Специално за http://jordansilistra.blogspot.com. В Силистренския край започна поредната
кайсиева кампания. На нея разчитат десетки семейства, за да прибавят в бюджета
си средства, с които дза съществуват. Някои от безработните по традиция се цанят
за труд под дръвчетата със същата цел. Каква е реколтата? Какви са цените? Кой я изкупува? Каква част от кайсиите са за директна консумация и каква – за ракия?
Нали всяка кайсия на сергията в София и по морето е с марка „силистренска” и
всяка хубава ракия е от Крайдунавска Добруджа...Най-честно вече кайсиевите
дръвчета са частни и все повече са създадени през последните години. Някогашното
наследие от соцгодините не върши работа. Казват с 5 000 дка са намалели
онези от тогавашните времена, които през далечната 1980 г. отиваха за трапезата
на хиляди спортисти от цял свят на олимпийските игри в Москва.
Обедно време в село Искра. По улиците
няма хора, и без това не е пазарен ден. На главната улица обаче има поне три
пункта за изкупуване на кайсии. Малки и големи прицепи. Бусове, ремаркета.
Кантари. Хора. Върви алъш-веришът с продажбата на кайсиите, набрани от ранни
зори. „Унгарката” е от средните (по време) кайсии и тази
година реколтата е добра. Казват, колкото миналата година. Примерно 1 тон на
декар. Колко дават ли за килограм? Еми, твърдят по 0,70-0,80 лв. Доволно, но не
е предоволно. Румънците диктуват пазара, В 70% от случаите продукцията заминава
оттатък Дунав, за Букурещ и Констанца, да речем. Коли и и с български номера
обаче има: София, Варна, Бургас, Сливен, Айтос...Каквото остане или не е в
добро състояние, то се знае, отива за ракия. Казват, само 20%. А са били
времена, когато почти всичко се превръщаше в „огнена вода”, защото пазар няма,
а стоката не чака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар