Проведеният миналата година Румъно-български проект посочи: Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш са местата за трети мост на р. Дунав. Другите две подходящи пресичания са Оряхово - Бекет и удвояване на съоръжението Русе - Гюргево.
За тях на интернет страницата http://stroitelstvo.info/ разказва инж. Константин Жипонов, управител на EKJ - България
Инж. Жипонов, каква е историята на проучването за избор на място за трети мост на река Дунав?
В края на 2014 г. (25 ноември 2014 г.) предадохме разработката по проект "Строителството на трети мост на река Дунав между Румъния и България". Търгът беше обявен от Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния. Ние - "EKJ - България, Кънсълтинг Енджиниърс" ЕООД, спечелихме поръчката заедно с румънската фирма "Транспроект 2001". Разработката трябваше да определи местата на пресичане на река Дунав и да класира и избере най-подходящите от тях. Броят на пресичанията беше определен на базата на мултикритериен анализ, който беше използван от румънската фирма и се установи, че като минимум са необходими 4 такива пресичания. На практика нашата граница - река Дунав, вместо да ни обединява със съседите, ни разделя. Имаме само два моста, и то вторият е от 2013 г., а дължината на реката в нашата територия е 420 км и разстоянието между два моста е 160 км. Германия има 34 моста на река Дунав, разстоянието между тях е по-малко от 5 км. Част от задачата беше, освен да се определят местата за пресичане, но и да се разработят проекти за мостови конструкции. Първоначално се изискваше това да са само пътни съоръжения, но в хода на задачата изискването се промени така, че поне 2 от тях да бъдат и железопътни. Избрани са
Четири премоствания на река Дунав: Оряхово - Бекет, Никопол - Турну Мъгуреле, Русе - Гюргево и Силистра - Кълъраш.
Идеята e скромна - поне 1 да се реализира в рамките на 2-3 години - такъв е периодът от започване на прединвестиционно проучване през идеен проект, технически и изграждането на конструкцията. Прединвестиционното проучване показва, че ще има голям поток по тези съоръжения, ще има транспортен, икономически и социален ефект. Събрахме всички проучвания, правени досега. По линия на Дунавската стратегия има разработки, някои са финализирани. Тези резултати докладвахме на конференция в Русе. Идеята е българско-румънската част от Дунава да стане "Разходката на Европа". В тази част от реката от двете страни на Дунава са събрани културни и исторически ценности, които двете държави искат да промотират. Пресичанията избрахме на базата на мултикритерийния анализ, разработен от румънския партньор "Транспроект 2001", след като двете фирми - нашата и румънската, събираха данни от двете страни за инфраструктурата, икономиката...Най-голям ефект има от мостовете при Видин - Калафат, който изградихме, и Никопол - Турну Мъгуреле, който събира най-много точки.
Защо не е предвиден хидровъзел при Никопол - Турну Мъгуреле?
Още през 1995 г. английската консултантска фирма "Александър Гиб", като проучваше място за втори мост на река Дунав, представи вариантите Видин - Калафат, Оряхово - Бекет, Силистра - Кълъраш, Никопол - Мъгъруле, Русе - Гюргево. Тогава за Никопол - Турну Мъгуреле се търсеше вариант да се направи хидровъзел и да се направи твърда връзка, съоръжение, което да мине по короната на язовира. Но тъй като това е проект с много недостатъци от гледна точка на екологията, хидрологията и аквакултурите, популярни в този район на реката, срещу него се появиха много противници и още тогава стана ясно, че изграждането на подобно съоръжение е неподходящо и този вариант не беше приет. Техническа възможност обаче съществува. При Силистра - Кълъраш никога не е предвиждан хидровъзел при тези проучвания.
Ако при Никопол - Турну Мъгуреле има мост, реката ще бъде ли плавателна през цялата година?
Да, като има мост, реката ще е използваема през цялата година. Изискването в разработката е съоръжението да отстои на 20.5 м над високи плавателни води, което осигурява преминаване на кораби, произведени в завода за кораби в Турну Мъгуреле, които имат най-голямо газене бруто регистър тона. И всички останали речни кораби също ще могат да минават. За плавателен габарит се изисква поне 50 м светъл отвор. Ако има стълб в реката, се изисква да има светъл отвор 150 м, а отстоянието между двата стълба да бъде 180 м. Това е минималната дължина на отвора, всяка по-голяма би била приветствана.
Какви са предимствата и историята на моста при Русе - Гюргево?
Това е една военновременна конструкция, която се използва за преминаване на армия през водно препятствие. Ползвано е от съветската армия при напредъка през различни територии през Втората световна война. Конструкцията на моста при Русе - Гюргево ни е подарена, съоръжението е кръстено "Мостът на дружбата", завършен е през 1954 г. Това е една повдигаща се конструкция, тя се повдига при високи плавателни води откъм румънската част, защото там е плавателната част на реката. Имало е години, през които тази подвижна част е вдигана по 15 - 20 пъти в годината. На практика това означава, че не може да има постоянен автомобилен или жп трафик в такива ситуации. Трябва да се изчака да минат корабите, да се провери какво е състоянието, а това изисква време и създава неудобства. За конструкцията няма екзекутивни чертежи, оразмерявана е за танкови товари. Сега с изискванията на еврокодовете ситуацията е променена и конструкцията по никакъв начин не отговаря на техните изисквания. Мостът при Русе - Гюргево засега върши работа, защото друго съоръжение няма. Но мостът трябва да бъде дублиран със съвременно съоръжение. (По сегашния влаковете се движат с 20 км в час, за да няма динамика.) По новия мост при Видин - Калафат скоростта за влаковете е 160 км в час, а за пътното движение - 120 км в час. И така ще е в близките 100 години. Разработихме три варианта за съоръжение в зоната на Русе, като най-добро е изграждането на паралелно съоръжение, за да може да се използва прилежащата инфраструктура.
