Проф. Иван Стоянов в Силистра: „Българите желаем свободата, но я приемаме поднесена в къщите на тепсия“ (В. Левски)

Българската история има множество велики личности, но малка част от тях имат „съдбата“ да са с гарантирано място в пантеона на народната памет и особено в мавзолея, изграден от учените историци. Естествената за човека конюнктура стои най-често в оценката на събитията и на участието в тях на най-изявените в обществен план личности.

          Наскоро в Силистра пред две различни аудитории – общоградска и в новоучредения Клуб „Васил Левски“ в ПМГ „Св. Климент Охридски“, своя „истински прочит“ за делото на възрожденците и революционери Любен Каравелов и Васил Левски представи проф. д-р Иван Стоянов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. 
         На тях – "българските Мацини и Гарибалди", той е посветил поредното си историческо четиво, издържано в жанра на монографията. Чрез него той допълва образа на Апостола на свободата с нови щрихи, независимо от досегашните 10 000 изследвания, а с нови доказателства обогатява представата за Каравелов, изградена в не повече от 6 000 материала.

          „Каравелов не привлича интереса на учените, макар че е далеч по-напред в разбиранията си на модерен политик на България за времето си, в основата е и на създаването преди 145 г. на Българското книжовно дружество, бъдеща БАН“, твърди авторът. За него има какво да се чете още в руските архиви, които са безценни за нас, българите. На няколко пъти в Санкт Петербург тази възможност проф. Стоянов я е използвал, за да подреди фактите за своя „герой“.

Пред своите читатели от Силистра историкът заяви: „За да бъде наистина учителка на народите науката история реконструира събитията такива, каквито са“. И споделя притеснението, че в българските училища историята се преподава по начин, по който да се хареса на учениците. Смята обаче, че историята не трябва да възпитава в патриотизъм, защото е отделен клон на човешкото познание. 

Колкото до Каравелов и Левски – твърди, че можем спокойно да се гордеем с тях като национални герои – първият е буржоазен либерал  с ясни просветителски позиции, а другият – убеден праволинеен революционер, преследващ своята цел. Това, което ги свързва, е, че вървят отначало до край заедно в една посока и си остават в перфектни отношения помежду си.

Каравелов е преминал десетгодишна школа в Москва сред корифеите на славянската мисъл, превърнали си в негови естествени идейни подбудители. Левски възприема първо идеите на Раковски от времето на Първа българска легия, после мирогледа на Иван Касабов и накрая попива от републиканските разбирания на Каравелов за примерите Швейцария и САЩ. Наредата, т.е. Уставът на БТРЦК е тяхно общо дело, което ги оставя в пантеона на българската обществено-политическа мисъл.

Любопитна „подробност“ изнесе гостът пред силистренци: доскоро Каравелов и Левски са били само за вътрешна българска информация, тъй като за двамата не е имало книги на чужди езици. Едва преди 3 години това се случва със сборник със статии от няколко автори, издаден на 7 европейски езика със средства на три държави – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Малко по-късно е направен преводът и на руски език.

Странно на пръв поглед изглежда и твърдението, че десетилетия след Освобождението от османско владичество в България са се страхували от идеите на Каравелов и Левски. 
  Дават се и два примера: през 1907 г. българското правителство отказва да участва в откриването на паметника на Васил Иванов Кунчев – Левски в родния му град Карлово; през 1937 друго българско правителство забранява военните тържества по повод 100-годишнината на Левски при откриването на музей в негова чест. 

И не на последно място – 17 г. продължава строителството на паметника му в София (до 1895 г.), започнат от първия губернатор на столицата Алабин по проект, предоставен безплатно от чеха Антонин Колар, който  тогава е бил общински архитект на София. „Представяте ли си – паметникът на Левски е граден 17 г., а Хеопсовата пирамида – 20?“, попита риторично и иронично проф. Стоянов. 

   В своята публична изява в Силистра той се спря и на писмата между Каравелов и Левски, които също били важен масив за научно изследване на отношенията и възгледите им. За Каравелов бе припомнено, че е е единственият българин, поканен при подписването на Санстефанския мирен договор. Той цитира и Левски: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“, според протоколи от разпита му пред турската следствена комисия в София (5-9 януари 1873 г.). 

         В края на близо двучасовото общуване с разнолика аудитория от поне 80 души, проф. Стоянов представи и някои свои по-общи виждания, някои от които и в афористичен вид: „Войните и битките трябва да се отбелязват, а не да се честват“, „Въпросите се решават от дипломатите“; „Българите искаме да докажем, че имаме най-мъжкото магаре на света, но Светът не знае, че България съществува“.

        Нестандартната лекция, замислена под общия знаменател на истината, бе проведена с участието на митрополит Амвросий – духовен водач на Доростолска епархия, областния управител Стоян Бонев, председателя на Общинския комитет „Васил Левски“ Цветана Цанова, и на представители на съорганизаторите на проявата – АИРИ, ЖС„Екатерина Каравелова“, ПМГ и др. 

       Тя се превърна в поредната възможност в дискусионен план в Силистра местната интелигенция да се обърне с лице към щекотливи теми от историята. Обсъждането им е зареждащо с по-малко патос, но за сметка на това с повече знание за личности и събития, от които е зависела съдбата на хилядолетна България.