенсионерският клуб, един и пионерският дом, а младежкият дом още не се е появил на хоризонта. Една е и застрахователната структура – ДЗИ. Според номерата на телефоните градът е разполагал с един хотел – „Златна Добруджа“.

В категорията „държавни индустриални предприятия“ е имало телефонни постове в 4 от тях, като нито едно не е оцеляло за следващия почти половин век. Девет са били т.нар. „държавни промишлени предприятия“, които с малки изключения също вече са извън „играта“. Впрочем броим до 20 действалите тогава заводи и спираме дотам. Под две десетици е и броят на магазините, от които всеки пети е „Плод и зеленчук“, но по един – „на слепите“, „пчеларски“, „гастроном“, „мебели“ и др.

Интересно е, че някога в Силистра е имало 9 трудово-производителни кооперации като „Дунав“, „Добруджанка“ и др., които са се съхранили в някаква реципрочна степен в духа на доброто старо време. Преди години, когато нямаше фотоапарати е имало две градски ателиета, едното от което беше известно като „цветното фото“.

Седем е броят на ресторантите: „Дунав“, „Златна Добруджа“, „Албена“, „Памук кулак“, „Бирхале“, „Механа „Боряна“, „Червено знаме“. 

Поне пет са били обществените столове, без да броим тези в предприятията. Сладкарниците са 4, от които понастоящем нито една не е в действие. За отбелязване е, че познатите на предишни поколения имена като „Малина“, „България“ и „Захарно петле“ не са сред тях, защото иде реч за „Кафе“ и „Дунав“ по тогавашната ул. „Г. Димитров“ (днес „Симеон Велики“), „Доростол“ (на пл. „Свобода“) и „Ягода“, намирали се по новия тогава бул. „Комсомолски“ (сега бул. „Македония“). С поне по два преки телефона са били седемте детски градини и 4-те детски ясли.

В коя институция преди 45 години е имало най-много преки телефонни линии? Изненада е, че това не е нито Партийният комитет (5 номератора, 4 секретарски и един на „стол“-а), нито МВР (4 номератора и 3 „преки“, вкл. за достъп до „отрезвителя“), болницата (4 номератора, 3 на детски консултации и на главния лекар), още по-малко прокуратурата (общо 4, вкл. на следователите). Редът се оказва съвсем различен – без претенции за претегляне – Окръжният и Градският народни съвети, Окръжният съвет на професионалните съюзи, Окръжният кооперативен съюз, Промкомбинат „Камъшит“ и някои други заводи.

Някога да имаш телефонен указател беше истинско богатство. Дори са били години, в които не всеки можеше да си го закупи, защото се издаваше в ограничен тираж. За сметка на това бе възможно да отидеш в „станцията“ и да провериш нечий телефон като знаеш имената и адреса му. Естествено, като в някои бели страни, където е актуално и в момента – указатели се поставяха и в градските телефонни кабини, докато не бъдат изпокъсани душмански или просто отмъкнати за вкъщи.

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ 

– рефрен от миналото, продължението на който е, че вече скайп, вайбър, фейсбук ни държи на един клик разстояние един от друг. Без това да е гаранция, че сме си станали по-близки и по-любвеобилни помежду си. Може би защото го няма онзи книжен телефонен указател, за да ни заговори свойски…за миналото на Силистра, останало актуално само в призмата на нашите спомени.

Йордан Георгиев