Междурегионален форум за дунавската култура и дунавския бизнес – развитие и предизвикателства

26/11/2014

               В Русенския университет „Ангел Кънчев“ се проведе междурегионалният форум „Дунавската култура и дунавският бизнес – развитие и предизвикателства“, в който участва заместник областният управител на Силистра г-н Младен Минчев. Форумът е дело на Българска дунавска камара и е петият след форумите с подобно съдържание, проведени миналата година в Бургас, Варна и Русе. Дискусионната среща с шест разнообразни доклада се състоя в навечерието на 80-ата година на Българско речно плаване, предвидено за следващата година.

               Разгледани бяха темите: БРП - развитие и предизвикателства в исторически план в контекста на комплексното използване на потенциала на река Дунав и на етап на подобряване на системите за навигация и топохидрографски измервания. Реката бе представена на аудиторията  в светлината на старите пощенски картички и предвид някои характеристики на българската морска култура. Основните лектори бяха от БДК, „Параходство БРП“, ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“, СНЦ „Ретро АРТ“ и др. Форумът завърши с представянето на декларация за бъдещето на културата и бизнеса край река Дунав.

              От представените доклади стана ясно, че морската и дунавската култура в България се отнася до 4 от 6-те планови района, вкл. Северен централен район с център Русе, към който е и област Силистра. За корабоплаване по нашите земи говорим от 335 г. пр. Н.е., твърдят историците. Още в Древния Рим са събирани такси, за да се развива тази дейност, при това и чрез някогашна форма на сдружаване между собствениците на плавателни средства.

               При управлението на Омуртаг българските войски са превозвани с кораби, а България е била посредник на търговията по река Дунав в средната и долната й част. Османската империя продължава тази традиция и в 17 в. дори има назначен паша, който да отговаря за дейността в качеството си на „адмирал на Дунава“, чието богатство с 50 регати е било с център Русе.

              В навечерието на освобождението на България от османско робство през 1867 г. в Свищов се основава първото частно параходно дружество, но едва в 1935 г. страната има свое държавно речно корабоплаване като структура към тогавашните железници. В развитието на мрежата от пристанища се включва и Силистра, но едва след възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г.

               С годините се разширява дейността с ро-ро дестинации, със създаване на т.нар. драгажен флот, какъвто има и в Силистра. Изчислено е, че от 1935 г. до 1990 г. български превозни речни средства са превозили 22 млн. души и милиони тонове товари. Общо река Дунав е дълга 2 848 км, от които 2 414 км са плавателни.

                 На 40-45 млн. тона възлиза товарооборотът за една година, като плановете са до 2020 г. растежът да е с 20%, а до 2050 г. – с 50%. За сравнение 6-7 пъти е по-голям товарооборотът по река Рейн в Западна Европа. „От 58 г. насам имаме служба за поддържане на река Дунав, в момента ръководена от Изпълнителна агенция, представена със структура и в Силистра“, каза нейният изпълнителен директор Павлин Цонев. Проектът Рейн – Дунав остава актуален и в новия програмен период.

               В своя доклад за комплексното използване на потенциала на река Дунав бившият директор на русенското параходно дружество Любен Ботев припомни за идеята от 70-те години на миналия век в българската част на река Дунав да има три хидровъзела, от които единият да е при Силистра. Според него тази възможност трябва бъде доразвита, независимо от тенденцията за изграждане на нови мостове, вкл. при Силистра - Кълъраш. Смята се, че изграждането на баражи спомага в няколко момента: транспортен, енергопроизводителен и напояване.