Какви са индикативните стойности на съоръженията? Откъде се предвижда финансиране?
Мостът при Силистра - Кълъраш бе струвал 193 млн. евро. При Русе - Гюргево - 248 млн. евро. За Никопол - Турну Мъгуреле - 209 млн. евро. При Оряхово - Бекет - 217 млн. евро - ако някога се вземе решение да бъде построен. Финансирането на проучването е по линията на Европейския фонд за регионално развитие. Предполага се, че от този фонд може да се търси от двете страни финансиране. По време на служебното правителство, когато транспортен министър беше Николина Ангелкова, през октомври 2014 г. беше подписано българско-румънско споразумение за две. съоръжения: при Силистра - Кълъраш и при Николоп - Турну Мъгуреле. За тях следва да се търси финансиране чрез ОПРР или трансграничните програми. За удвояването на Русе - Гюргево - по транспортната оперативна програма. От нашето проучване Силистра - Кълъраш събра 4635 точки, а Никопол - Турну Мъгуреле - 4773 точки.
Забележка: Заглавието е на "Версинаж". В http://stroitelstvo.info/ заглавието е "Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш са местата за трети мост на р. Дунав"
-------------------------------------------------------------------------------------
Константин Жипонов: Два моста над Дунав на 400 км един от друг е недопустима диспропорция
- Г-н Жипонов, каква е целта на проучването, което ви е възложено?
- Министерството на
регионалното развитие на Румъния ни възложи да установим кои са най-подходящите
места за нови мостове над река Дунав. Не зная дали сте запознати, но тук има
една аномалия. Средното разстояние, на което реката може да се пресича, е от
порядъка на 12-18 км. В българо-румънския участък между Дунав мост-1 и Дунав
мост-2 разстоянието е 400 км. Ние предвиждаме още 4 пресичания в обозримото
бъдеще, за да можем да намалим тази диспропорция, тъй като в единна Европа тя
не е допустима.
Задачата на нашето
проучване е да кажем заедно с румънската фирма „Транспроект 2001“ от тези 4
пресичания кое да бъде първото. За оценката се използва методът на
мултикритерийния анализ: култура, съществуваща инфраструктура, комуникации,
приход и стандарт на населението и т.н. Идеята е да не се направи така, че
някои области, които и без това са на едно високо ниво, да отидат още
по-напред, а други, които са на ниско, да паднат още по-ниско. Целта е да се
получи баланс и в бъдеще да се засили сближаването в стандарта и възможностите
за комуникация. Освен това е важно решението да бъде обвързано с международните
транспортни коридори.
- Какви
са шансовете третият мост да бъде отново при Русе?
- С това не мога да се
ангажирам, това е въпрос на преценка на мултикритерийния анализ. Силистра-Кълъраш е подходящо място,
Оряхово-Бекет е най-близо до моста Видин-Калафат. За Русе-Гюргево е важно да се
подчертаят чисто инженерните и икономически критерии - оттук минава
международен транспортен коридор, съществува прилежаща инфраструктура, има
връзка с бъдещия тунел под Шипка, пряка връзка до пазарите на Турция, Украйна и
Русия. Сегашният мост е военновременен и
не се знае как е оразмеряван, нито къде е фундиран, за него липсва
документация. Той не отговаря на съвременните изисквания, така че тук е добре
Дунав мост-1 да бъде дублиран с едно съвременно съоръжение. По мое мнение Дунав
мост-1 няма начин да бъде разширен.
-
Вашата фирма какво би препоръчала?
- Както казах, не бих
могъл да се ангажирам, идеята е все пак да се постигне баланс в развитието на
областите. Това не е толкова технически въпрос, колкото социално-икономически.
-
Анализът, за който говорите, готов ли е?
- Не, ние още събираме
данни от съответните области у нас и в Румъния, но до 2 месеца трябва да сме
готови.
-
На какви условия трябва да отговаря третият мост?
- При всички случаи под
него трябва да минават кораби. Височината му ще е 20,50 метра над високите
плавателни води. Освен това той трябва да бъде най-малко с две платна с по две
ленти.
-
А железопътно трасе ще минава ли по него?
- Това е въпрос, който
ще се обсъжда, той не е решен. Поначало търгът на румънското министерство е за
пътни мостове, но възможности за жп комуникация има при Русе и Силистра и ще
бъде чудесно да се направи комбиниран мост, поне с един коловоз в средата.
-
Какви са другите условия?
- Другото зависи от
самите подходи от румънска и българска страна. Един такъв висок мост води до
естакади от едната и другата страна. Всичко трябва да бъде обвързано с
прилежащата инфраструктура, това е от изключително значение, за да не се получи
както при моста Видин - Калафат. Там например изградихме прилежаща
инфраструктура, но на път E79 така и не се направи един байпас и там всички
тирове закъсват през зимата.По дължината на река
Дунав има една особеност - небходимо е тежко фундиране. При строежа на Дунав
мост-2 се фундира на дълбочина 80 метра, това се прави на много малко обекти в
света. Такова фундиране е около 80% от стойността на целия обект, така ще бъде
и при третия мост, независимо къде се намира.
Прочетете
цялата статия тук: http://utroruse.com/article/201436/#ixzz3Q6I3PJGI
Няма коментари:
Публикуване на коментар