Проф. Христо Матанов: В българската народопсихология има три дадености – героичност, трагичност и предателство

В проведения в Силистра семинар на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие” с председател д-р Анатолий Кънев на тема „По пътя на шейх Бедреддин” двама професори – от София и Силистра, открехната дверите на познанието към няколко въпроса, свързани с родната и световната история.

Проф. д.и.н. Христо Матанов от СУ „Св. Климент Охридски” представи пред аудиторията – историци от Крайдунавска Добруджа,  Бургас, Търговище и др. градове от страната, разработката „Чужда власт и съпротива: българите и другите в годините след османското завоевание“.

„В българската народопсихология има три дадености – героичност, трагичност и предателство, като във всяко събитие някоя от тях е преекспонирана, защото по нашата логика: народът ни е героичен по принцип, но сме малък народ, живеещ в лоша среда, и следователно е закономерен низът от трагедии; затова предателството се явява като компенсация във вид на катаклизъм”, в кратък преразказ така проф. Матанов представи своята теза на старта на своето изложение.

Той разгледа в съотносителен начин въстанието на средновековния мислител и мистик Бедреддин Симави, определяйки го като уникално за времето си – мюсюлманин да обедини едноверци и християни срещу султанската османска власт. Бунтът е необичаен акт, който не се вписва във възгледите за миналото, но е и опит за преодоляване на противоречията между религиите.

На великия реформатор се приписват и думите: „Всеки човек трябва да бъде напълно свободен и господар на мислите си. И в същото време да уважава мислите и вярата на своите съседи.” С уговорките, че и други като Бедреддин – в лицето на двама християни – православен учен и колега католик, са имали същите идеи, но пак не се е стигнало до верско равенство.

Напротив – четири-пет века по-късно противодействието е изострено, и дори има предсказание, че то ще доведе до противопоставяне в световен мащаб, заместващо някогашното от двете страни на т.нар. Желязна завеса от времето на Студената война.

Какво е въстанието според проф. Матанов? То е чрезвичайно събитие в условия на криза, изходът от която е експремна ситуация в търсене на месия. Ако и българинът да е възпитаван във въстанически дух по ботевски инстикт, макар накрая да излиза, че нашего брата повече обича да говори за него и по-малко да участва в подобни начинания.

В исторически план 15-и век се определя като време, заредено с взрив от недоволство, ефект от две събития: падането на България под османска власт – при това първа на Балканите, тъй като едва век по-късно почти всички страни на полуострова получават същата съдба (б.а.-Черна гора е последна, а само Влашко, Молдова и Дубровник остават извън бъдещата империя).

Второто събитие е от 1402 г., когато в битката при днешна Анкара победител е Тимур и османската държава влиза в период на разпад – до поне три държави в рамките на десет години. В т.нар. балкански владения, населени от българи, ромеи, сърби и др., не се възползват от катаклизма, за да се освободят от поробителя си.

 Според историците – предотвратяването на нашествието на монголите се оказва важен момент, благодарение на който османската власт се съвзема и укрепва. Същевременно анархията в рамките на балканите е овладяна. Така след 1413 г. започва  имперският път на османците.

Това обуславя и въстанието на Бедреддин, което според проф. Матанов тръгва от Дръстър, за да стигне до Тракия, като водачът му е обесен за държавна измяна две години след края на бунта. Уточнението е необходимо, тъй като е противно на очакванията, че разправата с него е по повод проявата на верски еретизъм при 75 течения в исляма.

         „Въстанието на Бедреддин има идеологическа стойност, но няма дългосрочни последици от него, освен че се превръща в пример за подражание”, обобщава темата проф. Матанов. Макар и след векове религиозната мотивация е повод за вражда между съседи. При все, че продължава преекспонирането на разликите между религиите, вкл. и в рамките на едно „семейство”. Примерно мюсюлманите признават християнските пророци, наричайки ги с мюсюлманско-арабски имена, единствено не „харесват” възкресението на Христос

Относно падането на България под османска власт проф. Матанов изведе няколко момента: разпокъсаността на България, довела до децентрализирана власт; демографската стагнация в Европа в резултат на периодични чумни епидемии и класическият сблъсък между уседнали народи и номади нашественици (родени войни), и за „капак” всичко се развива бързо в наш и на съседите ни ущърб.

С допълнението от проф. Георги Атанасов: „Разликата между водените от Калоян и Шишман войни е в няколко пъти по отношение на числеността на войските, при това в отсъствие на предишния резерв в лицето на кумани и татари в ролята на федерати (съюзници)”.

  В рамките на проведената дискусия на непосветената част от аудиторията станаха известни и някои интересни факти. Например, че в Библията и в Новия завет никъде не се коментира ритуалното палене на свещи. Една практика от 12-и в. насам, вкл. и заради светлината на восъчника при ползване на християнската литература в рамките на богослуженията, което превръща свещта в утилитарен предмет за религиозна употреба.

И още: в първите години на османското присъствие в Добруджа е имало повече шиити спрямо сунитите, а през 18 в. става обратното и за този момент няма сигурно обяснение. Според бизнесмена Стойчо Николов, вече 9 години продължава борбата Силистра да бъде център на събор в чест на първия български патриарх Дамян, каквото е предложението на неназовани от него радетели.

Идеята им е той да стане традиционен за града и за Североизточна България, за да се подчертае значението на района като неофициална културна столица от ранното средновековие, както и това, че тук е сложено началото на българската държавност.